Решение по дело №118/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е  № 101

 

гр. Силистра, 18.03.2020 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря П. Т. в присъствието на прокурора Вера Маринова при Районна прокуратура – Силистра, като разгледа докладваното от съдия Йовчева АНД № 118 по описа за 2020 г. на Районен съд – Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от Д.К.Д. с ЕГН-********** ***, подадена чрез пълномощник адв. С.Н. ***, срещу Заповед за задържане на лице с УРИ рег. № 1886зз-25 от 09.02.2020 г., издадена от М.А.И.  – командир на отделение в група ООР при РУ - Силистра, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед.  

Жалбоподателят не се явява лично, а се представлява от адв. Н.. В съдебно заседание последният заявява, че поддържа жалбата. Моли съдът да уважи жалбата, тъй като събраните доказателства сочат незаконосъобразност на задържането. Счита, че не са налице фактически основания, обосноваващи задържане. Акцентира, че разследващият орган и наблюдаващият прокурор не са били уведомени за задържането. Не са възлагали такова действие. Такова искане за задържане не е било включено в бюлетина. Посочва, че от събраните доказателства става ясно, че задържането е извършено въз основа на молба на оперативен работник, който впоследствие е посетил жалбоподателя, но последният е отказал да разговаря с него. Процесуалният представител на жалбоподателя навежда доводи, че доверителят му не е бил призоваван, а е можело това да стане и чрез роднините му. Посочва, че неговият доверител е бил задържан на улицата от полицай, който не е бил на работа. Моли заповедта да бъде отменена и да бъдат присъдени направени разноски по заплатеното възнаграждение.

Доколкото съдът е конституирал РП – Силистра като ответник по делото, прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата. Изразява становище за законосъобразност на процесната заповед. Посочва, че същата е издадена за извършване на ОИД, възложени от разследващия. Навежда доводи, че не са събрани доказателства за други незаконосъобразни действия, по-точно акт на физическо или психическо насилие. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да не се уважава искането за възлагане заплащането на направените разноски. Прокурорът посочва още, че не счита, че РП – Силистра следва да е ответник по делото, тъй като всички действия по задържането са осъществени от органите на изпълнителната власт, а РП – Силистра не е разпореждала издаването на заповед за задържане на жалбоподателя.

Ответникът – полицейски орган М.А.И. *** моли съда да отхвърли жалбата. Посочва, че за всички в залата е станало ясно, че същата е законосъобразна.

В реплика процесуалният представител на жалбоподателя посочва, че не е достатъчно да са налице данни за извършено престъпление. Изтъква и обстоятелството, че близките на доверителя му не са били уведомени за задържането. Прави извод, че този модел на работа показва тенденциозност и повтаряемост и не може да се преценява като нормален в една правова държава.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 06.02.2020 г. полицаят С. Д. съвместно в колегата си С. С. осъществявали задълженията си по охрана на обществения ред за времето от 19:00 ч. до 07:00 ч. на 07.02.2020 г. Около 03:30 ч. при обход по маршрута на ул. „Б. В.“ в близост до ЕГ „П. Я.“ в гр. С. те забелязали лице с тъмни дрехи, което носи предмет в ръцете. В момента, когато лицето забелязало полицейските служители побягнало в посока вилната зона и лозовите насаждения, намиращи се над сградата на ЕГ и зад спортните площадки. Полицейските служители последвали лицето с автомобила и успели бързо да се приближат. Когато го достигнали човекът се обърнал, изхвърлил държан от него катализатор, побягвайки по тясна пътечка. Д. веднага разпознал лицето. Това бил жалбоподателя Д.К.Д., познат му по прякор Р.. Веднага полицейските служители слезли от автомобила и последвали Д., който по време на гонитбата изхвърлил оранжев на цвят акумулаторен трион. Малко след това изгубили от поглед Д.. По тази причина решили да се насочат към дома му. Около дома му установили пресни стъпки в снега, от което направили извод, че Д. се е прибрал в дома си. Веднага след това уведомили дежурния, а те се насочили към района на ЕГ. Там установили автомобила, около който имало стъпки в снега. Установили, че именно той е с липсващ катализатор.

Междувременно инспекторите Н. П. и Д. В. по нареждане за установяване местонахождение и съпровождане до РУ – Силистра посетили адреса на жалбоподателя. Вратата отворил друг член на семейството, който извикал жалбоподателя. На последния било съобщено, че трябва да съпроводи полицейските служители до РУ – Силистра за изясняване на случай във връзка с извършена кражба. Жалбоподателят започнал да се държи агресивно, отправял закани и ругатни към П. и В.. Отправял закани за самоубийство. Сестрата на жалбоподателя ги помолила да изчакат няколко минути, да се преоблече жалбоподателя. Единият от полицейските служители запознал дежурния със ситуацията. До няколко минути на адреса пристигнал и друг полицейски екип. Докато изчаквали отпред пред апартамента Д., последният минал зад входната врата, блъснал я и заключил от вътрешната страна, с което умишлено възпрепятствал изпълнението на разпорежданията на полицаите. Многократно полицаите разпореждали на жалбоподателя да отвори, но той крещял от вътрешността на апартамента нецензурни думи по адрес на полицията и отправял закани за убийство. По нареждане на началника им полицаите напуснали адреса.

От събраните доказателства бе установено, че жалбоподателят е забелязан от полицейския служител К. Н., който в същия момент не бил на работа. Той уведомил дежурния и на място пристигнали дежурните полицаи, които обикаляли същия район – свидетелите К. и Х.. Когато се приближили в района по ул. „Д.“ в близост до хотел „Д.“ около 19:00 ч., те забелязали Д. да изхвърля на тротоара кутия, от която се посипало бяло прахообразно вещество. На Д. било разпоредено да прибере кутията. Веднага бил отведен в РУ, където бил задържан по ответника И.. При обиска му е намерен нож и лютив спрей. При тестване на прахообразното вещество същото реагирало на хероин. Свидетелите знаели, че Д. е търсен във връзка с образувано наказателно производство за извършена кражба.

Веднага свид. К. бил уведомен за задържането на Д.. Той от своя страна уведомил колегата си В.. Свид. К. знаел, че колегата му В. е ходил в дома на Д. и се опитал да го отведе в РУ – Силистра за провеждане на оперативно издирвателни мероприятия. Жалбоподателят отказал да съдейства. На свидетеля му било известно обстоятелството, че колегата му В. е направил опит да разговаря със задържания, но той е отказал да съдейства. Целта била провеждане на беседа, поради данни, че Д. е имал съучастник. На свид. К. му бил известен факта, че Д. ***. Д. отказвал да съдейства винаги.

В заповедта е посочено, че жалбоподателят е задържан като заподозрян в извършена кражба – образувано ДП № 1886 ЗМ-67 по описа на РУ – Силистра за 2020 г.  Отразеният час на задържане е 19:10 ч. на 09.02.2020 г. От съдържанието на заповедта става ясно, че задържаният е отказал да подпише заповедта. Отказът му да подпише е удостоверен чрез подпис на друг полицейски служител – Д.Р.К.. Задържаният е отказа да положи подписи в декларацията, чрез която е уведомен за правата си. Отказът му да подпише е удостоверен чрез подписа на друг полицейски служител – Г. М. Г..

От приетото като доказателство извлечение от Регистъра на задържаните се установява, че Д. е задържан в 19:10 ч. на 09.02.2020 г. Отразен е номера на заповедта, кой е задържания, основанието за задържането, адреса на задържания, длъжността на издалия заповедта полицейски орган. Отразено е, че Д. е настанен в 20:55 ч. в помещението за задържане във видимо добро здравословно състояние. Д. отказал преглед. Посочено е, че с  Д. работи полицейския служител В.. Бе установено, че В. е посетил Д. за провеждане на беседа, но Д. е отказал да съдейства. Лицето е изведено от помещението за настаняване в 17:10 ч. на 10.02.2020 г. и  е освободен в 18:20 ч.

От приложеното ДП не се установява да са провеждани процесуално-следствени действия с негово участие след образуването му. От отговора на началника на Отдел „Разследване“ става ясно, че водещият разследването не е  обявявал за издирване Д., не е нареждал задържане на лицето по друг начин (включително устно). Единствено е възложил на РУ – Силистра установяване на свидетели, установяване на извършителя и вещта – предмет на деянието.

Изискани за записи от системата за видеонаблюдение в РУ – Силистра, но от получения отговор става ясно, че няма записи от посочената дата, тъй като същите се запазват до 30 дни.

От приложеното ДП не се установява да са провеждани процесуално-следствени действия с негово участие след образуването му.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, а преценява служебно законосъобразността на оспорения административен акт. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

Заповедта за задържането на жалбоподателя  е издадена от компетентен орган, тъй като нейният издател съгласно приложеното доказателство е назначен на длъжност командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ в Сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Силистра. Като такъв той се явява полицейски орган по смисъла на ЗМВР.

Оспорената заповед е писмена. Формално процесната заповед съдържа всички задължителни реквизити. Съдът приема, че е спазена предвидената от закона форма.

Задържаният е уведомен за всички свои права, както изисква чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР.

В настоящия случай заповедта е била издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във вр. с  чл. 194, ал. 1 НК. Посочено  е, че жалбоподателят е заподозрян в извършване на кражба. Отразено е, че има образувано Досъдебно производство №  1886 ЗМ-67 от 07.02.2020 г.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "Задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него да са установени преди извършване на задържането. Задържането като принудителна административна мярка се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.

От събраните по делото доказателства съдът достигна до извод, че в конкретната хипотеза към момента на издаване на заповедта са били налице достатъчно данни за извършено от жалбоподателя престъпление. Приложени са докладни, от които става ясно, че жалбоподателят не е съдействал на полицейските служители на 07.02.2020 г. и се е заключил, препятствайки работата на полицейските служители и неизпълнявайки полицейско разпореждане. Така установените по делото факти изцяло подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален извършител или съпричастен към престъплението, описано в заповедта. Не стана ясно какви действия са предприети след като е било установено, че прахообразното вещество, открито при обиска е хероин.

Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР обаче е чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление, да се укрие или осуети наказателно преследване. Освен това тя се предприема с цел извършване на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство и започване на разследване срещу вероятния извършител на престъплението (в този смисъл е Решение № 1380 от 09.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм. дело № 829/2015 г.; Решение № 11544 от 30.07.2019 г. на ВАС - V отд. по адм. дело № 9763/2018 г. и други). Съдът напомня, че основание за оспорване на АА освен липса на компетентност, неспазване на форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби, е и несъответствието с целта на закона.

Във връзка с горното, при прилагане на мерките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, органите на МВР следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай. Действително административният орган разполага с оперативна самостоятелност. При упражняване на правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейският орган следва да се води от принципа за съразмерност на налаганото ограничение за задържаното лице с необходимостта от постигане на законовата цел. Доколкото по реда на чл. 72 – 73 от ЗМВР се ограничава правото на свободно придвижване на едно лице, то тази мярка следва да се прилага по изключение, а не безразборно. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок до 24 часа следва да се упражняват, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. Действително жалбоподателят се е укривал, възпрепятствайки работата на полицейските служители на 07.02.2020 г. Отказал е да съдейства на полицейските органи. След тази дата той не е бил призоваван от полицейски орган. На полицейските органи в „Криминална полиция“ им бил служебно известен факта, че Д. е бил настаняван за лечение в ДПБ – Б.. Във всички случаи той отказвал да съдейства на полицейските служители при опита им да провеждат беседи. След задържането на жалбоподателя не са провеждани никакви процесуално-следствени действия с негово участие. Нещо повече, не са налице доказателства такива изобщо да са били планирани от разследващия. Д. е отказал да съдейства отново на полицейския служител Вълев. В случая не е ясно защо е необходимо два пъти лицето да отказва да съдейства. Очевидно в случая е налице несъответствие на заповедта с целта на закона, от което следва, че същата следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора органът, издал отменената заповед следва да бъде възложено да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. По делото има представено пълномощно, според което жалбоподателят е платил на защитника си възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. Платено е минималното възнаграждение, което с оглед изхода на делото и направеното искане съдът следва да уважи и да осъди ОДМВР – Силистра да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 480,00 (четиристотин и осемдесет) лева.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Районен съд – Силистра

 

Р   Р•  РЁ  И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице УРИ № 33-1886зз-25, издадена на 09.02.2020 г. от М.А.И.  – командир на отделение в група ООР при РУ - Силистра, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на жалбоподателя Д.К.Д. с ЕГН-********** ***, е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".

ОСЪЖДА ОДМВР - Силистра да заплати на жалбоподателя Д.К.Д. с ЕГН-********** ***, действащ по делото чрез пълномощник - адв. С.Н. ***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 480,00 (четиристотин и осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –  Силистра в четиринадесетдневен срок, считано от днес за страните.

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................................

  (Силвина  Йовчева)