№ 2560
гр. В., 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 50 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110108292 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от СТ. Т. СТ. срещу
„В. и к. - В." ООД, с която е предявен иск с правно основание чл.439, ал.1
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че СТ. Т. СТ.
не дължи на „В. и к. -В.“ ООД, следните суми: сумата в размер на 2508,61лв.,
представляваща стойност на главницата за ползвани ВиК услуги по издадени
фактури за периода от 11.01.2012г. до 27.01.2015г., начислени по партида с
абонатен № *, открита на името на ищеца за имот - апартамент в гр. В., бул.
С. № *; сума в размер на 414,30лв., представляваща лихва за забава върху
посочената по-горе сума на главницата за периода от 11.01.2012г. до
27.01.2015г., както и законната лихва върху горепосочената главница, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.01.2015г. до
окончателното плащане на сумите; сума в размер на 286,46лв.,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, за които има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на парично задължение по ч.гр.д.
№1118 по описа на ВРС за 2015г.; сума в размер на 45,94лв., представляваща
½ част от сума в размер на 91.88лв., представляваща доплатена държавна
такса за образуване на гр.д. № * по описа на ВРС за 2015г., определени с
Определение № * по гр.д.№ * по описа на ВРС за 2015г., за които суми е
издаден изпълнителен лист на 18.01.2016г. по гр.д. № * г. по описа на РС- В. и
е образувано на 20.04.2021г. изпълнително дело № * при ЧСИ Л. С., с peг. №
*, с район на действие Окръжен съд В., поради погасяването на вземането с
изтичането на петгодишна погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила определение от * г. по
гр. д. №*г. на Районен съд – В., СТ. Т. СТ. се задължил да заплати на „В. и к. -
В.“ ООД, следните суми: сумата в размер на 2508,61лв., представляваща
1
стойност на главницата за ползвани ВиК услуги по издадени фактури за
периода от 11.01.2012г. до 27.01.2015г., начислени по партида с абонатен №
*, открита на името на ищеца за имот - апартамент в гр. В., бул. С. № *; сума
в размер на 414,30лв., представляваща лихва за забава върху посочената по-
горе сума на главницата за периода от 11.01.2012г. до 27.01.2015г., както и
законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.01.2015г. до окончателното
плащане на сумите; сума в размер на 286,46лв., представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски, за които има издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на парично задължение по ч.гр.д. №1118 по описа на ВРС за
2015г.; сума в размер на 45,94лв., представляваща ½ част от сума в размер на
91.88лв., представляваща доплатена държавна такса за образуване на гр.д. №
* по описа на ВРС за 2015г. Твърди се, че на 20.04.2021 г. срещу ищеца било
образувано изпълнително дело при ЧСИ Л. С. по силата на издаден в полза на
ответника изпълнителен лист от 18.01.2016г. Поддържа се, че до
образуването на изпълнителното дело срещу ищеца не са извършвани
никакви изпълнителни действия по принудително изпълнение, поради което
намира, че вземането е погасено по давност преди образуване на
изпълнителното дело, поради изтичане на петгодишен давностен срок и не се
дължи. По тези съображения моли за уважаване на исковете и претендира
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който се излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Оспорва твърдението, че срещу ищеца липсват предприети
принудителни действия в периода след издаване на изпълнителния лист от
18.01.2016г. Твърди се, че на 06.04.2017 г. въз основа на посочения
изпълнителен лист е образувано изп. дело № * г. по описа на Л. С., за което
длъжникът – ищец в настоящото производство бил уведомен на 13.04.2017 г.
Излага се, че с молбата за образуване взискателя поискал извършване на
принудителни действия и такива са извършвани в хода на изпълнителното
дело чрез налагане на запори върху банкови сметки на С.. Сочи се, че на
06.12.2019 г. ответникът е поискал извършване на принудителни действия и е
посочил способите за изпълнение. Излага се, че на 20.04.2021 г.
изпълнителното дело е прекратено като перемирано. Сочи се, че на 20.04.2021
г. въз основа на процесните вземания, както и нови такива по ч.гр.д. №* г. по
описа на ВРС, е образувано ново изпълнително дело №* г. по описа на Л. С.,
за което длъжникът бил редовно уведомен на 05.05.2021г. Поддържа, че
давността е била прекъсната от датата на последното изпълнително действие
– наложен запор на банкова сметка на длъжника на 11.04.2017 г. по изп. д. №*
г., поради което намира, че до образуването на новото изпълнително дело №*
г. давността не е изтекла. По тези съображения моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ответникът чрез процесуален
представител оспорва исковата претенция и моли за отхвърлянето й.
претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване с окончателния
доклад по делото: че с влязло в сила определение от * г. по гр. д. №*г. на
Районен съд – В., СТ. Т. СТ. се задължил да заплати на „В. и к. -В.“ ООД,
следните суми: сумата в размер на 2508,61лв., представляваща стойност на
главницата за ползвани ВиК услуги по издадени фактури за периода от
2
11.01.2012г. до 27.01.2015г., начислени по партида с абонатен № *, открита на
името на ищеца за имот - апартамент в гр. В., бул. С. № *; сума в размер на
414,30лв., представляваща лихва за забава върху посочената по-горе сума на
главницата за периода от 11.01.2012г. до 27.01.2015г., както и законната
лихва върху горепосочената главница, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.01.2015г. до окончателното плащане на
сумите; сума в размер на 286,46лв., представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК на парично задължение по ч.гр.д. №1118 по описа на ВРС за 2015г.; сума
в размер на 45,94лв., представляваща ½ част от сума в размер на 91.88лв.,
представляваща доплатена държавна такса за образуване на гр.д. № * по
описа на ВРС за 2015г.; че на 20.04.2021 г. срещу ищеца било образувано
изпълнително дело №* г. при ЧСИ Л. С. по силата на издаден в полза на
ответника изпълнителен лист от 18.01.2016г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК.
Приобщено в цялост в настоящото производство изп. дело № №*г. при
ЧСИ Л. С., видно от които същото е образувано на 09.04.2017 г. с
постановление на ЧСИ /л. 6 от изпълнителното дело/ по молба на „В. и к. -В.“
ООД.
По делото е представен изпълнителен лист от 18.01.2016г. с предмет
оспорената дължимост на вземанията в настоящото производство.
Видно от приложените по изп. д. книжа – обратна разписка/л.12 и л. 13/
и извършеното отбелязване на запорното съобщение /л. 19/ на 13.04.2017 г. е
връчено запорно съобщение до ПИБ и ЦКБ АД.
В отговор на полученото запорно съобщение видно от приобщеното по
делото писмо от П.и.б. АД /л.23/ се установява, че запорът е наложен до
сумата по изпълнителния лист, като е уведомен съдебният изпълнител, че
липсва авоар за изпълнение на задължението.
С писмо от Ц.к.б. АД от 03.05.2017г. съдебният изпълнител е уведомен,
че запорът на банковите сметки на длъжника е наложен до сумата от
4432,06лв. като няма налични вземания по сметката.
За налагането на запора длъжникът е уведомен при отказ на 13.04.2017
г., видно от отбелязването на поканата за доброволно изпълнение.
На 06.12.2019г. е отправена молба от взискателя за предприемане на
изпълнителни действия спрямо длъжника.
С постановление от 22.04.2020 г. /л. 35/ изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и е върнат изпълнителният
лист на взискателя /л.3/.
Приобщено в цялост в настоящото производство изп. дело № №* г. при
ЧСИ Л. С., видно от които същото е образувано на 20.04.2021 г. по молба на
„„В. и к. -В.“ ООД въз основа на издадения изпълнителен лист от 18.01.2016г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на
3
чл.439, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на
длъжника може да се основава само на непреклудирани от силата на
пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика съобразно
която докато не е изтекла давността за изпълнение, чрез която се погасява
самото изпълнително основание, длъжникът всякога има признат от закона
правен интерес да го оспори с иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК (така определение
№ 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., определение
№ 113 от 26.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 577/2009 г., II т. о., решение на
ОСГК на ВС № 101/1972 г. по гр. д. № 95/1972 г.). С иска по чл. 439 от ГПК
не се оспорва процесуалната законосъобразност на изпълнителното
производство, за да е поставен същият в зависимост от висящността на
изпълнителния процес. Това следва и от граматичното тълкуване на
разпоредбата, намираща се в раздел II на Глава 39 от ГПК, и озаглавена
„оспорване на вземането“, т.е. не се оспорва самото изпълнително
производство като такова, а неговата материална законосъобразност –
изпълнителното основание, в което ищецът твърди да е настъпила промяна.
Налице е съществено различие между института на погасителната давност и
перемирането на изпълнителното производство.
По тази причина прекратяването или не на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не погасява вземането, поради което
ищецът има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че
давностният срок за вземането по изпълнителния лист е изтекъл, поради
което предявеният иск е допустим за разглеждане.
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.439
от ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за
прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на
изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен
срок. В тежест на ответника е да установи предприети спрямо ищеца валидни
изпълнителни действия по принудително събиране на вземането по
изпълнителния титул.
Не е спорно между страните, а от приобщеното изпълнително дело №*г.
при ЧСИ Л. С. се установява, че е налице образувано изпълнително
производство с предмет оспорените вземания. Ищецът има качеството на
длъжник в изпълнителното производство. Взискател по това дело е
ответникът, който факт не е спорен между страните.
За да се прецени основателността на така предявения иск, съдът
съобразява дадените задължителни указания с т.10 на ТР 2/26.06.2015г. по
т.д. 2/2013г. ОСГТК на ВКС, съгласно които, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
4
ГПК.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването
на изпълнителното производство става по право.
В горецитираното тълкувателно решение е посочено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Новата
давност започва да тече от последното прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Съгласно трайната съдебна практика, когато молбата за изпълнение
съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то
също не е предприемане на принудително изпълнение – такива са наложеният
запор – те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им. Затова ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно /в този
смисъл е и решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г., IV
г.о./.
От друга страна, съгласно съдебната практика, в т.ч. цитираното по-
горе решение на ВКС, дали е перемирано изпълнителното дело е без правно
значение, с оглед предмета на предявения иск с правно основание чл. 439 от
ГПК. Насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана
прекъсва давността, като за перемпцията и необходимостта от образуването
на ново дело значение има също, кога е направено искането. Дори
изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане
в отделно дело няма значение за прекъсването на давността. Когато молбата
за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително
изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на изпълнението
върху движими вещи с описа – те ще прекъснат давността, но с ефект от
поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за
която взискателят отговаря.
В случая от анализа на ангажираните по делото доказателства се
установява, че въз основа на молбата за образуване на изпълнително дело и
предприемане на действия по принудително изпълнение, в т.ч. налагане на
запор по изп. д. № * г., за което са внесени предварително авансовите такси е
наложен запор на 13.04.2017 г. Налагането на запора съдът намира, че е
5
последното валидно изпълнително действие. Неоснователно е твърдението на
ищеца, че вземането е погасено преди образуване на изпълнителното дело.
Видно от ангажираните доказателства с одобрена спогодба, която
обхваща вземането е влязла в сила на * г. като изпълнителнителните действия
са предприети на 13.04.2017 г., т.е. преди изтичане на давностния срок в
рамките на валиден изпълнителен процес.
Следователно, от датата на налагане на запора - 13.04.2017 г., е
започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който изтича най-рано на
13.04.2022г. Следва да се подчертае, че съгласно трайната съдебна практика
не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в
рамките на съответния изпълнителен способ да е задължително успешно, за
да се счита давността за прекъсната. Т.е. фактът, че от наложения запор не са
постъпвали суми по изп. дело, не е основание да се счита, че давността не е
прекъсната. Независимо дали поискания изпълнителен способ е реализиран и
е бил успешен, давността се счита за прекъсната и започва да тече нова
давност /така и решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г.,
IV г.о./.
С оглед горното, съдът намира, че към датата на предявяване на иска -
10.06.2021 г., правото на принудително изпълнение спрямо ищеца не е било
погасено.
По изложените съображения предявения иск е неоснователен и подлежи
на отхвърляне.
Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв., но съобразно чл. 78, ал. 8 вр. ал.3 ГПК във връзка с чл. 27,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя същото
на сумата от 150 лв., които следва да се възложат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. Т. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. В.,
ул. С. № *, срещу „В. и к. - В." ООД, със седалище и адрес на управление гр.
В., ул. П. № *, иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че СТ. Т. СТ. не дължи на „В. и
к. -В.“ ООД, следните суми: сумата в размер на 2508,61лв., представляваща
стойност на главницата за ползвани ВиК услуги по издадени фактури за
периода от 11.01.2012г. до 27.01.2015г., начислени по партида с абонатен №
*, открита на името на ищеца за имот - апартамент в гр. В., бул. С. № *; сума
в размер на 414,30лв., представляваща лихва за забава върху посочената по-
горе сума на главницата за периода от 11.01.2012г. до 27.01.2015г., както и
законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.01.2015г. до окончателното
плащане на сумите; сума в размер на 286,46лв., представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски, за които има издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на парично задължение по ч.гр.д. №1118 по описа на ВРС за
2015г.; сума в размер на 45,94лв., представляваща ½ част от сума в размер на
91.88лв., представляваща доплатена държавна такса за образуване на гр.д. №
* по описа на ВРС за 2015г., определени с Определение № * по гр.д.№ * по
6
описа на ВРС за 2015г., за които суми е издаден изпълнителен лист на
18.01.2016г. по гр.д. № * г. по описа на РС- В. и е образувано на 20.04.2021г.
изпълнително дело № * при ЧСИ Л. С., с peг. № *, с район на действие
Окръжен съд В., поради погасяването на вземането с изтичането на
петгодишна погасителна давност.
ОСЪЖДА СТ. Т. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. С. № *, ДА
ЗАПЛАТИ на „В. и к. - В." ООД, със седалище и адрес на управление гр. В.,
ул. П. № *, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляващи сторени в
настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 вр. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7