Мотиви към  Присъда от 19.02.2014 година, постановена по НОХД № 572/2013 година по описа на РС - Елхово:

 

Производството по делото е образувано по внесен от РП- Елхово обвинителен акт, с който против М.С.Ш. /M. S. C./, роден на *** ***, Алжирска народно – демократична република, живущ ***, гражданин на Алжир, с основно образование, неженен, неосъждан, регистриран в ДАБ при МС на 14.01.2013 година като ***, с ЛНЧ **********, Б.А.Х. /B. A. H./, роден на *** ***, Алжирска народно – демократична република, живущ ***, гражданин на Алжир, с основно образование, неженен, осъждан, регистриран в ДАБ при МС на 14.01.2013 година като ***, с ЛНЧ **********, С.С.  Х. /S. S. K./, роден на *** ***, Алжирска народно-демократична република, живущ ***,
гражданин на Алжир, с основно образование, неженен, осъждан, регистриран в ДАБ при МС на 14.01.2013 година като С. ХАРФИ, с ЛНЧ ********** и М.А.Т. /M. A. Т./, роден на *** ***, Алжирска народно – демократична република, живущ ***, гражданин на Алжир, с основно образование, неженен, неосъждан, регистриран в ДАБ при МС на 14.01.2013 година като ***, с ЛНЧ **********, са повдигнати обвинения по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 09.12.2012 година в района между 268 и 269 гранична пирамида в землището на с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, действайки в съучастие като извършители, влезли през границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимите обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимите да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимите, дадените от тях обяснения в хода на ДП, с които са спомогнали за разкриване на обективната истина по делото, мотивите, с които са извършили деянието. По горните съображения прокурорът пледира налагане на наказание лишаване от свобода в предвидения в закона минимум, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и наказание глоба в предвидения в закона минимален размер.

Производството по делото е протекло в отсъствието на подсъдимите, редовно призовани за датата на съдебното заседание и с участието на служебен защитник – адв. Пл. Б. ***. Участващият в хода на съдебното производство служебен защитник не оспорва, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като пледира налагане на минимално предвиденото в закона наказание.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

В хода на ДП, както и в хода на съдебното производство подсъдимите не са представили документ за самоличност, поради което и самоличността им е снета по техни данни.

Подсъдимите са граждани на Алжирската народно – демократична република. Всички те били приятели, като в края на месец ноември заедно напуснали държавата си по произход по социално – икономически причини с намерение да се установят да живеят в европейска държава, конкретно Франция. Подсъдимите отишли първоначално в гр. Одрин, Република Турция, от където с такси се придвижили до турско – българската граница.  След това продължили да вървят пеш  и на 09.12.2012 година в района между 268 и 269 гранична пирамида в землището на с. Лесово влезли през границата на страната от Република Турция в Република България. Подсъдимите били забелязани да преминават държавната граница на посоченото по – горе място от термовизионна система за нощно наблюдение, след което били предприети издирвателни мероприятия от граничните власти, приключили със задържането на подсъдимите във вътрешността на страната. Лицата не представили документ за самоличност.

От приложените по делото справки за съдимост, издадени от МП на РБ, се установява, че подсъдимите Мохамед А.Т. и М.С.Ш. не са осъждани. Подсъдимите С.С. Харфи и Буджума Хауасин са осъждани за деяния, извършени след извършване на деянието по настоящата присъда.

От изисканата и приета като доказателство по делото справка от ДАБ при МС се установява следното:

Подсъдимият М.С.Ш. /M. S. C./, роден на *** ***, Алжирска народно – демократична република, живущ ***, гражданин на Алжир, с основно образование, неженен, неосъждан, е регистриран в ДАБ при МС на 14.01.2013 година като ***, с ЛНЧ **********. С Решение № УП – 41 от 11.03.2013 година на интервюиращият орган на чужденецът е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Подсъдимият Б.А.Х. /B. A. H./, роден на *** ***, Алжирска народно – демократична република, живущ ***, гражданин на Алжир, с основно образование, неженен, неосъждан, е регистриран в ДАБ при МС на 14.01.2013 година като ***, с ЛНЧ **********. С Решение № УП – 31 от 28.02.2013 година на интервюиращият орган, производството на кандидата е прекратено.

Подсъдимият С.С.  Х. /S. S. K./, роден на *** ***, Алжирска народно-демократична република, живущ ***, гражданин на Алжир, с основно образование, неженен, неосъждан, е регистриран в ДАБ при МС на 14.01.2013 година като С. ХАРФИ, с ЛНЧ **********. С Решение № 1513 от 09.09.2013 година на Председателя на ДАБ при МС производството на кандидата е прекратено.

Подсъдимият М.А.Т. /M. A. Т./, роден на *** ***, Алжирска народно – демократична република, живущ ***, гражданин на Алжир, с основно образование, неженен, неосъждан, е регистриран в ДАБ при МС на 14.01.2013 година като ***, с ЛНЧ **********. С Решение № 1070 от 12.07.2013 година на Председателя на ДАБ при МС производството на кандидата е прекратено.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства- показанията на свидетеля Ж., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и останалите събрани по делото доказателства.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимите М.С.Ш. /M. S. C./, регистриран в ДАБ при МС на 14.01.2013 година като ***, с ЛНЧ **********, Б.А.Х. /B. A. H./, регистриран в ДАБ при МС на 14.01.2013 година като ***, с ЛНЧ **********, С.С.  Х. /S. S. K./, регистриран в ДАБ при МС на 14.01.2013 година като С. ХАРФИ, с ЛНЧ ********** и М.А.Т. /M. A. Т./, регистриран в ДАБ при МС на 14.01.2013 година като ***, с ЛНЧ **********, са осъществили с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 09.12.2012 година в района между 268 и 269 гранична пирамида в землището на с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, действайки в съучастие като извършители, влезли през границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимите са извършили фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да са получили разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гринично - пропусквателен контрол. Подсъдимите не са имали необходимата виза, удостоверяваща правото им за влизане в страната ни, както с оглед тяхното гражданство, така и държавата от която идва - Р Турция. Действащият граничен режим и ред в Р България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Ж., участвал при задържането на лицата и който във връзка с изпълнение на служебните му задължения на посочената дата е възприел фактите и обстоятелствата, свързани с мястото, времето и начина на преминаване на държавната граница от подсъдимите. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимите са нарушили установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са успели да преминат държавната граница.

Деянието е извършено в съучастие от подсъдимите по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимите са били наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Всеки от подсъдимите е съзнавал е, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасните последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до Република България.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимите М.С.Ш. /M. S. C./, регистриран в ДАБ при МС на 14.01.2013 година като ***, с ЛНЧ **********, Б.А.Х. /B. A. H./, регистриран в ДАБ при МС на 14.01.2013 година като ***, с ЛНЧ **********, С.С.  Х. /S. S. K./, регистриран в ДАБ при МС на 14.01.2013 година като С. ХАРФИ, с ЛНЧ ********** и М.А.Т. /M. A. Т./, регистриран в ДАБ при МС на 14.01.2013 година като ***, с ЛНЧ ********** за виновни в извършване на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Съдът не намери основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимите.

По смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на Р България право на убежище се предоставя на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Правото на убежище, визирано в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК не следва според настоящия съдебен състав да се разглежда в тесния смисъл на понятието, което е интерпретирано в Конституцията, а в аспекта на приложимото по силата на препращащата норма на ал.3 от Конституцията, национално законодателство /ЗУБ/, оносимо към бежанците и убежището, и международноправните актове като на международно ниво статутът на бежанеца е регламентиран в Конвенцията за статута на бежанците от 28.07.1951г., допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г., която е ратифицирана с ДВ бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г., в сила за Р България от 10.08.1993г. Посочените два международноправни акта /Конвенция и Протокол/ са одобрени в рамките на ООН и към момента 110 държави са страни по Конвенцията, Протокола или и по двамата документа. В цитираната Конвенция, в чл.31, параграф 1, е залегнало относимото отпадане на наказуемостта за извършено според националното ни законодателство престъпление по чл.279, ал.1 от НК. Съгласно посочената разпоредба от Конвенцията, договарящите държави се задължават да не налагат наказания заради незаконно влизане и пребиваване на тяхна територия на бежанци, които пристигайки направо от територията, където са били застрашени животът и свободата им, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение при условие, че те се представят незабавно на властите и приведат уважителни причини за незаконното им влизане и пребиваване на територията на страната. В приложимото национално законодателство – в чл.3 от Закона за бежанците от 1999г. /отм. с  ДВ. бр.54 от 31.05.2002г./ законодателят е разгледал в по-широк смисъл понятието „убежище“, включвайки в него като закрила и статута на бежанец, хуманитарната закрила и правото на убежище по чл.98, т.10 във връзка с чл.27, ал.2 и 3 от Конституцията на Република България. Действащият към момента Закон за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година, определя условията и реда за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като по смисъла на чл.1, ал.2 от с .закон, особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по този закон, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила. Статут на бежанец в Република България, съгласно чл.8 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.  Хуманитарен статут по смисъла на  чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Процедурата за предоставяне на закрила започва по молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна, писмена или друга форма. В настоящия случай, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства от ДАБ при МС се установява, че всеки един от подсъдимите е подал молба за закрила пред надлежния административен орган – ДАБ на МС, като във връзка с тези молби са били образувани производства, приключили към момента на постановяване на присъдата. По отношение на трима от подсъдимите – ***и, С. Харфи и *** производството за предоставяне на статут е прекратено. Причините за това се съдържат в предоставените на съда от ДАБ на МС заверени копия от решения за прекратяване на производствата, от които е видно, че подсъдимият ***и е депозирал лично молба на 20.02.2012 година, с която е оттеглил молбата си за предоставяне на статут и е заявил, че желае прекратяване на образуваното производство и желание за завръщане в родината си. По отношение на другите двама подсъдими – С. Харфи и ***, производствата са били прекратени, след като са били спрени в продължени на три месеца, поради това, че двамата кандидати за статут не са изпълнили задължението си да се явяват пред интервюиращият орган. По отношение на подсъдимият ***, молбата за статут е разгледана по същество, след проведено интервю с кандидата, като са изследвани причините за напускане на страната му и нежеланието да се завърне в нея. От мотивите към решението на ДАБ при МС, се установява, че единствената причина, поради която този подсъдим е напуснал АНДР е социално – икономическа – липсата на работа в държавата му по произход, поради което е прието, че подсъдимият е икономически мигрант, но не и бежанец. Предвид на горните обстоятелства, съдът прие, че подсъдимите, макар и да са подали молби за закрила по реда на ЗУБ пред компетентния орган в Република България, същите не следва да се ползват от привилегирования състав на чл.279, ал.5 от НК. По отношение на трима от тях – ***и, С. Харфи и ***, предвид дезинетересирането им от административното производство по предоставяне на статут, следва да се приеме, че са подали молбите си за закрила формално. В подкрепа на този извод на съда са и приложените по делото справки за съдимост на подсъдимите, от които се установява, че подсъдимите ***и и С. Харфи, след незаконното си влизане на територията на Република България, са направили опит, а по отношение на подсъдимият С. Харфи – два опита, да напуснат отново по незаконен начин пределите на Република България.

От друга страна, изследвайки актуалното обществено – политическо състояние в държавата по произход на подсъдимите, се установява, че на 24.02.2011 г. в Алжир е отменено извънредното положение, обявено преди 19 години. В социално-икономически план усилията на управляващите са насочени в две направления -намаляване на безработицата и подобряване на качеството на живот на населението - субсидиране на редица основни хранителни продукти, намаляване на данъците и други. През октомври 2011 г. са внесени в парламента проекти на нови политически партии, както и отварянето на медиите за частна собственост. Към настоящия момент в Алжирската  народно – демократична република не е налице изключително и безоглено насилие. Не е налице информация обстановката в АНДР към настоящия момент да се намира на ниво  въоръжен конфликт.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимите, която не е висока, предвид на това, че същите не са осъждани към момента на извършване на деянието, като наложи кумулативно предвидените наказания по чл.279, ал.1  от НК  при условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв. 

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на всеки от подсъдимите. Последните не са били осъждани за престъпление от общ характер, наложеното им наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените лица не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, по отношение на всеки един от подсъдимите.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

Районен съдия: