Р Е Ш Е Н И Е
№ 1651
21.12.2017г, гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети състав, в публичното заседание на деветнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в. гр.д.№ 1767/ 2017г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1
и сл.ГПК.
Въззивното производство е образувано по постъпила
въззивна
жалба от Д.К.М., с посочен настоящ адрес: ***, чрез пълномощника си адв.Л.П.,***,
с посочен съдебен адрес:*** против Решение № 1454/ 09.05.2017г. постановено по
гр.д.№ 15137/2016г. по описа на ПРС – 1 бр.с., с което е изменен размерът на присъдена по гр.д.№
2456/ 2015г. по описа на РС-Пловдив
месечна издръжка, дължима от жалбоподателя на малолетното дете Д.Д.М. чрез
неговата майка и законен представител Х.О.П.
като е увеличен от 135 лева до 300 лева месечно, считано от датата на подаване
на исковата молба 08.11.2016г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, като в тежест на жалбоподателя са оставени заплащането на дължимата ДТ и разноските,
направени от ищцата. Ангажират се доказателства.
Постъпил
е отговор по въззивната жалба от Х.О.П. с посочен адрес: *** в качеството на
майка и законен представител на малолетния Д.Д.М. чрез пълномощника си
„Адвокатско дружество Д. и партньори“, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.“***“, №*, представлявано от адв.Н.Д., в който отговор се оспорва
основателността на въззивната жалба, по изложени съображения в жалбата, иска се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените за настоящата инстанция разноски.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът
е сезиран от Х.О.П. като майка и законен представител на малолетното дете Д.Д.М.
с иск с правно основание чл.150 СК за изменение
на предходно определен в съдебно производство по гр.д.№15137/2016г. на ПРС размер на издръжка, дължим от бащата Д.К.М..
За
уважаване на иска първоинстанционният съд е приел наличието на изменение на
обстоятелствата, налагащи изменение и на предходно определения размер на
издръжката за малолетното дете Д. от 135 лева на 300 лева, съобразно
предпоставката по чл.150 СК.
С
въззивната жалба са формулирани оплакванията, че настоящият увеличен размер на определената по Споразумение между
страните по бр.д.№ 15137/ 2016г. на ПРС
е за период по-малък от две години от постановяване на решението по цитираното
дело, като не са установени обективни факти
, които да налагат увеличени на търсената издръжка; изразява се несъгласие
с изведения от районния съд извод за наличие на увеличени нужди на детето,
което към настоящия момент е пораснало, както и разходите за храна, облекло,
храна, образование, допълнителни занимания; не е взета предвид възрастта на
детето от около 5 години; детето все още посещава детска градина, като така
определения общ размер от 460 лева месечно не е съобразена с възрастта му, нито
със стандарта на живот в страната; не е съобразено обстоятелството, че част от
разходите за детето, направени съобразно желанията на детето, не се явяват
съгласувани с бащата; изразява се несъгласие с така определения общ размер от
460 лева месечно като завишен за българските социално икономически условия; по
делото се установява, че и двамата родители купуват дрехи и играчки за детето,
не са налице доказателства за някакви по-специални разходи, свързани със
здравето и образованието на детето, като
разходите за образование на детето с оглед възрастта му са по преценка на
родителите; относно доходите на ищцата
се възразява въз основа на обстоятелствата, че същата притежава по
½ ид.част от два недвижими имота
в гр.П., поради което неясно е останало на каква стойност са изводите и
дали получава доходи от тях; с оглед твърдението за безработност на ищцата се
сочи, че са налице данни същата да се осигурява чрез фирмата осигурител „ ***“ , с адрес, съвпадащ с адреса на един от
недвижимите имоти на ищцата, както и обстоятелството, че ищцата се явява
едноличен собственик и управител на дружество; оспорва се твърдението на
ищцата, основано на единствено представено доказателство по делото, че същата е
редовна студентка, като се оспорва наличието на студентски права за ищцата;
изразява се несъгласие с изводите на
съда относно имущественото състояние на бащата, базирани на представената от
същия декларация за имотно състояние с цитира общ размер на доходите –
53 350 лева, без приспадане на данъците в Норвегия – 32% от доходите;
изразява се несъгласие за непризнаване разходите на ответника за наем, телефон и транспорт, както и
обстоятелството, че установеният доход е за 2015г.; възразява се също и по
приетото обстоятелство, че ответникът притежава няколко автомобила и гараж, при
което два от тях се явявали в съсобственост с ищцата; в тази насока се намира,
че мотивите на съда за доходите на родителите се явяват едностранчиви и
необективни, а разпределението на издръжката между двамата родители се явява
несправедливо.
От
фактическа страна безспорно е между страните, че първоначално определения
размер на издръжка за малолетното дете Д. е било по утвърдено с Решение № 1395/
24.04.2015г. на съда споразумение по бр.д.№ 2456/ 2015г. на ПРС между страните
, с което е определен месечен размер, дължим от бащата на 135 лева. Главното обстоятелство, на което ищцата е
основала изменение на обстоятелствата за претендираното увеличение на месечната
издръжка е установяването на ответника в Кралство Норвегия както към момента на
предявената от ищцата на 08.11.2016г искова молба по чл.150 СК, така и към момента на бракоразводния процес между
страните , където в периода 2008г – 2013г. се родило от брака на страните
детето Д.. След трайното установяване на ищеца в Кралство Норвегия и след връщането на ищцата с детето в
Република България през 2013г , бащата не е реализирал грижи и не плащал издръжка
за малолетното дете, вместо което правел значителни разходи за забавления.
Относно нуждите на детето е посочено посещението му на занималня по английски
език, посещения на тренировки по плуване и танци, които занимания са платени,
като предстой и детето да е в предучилищна възраст и след това ученик, за
което са насочени усилия за подготовка
на детето за училище и подходящи условия за това.
Представени са по делото служебна бележка от
18.10.2016г. от Плувен комплекс за посещение на тренировки от детето с размер на месечна такса – 90 лева; служебна
бележка от 17.10.2016г. от Детска градина „***“ – Пловдив за допълнителни
дейности на детето по хореография за периода 2015/2016г. с цена на годишната такса от 100 лв, платима на две
вноски. Служебна бележка от 13.10.2016г.
от „Училище ***“-Пловдив за посещение на занимания по английски език с цена на
учебен срок от 268 лева.
От
депозирания по делото Социален доклад на
АСП-ДСП-Пловдив от 27.09.2016г.
се установява към момента на изготвяне на доклада базовите потребности
на детето от дом, храна, облекло, медицинско обслужване, контакти с връстници,
стимулиране на познавателните потребности, сигурност и топлина са подходящо
посрещнати от майката, като детето е с изграден дневен режим, съобразен с
възрастта му.
От
представеното писмо на ТД на НАП – Велико Търново изх.№ 435-1/ 16.01.2017г. се
установява доход на ответника по декларация , подадена от същия от
19.04.2016г., в размер на 9000 лева с
произход “Парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри по
смисъла на Закона за хазарта“, както и 4 броя пътни превозни средства / леки
автомобили/; , недвижим имот – гараж в гр.Л., общ.Л**; По декларация на
ответника за годината 2016г. същият е получил
доходи от временна и почасова заетост в размер на 246 000 норвежки крони/
около 53 350 лева/ годишен общ доход с размер на данъчни задължения 32% -
78720 норвежки крони / около 17 100 лева/ за година, при средно месечни
доходи около 13 940 норвежки крони / около 3000 лева/ , с месечни
разходи 135 лв за издръжка на малолетното дете, 1 600
лева за квартира, 550 лева разходи за
гориво, 120 лева за телефон и 430лв -760 лв за храна, облекло и други. В тази
насока са представени писмени доказателства относно разходите за наем и
консумативи, съобразно декларираното в представената декларация, свързани с
престоя на ответника в Кралство Норвегия. С оглед на това в тази насока в
обобщение би могло да се приеме, доколкото представените от ответника частни
документи удостоверяват извършвани от
същия разходи, свързани с престоя на същия в Кралство Норвегия, да са
приблизително в предела на реализираните от същия месечни доходи, които в
сравнителен аспект не може да се приеме, че са ниски, вкл. с оглед размера на разходите,
реализирани за лични нужди от ответника.
В тази насока за процесния период на 2016г. не следва да се игнорира и
обстоятелството за получени допълнителни доходи от ответника в размер на
9 000 лева, по представените данни от НАП – ТД – Велико Търново, които
следва да се отчетат към получените от същия доходи и възможности за процесния
период.
При така събраните доказателства относно размера на доходите на ответника за процесния
период след постановяване на предходното съдебно решение
по определения първоначален размер от месечна издръжка за малолетното дете Д.
от 135 лева, следователно се налага извод, че са налице увеличени съобразно
заявеното в исковата молба възможности на бащата в размера на доходите както по
отношение на основната му трудова заетост, така и допълнителни доходи от други
дейности, които в общият им размер съставляват изменение на обстоятелствата
като фактическо основание за исканото увеличение на претендираната помесечна
издръжка за малолетното дете Д.. Така именно с оглед декларираните от
ответника данни за покриващи се от
доходите си от трудовата заетост разходи, следва да се направи извод, че от
допълнителните доходи от други дейности в размер на 9000 лева, помесечните допълнителни доходи на ответника
възлизат на средно от 750 лева за 2016г. Поради това не се намира
претендираната в размер на 300 лева помесечна издръжка да би съставлявало
значително затруднение за нейното поемане. Пред въззивната инстанция е
представено Писмо за потвърждение от работодатели на ответника относно продължаващата трудовата му заетост и за
периода 01.01 – 26.05.2017г. и получените доходи в размер на 4 859,53 норвежки
крони, както и за аналогичния
период 01.01. – 23.05.2017г.
заплата в размер на 6 451,21 норвежки крони, като независимо от
удостоверените заплатени данъци за периода за трудовите си доходи, се налага
извод, че същият е реализирал доходи в
размери, даващи възможност на ответника да посреща както личните си разходи,
така и необходими за подходящо последващо развитие на низходящ, спрямо който
има законово задължение за
издръжка.
В
случая се намира непряко относимо към предявеното с исковата молба конкретно
фактическо основание за изменение на обстоятелствата, налагащи изменение и на
предходно определения размер на дължимата за малолетното дете издръжка,
свързано конкретно с увеличения размер на доходите на ответника и невключващо
изменение на обстоятелствата, свързани със статуса и доходите на ищцата, поради
което и последното не налага необходимост от изследване и интерпретация на тези
обстоятелства.
Изменение на обстоятелствата по смисъла на
чл.150 СК, като обуславяща предпоставка за допускане изменение в размера на
присъдена в предходен момент издръжка, касае проявление на два вида фактори от обективен и субективен характер.
От обективен характер се явява промяната в обществено-икономическите условия и
стандарт на живот, както и промяната във възрастта на детето. Действително в
конкретния случай не е налице значителен изминал период от момента на
присъждане на предходната издръжка за детето, определена по размер по
Споразумение между страните по цитираното решение от 24.04.2015г. по брачното
дело № 2456/ 2015г. по описа на
РС-Пловдив , което не би могло да бъде достатъчно основание да се приеме, че
разходите за задоволяване както на ежедневните потребности, така и на
специфичните нужди от културно –образователно естество на малолетното дете Д.,
се явяват значително изменени с оглед претендираното увеличение на търсената
издръжка. Тези обстоятелства самостоятелно не биха обусловили в конкретния
случай фактическия и правен извод за доказаност на предявения иск по основание
и размер.
От субективен характер
обаче са и факторите, свързани с размера на доходите на родителите, каквото
увеличение не може да се игнорира по отношение на ответника за процесния
изминал период от около две години след първоначално определения размер на
издръжката от 135 лева по така и представените и описани по-горе писмени
доказателства.
Законодателно е уредено с
разпоредбата на чл.143, ал.1 СК принципно задължението на всеки родител да
осигурява съобразно възможностите и материалното си състояние условия на живот,
необходими за развитието на детето. Ответникът е в трудоспособна възраст и като позитивен факт по отношение на него се отчита,
че същият реализира като цяло условия и предпоставки за осигуряване на
по-високи свои доходи непосредствено след сключеното между страните Споразумение по цитираното гр.д.№ 2456/
2015г. по описа на РС-Пловдив, поради
което същият следователно и следва да създаде предпоставки и стимули чрез увеличено поемане на разходи за по-добро
задоволяване на базовите и специални потребности на детето и стимулиране на неговото познавателното
развитие. При разпределение
на определената по размер издръжка
за малолетното дете съществен фактор за определяне
на съотношението се явява фактът на кой от родителите се предоставени за упражняване
родителските права и в тази връзка се полагат непосредствените грижи за отглеждане
и възпитание на детето, предпоставящ необходимост от допълнителен
ресурс, ангажиращ и по-високата
отговорност на родителя, при когото детето живее. С оглед на това така определеното
съотношение между страните 2 към 1 по делото с по-висок размер за участието на бащата,
при определяне на паричния еквивалент на дължимата месечната издръжка
за малолетното дете се намира обосновано и правилно определено от районния съд.
Определеното увеличение на издръжката при разпределението й между
родителите съответства на изискванията на чл.143, ал.1
и ал.2 и чл.150 Семейния кодекс.
По така изложените съображения
жалбата се намира за неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди.
С оглед
изхода от правния спор пред въззивната инстанция на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените за тази инстанция разноски , съобразно представен списък по чл.80 ГПК в размер на 480 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1454/ 09.05.2017г. постановено по гр.д.№ 15137/2016г. по описа на ПРС
– 1 бр.с.
Осъжда
Д.К.М., ЕГН: ********** да заплати на Х.О.П. , ЕГН: ********** *** лева /
четиристотин и осемдесет лева/ - разноски за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: Членове: