О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………………………2017 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на тринадесети февруари 2017г.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм.д.№ 240/2017г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „Обединено гражданско сдружение – Варна“ чрез К.П.Б. срещу секретаря на Община Варна.
При проверката на редовността и допустимостта на жалбата, съдът е констатирал, че жалбата не е редовна – към нея не са приложени доказателства за съществуването и представителството на организацията жалбоподател и доказателства за платена държавна такса по сметка на Административен съд Варна. Съдът е констатирал и, че от съдържанието на жалбата не става ясно дали жалбоподателят обжалва Решение № 16000154ВН-006ВН/16.01.2017г. на секретаря на Община Варна или оспорва начина на изпълнение на същото. С разпореждане № 172/01.02.2017г. жалбата е оставена без движение. На жалбоподателя е дадена възможност в 7 дневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за съществуването и представителството на организацията жалбоподател и доказателства за платена държавна такса в размер на 10лв. по сметка на Административен съд Варна, както и молба с препис за ответника, в която да уточни предмета на жалбата, като посочи дали оспорва Решение № 16000154ВН-006ВН/16.01.2017г. на секретаря на Община Варна или оспорва начина на изпълнение на Решение № 16000154ВН-006ВН/16.01.2017г. на секретаря на Община Варна. На жалбоподателя е указано, че при неизпълнение на разпореждането в срок производството по делото ще бъде прекратено. Разпореждането е връчено на представляващия жалбоподателя на 06.02.2017г..
На 13.02.2017г. е постъпила молба с.д. 2297/13.02.2017г. от представляващия сдружението, в която е посочено, че изправя допуснатите нередовности на жалбата, като са приложени доказателства за съществуването и представителството на организацията – жалбоподател, както и доказателство за платена държавна такса. Съдът констатира, че не е изпълнено указанието свързано с уточняване на предмета на жалбата.
От тълкуването на съдържанието на жалбата се налага извод, че оспорването е срещу начина на изпълнение на Решение № 16000154ВН-006ВН/16.01.2017г. на секретаря на Община Варна, поради което съдът приема, че жалбата е насочена срещу начина на изпълнение на Решение № 16000154ВН-006ВН/16.01.2017г. на секретаря на Община Варна.
Като страни по делото следва да бъдат конституирани: „Обединено гражданско сдружение“ Варна, като жалбоподател и Секретаря на Община Варна, като ответник. За разглеждане на жалбата делото следва да бъде насрочено в публично съдебно заседание на 22.03.2017г. от 14.00часа.
За изясняване на спора от фактическа страна следва да бъде задължен ответника да представи по делото Решение № 16000154ВН-006ВН/16.01.2017г. на секретаря на Община Варна, както и доказателства за начина му на изпълнение в 7 дневен срок от съобщаването, като му бъде указано, че при неизпълнение в срок ще му бъде наложена глоба по чл.89,т.2 от ГПК.
Съдът констатира постъпила молба с.д. 1883/06.02.2017г. на представляващия сдружение „ОГС - Варна“, в която иска отвод на съда по съображения за „некомпетентност, пристрастност, функционална неграмотност, неуважение и заплахи към жалбоподателя“. Не са изложени твърдения за факти доказващи пристрастност на съда или проявено към жалбоподателя неуважение или отправени към него заплахи от настоящия съдебен състав. По така направеното искане за отвод съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.22 от ГПК за уважаването му, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Относно използването на изразите „некомпетентност и функционална неграмотност“ по отношение на съдията докладчик по делото, съдът намира, че представляващият сдружението е осъществила състава на нарушението по чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК - обида на съда. Тези изрази са употребени от жалбоподателят, в качеството му на представляващ сдружението по делото, в подадената от негово име молба за отвод на съдията - докладчик. Съгласно разпоредбата на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК, съдът налага глоба за обида на съда. Тази санкция е установена от законодателя в процесуалния закон, с оглед защита авторитета на съда и на правосъдието, както и с оглед дисциплиниране на участниците в гражданския процес. Последните трябва да реализират правата си по начин и в езикова форма, изключващи каквито и да било прояви, чрез употреба (устно или писмено) на изрази или чрез всяко друго поведение, на неуважително и обидно отношение не само към конкретен съдия или членове на съдебен състав, представляващи съдебната институция, но и въобще към съда, като правораздавателен орган. Това ясно следва от употребения от законодателя израз "обида на съда" (а не например - "обида на член на състава на съда" или "обида на съдия"). Също от императивността на формулировката на разпоредбата - "съдът налага глоба" (а не "може да наложи глоба") следва, че съдът не само има право, но има задължение при всяка проява на неуважение към съда (както и към страна, представител, свидетел или вещо лице), осъществена от който и да било участник в процеса и по какъвто и да било начин, да му наложи глоба в размерите по чл. 91 от ГПК. Налага се извод, че понятието за нарушението "обида на съда" по чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК е много по-широко от това за престъпленията "обида" и "обида на длъжностно лице" съответно по чл. 146, ал. 1 и по чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. 1 от НК. Разпоредбата на чл. 89, т. 3 от ГПК няма за цел да дублира съставите на тези престъпления (установяването на които предполага наличие на влязла в сила присъда) и да санкционира участник в гражданското производство за извършено престъпление против конкретно физическо лице, което е съдия (респ. и длъжностно лице), страна, представител, свидетел или вещо лице по съответното гражданско дело. Тази санкционна разпоредба се намира в глава IХ "Глоби" на ГПК и установява едно от множеството основания за налагане на глоба от съда, с оглед дисциплинирането на участниците в гражданското съдопроизводство. От горното следва, че обида на съда по смисъла на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция. Когато това поведение се осъществява чрез писмени или устни словесни изрази, без значение е дали съдържащата се в тях информация е вярна или невярна. Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на съдебната институция, да подронва доверието в правораздаването и в независимостта и безпристрастността на съдиите. От такова естество са употребените в случая от представляващия сдружението изрази. С тези изрази по недопустим начин, още повече – за лице, представляващо сдружение имащо за цел формиране и отстояване на гражданска позиция, чрез заявяване на обобщени и неконкретизирани твърдения, се изразява подчертано неуважително отношение и се подронват авторитета и доверието не само към конкретния съдия докладчик по делото, към Административен съд Варна и към съдиите в него, но и към всички съдилища и съдии в Република България.
Съгласно чл. 10, т. 1, изр. 1 и 2 от ЕКЗПЧОС и чл. 11, т. 1 от Х. (2010/С83/02), които са с почти идентична формулировка, всеки има право на свобода на изразяването на мнения, като това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Съгласно чл. 39, ал. 1 от КРБ, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. От друга страна, чл. 10, т. 2 (in fine) от ЕКЗПЧОС изрично постановява, че "ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество ... за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието". В този смисъл и както беше посочено и по-горе, именно с оглед поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието е установена от законодателя санкционната разпоредба на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК за налагане на глоба за обида на съда. Представляващият жалбоподателя, като гражданин, несъмнено има право свободно да изразява своето мнение. Цитираните изрази на представляващия жалбоподателя са изложени, по недопустим за съдебния език начин, при подчертано неуважително отношение към съда, поради което следва да бъде наложена на представляващият сдружението глоба в размер на 50лв..
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като страни по делото:
„Обединено гражданско сдружение“ Варна, като жалбоподател
и Секретаря на Община Варна, като ответник.
НАСРОЧВА делото в публично съдебно заседание на 22.03.2017г. от 14.00часа.
Да се призоват страните.
ЗАДЪЛЖАВА Секретаря на Община Варна да представи по делото Решение № 16000154ВН-006ВН/16.01.2017г. на секретаря на Община Варна, както и доказателства за начина му на изпълнение в 7 дневен срок от съобщаването.
Указва на Секретаря на Община Варна, че при неизпълнение в срок ще му бъде наложена глоба по чл.89,т.2 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдията докладчик по делото.
НАЛАГА на К.П.Б., ЕГН: ********** глоба в размер на 50лв.
Определението в частта, в която е наложена глобата подлежи на обжалване в 7 дневен срок от съобщаването на определението по реда на чл.92 от ГПК.
Съдия: