Решение по дело №693/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Хриси 2015“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр. ****, КК „*****“, к-с „***“, вх. *, ап. ***, чрез пълномощник срещу Решение № 219 от 09.02.2023 г., постановено по АНД № 20223110205333 по описа на Районен съд – гр. Варна за 2022 г., с което е потвърдено НП № 23- 0000611/ 15.07.2022 г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на дружеството е наложена административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 1000.00 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение. Претендират се и разноски.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, депозира писмен отговор на касационната жалба, в който излага съображения за неоснователност на същата. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение, както и за присъждане на разноски.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Варнески районен съд е образувано по жалба от „Хриси 2015“ ЕООЗ срещу НП № 23- 0000611/ 15.07.2022 г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на дружеството е наложена административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 1000.00 лева.

За да постанови обжалваното решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на „Хриси 2015“ ЕООД от служители на РД“АА“ Варна, сред които свидетелят И., и установено, че дружеството не е уведомило писмено в 7- дневен срок изпълнителния директор на ИА „АА“, чрез ръководителя на ОО „АА“ Варна за промяна на обстоятелствата, удостоверени с документ по чл. 18 ал. 1 т. 6 от Наредба № Н - 32/ 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, на МИТИТС. За внедрената в КТП система при провеждане на периодични прегледи за техническата изправност на ППС е издаден сертификат рег. № 32 100 210101/ 21.07.2021г., валиден до 20.07.2024 г. Сертификатът е издаден на 21.07.2021 г. и заявление за това обстоятелство следва да бъде подадено в срок до 28.07.2021 г., включително. След като е констатирано горното, на 17.05.2022 г., от свидетеля И. е съставен акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта е описано установеното нарушение, посочена е правна квалификация на същото. Възражения не са депозирани. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, на 15.07.2022г. от Директора на РД“АА“ гр.Варна е издадено обжалваното НП.

Така изложената фактическа обстановка е възприета от въззивния съд въз основа на приобщените писмени доказателства и ангажираните свидетелски показания, кредитирани като обективни, безпристрастни и логични и непротиворечиви.

За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП е не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нарушение правото на защита на жалбоподателя, същото е и обосновано, правилно и законосъобразно.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Директор на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, видно от приобщената Заповед № РД – 08 – 30/ 24.01.2020 г. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

В настоящата хипотеза, правилно, въз основа на съвкупна преценка на всички доказателства по делото, са съотнесени установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Не се оспорва по делото, че "Хриси 2015" ЕООД притежава разрешение и има право да извършва периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, със срок на валидност до 24.04.2023 г. Няма спор също така и за това, че за извършване на дейността си дружеството внедрява в контролно-техническия пункт система за управление на качеството. Установено по делото е, също и че по отношение на тази система на 21.07.2021 г. е издаден сертификат с рег. № 32 100 210101 съгласно БДС EN ISO 9001:2015 г., валиден до 20.07.2024 г. Няма спор относно обстоятелстовото, че след издаване на сертификата не е налице писмено уведомяване на РД "АА" Варна, респективно на ИА "АА", чрез техните ръководители.

Спорният в настоящия случай момент касае въпроса относно наличие на задължение за какасатора да извърши описаното писмено уведомяване, по смисъла на по смисъла на чл. 24, ал. 1 от Наредба І Н-32/16.12.2011 г.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 предвижда задължение за лицата посочени в чл. 16, при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т. 4, 6 – 10 лицето по чл. 16 писмено уведомява изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в 7-дневен срок от извършването на промяната или от узнаването й, като приложи документите, които я удостоверяват. В чл. 18, ал. 1, т. 6 е предвидено, че за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи, следва да се представи копие на сертификат за внедрената в контролно-техническия пункт система за управление на качеството по чл. 11, ал. 5 от наредбата, издаден от орган по сертификация на системи за управление, акредитиран от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" или от чуждестранен орган за акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация (European Cooperation for Accreditation) за област сертификация на системи за управление - когато разполага с такъв, или декларация за стартирала процедура по издаване на сертификат за внедрената в контролно-техническия пункт система за управление на качеството, като след приключване на процедурата по сертифициране, но не по-късно от 6 месеца от стартирането й, лицето по чл. 16 от наредбата изпраща заверено копие на получения сертификат.

Съвкупният анализ на визираните правни норми налага извода, че извършването на сертификация на въведената система за управление на качеството, водеща до удължаване на срока на валидност на сертификата, представлява промяна на обстоятелствата, за която следва да бъде направено съответното писмено уведомяване. Наредбата предвижда определени условия, при които се издава разрешение за извършване на периодични технически прегледи, част от които е в контролно-техническия пункт да има внедрена система за управление на качеството, съответстваща на ISO 9001. Именно поради спецификата на тази внедрена система за управление на качеството, е въвеено задължение същата да бъде надлежно сертифицирана, така че да отговаря именно на ISO 9001. Следователно, всяка периодична проверка на системата за съответствие с изискванията на ISO 9001, водеща до издаване на нов сертификат, с нов срок на валидност, се явява ново обстоятелство.

С оглед на гореизложеното, неоснователно са възраженията за несъставомерност и разширително тълкуване на наредбата. В случая, ангажирана е отговорността на притежателя на разрешението за извършване на периодични технически прегледи по силата на вмененото му задължение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., която отговорност е независима от тази на лицата, извършващи контрол върху средствата за измерване.

По изложените съображения, съдебният състав приема, че правилно е прието от въззивния съд, че от страна на "Хриси 2015" ЕООД е извършено нарушение на чл. 24, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н -32/ 16.12.2011 г, тъй като при издаден на 21.07.2021 г. сертификат за внедрената в пункта система за управление на качеството, в 7- дневен срок, считано от 22.07.2021 г., не е уведомен писмено за тази промяна на обстоятелствата по чл. 18, ал. 1, т. 6 от Наредбата изпълнителния директор на ИА" АА" чрез ръководителя на ОО"АА"-Варна.

На следващо място, правилно отговорността на водача е ангажирана от административно-наказващият орган по силата на санкционната разпоредба на чл. 178 „а“, ал. 4, т. 1, предложение първо от ЗДвП, предвиждаща конкретното нарушение в диспозицията си. Предвидената в посочената норма санкция е в абсолютен размер, поради което съдебният състав приема, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

Извършеното нарушение безспорно не разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

По изложените съображения, налага се извод за неоснователност на касационната жалба.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника по касация следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Водим от горното, касационният състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 219 от 09.02.2023 г., постановено по АНД № 20223110205333 по описа на Районен съд – гр. Варна за 2022 г., с което е потвърдено НП № 23- 0000611/ 15.07.2022 г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Хриси 2015“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр. *****, КК „****“, к-с „****“, вх. *, ап. ****е наложена административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 1000.00 лева.

ОСЪЖДА „Хриси 2015“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. ****, КК „****“, к-с „****“, вх. *, ап. **** да заплати на РД „Автомобилна администрация“ - Варна на сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	КРАСИМИР КИПРОВ
	Членове:	РАЛИЦА АНДОНОВА ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА