Р Е Ш
Е Н И Е
№……………
гр. Варна
..................2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, в публично заседание на осми
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ:
Кремена Данаилова
Мария Даскалова
при секретаря Пенка Михайлова и с участието на прокурора Тони
Томов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №
1171/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във
връзка с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от на ОД на МВР – Варна срещу Решение № 260555/27.04.2021
г. постановено по НАХД № 458/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е
отменено Наказателно постановление №
436а-409/20.10.2020 г. на директора на ОД МВР-Варна, с което на Й.Н.К., ЕГН **********,
на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева.
Жалбоподателят сочи, че е изяснено, че наказаното лице се
е намирало в двора на ОУ „Захари Стоянов“. Училищния двор е място обособено за
спортни дейности е и „открит обект за спортна дейност“ по см. на §5, т.68, б.
„а“ от ДР на ЗУТ. Без значение за спора е К. използвала ли е спортните
съоръжения. След като тя е била в двора на училището е налице нарушение на
мерките по т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването. Представлява
ли деянието престъпление по чл. 355, ал.2 от НК или административно нарушение
по чл. 209а, ал.1 от ЗЗ се преценява с оглед степента на неговата обществена
опасност. Поради това, че за деянието е предвидена и наказателна отговорност
следва, че то не е с ниска обществена опасност и не е маловажен случай по чл.
28 от ЗАНН. Отделно от това в двора на училището е имало и други лица, което
завишава риска от заразяване. Неналагане на административно нарушение, би
довело до масово неспазване на въведени мерки за ограничаване на зарази, което
не е в полза на обществото. Отправено е искане аз отмяна на решението и
потвърждаване на НП. В писмено становище – с.д. 10225/06.07.2021 г. жалбата се
поддържа. Изложени са съображения за основателността й. При евентуално
отхвърляне на касационната жалба, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за ответника.
Ответник – Й.Н.К., чрез адв. В. Д. оспорва касационната
жалба. Излага, че НП е издадено в нарушение на чл. 34, ал.3 от ЗАНН, защото
нарушението е констатирано на 25.04.2020 г. НП е връчено на К. на 21.01.2021
г., като НП е било без номер и дата, поради което твърди, че то е издадено след
като срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН е изтекъл. В производството пред РС – Варна,
чрез извлечение от регистъра на издадените НП не е доказано, че НП е издадено в
срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Счита, че в случая е приложим чл. 3, ал.2 от ЗАНН, тъй като въведената забрана е отпаднала. Отправено е искане за
отхвърляне на жалбата.
Представителя на Прокуратурата счита жалбата за
неоснователна.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен съд – Варна е приел за установено следното:
Със Заповед №
РД-01-143/20.03.20 г. на министъра на здравеопазването била въведена забрана за
посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места, считано от 00,00 ч. на 21.03.20 г. Въпреки това на 26.04.20 г. около 13,50 ч.
К. се намирала на пейка до спортна площадка в двора на Основно училище „Захари
Стоянов“ в гр. Варна, ж.к. “Чайка“, заедно с лицата Вероника Станиславова
Иванова и Тодор Петков Белчев, като тримата придружавали две малолетни деца.
Отделно от тях, на спортната площадка имало трима мъже, които ползвали
спортните уреди. За това обстоятелство бил подаден сигнал до Второ РУ при ОД на
МВР-Варна и на посоченото място пристигнали полицейските служители Георги Маринчов
Андонов и Добромир Пламенов Панев. След като установили самоличността на
намиращите се в двора на училището лица, на същата дата св. Андонов
съставил акт за установяване на административно нарушение на К., в нейно
присъствие, предявен е на същата и подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН на 20.10.2020 г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на К. било наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето.
Районен
съд – Варна е приел от правна страна че е налице Заповед № РД-01-124/13.03.2020
г. на министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, в който вид действала
към момента на процесното нарушение. Според редакцията на Заповедта, действала
към 25.04.2020 г., се установява забрана за посещения на паркове,
градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
обществени места. В разглеждания случай актът е съставен на К. за това, че посещава спортна
площадка. Доколкото в Заповедта, а и в Закона за здравето, липсва дефиниция на
понятието „спортна площадка“, с оглед разпоредбата на чл.37, ал.1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за
прилагане на Закона за нормативните актове следва да се приеме, че същото
съвпада с понятието „открит обект за спортни дейности“
по смисъла на §5, т.68, б. “а“ от ЗУТ. От показанията на свидетелите се
установява, че процесният обект представлява площадка с фитнес уреди.
Следователно в двора на училището е бил наличен открит обект за спортни
дейности - площадка и оборудване, използвани за масови физически упражнения и спорт на открито, т.е. имало е спортна
площадка по смисъла на Заповедта. От събраните по делото доказателства не е
установено жалбоподателката да се е намирала в рамките на спортната площадка, а
в действителност е била на пейка, намираща се встрани от този обект (видно и от
показанията на св. Андонов). След като не се е намирала в рамките на площта,
описана в НП като спортна площадка, жалбоподателката не е осъществила състава
на вмененото й нарушение. За изчерпателност е отбелязано че са неоснователни доводите, изложени в жалбата, че
процесната заповед не е породила правни последици, тъй като не е била
обнародвана в Държавен вестник. Въпросът за характера на издадената Заповед
№ РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването и последващите
заповеди за нейното изменение е изяснен в последователната практика на ВАС /Определение
№ 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 г. на ВАС и Определение от
01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 г. на ВАС/, съгласно която посочената
заповед предвид нейното съдържание и
разпоредителната част, носи белезите на общ административен акт по смисъла на
чл. 65 от АПК.
Решението е незаконосъобразно. Постановено е
в нарушение на материалния закон.
С оспореното НП е
прието, че на 25.04.2020 г. в 13,50 ч. в гр. Варна, жк Чайка до бл. 43, в двор
на ОУ „Захари Стоянов“ на спортна площадка, до спортни уреди е установено, че
лицето Йоанна Н.К. се намира на открито обществено място посочено по – горе, в
нарушение на въведената забрана за посещения на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, с
което не изпълнила въведените със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването противоепичемични мерки по чл. 63, ал.1 от ЗЗ.
Прието е че К. на 25.04.2020 г. не е изпълнила т. І.1 от Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването /в НП е посочено
цялото съдържание на т.І.1 от заповедта/, с което е нарушила чл. 209а, ал.1 от
ЗЗ, поради което и е наложена глоба в размер на 300 лева.
Със т.І.1 от
Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването е наредено:
„Въвеждам следните противоепидемични мерки на територията на РБългария, считано
от 00,00 ч . на 21.03.2020 г.: Преустановяват с е посещенията на паркове,
градски градини, спроти и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
обществени места“. В т.ІV е посочено, че мерките са в сила до изричната им
отмяна.
С НП е ангажирана
административната отговорност на К., за това, че на 20.04.2020 г. в 13,50 ч. е
била на спортна площадка, до спортни уреди в двора на ОУ „Захари Стоянов“, гр.
Варна. Извършено е нарушение на посочената заповед на министъра на
здравеопазването, тъй като К. е била в двора на училището, до спортни уреди.
Съдът е установил, че тя е била на пейка встрани от спортната площадка, поради
което е направен извод, че не е нарушена посочената заповед. Този извод на съда
е неправилен, поради това, че спортната площадка в двора на ОУ „Захари Стоянов“
няма определени точни граници, т.е. след като К. е била в двора на училището в
близост до спортни уреди и е седяла е на пейка там следва, че е нарушила
въведената забрана. Не са налице доказателства, че тя е преминавала през
училището, напротив била е там с още две възрастни лица и две деца, поради
което законосъобразно АНО е приел, че К. е „на спортна площадка, до спортни
уреди“, поради което правилно е ангажирана отговорността й. РС – Варна при
правилно установени факти е направил неправилен извод за липсата на нарушение,
което налага отмяната на оспореното решение и потвърждаване на НП. В този
смисъл е съдебната практиката - решение по к.н.а.х.д. № 1133/2021 г. на Адм.
съд – Варна.
Неоснователен е
доводът на ответника, че не е спазен
срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН за издаване на НП. АУАН е съставен на
28.04.2020 г., а НП е издадено на 20.10.2020 г. в рамките на установения
шестмесечен срок. Също така не са доказани твърденията на ответника, че НП е
издадено без дата, тъй като видно от приложеното такова по делото същото е №
436а-409 от 20.10.2020 г. и в него се съдържа разписка, в която Йоанна Н.К. е
записала, че е получила на 21.01.2021 г. НП и се е подписала.
С последваща
Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. на министъра на здравеопазването не се
съдържа забрана за посещение на спортни и детски площадки, въведена с т.І.1 от
Заповед № РД-01-143/20.02.2020 г. на министъра на здравеопазването. Това
обстоятелство не може да се приравни на последвала по-благоприятна разпоредба,
тъй като нормата на чл. 63, ал.1 от ЗЗ е действаща. Заповедта по чл. 63, ал.1
от ЗЗ е общ административен акт, съгласно чл. 63, ал.11 от ЗЗ, поради което с
изменението или отмяната на такава заповед впоследствие не се пораждат
последиците при отмяна на нормативен акт. В този смисъл е неоснователен доводът
на К., че е приложим чл. 3, ал.2 от ЗАНН.
Налице е основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на оспореното решение на РС - Варна и вместо
него следва да бъде постановено решение, с което НП да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК във
вр. с чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
ОТМЕНЯ Решение №260555/27.04.2021 г. по НАХД №458/2021 г.
по описа на Районен съд – гр. Варна като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 436а-409/20.10.2020 г. на директора на ОД на МВР-Варна,
с което на Й.Н.К., ЕГН **********, на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.