Мотиви:
Производството по
делото е образувано въз основа на частна тъжба от Г.Н.Г. *** против подсъдимия В.М.В.
*** престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл. 147 от НК
В съдебно заседание
тъжителят участва лично. Поддържа обвинението спрямо В., така както е предявено
с тъжба. Счита същото за доказано от обективна и субективна страна, въз основа
на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. За извършеното
престъпление пледира подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност,
на осн. Чл. 78а от НК , като му бъде наложено
административно наказание глоба.
Подсъдимият В. участва
лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитника-адвокат. Не се
признава за виновен по предявеното му обвинение, и се възползва от правото си
да не дава обяснения във връзка с него.
Чрез защитата си счита обвинението за недоказано и моли за постановяване на
оправдателна присъда и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Страните по делото не
спорят, че подсъдимият В.В. бил *** на ЗКПУ“***“ с. Ч.,
а тъжителят Г. – *** на същата.
На 2.06.2018г в стола
на кооперацията в с. Ч. се провело годишно
отчетно събрание на кооперацията , на което тъжителят и подсъдимият
присъствали. За председател на
събранието била избрана св. Р.Н., а за протоколчик -
св. С.Р.. По време на събранието се водел протокол от св. Р., който след
оформянето му бил подписан от нея и от св. Н..
Малко
след началото на събранието тъжителят Г. си тръгнал. По време на изказванията
във връзка с доклада подсъдимият заявил, че е подал сигнал до прокуратурата
затова, че на 27.08.17 около 11.00ч., изпълнявайки служебните си задължения в
стопанския двор на кооперацията бил
пресрещнат от Г., който започнал да го удря и блъска и със закани и ругатни му
е заявил, че ще го унищожи и убие , ако не напусне кооперацията. За изказването на В.Г. бил уведомен малко
по-късно същия ден от своята *** – св. Г., която също присъствала на събранието.
На 29.08.17 В. подал сигнал до Районна прокуратура Айтос, в
който е описал неправомерни действия на Г. спрямо него, които по негови
твърдения, са се осъществили на 27.08.17 в стопанския двор на кооперацията и са
се изразили в удряне, блъскане, закани и ругатни. По сигнала е бил постановен
отказ от РП-Бургас за образуване на досъдебно производство
Видно от приложеното по
делото Удостоверение № 4618/7.06.18 от Окръжна прокуратура Бургас към
07.06.2018г срещу Г. няма обвинения по
неприключени наказателни.
От приложеното по
свидетелство за съдимост от Районен съд Айтос се установява, че Г. е с чисто
съдебно минало.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа отчасти от показанията на св.
Г., отчасти от показанията на св. И., от показанията на св. Д. и св. Н., а така също въз основа на приложените писмени доказателства: Удостоверение
№ 4618/7.06.18 от Окръжна прокуратура Бургас, Сигнал до РП-Айтос – вх. №
793/29.08.17, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
17.11.17 на РП-Бургас, Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 6.03.18 на РП-Бургас, Протокол № 14/ 2.06.18 от проведено
годишно отчетно събрание на ЗКПУ“***“ с.Ч.,
свидетелство за съдимост – 2бр.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът не даде вяра на показанията на св. Г. в
частта им, в която се твърди, че при изказването си пред член-кооператорите В.
не е съобщил за подаден сигнал до прокуратурата , като в тази им част
показанията са в противоречие с показанията на свидетелите Д. и Н. и приложения
по делото протокол от проведено годишно отчетно събрание. Св.Г. е в близка
родствена връзка с тъжителя, поради което е обяснимо желанието на същата, чрез
даване на неверни показания да се стреми да предизвика благоприятен за него
резултат по делото. В тази им част показанията на Г. се подкрепят единствено от
показанията на св. И., но по делото безспорно са налице данни, че последният е
в обтегнати отношения с подсъдимия, поради което и същият би могъл да се
стреми, чрез даването на неверни показания да предизвика ангажирането на
наказателната отговорност на последния. Липсват данни св. Д. или св.Н. да са
заинтересовани от изхода на делото, за да се приеме, че чрез даването на
неверни показания биха се опитали да повлияят на неговия резултат. Такива не
биха могли да се извлекат от факта, че свидетелите са пътували за съдебното
заседание с автомобила на подсъдимия, доколкото всички те са от малко населено
място, в което хората се познават помежду си и е житейски оправдано да пътуват
с едно превозно средство когато отиват до една и съща дестинация. Всеки един от
свидетелите преди даване на показания по делото е предупреден за наказателната
отговорност, която носи в случай на лъжесвидетелстване, и е поел обещание да
говори истината. Не на последно място
показанията на свидетелите Д. и Н. се подкрепят и от фактите, вписани в
протокола от проведеното събраните.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото не се събраха
безспорни и категорични доказателства подсъдимият с деянието си да е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл. 147 НК, а
именно на 2.06.18 около 10.00ч. в стола на ЗКПУ “***“ с.Ч. по време на годишно
отчетно събрание на кооперацията публично да е разгласил позорно обстоятелство
за Г.Н.Г. или да му е преписал престъпление.
От обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението клевета се характеризира с две форми –
разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия или
приписването му на неизвършено престъпление. Тоест довеждане до знанието на
едно трето лице на несъществуващо позорно обстоятелство, което подсъдимият
свързва с личността на пострадалия.
Позорното обстоятелство представлява твърдение за съществуването на определен факт, който може да се отнася за
миналото или настоящото поведение на пострадалия, което е от естеството си да
накърни неговото добро име в обществото, тъй като е укоримо
от гледна точка на господстващия морал.
Приписването на неизвършено престъпление се характеризира с твърдения от
страна на подсъдимия пред едно трето лице, че пострадалият е извършил конкретно
престъпно деяние. За да е налице
състава на престъплението клевета е необходимо от обективна страна позорното
обстоятелство да е неистинско или приписваното престъпление да не е извършено
от пострадалия.
За да бъде едно
разгласявано обстоятелство позорно за другиго е необходимо то да сочи извършено от визираното лице
действие, проявено поведение или негово качество, които да могат да се отразят
отрицателно на доброто име на лицето в
обществото и да доведат до изграждане на негативна обществена оценка за него. Доколкото
в конкретния случай по време на изказването си пред член-кооператорите на ЗКПУ“***“
подсъдимият е съобщил за подаден от него сигнал до Районна прокуратура Айтос и
какво съдържа последния не съставлява разгласяване от негова страна на позорно
обстоятелство за Г. или приписването на престъпление, поради което и не е
налице осъществяване на престъпление клевета нито от обективна нито от
субективна страна. Още повече, че по делото по безспорен начин се установява,
че действително близо девет месеца преди инкриминираното деяние В. е сезирал
прокуратурата със сигнал с идентично
съдържание.
Не е налице и субективният елемент на престъплението по чл.
147 от НПК , а именно чрез излагането на горните
обстоятелства подсъдимият да е целял да окаже негативно въздействие върху
доброто име на тъжителя.
По изложените
съображения съдът счете, че на инкриминираната дата подсъд.
В. не е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 147, а в
тази връзка и квалифицирания състав на чл. 148 ал.2 НК и на осн.
Чл. 304 НПК го оправда по така
предявеното му обвинение.
При този изход на
делото и с оглед направено искане в тази посока съдът осъди частния тъжител да
заплати на подсъдимия В. направените по делото разноски в размер на 600лв
По изложените
съображения съдът постанови съдебният си акт.
Районен
съдия: