Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
гр. Велико Търново, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от ВТОП - СВЕТЛАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АНД № 10 009/2023г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производство
по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На
касационна проверка е подложено Решение № 430/25.10.2022г., постановено по АНД
№ 926/2022г., с което състав на Районен съд Велико Търново е потвърдил като
законосъобразно Наказателно
постановление/НП/ № 644833-F654590 от 29.06.2022г., издадено
от ИД директор на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на „САЛКОН“ЕООД гр. Лясковец, с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 348,40лв., на
основание чл.74, ал.1от Закона за счетоводството, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Така
постановеното Решение е обжалвано в законния срок, с касационна жалба, подадена
от името на дружеството „САЛКОН“ЕООД, действащо чрез упълномощения адвокат. Касаторът
счита Решението на РС за неправилно като
постановено при неправилно приложение на материалния закон. След като РС
установил, че безспорно нарушението е извършено на 01.10.2021г., а системата на
Търговския регистър е електронна и публична, то същото е и открито на тази
дата. Поради това, в случая е нарушен срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН, защото АУАН
е съставен след изтичане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя. Освен
това между НП и АУАН имало противоречие в посочената за нарушена правна норма. РС
не приел наличието на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, въпреки
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Като пропуснал да
установи тези съществени процесуални нарушения РС постановил неправилен съдебен
акт, който касаторът иска от АСВТ да бъде
отменен ведно с НП. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание касаторът, редовно
призован не се представлява. От упълномощения адвокат е постъпило писмено становище.
Ответникът по касационната жалба – директорът на ТД на НАП В.
Търново, редовно призован не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, което по същество представлява отговор на КЖ. ПП
поддържа тезата, че обжалваното Решение на РС не страда от посочените в КЖ
пороци. Счита, че срокът за издаване на АУАН е спазен, броен от момента на
откриване на нарушителя. Не намира основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита
постановеното Решение на РС за правилно и споделя правните изводи на РС.
Предлага Решението да бъде оставено в сила.
Оплакванията
в жалбата ВТАС квалифицира като такива за неправилно приложение на закона - касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК,
във връзка с чл.348, ал.2 от НПК.
Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание
чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните,
съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, която е участвала в
производството пред въззивния съд и актът на последния е неблагоприятен за нея.
И двете посочени разпоредби на АПК са приложими в настоящото производство по
силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН.
Жалбата е насочена против съдебен акт, подлежащ на касация. Поради
това, същата е процесуално допустима за разглеждане. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следните съображения:
Процесното НП е издадено срещу дружеството „САЛКОН“ЕООД за
това, че не е публикуван в Търговския регистър/ТР към Агенция по вписванията/АВп
Годишен финансов отчет за 2020г. в предвидения в закона срок до 30.09.2021г.
При това не е спорно, че дружеството е развивало дейност през 2020г. и е подало
ГДД по чл.92 от ЗКПО, в която са декларирани приходи в размер на
348 402,92лв. Деянието е квалифицирано
като нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Наложена е санкция в
размер на 348,40лв., на основание чл.74, ал.1 от ЗСч.
Воден от задължението си да извърши служебна проверка на НП
изцяло, независимо от твърденията на
страните/вж. чл.314 от НПК,вр. с чл.84 от ЗАНН/, РС е приел, че АУАН и
НП са издадени от оправомощени лица. съдържат изискуемите реквизити, предвидени
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са в предвидените от закона срокове. Налице е
пълно и ясно описание на деянието и на нарушените правни норми. Не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. РС приел, че описаната в
обстоятелствената част на НП фактическа обстановка е правилно установена.
Същата се потвърждава от събраните доказателства, които са непротиворечиви. От
правна страна въззивният съд приел, че наказващият орган е издирил нарушената правна норма и съответната санкционна такава. При
приложение на последната наказанието е правилно индивидуализирано по размер.
В хода на
задължителната служебна проверка и като взе предвид оплакването в жалбата,
касационният състав на съда не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение. Същото е валиден
съдебен акт, постановен от надлежен съд, функциониращ в законен състав и в
пределите на правораздавателната му власт. За заседанията на първата инстанция
са съставени протоколи. Решението съдържа ясно формирана воля на съда и обхваща
спорния предмет по делото, поради което е и допустимо. Изложени са подробни и
съдържателни мотиви по релевантните за спора факти. Изводите на въззивния съд
се споделят, но не следва да се преповтарят в настоящото, за процесуална
икономия, на основание чл.221, ал.2 от АПК.
Настоящият съдебен състав намери, че атакуваното Решение на РС е постановено при правилно приложение на материалния закон. Касационната инстанция установи, че фактическите констатации на въззивния съд са подкрепени с наличните доказателства, а правните му изводи са правилни.
Събраните доказателства подкрепят извода за спазване на срока
по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, в 3-месечния срок от откриване на нарушителя. Писмото на АВп е постъпило в
НАП на 24.02.2022г., а АУАН е съставен на 16.05.2022г. По аргумент от чл. 7, ал. 1 и чл.
9, ал. 2 от Закона за търговския регистър, вписаните обстоятелства съответно
представените актове по чл. 5 от същия закон се смятат за известни на третите
добросъвестни лица от момента на вписването, респ. от момента на обявяването.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗТР невписаните обстоятелства се смятат
несъществуващи за третите добросъвестни лица. Следователно публичността на
регистъра и презумпцията за знание се разпростира по отношение на вписаните
обстоятелства и обявените актове, но не и по отношение на незаявените за
вписване и обявяване. В този смисъл нарушителят не е известен на органите по
приходите от момента на пропускането на срока за публикуване на ГФО до 30
септември 2021 г. в конкретния случай. Моментът на откриване на нарушителя е
фактически въпрос, който подлежи на изследване във всеки конкретен случай и по
отношение конкретното лице, чиято административна отговорност е ангажирана. В
случая нарушението е довършено на 01.10.2021г., а нарушителят е установен на 24.02.2022г. – датата, на която
НАП е уведомена от Агенция по вписванията, с Писмо вх. № 12-00-48/24.02.2022 г.
в ЦУ на НАП. Публичността на търговския регистър и възможността на НАП за
достъп до данните от този регистър, включително и до обявените актове, е от
значение за спазването на другия срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, чийто
начален момент е от извършването на нарушението. При така създадената от закона
възможност, ако в продължение на една година от неизпълнение на задължението за
публикуване на ГФО, органът по приходите, компетентен да установи нарушение
бездейства, не направи нужните справки и не установи конкретните нарушители, то
възможността за образуване на административно-наказателно производство се
преклудира. В процесния случай, считано от 01.10.2021 г. едногодишният срок за
образуване на административно-наказателно производство е с крайна дата
01.10.2022 г. АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление,
е съставен на 16.05.2022 г., т. е. преди изтичането на установения в чл. 34,
ал. 1, изр. второ ЗАНН едногодишен срок и в рамките на 3-месечния срок, считано
от датата на установяване на нарушението – 24.02.2022 г. Предвид изложеното
разгледаното оплакване АСВТ прие за неоснователно.
В КЖ освен това се твърди, че са налице основания за
третиране на деянието като маловажен случай, а РС не е сторил това. Оплакването
е неоснователно, т.к. нито това, че нарушението е за първи път, нито отрицателните
икономическите ефекти на КОВИД кризата върху финансите на средния и дребен
бизнес са обстоятелства, които да наложат извод, че обществената опасност на конкретното
деяние е явно незначителна. РС е изложил съответни мотиви по това възражение,
които се споделят от ВТАС.
В заключение,
настоящата инстанция не намери основания за касиране на решението на въззивния
съд. Обоснован и правилен е решаващият извод на РС да потвърди НП като
законосъобразно. С това РС е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила
от касационната инстанция.
Относно
разноските. При този изход на делото такива се следват на ответника в размер на
80,00лв., на основание чл.63д от ЗАНН, във вр. с чл.27е от НЗПП.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, Административен съд-Велико Търново в настоящия касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 430/25.10.2022 г.,
постановено по АНД № 926/2022 г. по
описа на РС Велико Търново.
ОСЪЖДА
дружеството „САЛКОН“ЕООД гр. Лясковец, с ЕИК ********* да заплати в
полза на Национална агенция за приходите разноски за производството в размер на
80,00лв/осемдесет лева/ за касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.