Решение по дело №168/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 159
Дата: 24 април 2019 г. (в сила от 3 юни 2019 г.)
Съдия: Десислава Динкова Динкова Щерева
Дело: 20192100900168
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И E

 

159                                         24.04.2019 година                                  гр.Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                                                            граждански състав

На двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година      

В закрито заседание в следния състав:

                                                    

                                                                      Окръжен съдия :  Десислава Динкова

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело номер 168 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе

предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 25 от Закона за търговския регистър.

Образувано е по повод жалбата на Д.П.К. - управител на „Компания хотелски мениджмънт“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.Морска“ №12, ет.2, против постановения от Агенция по вписванията отказ № 20190313164759-2/19.03.2019г. по депозирано от нея заявление  вх. 20190313164759 / 13.03.2019г. за вписване на промени, изразяващи се във вписване на нов едноличен собственик на капитала в резултат на прехвърляне на дружествените дялове, и обусловения от него отказ № 20190314155745/19.03.2019г. за  обявяване на актуален учредителен акт по партидата на търговеца.

С жалбата се моли постановените по заявление вх. 20190313164759 / 13.03.2019г.  откази да бъдат отменени като незаконосъобразни и да бъдат дадени указания на Агенцията по вписванията да  извърши исканото вписване. Жалбоподателката заявява, че пълномощното за сключване на договора за прехвърляне на дружествените дялове и за вземане на решение от едноличния собственик на капитала за това е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, заверена с апостил. Позовава се на Конвенцията за премахване на изискването за легализацията на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, приет от 38-мо НС, обн.ДВ бр.47/06.09.2000 год. и станала част от вътрешното ни право, според чл.1 ал.2 б.d от която актовете на нотариусите могат да бъдат заверявани с апостил за дата и подпис върху частен документ, но не и за съдържание. Счита, че нормата на чл.37 от ЗЗД, на която се е позовало длъжностното лице, не се прилага в настоящия случай, тъй като приложима по силата на чл.61 изр.второ от КМЧП е формата, определена от правото на държавата по местоизвършване на сделката, а законодателството на Република Сейшели, където е заверено пълномощното, не изисква нотариално заверяване на подпис и съдържание едновременно при сключване на договор за продажба на дружествени дялове. Заявява се, че чл.124 от КМЧП признава последиците от чуждестранните охранителни актове, каквито представляват нотариалните удостоверявания, ако са издадено от орган, международно компетентен според българското право и не противоречат на българския обществен ред.

Жалбоподателят заявява, че според съдържанието на пълномощното пълномощникът е бил надлежно упълномощен да извърши действия по вземане на решение за продажба на дружествени дялове и да продаде дружествените дялове на „Паршал Континентал Инк.“ Счита, че след като пълномощникът е упълномощен да извърши определени правни действия (продажба на дружествени дялове), трябва да се счита упълномощен да извърши и съпътстващите ги други правни действия, вкл.да подпише декларацията по чл.129 ал.2 от ТЗ.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди представените към жалбата писмени доказателства и се съобрази с разпоредбите на закона, намира за установено следното:

За да постанови обжалвания в настоящото производство отказ, длъжностното лице при Агенция по вписванията е приело, че не са изпълнени дадените указания, а именно:  да се представят изрично писмено пълномощно за вземане на решение по чл.137 т.2 от ТЗ и прехвърляне на дружествени дялове с едновременно удостоверяване на подписите и съдържанието на упълномощителя на основание чл.37 от ЗЗД и декларация по чл.129 от ТЗ от праводателя.

От справка в Търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че едноличен собственик на капитала е „Паршал Континентал Инк.“ – дружество, регистрирано в Белиз. Управител на „Компания хотелски мениджмънт“ е Д.П.К.. Към заявлението е било приложено удостоверение за актуалното състояние на „Паршал Континентал Инк.“, от което става ясно, че негов законен представител е Н.М.-А.С., директор, с националност Република Сейшели. Представено е пълномощно, с което директорът на „Паршал Континентал Инк.“ е упълномощила Д.К. да извършва всякакви правни действия от името и за сметка на дружеството. Подписът на упълномощителя е заверен от нотариус в Република Сейшели, а нотариалната заверка е заверена с апостил. Към заявлението са приложени решение на едноличния собственик на капитала за продажба на дяловете, взето чрез пълномощник,  договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 11.03.2019 год. чрез пълномощник, с едновременна заверка на съдържанието и подписите на договарящите лица, както и две декларации по чл.129 ал.2 от ТЗ.

Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър, след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения към персонала. Решението на общото събрание на съдружниците за прехвърляне на дружествени дялове (чл.137 т.2 от ТЗ) на нови членове се оформя в протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно – чл.137 ал.4 от ТЗ. Представените в настоящия случай решение на едноличния собственик на капитала на  „Компания хотелски мениджмънт“ ЕООД за прехвърляне на всички дялове на друго дружество и договор за продажба на дружествени дялове отговарят на изискванията за форма – поставена е нотариална заверка на подписите и съдържанието на документите. Такова изискване се поставя и за упълномощителната сделка, по арг.от чл.37 изр.първо от ЗЗД.

В конкретния случай упълномощителната сделка не е извършена нито по седалището на „Компания хотелски мениджмънт“ ЕООД (България), нито по седалището на едноличния собственик на капитала   „Паршал Континентал Инк.“ (Белиз), а в Република Сейшели, където е местоживеенето на директора на чуждото дружество, определено от нейната националност. Българското материално право определя правилата за придобиване на членство в търговското дружество по арг.от чл.58 т.6 и чл.56 ал.1 от КМЧП, от което следва, че решението и договорът следва да бъдат с нотариална заверка на подписите и съдържанието едновременно. Формата на упълномощителната сделка обаче се регулира от правото, приложимо за сделката, а като алтернатива е достатъчно да бъдат спазени изискванията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването ѝ. Това означава, че българският закон – чл.37 изр.първо от ЗЗД, като по-рестриктивен, не може да бъде поставен като изискване за форма за валидност на пълномощното, дадено и заверено в Република Сейшели. Подписът на пълномощното е заверен от местен нотариус, ето защо гражданските му последици (учредяване на валидна представителна власт), следва да се зачетат на основание чл.124 от КМЧП. Заверката с апостил удостоверява  истинността на подписа на длъжностното лице, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост автентичността на печата или марката, поставени върху документа – чл.5 §2 от Хагската конвенция.

Доводът на длъжностното лице, постановило отказа, че пълномощното трябва да бъде изрично, не почива на закона. Според чл.38 ал.1 от ЗЗД изрично пълномощно е необходимо само в случаите, в които представителят договоря от името на представлявания сам със себе си в лично качество, или с друго лице, което също представлява. В случая управителят на „Компания хотелски мениджмънт“ ЕООД  Д.К. е била упълномощена от директора на   „Паршал Континентал Инк.“ да сключва всякакви сделки, и именно в резултат на това упълномощаване е взето решение за продажба на дружествените дялове и последните са прехвърлени, но на трето лице – „Феста хотели“ АД, което се е представлявало от изпълнителния директор И.Г.. Упълномощаването представлява едностранно волеизявление, ето защо дори и в случая, в който едноличният собственик на капитала на дружеството е упълномощил управителя на същото дружество да го представлява при осъществяване на действия от негово име и за негова сметка, няма договаряне сам със себе си и изискването на чл.38 ал.1 от ЗЗД не намира приложение.

С оглед на изложеното до тук съдът счита, че за законосъобразното осъществяване на промяната, изразяваща се в прехвърляне на всички дялове от капитала на друго дружество, не е било необходимо представяне на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието едновременно, а приложеното такова е било достатъчно.

Втората част от мотивите на обжалвания отказ са законосъобразни и се споделят от съда. Представените две декларации по чл.129 от ТЗ са подписани от Д.К. – лично като управител и като пълномощник на праводателя - „Паршал Континентал Инк.“ Декларирането на определени обстоятелства винаги се извършва лично, като лично волеизявление, което не може да се осъществи чрез пълномощник от името и за сметка на упълномощителя, тъй като за последиците от невярно деклариране се носи лична наказателна отговорност. Като аналог на подобно деклариране следва да се посочат декларациите, изисквани при прехвърляне на имущество по ЗННД, които винаги се подписват от страните по разпоредителните сделки, а когато последните действат чрез пълномощник, декларациите се заверяват от нотариус, също както и пълномощното. Неизпълнението на дадените указания за представяне на декларация от праводателя е основание за постановяване на отказ, който следва да се потвърди. Доколкото липсват основания за вписване на исканата промяна, новият учредителен акт на дружеството не може да бъде обявен.             

Мотивиран от горното, на основание чл.25 от Закона за търговския регистър, Бургаският окръжен съд

Р   Е    Ш    И :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА отказ № 20190313164759-2/19.03.2019г. по депозирано от Д.П.К. - управител на „Компания хотелски мениджмънт“ ЕООД ЕИК ********* заявление  вх. 20190313164759 / 13.03.2019г. за вписване на промени, изразяващи се във вписване на нов едноличен собственик на капитала в резултат на прехвърляне на дружествените дялове, и обусловения от него отказ № 20190314155745/19.03.2019г. за  обявяване на актуален учредителен акт по партидата на търговеца.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в седмичен срок от връчването му.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: