Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1530
21.12.2022 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на
тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора
година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 476 по описа
за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, във
връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Съдът е сезиран с жалба от В.Й.Д. и С.Ц.Д., с адрес ***
против Заповед № 3031/18.10.2021г. на зам.кмета
по „Строителство инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е
наредено да се премахне незаконен строеж „Преустройство- обединяване на СОС с
идентификатор № 07079.610.27.1.5 и СОС с идентификатор№ 07079.610.27.1.4 по КККР
на гр.Бургас и изграждане на санитарно помещение –баня и тоалетна”, находящ се
в жилищна сграда с идентификатор 07079.610.27.1, УПИ VІ-1451, кв.85 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, с
административен адрес: гр.Бургас, ул.Силистра №6, определен е 14-дневен срок от
влизане в сила на заповедта за
доброволно изпълнение на разпореденото премахване.
В жалбата се твърди, че е извършена незаконна проверка
на място на 03.12.2019г. от служители на отдел УПА „Контрол на строителството“,
при Община Бургас без собствениците да бъдат уведомени, предметът на заповедта е
тенденциозно ограничен само в границите на имота на жалбоподателите без да се
обследва съответствието на останалине самостоятелни обекти в сградата с
действащите строително-технически правила и норми за проектиране и
строителство, спрени са производства по по-рано подадени жалби, от служителите
на общината е нарушен принципа на истинност и равенство, съгласно чл.7, ал.1 и
ал.2 и чл.8, ал.2 от АПК. Посочени са нарушения на строителните правило при
преустройство на други жилищни помещения в сградата от другите собственици на
самостоятелни обекти. На следващо място се поддържа, че в заповедта и
констативния акт не е посочено времето на изграждане на обекта, липса на
подробен и верен анализ на всички факти и обстоятелства, определящи границите
между законен и незаконен строеж по всички проектни части, липсва конкретизация
на подлежащия на събаряне обект. Не е спазена разпоредбата на чл.59, ал.2,
т.4,5 от АПК. Иска се отмяна на заповедта, като счита че са налице всички
основания за оспорване чл.146, ал.1, т.1,2,3,4 и 5 от АПК. Ангажират се
доказателства.
В съдебно заседание се явява жалбоподателят Д. лично и
с адв. М.В., която от името на двамата жалбоподатели поддържа жалбата, ангажира
доказателства и иска оспореният административен акт да бъде отменен.
Ответникът – зам. кмет по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ при община Бургас, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Ангажира
доказателства.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, от фактическа страна намира следното:
От доказателствата по делото се
установява, че В.Д. на основание нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №107, т.І, рег.№ 2983, дело№ 91 от
28.09.2009г. е собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 07079.610.27.1.5, представляващ таванско
помещение с площ 40,00кв.м., състоящо се от две стаи с право на преминаване и
ползване на общия тавански салон, ведно с прилежащите към имота тоалетна на
стълбищната площадка с площ от 1,5 кв.м., 1/3 от пералня, намираща се в
сутерена на жилищна сграда и на основание
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №261, т.ІІ, рег.№ 8472,
дело № 231 от 15.12.2012г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.610.27.1.4, на ет.4, с
площ 21,00кв.м., при съседен на същия етаж № 07079.610.27.1.5 и 1/3 от сушилня,
намираща се на таванския етаж.
На 03.12.2019г. С. Е.- Началник на
отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“ при Община Бургас
и М. Д. –главен специалист
БКСВЕ, отдел „Контрол на строителството
и въвеждене в експлоатация“ при Община Бургас извършили проверка на СОС с
идентификатор № 07079.610.27.1.5 и СОС с идентификатор№ 07079.610.27.1.4 по
КККР на гр.Бургас , находящи се в жилищна сграда с идентификатор
07079.610.27.1, УПИ VІ-1451, кв.85 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, с
административен адрес: гр.Бургас, ул.Силистра №6. За извършената проверка
съставили Констативен протокол № П-325/03.12.2019г. Констатирали са, че между
двата самостоятелни обекта няма преградна стена и че е изградено санитарно
помещение, което се намира над спалня в жилище. Констатирано е нарушение на
чл.110, ал.3 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и че
строителството е извършено без одобрени строителни книжа и без издадено
разрешение за строеж. Изготвени са снимки и окомерна скица.
На 21.07.2021г. М. Д. –главен
специалист КС, отдел „Устройствено
планиране и архитектура“ при Община Бургас и инж. А. Г. главен експерт
КС, отдел „Устройствено планиране и
архитектура“ при Община Бургас извършили проверка на процесния строеж, за която
бил съставен констативен акт № П-7/21.07.2021г. (л.35). Като възложител и строител
на строежа е посочен В.Д.. Установено е, че за строежа не са налични – одобрен
проект, в т.ч. съгласувани части на проекта; разрешение за строеж. Строежът е
описан, както следва: … между СОС с
идентификатор № 07079.610.27.1.5 и СОС с идентификатор № 07079.610.27.1.4 по
КККР на гр.Бургас няма преградна стена и представляват едно жилище апартамент.
В СОС с идентификатор № 07079.610.27.1.4
са обособени спалня и санитарно помещение –баня и тоалетна, санитарното
помещение е изпълнено в югоизточната част на обекта. Изпълнени са преградни
зидове, с размери на помещението вътрешно 1,30/1,10м; външно 1,83/1,45м.
Височината на санитарното помещение е 2,30м.. Подходът към помещението се
осъществява чрез монтирана врата с размери 0,80/2,00м. Поставени са теракот,
фаянс и оборудване, санитарното помещение е напълно завършено и се ползва.
Санитарното помещение е изпълнено над спалня в жилище, находящо се на третия
етаж на сградата. Предвид констатациите, проверяващите посочили, че строежът е
изпълнен без одобрен проект, без издадено разрешение за строеж. Тези
констатации били квалифицирани като нарушения на чл.148, ал.1, чл.110, ал.3 от
Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони. Строежът бил квалифициран като незаконен
по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Констативният акт е съобщен при спазване на правилата
на §4, ал.2 от ЗУТ. Поставено е съобщение на входа на жилищната сграда на
17.09.2021г., в което е описан съставения констативен акт и незаконния строеж,
посочено е, че със съставянето на констативния акт е открито производство по
чл.225а, ал.1 от ЗУТ. На същата дата е поставено съобщение със същия текст на
Интернет страницата на Община Бургас. На 04.10.2021г. е съставен акт за
обявяване на резултатите от обявяване на Констативен акт № П-7/21.07.2021 г.,,
в който е констатирано, че в законоустановения седмодневен срок не са постъпили
възражения, посочено е че са изпратени съобщения на постоянния адрес на
жалбоподателите, които са се върнали в цялост, на 17.09.2021г. са поставени
съобщения на сградата, в която е изпълнен строежа, на таблото на обявления в ЦАУ
Приморие и на официалната страница на Община Бургас.
В оспорената заповед административният орган, като е
възприел констатираните обстоятелства приел, че в хода на производството
безспорно е установен извършен незаконен строеж, тъй като е извършен без одобрени
проекти и без разрешение за строеж. Строежът е квалифициран като такъв от V
категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“г“ от ЗУТ и чл.11 от Наредба
№1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Посочени са нарушените
правни норми – чл.148, ал.1, чл.110, ал.3 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони.л.183, ал.1 и ал.2 и чл.137, ал.3, предл. второ от ЗУТ. Преценено е, че са
налице обстоятелствата по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за
премахване на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
За изясняване на факти от значение за спорното право,
по делото е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза. В
заключението, вещото лице посочва, че СОС
с идентификатор № 07079.610.27.1.5 и СОС с идентификатор № 07079.610.27.1.4 по
КККР на гр.Бургас са обединени, както и общите части вестибюл и сушилня,
връзката между тях е осъществена чрез портал /плъзгаща се врата/, монтиран в
част от зида между тях. В момента на огледа СОС
с идентификатор № 07079.610.27.1.4 се състои от стая и мокро помещение,
оборудвано с мивка и пералня, СОС с
идентификатор № 07079.610.27.1.5 от две стаи и тоалетна, като терасата е
приобщена към едната стая и е обособена като кухня с печка и мивка, а
тоалетната е изградена на таванската стълбищна площадка и разполага с тоалетно
гърне и мивка. Не е установила наличие на видими В и К щрангове, на мястото,
където е трябвало да бъдат монтирани е налично климатично съоръжение. Вертикалните
водопроводни и канализационни щрангове не са прекъснати, в сушилнята на
таванския етаж не е установила вентилационна тръба, санитарните възли на втори
и трети етаж са допълнително изградени, като по разположението на колоната,
показана на снимка /л.144/ прави извод, че вертикалните ВВК и ВКК са изпълнени
на това място. Вещото лице е установило, че предписанията, посочени в писмо
изх.№ 94-01-12702/1/20.05.2013г. не са
изпълнени. В проекта за преустройство от 27.06.2008г. не е предвидено премахване
на вентилационната тръба на сградната инсталация, не е променено мястото на
тоалетната в жилището на Д. Х., през която преминават вертикален водопроводен
щранг с диаметър Ф20мм и вертикален канализационен щранг с диаметър Ф110мм, не
са предвидени промени, касаещи преместването им. Според вещото лице
преустройството, предмет на настоящото дело е извършено 2013-2014г., като този
извод е направило, предвид придобиването на имота с идентификатор 1.4 през
2012г. и последвалото уведомление в Община Бургас за извършване на ремонтни
работи на таванския етаж през 2013г. Процесното санитарно помещение е над
спалня по проект, но не е извършен оглед на третия етаж за установяване на
фактическото положение. Не е открито строително разрешение и за санитарното
помещение в стълбищната клетка. Вещото лице посочва, че вода няма и в двете
санитарни помещения, не може да посочи дали са отрязани щранговете. Под
процесното санитарно помещение на втория и третия етаж има спални по проект.
Изготвено е допълнително заключение, което посочва, че
санитарното помещение в стълбищната клетка се захранва от вертикален клон ВВК-2
и ВКК-2, които са затапени през 2008г. на третия етаж и по този начин са
прекъснати ВиК връзките към съществуващия санитарен възел на таванския етаж. Изграденото
мокро помещение е изградено така че да може да ползва съществуващите ВиК
клонове: ВВК-3 и ВКК-3. Посочените клонове също са затапени на сутеренния и
първия етаж. В заключение посочва, че съществуващите вътрешни ВиК клонове не
достигат до санитарния възел в 1.5 и мокрото помещение в 1.4. Към мокрото
помещение има отводнителен клон, но не с Ф110, колкото е необходимо, за да се постави и ползва
тоалетна.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Видно от съобщения за доставяне (лист 31), процесната
заповед е съобщена на оспорващата страна на 10.03.2022година. Жалбата срещу нея
е депозирана в деловодството на административния орган на 22.03.2022 година в
рамките на срока за оспорване, поради което същата се явява процесуално
допустима. Същата е подадена от лица, които са адресат на заповедта и има
правен интерес от оспорването й.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. По делото е
представена Заповед № 2894/06.10.2021г. на Кмета на Община Бургас, по силата на
която, същият е делегирал на Заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ правомощията си по ЗУТ, в т. ч. в т. 22 и да издава
заповеди по премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория на
основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В оспорваната заповед е посочено, че обектът
представлява V категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“г“ от ЗУТ и чл.11 от
Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. В този смисъл,
оспорената заповед е постановена от компетентен орган в кръга на делегираните
му правомощия.
Заповедта е в предвидената от закона форма и съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа,
който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение, срокът и реда
за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт. Спазено
е изискването на чл. 26 от АПК, тъй като жалбоподателите са уведомени за
започналото производство с писмо с рег. № 94-01-18926/1/06.11.2020г., връчено
на основание §4, ал.2 от ЗУТ. Изпратени са съобщения на постоянния адрес на
жалбоподателите, които са се върнали в цялост като непотърсени, на 12.07.2021г.
са поставени съобщения на сградата, в която е изпълнен строежа, на таблото на
обявления в ЦАУ Приморие и на официалната страница на Община Бургас. Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта
по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от лицата по чл.
223, ал. 2 от ЗУТ. От приложения Констативен акт № П-7/21.07.2021 г., изготвен
от служители в Община Бургас, съответно специалисти „КС“ в отдел „Устройствено
планиране и архитектура“, се установява, че така указания ред е спазен. Съдът
намира, че Констативния акт е съставен в съответствие с
административнопроизводствените правила от компетентните за това длъжностни
лица. Констативният акт е съобщен при на основание §4, ал.2 от ЗУТ. Не са
постъпили възражения. В съдебното производство жалбоподателите разполагат с
възможност да изложат в пълнота и установят с всички доказателства
основателността на възраженията си, поради което нарушенията в процедурата по
връчване на констативния акт не следва да се квалифицира като съществено
нарушение на процесуалните правила.
При преценка на материалната законосъобразност на
заповедта, съдът взе предвид следното:
По настоящото дело липсва спор относно собствеността и
извършителя на строежа.
Процесната заповед е издадена при правилно приложение
на материалния закон. Административният орган е приел, че строежът е незаконен
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е реализиран в нарушение на
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл.110, ал.3 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - без
одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, като е
изградено санитарно помещение над спалня.
От доказателствата по делото се установява, че при извършването
на строително-монтажните работи е осъществено обединяване на СОС с
идентификатор № 07079.610.27.1.5 и СОС с идентификатор № 07079.610.27.1.4 по
КККР на гр.Бургас, като е премахната преградна стена между двата самостоятелни
обекта с различно предназначение, съответно „жилище“ и „друг самостоятелен
обект“ и е изградено санитарно помещение във втория, което се намира над спалня
в жилище.
Съдът намира, че по категоричен начин се установява,
че извършените от жалбоподателите строително-ремонтни дейности представляват
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, съгласно който „строежи” са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи
могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като в
разпоредбата на чл.151, ал. 1 от ЗУТ са посочени изключения, при които е
допустимо строеж да се осъществи без разрешение за строеж. Извършените ремонтни
дейности не биха могли да се квалифицират като „текущ ремонт“, за извършването
на който съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не е необходимо издаване на
разрешение за строеж. Съгласно т. 43, „текущ ремонт“ на строеж е подобряването
и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и
инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга
конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване
на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията
на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.
По делото се установява, че е променено предназначението на съществуващите
помещения, като са обединени два самостоятелни обекта, от които единият
представлява „жилище“, а другият „друг вид самостоятелен обект“. В другата част
е извършено преустройство на част от помещение в новообособен санитарен възел –
баня-тоалетна, като последното попада над жилищно помещение-спалня от
апартамент на третия етаж. Новообособеното помещение е изградено с преградни
зидове и са поставени теракот и фаянс, като подходът е с допълнително монтирана
врата и е напълно оборудвано за баня и тоалетна. Вещото лице при извършения
оглед/почти три години след съставяне на КП/ е констатирало, че помещението,
посочено като „баня и тоалетна“, представлява мокро помещение, в което се е
намирала пералня и мивка.
Тази
констатация обаче, не променя извода, че завзетата от стаята площ е била
преустроена в санитарно помещение. От направените снимки към констативния
протокол и от вещото лице се установява, че се касае за едно и също помещение,
с изградени преградни стени и отвор за врата, с поставен фаянс, балатум на пода
и мивка. Всичко изброено води до извод,
че в случая извършеното преустройство не попада в дефиницията за „текущ
ремонт“, тъй като се касае за вътрешно преустройство, засягащо конструкцията на
сградата, извършени са нови зидове с направа на отвори в тях и е променено
предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Вярно е, че от
изготвените експертизи се установява, че ВВК и ВКК са затапени преди да
достигнат до процесното помещение, но това не променя извода, че изграденото помещение е незаконно
без разрешение за строеж.
Съгласно чл. 108, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони (Наредба № 7), се проектира като група от функционално и
пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства,
които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели. Алинея
2 на същата правна норма посочва, че в жилището се предвиждат две групи
помещения, както следва: т. 1 – жилищни помещения (помещения с основно
предназначение за обитаване) - дневни, спални, детски стаи и трапезарии и т. 2
- помещения със спомагателно и обслужващо предназначение. Според т. 2б
помещения за санитарно-хигиенно обслужване са бани, тоалетни и бани-тоалетни.
Тук обаче следва да се отбележи, че СОС с идентификатор № 07079.610.27.1.4 по
КККР на гр.Бургас е с предназначение „друг самостоятелен обект“, т.е
предназначението му не е „жилище“. Съгласно §5, т.41 от ДР на ЗУТ,
"Промяна на предназначението" на обект или на част от него е
промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове,
представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за
кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. В
приложение № 4 към чл. 16, ал.3, т.4 Самостоятелни обекти в сгради и в
съоръжения на техническата инфраструктура, към Наредба № РД-02-20-5 ОТ
15.12.2016 Г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри, е предвидено, че жилище, апартамент в жилищна
сграда или такава със смесено предназначение представлява самостоятелен обект
на кадастъра с код 500, а преустроеният обект е „друг самостоятелен обект“,
който е с код „690“, следователно след обособяването на този обект със
санитарно помещение и спалня е сменено предназначението на обекта, поради което
не отговаря на критериите за „текущ ремонт“.
В допълнение към изложеното законосъобразен е изводът
на административния орган, че процесното преустройство и промяната на
предназначението на посоченото помещение е в нарушение на забраната, установена
в чл. 40, ал. 2 ЗУТ. Съгласно тази разпоредба санитарни помещения над жилищно
помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в
жилището, което обслужват, какъвто настоящият случай не е. Идентична е и
разпоредбата на чл. 110, ал. 3 от
Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони. В случая с премахването на преградни
стени и изпълнението на нови, е преустроено помещение, което не е жилищно в
жилищно, като е изградено санитарно помещение баня-тоалетна, което освен това се
намира над жилищно помещение – спалня в апартамент на третия етаж на сградата,
с което е нарушена посочената разпоредба.
На следващо място
незаконният строеж е реализиран през 2013-2014г., което не се оспорва от
страните. Не са налице твърдения, че преустройството е извършено от предходен
собственик, а този имот е закупен от настоящия жалбоподател 2009г. В този
смисъл, макар и да не са изложени мотиви от административния орган във връзка с
търпимостта на строежа, съдът намира, че не е налице съществено процесуално
нарушение, тъй като видно от годината на неговото извършване нормите на §16 и §
127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са неприложими към същия.
Съгласно нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ
незаконен е строеж, който е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без
издадено разрешение за строеж. В настоящия случай по категоричен начин се
установи, че извършените СМР представляват строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР
на ЗУТ, извършени са без издадено разрешение за строеж, в съответствие с чл. 148,
ал. 1 ЗУТ , като не са налице изрично и изчерпателно предвидените в чл. 151,
ал. 1, т. 1 – т. 12 от ЗУТ случаи за които не се изисква разрешение за строеж и
в нарушение на чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
поради което правилно и обосновано административния орган е определил същия
като незаконен.
С оглед на
изложеното оспорената заповед № 3031/18.10.2021г. на зам.кмета по „Строителство
инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас е издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с процесуалните правила,
материалния закон и целта на закона, поради което е законосъобразна и жалбата
срещу нея следва да се отхвърли.
Изходът от оспорването обуславя на ответника да бъдат
присъдени разноски в настоящото производство, но доколкото такова искане не е
направено съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран
от горното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, ХXII състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Й.Д. и С.Ц.Д., с адрес ***, срещу заповед
№ 3031/18.10.2021г. на зам.кмета по „Строителство инвестиции и регионално
развитие“ на община Бургас, с която е наредено да се премахне незаконен строеж
„Преустройство- обединяване на СОС с идентификатор № 07079.610.27.1.5 и СОС с
идентификатор№ 07079.610.27.1.4 по КККР на гр.Бургас и изграждане на санитарно
помещение –баня и тоалетна”, находящ се в жилищна сграда с идентификатор
07079.610.27.1, УПИ VІ-1451, кв.85 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, с
административен адрес: гр.Бургас, ул.Силистра №6, определен е 14-дневен срок от
влизане в сила на заповедта за
доброволно изпълнение на разпореденото премахване.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: