РЕШЕНИЕ
№ 4029
гр. София, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3737 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № НП-7 от 14.02.2023 г.,
издадено от министъра на икономиката и индустрията и председател на
Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на
оръжията за масово унищожение (МКЕКНОМУ), с което на „Балкантел“ ООД,
с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева,
за нарушение на чл. 6, ал. 9 от Закона за експортния контрол на продукти,
свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба
(ЗЕКПСОИТДУ).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
цялостната му отмяна. Прави се оплакване, че не са спазени сроковете,
предвидени в чл. 34 от ЗАНН. С оглед на това се иска отмяната на атакуваното
НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят чрез
1
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания. Претендира присъждането на разноски.
АНО чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на НП. Претендира присъждането на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок.
На 25.01.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на 10.03.2020 г. е извършен
трансфер на VHF/UHF радиостанции, като те са доставени във военни
формирования 26 030 – Безмер, 32 040 – Крумово и 28 000 – Граф Игнатиево,
като при извършване на доставката дружеството не е разполагало с надлежно
издадено удостоверение за трансфер на ПСО, издадено от министъра на
икономиката или оправомощени от него длъжностни лица – нарушение на чл.
6, ал. 9 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и
на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ).
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на жалбоподателя е била наложена
имуществена санкция в размер на 25 000 лева, за нарушение на чл. 6, ал. 9 от
Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия
и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ).
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Наказателното постановление е било издадено в нарушение на
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Видно от съдържанието на АУАН и НП,
нарушението е било извършено на 10.03.2020 г., а АУАН е бил съставен на
25.01.2023 г. – т.е. след изтичането на 1 година и 6 месеца от извършване на
нарушението. Според ТР № 112/1982 г. на ОСНК на ВС, институтите за
спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл. 81 от
НК, се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН. Следователно съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването
на давността, наказателното преследване (респ.
2
административнонаказателното) се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока на преследвателската давност. В случая срока
по чл. 34 от ЗАНН е – една година от извършване на нарушението, а
абсолютната давност е една година и шест месеца. Пренесено на плоскостта на
настоящия случай, абсолютната давност по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за
образуване на административно-наказателно производство е започнала да
тече считано от 10.03.2020 г. и е изтекла на 10.09.2021 г. При това положение е
основателно възражението на защитата, че АУАН е бил издаден в нарушение
на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради което административно-
наказателното производство е било опорочено, тъй като след изтичането на
този срок държавата губи възможността да реализира отговорността на
нарушителя и производството е следвало да бъде прекратено от АНО и като
не е сторил това, а е издал процесното НП, то същото е било издадено в
нарушение на закона и следва да бъде отменено.
Тук е мястото да се отбележи, че в случая не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като прокурорската
проверка е била водена за престъпление, извършено от физическо лице, а в
случая е санкционирано юридическо лице. Ето защо е налице липса на
идентичност между проверяваните физически лица и санкционираното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на
наказващия орган. След като е преценил, че отговорността следва да бъде
реализирана спрямо друг правен субект – юридическо лице, контролният
орган е следвало да състави АУАН, което е било сторено, тъй като спрямо това
лице производството се образува за първи път едва със съставянето на акта.
Съответно, от този момент то има процесуалните способи за защита в
производството преди издаване на НП, като несъставянето на АУАН го
лишава от всички тях и юридическото лице, сочено за нарушител, се
запознава с фактите на обвинението едва с получаване на НП.
В тази връзка следва да се отбележи и, че всяко от производствата,
насочени към реализиране на наказателна или административна отговорност
има конкретен субект и липсата на съвпадение между тези субекти е пречка
процесуалните действия, извършени в прекратеното производство, да запазят
силата си в последващото, каквато е целта на правилото на чл. 36, ал. 2 ЗАНН,
3
съгласно което административнонаказателното производство се образува без
съставен АУАН в случаите на предхождащо го производство, прекратено от
съда или прокурора, или с отказ за образуване на наказателно производство.
Наред с това, не е допустимо разширително тълкуване на чл. 36, ал. 2
ЗАНН относно изключване на необходимостта от съставяне на АУАН както се
приеме по аналогия, че прокурорската проверка за извършено престъпление,
която винаги се води срещу физическо лице, е предпоставка за издаване на НП
без съставен по-рано АУАН, предвид забраната на чл. 46, ал. 3 вр. ал. 2 от
Закона за нормативните актове. В посочения смисъл е налице и съдебна
практика – Решение № 727 от 10.02.2014 г., по адм. дело № 3385/2013 г. на
АССГ, 5-ти кас. състав и Решение № 6632/12.11.2021 г., по адм. дело №
7105/2021 г. по описа на АССГ, 4-ти касационен състав. Поради тези
съображения правилно контролните органи са приели, че е неприложима
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и е необходимо съставянето на АУАН,
но не са отчели, че това е станало след срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателно.
Поради това и съобразявайки се с приложените по делото доказателства съдът
намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на 1760.25 лева,
представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така
претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази
сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е
АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-7 от 14.02.2023 г.,
издадено от министъра на икономиката и индустрията и председател на
Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на
оръжията за масово унищожение (МКЕКНОМУ), с което на „Балкантел“ ООД,
4
с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева,
за нарушение на чл. 6, ал. 9 от Закона за експортния контрол на продукти,
свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63 д, ал. 1 от ЗАНН, Министерството на
икономиката и индустрията ДА ЗАПЛАТИ на „Балкантел“ ООД, с ЕИК:
*********, сума в размер на 1760.25 лева, дължими за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5