ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ................
гр. Пловдив,
…………….. 2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 440 по описа на съда за 2023 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/, във връзка чл. 4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на Т.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат А.И.Р.,
срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 2311-1/04.07.2022г.,
издаден от орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община
Пловдив. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения
акт и се иска отмяната му от съда.
Административната преписка е представена от Дирекция „Местни данъци и
такси“ при община Пловдив с писмо рег. № 4325/23.02.2023г., в което се
удостоверява, че Акт за
установяване на задължения по декларация № 2311-1/04.07.2022г. не е обжалван по
административен ред. Моли се производството да бъде прекратени и се претендира
присъждане на съдебни разноски.
Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването
и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало
задължението, по реда на ДОПК.
Нормата на чл. 107, ал. 4, изр. 1 от ДОПК предвижда, че актът за
установяване на задължения по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред директора на териториалната дирекция. Респективно, пред
ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община (директор на
дирекция "МДТ" в община Пловдив), съобразно установеното от нормата
на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ.
Според чл. 144, ал. 1 от ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се
обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този
кодекс не е предвидено друго.
Правилото на чл. 156, ал. 1 вр. ал. 2 от ДОПК
предвижда провеждането на административен контрол като абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на производството по съдебен контрол.
В случая това условие не е удовлетворено, поради което са налице основания за
прекратяване на съдебното производство и изпращане на жалбата на компетентния
административен орган по реда на чл. 130, ал. 4 АПК.
Претенцията за разноски, заявена от юрисконсулт Антония Бръшкова
като процесуален представител на кмета на община Пловдив и на директора на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, се явява
неоснователна. На този етап на
производството директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община
Пловдив не са конституирани като страна в съдебно производство, поради което не
е налице хипотезата на чл. 143, ал. 3 АПК. Поради подаването на жалбата извън
реда по чл. 152 от АПК и при липсата на административна преписка, съдът с разпореждане е изискал същата от
кмета на община Пловдив в качеството му на трето неучастващо по делото лице. За
тази категория лица не е предвидено право за присъждане на съдебни разноски.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело № 440 по описа за 2023 г. на Административен съд - Пловдив.
ИЗПРАЩА
жалбата на
Т.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат А.И.Р., срещу Акт за
установяване на задължения по декларация № 2311-1/04.07.2022г., издаден от
орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, по
подведомственост на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" в
община Пловдив.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: