ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ II - 1104 17.06.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: седемнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 718 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т.П.К. ***, подадена чрез пълномощник – адв.А. Тассков,
против решение № 69/25.03.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 1058/2018 г. по описа на РС-Айтос, с което е отхвърлен
предявения иск от Т.П.К. против Р.П.Р. ***, за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 1000 лв., представляваща дължим остатък от общо 2000 лв.,
предадени от нея на ответника през 2012 г. по повод устна договорка за
закупуване на жилище. С решението Т.П. е осъдена да заплати на Р.Р. сумата от
300 лв. за направените по делото разноски.
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно.
Оспорва се като неправилен извода на съда, че по делото не е доказано
адресирано до ищцата признание на ответника на претендираното вземане за капаро
в пълния му размер от 2000 лв. Според въззивника, съдът неправилно е съобразил
съдържанието на представените към исковата молба извлечения от банкови плащания
от ответника и е ценил същите единствено от гледна точка на размера на
банковите преводи в полза на ищцата, които действително касаят само отделни
частични плащания, а не пълния размер на претендираната сума, като извън
обхвата на преценката на съда е останало посоченото основание на плащанията –
връщане на получено капаро. В тази връзка се счита, че така посоченото
основание за преводите не обосновава извода на АРС за това, че ответникът е
признал задължението за връщане само на половината от полученото капаро, тъй
като подобно уточнение не е направено от негова страна в платежните документи.
Поради това, въззивникът счита, че съдът е ценил писмените доказателства
едностранчиво и в противоречие с обективираното в тях признание на задължението
за връщане на капарото, като неправилно е отказал да съобрази изявленията на
ответника във взаимовръзката им с останалите събрани по делото доказателства и
с другите установени по делото факти, релевантни за правилното решаване на
спора. В тази връзка се сочи, че съдът не е съобразил обясненията на ответника,
дадени по реда на чл.176 ГПК, че именно той е получил сумата от 2000 лв., което
съставлява признание на неизгоден за него факт и тези обяснения е следвало да
се ценят като годно доказателство, още повече, че в същия смисъл са и показанията
на св.Кьоровски. Изложени са подробни доводи и за това, че районният съд
неправилно е обосновал изводите си по същество с представения нотариален акт и
с обясненията на ответника, дадени пред полицията, тъй като вътрешните
отношения между него и св.Кьоровски относно правото на собственост върху
апартамента, в които ищцата не е страна, са ирелевантни за настоящия спор за
неоснователно обогатяване. Счита се също, че ответникът е направил признание на
задължението за връщане на капарото преди да изтече погасителната давност,
което е породило своите правни последици по прекъсване на давността по
отношение на пълния размер на вземането, като е без значение дали ответникът е
считал, че признава само половината от задължението, тъй като е важно какво
негово изявление е достигнало до ищцата. Според въззивника, веднъж настъпило
прекъсването на давността, поради признаване на задължението, не може да отпада
с обратна сила, поради „оттегляне“ на това признание, тъй като такава правна
възможност не е предвидена в закона. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да постанови ново, с което да се уважи предявения иск. Не се правят
нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените разноски пред
двете съдебни инстанции.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, настоящият съд констатира, че въззивната жалба е подадена
в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от
обжалването, поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Р.П.Р.,
подаден чрез пълномощник адв.Е.Т., в който са изложени съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Извършвайки анализ на доказателствата,
въззиваемият излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск и
изразява съгласие с приетите от районния съд правни изводи. Моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира
се присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено
в съдебно заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 718/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищцата Т.П.К. и постъпилия
писмен отговор от ответника Р.П.Р..
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.