Р Е Ш Е Н И Е
Номер 887 от 17.06.2021 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, втори състав, на двадесет и пети май две
хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 721 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на
С.В.К. с ЕГН ********** с адрес *** представляван по пълномощие от адв. П.Г.-Хюсюмян
от Адвокатска колегия Бургас със служебен адрес гр. Бургас, ул. „Жени Патева“ №
2 против Решение изх. № 1012-02-52#1/12.03.2021 год. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с
което е оставено в сила Разпореждане № Ц2113-02-2021#3/03.02.2021 год. на
ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което на
основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО, във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО е отказана
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. В жалбата е
заявено твърдение, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон, като в подкрепа на това твърдение са развити
подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя лично и с
процесуалния си представител – адв. П.Г.-Хюсюмян от Адвокатска колегия Бургас
поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни
доказателства и формулира искане за отмяна на оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане, както и да се върне преписката на административния орган
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съобразено с
трайната практика на Върховния административен съд (ВАС). Формулирано е и
искане за присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът
- Директорът на ТП на НОИ Бургас, чрез процесуалния си представител – главен
юрисконсулт Д. Д. оспорва жалбата, като заявява твърдение, че оспореното
решение е правилно и законосъобразно, не ангажира допълнителни доказателства и
формулира искане за отхвърляне на жалбата. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен
съд - Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна, за която атакуваният
административен акт е неблагоприятен и е съответна на изискванията за форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
е основателна.
От представените по
делото доказателства се установява, че със Заявление вх. № Ц2113-02-2021/25.09.2020
год. жалбоподателя С.В.К. е сезирал Директора на ТП на НОИ Бургас с искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са
били приложени изискуемите документи, удостоверяващи трудов стаж на жалбоподателя.
Въз основа на така подаденото заявление, след изискани допълнително документи и
извършени справки, ръководителя на пенсионното осигуряване е постановил
Разпореждане № Ц2113-02-2021#3 от 03.02.2021 год. с което на основание чл. 68, ал. 1-2, ал. 3 от КСО,
чл. 9а, ал. 2 от КСО, чл. 50 и 52 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 и чл. 12 от Р
987/2009 год. е отказал пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.В.К.. За да
постанови този отказ, ръководителя на пенсионното осигуряване е приел, че към
датата на заявлението лицето е навършило 66 г., 06 м. и 04 дни, като
осигурителния му стаж е следния: от І категория – 00г., 08м. и 06 дни; от ІІ
категория 02г., 06м. и 29 дни; от ІІІ категория 09г., 08м. и 03 дни. На
основание чл. 104 от КСО, общия осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория
трудя е определен на 14г., 00м. и 14 дни. Приет е и потвърдения стаж от
Швейцария от 01г., 11м. и 00 дни и потвърден стаж от Норвегия 01г., 00м. и 00
дни. С оглед така установените данни е прието, че общия стаж на С.К. е 15г.,
10м. и 08 дни, от който действителния осигурителен стаж е 12г., 02м. и 04 дни.
В този смисъл е обоснован извода, че на лицето не се следва пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като не отговаря на
условието за 38 години и 10 месеца осигурителен стаж. Прието е, че К. не може
да се възползва и от разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО, тъй като има
недостигащ стаж повече от 5 години. Обоснован е и извод, че на лицето не се
следва и пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй
като не отговаря на условието за наличие на 15 години действителен стаж.
Недоволен от така
постановения отказ, жалбоподателя е подал жалба вх. № 1012-02-52/19.02.2021
год., с която е сезирал Директора на ТП на НОИ Бургас с искане за отмяна на Разпореждане
№ Ц2113-02-2021#3 от 03.02.2021 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване. По повод
подадената жалба, Директора на ТП на НОИ Бургас е постановил Решение №
1012-02-52#1/12.03.2021 год., с което е оставил в сила оспореното разпореждане. В
мотивите на така постановения административен акт са възприети доводите,
обективирани в мотивите на оспореното разпореждане, като е посочено, че
осигурителен стаж, който не се счита за действителен е 03 години и 25 дни –
военна служба и периода на получавано обезщетение за безработица – 07 месеца и
09 дни или общо 03 години, 08 месеца и 04 дни. В този смисъл е заявено, че към
датата на подаване на заявлението С.К. е навършил изискуемата се възраст от 66
години и 06 месеца, но това обстоятелство не е достатъчно за отпускане на
пенсия, доколкото второто задължително условие за придобиване на право на
пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО – наличие на 15 години действителен осигурителен
стаж не е изпълнено. В мотивите на Директора на ТП на НОИ Бургас е посочена
нормата на чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба, който стаж в разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС) се определя като трета категория. Цитирана е и
приложимата редакция на чл. 24 от Закона за всеобщата военна служба в Народна
Република България (ЗВВСНРБ, отм.), съгласно която, срокът на редовната военна
служба за времето от 24.07.1959 год. – 24.08.1990 год. във всички ровове войски
е 24 месеца (2 години), а във военноморските сили – 36 месеца (3 години). От
доказателствата по административната преписка, в т.ч. приложената военна книжка
на С.К. се установява, че той е отслужил редовна (наборна) военна служба през
периода 06.10.1973 год. до 31.10.1976 год., който период следва да бъде зачетен
за осигурителен стаж от трета категория. Независимо от това, административния
орган е цитирал и разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, съгласно
която, „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение, времето през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Анализът на мотивите,
обективирани в оспореното разпореждане обосновава извод, че решаващия орган е
възприел доводите на ръководителя на пенсионното осигуряване, като в допълнение
е посочил изрично, че действителния стаж не включва времето на наборна служба.
Според административния орган, за действителен стаж се зачита само и единствено
времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност въз основа на
правоотношение – основание за осигуряване. В този смисъл е обоснован извод, че
няма законово основание наборната военна служба на С.К. да бъде призната за
действителен стаж, поради което, в случая необходимите 15 години действителен
осигурителен стаж не са налице.
Недоволен от така
постановеното потвърдително решение, жалбоподателя е оспорил същото, по повод
което оспорване е образувано и настоящото съдебно производство. В сезиращата
съда жалба е заявено, че оспореното решение е незаконосъобразно, като
постановено в нарушение на материалния закон. В подкрепа на това твърдение е
заявено несъгласие с извода на административния орган, че в случая не е налице
изискуемия се от чл. 68, ал. 3 от КСО 15 годишен действителен осигурителен
стаж. В този смисъл са развити подробни доводи и аргументи, обосновани на
относимите законови разпоредби, в т.ч. § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, чл. 9,
ал. 7 от КСО, чл. 81 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.),
въз основа на които е обоснован извода, че наборната военна служба безспорно
съставлява действителен осигурител стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО,
поради което, неправилно и незаконосъобразно е отказано правото на С.К. за
пенсиониране за осигурителен стаж и възраст по реда на посочената правна норма.
Предмет на съдебен
контрол в производството по чл. 118 от КСО е Решение № 1012-02-52#1/12.03.2021 год., издадено
от Директора на ТП на НОИ Бургас, поради което преценката за законосъобразност
се извършва по отношение него.
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-02-52/19.02.2021
г., по реда на чл. 117, ал.
1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал.
2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал.
3, изр. 1 от КСО.
Решението
е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО – Директор на ТП на НОИ Бургас. Обективирано е в посочената
в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2
от АПК, като отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО. В конкретния случай решението на Директора на ТП на НОИ
Бургас съдържа изложение на фактическите основания, анализ на събраните в хода
на производството доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи
относно възраженията на С.В.К..
Независимо от горното,
настоящия съдебен състав приема оспореното решение за незаконосъобразно,
доколкото решаващият орган е приложил неправилно материалния закон, като
мотивите в подкрепа на този извод са следните:
От анализа на
представените по делото доказателства и установената въз основа на тях
фактическа обстановка, както и мотивите на оспорения административен акт и
възраженията против тях се обосновава извод, че спора между страните в
настоящото производство се свежда то това дали наборната военна служба следва
да се зачита като действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО и в съответствие с легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР
на КСО. По мнение на административния орган, наборната военна служба не
съставлява действителен осигурителен стаж, докато жалбоподателя застъпва
противната теза.
Настоящият съдебен
състав намира извода на Директора на ТП на НОИ Бургас за неправилен. В разпоредбата на § 9, ал. 1 от
ПЗР на КСО е указано, че времето, което се зачита за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс.
От описаната фактическа обстановка
се установява, че административния орган не признава периода от 06.10.1973 год.
(неправилно в решението е вписана 1972 год.) до 31.10.1976 год. – 03 години и
25 дни, през който жалбоподателя е отслужвал редовна (наборна) военна служба за
действителен осигурителен стаж. За посочения период от 06.10.1973 год. до
31.10.1976 год., е приложим текста на чл. 81 от
Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП), отменен с § 1, т. 1 от
Заключителните разпоредби на Постановление № 30 на Министерския съвет от 10
март 2000 г. за приемане на Наредба за пенсиите и Наредба за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в
чужбина - ДВ, бр. 21 от 17 март 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г.
Съгласно чл. 81 ППЗП
(отм.), зачита се за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна
служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно
действащото законодателство.
Съобразявайки периода, през който
жалбоподателя е отслужвал военната си служба, статута му е бил регламентиран с
текста на чл. 9 от
Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България
(ЗВВСНРБ), съгласно който, военната служба във Въоръжените сили се състои от
действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се
намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и
сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от
сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна
служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от
сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна
служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. С оглед
така цитираната правна регламентация, срочно служещите от войнишкия състав са
на действителна военна служба, което по мнение на настоящия съдебен състав
следва да се приеме като действителен осигурителен стаж.
От друга страна, в изпълнение на
нормата на чл. 3 от ЗВВСНРБ,
С.В.К. е бил задължен да изпълнява наборна военна служба, която по
своя характер съставлява трудова дейност, свързана с отбраната на страната,
чието зачитане за осигурителен стаж от трета категория е изрично
регламентирано. В този смисъл следва да се приеме, че това е период от време,
през който лицето е работило по друго правоотношение по смисъла на § 1, ал. 1, т.
12 ДР на КСО.
Съгласно нормата на чл. 9, ал. 7 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, като изрично е уточнено, че за
тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка
на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане
на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл. 44, ал. 1
НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се
признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат
осигурителни вноски от републиканския бюджет.
Съобразявайки горната правна
регламентация, съда приема наличието на законово основание, за да се приеме, че
периода на отслужената редовна (наборна) военна служба съставлява осигурителен
стаж и липсва правно основание за непризнаване на този период за действителен
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 12 от ДР на КСО, както неправилно и незаконосъобразно е приел
административният орган.
За пълнота на изложението следва да
се отбележи и обстоятелството, че в горния смисъл е и трайната практика на ВАС,
обективирана в множество съдебни актове, между които и Решение № 9097 от
8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 890/2020 г., Решение № 6845 от 8.05.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 4145/2018 г. Решение № 6234 от
24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г.; Решение № 4842 от
02.04.2019 г. по адм. д. № 10942/2018 г.; Решение № 11681 от
03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.; Решение № 806 от
17.01.2013 г. по адм. д. № 11816/2012 г.; Решение № 28 от 03.01.2013
г. по адм. д. № 9460/2012 г., всички на ВАС, VІ отделение.
По изложените съображения, съда
намира жалбата за основателна, а оспореното решение като неправилно и
незаконосъобразно следва да се отмени.
По делото е направено
искане от процесуалните представители на страните за присъждане на направените
по делото разноски. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се
присъди сумата от 300,00 лева за адвокатско възнаграждение. В хода по същество,
процесуалния представител на ответника направи възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира така направеното
възражение за неоснователно, доколкото от доказателствата по делото се установява,
че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева е под предвиденото минимално адвокатско възнаграждение, регламентирано с
нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес за дела по Кодекса за социално осигуряване,
адвокатското възнаграждение е в размер на 350 лв.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас,
втори състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение изх. №
1012-02-52#1/12.03.2021 год. на Директора на ТП на НОИ
Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № Ц2113-02-2021#3/03.02.2021 год. на ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО,
във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на С.В.К. с ЕГН ********** с адрес ***.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Бургас да
заплати на С.В.К. с ЕГН ********** с адрес *** представляван по пълномощие от
адв. П.Г.-Хюсюмян от Адвокатска колегия Бургас със служебен адрес гр. Бургас,
ул. „Жени Патева“ № 2 сумата от 300,00 (триста) лева разноски по делото.
ВРЪЩА делото като преписка на
административния орган – Директор на ТП на НОИ Бургас за ново произнасяне по Заявление
вх. № Ц2113-02-2021/25.09.2020 год. на С.В.К. с ЕГН ********** с адрес ***, съобразено със задължителните
указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадено в мотивите на
настоящия съдебен акт.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: