Определение по дело №2261/2020 на Районен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 262033

02.11.2020 г., гр. Бургас

 

 

Бургаският районен съд                                                              ІІІ-ти граждански състав

На втори ноември                                                         две хиляди и двадесета година

В закрито съдебно заседание в състав

 

                                                                                       Председател: Ивелина Мавродиева

 

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 2261 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, против „ОПТИМАКС ТУР“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата 4 216. 80 лева, с която неоснователно се е обогатил за негова сметка, със стойността на сумата за изработката и монтаж на 7 броя стъклени душ кабини  и две отваряеми врати, поставени на осми етаж на хотел „*****“, стопанисван от ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2020 г, до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

            Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за размяната на електронни писма между страните вследствие на което ищецът изпълнили по заявката на ответника сочените душ кабини, без да получи стойността за изработката и монтажа им. Водено било друго гражданско дело  между страните 5794/2018 г. по описа на Бургаския районен съд за заплащане на същата сума въз основа на договор, но доколкото в хода на делото не се установило съществуването на такъв, иска бил отхвърлен, поради което и сумата се търси на плоскостта на неоснователното обогатяване.

            В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който иска се оспорва като неоснователен и се моли за неговото отхвърляне. Не се оспорва съществуването на отношения между страните във връзка с извършването на СМР-та в собствения на ответника хотел „*****“, но се твърди, че всички извършени и приети такива са заплатени. Наред с това депозира възражение за прихващане със сумата от 6 000 лева, представляваща дължима наемна цена за периода май 2017 г. досежно нает от ищеца бар-салон /пиано бар/ с площ от 200 кв.м. и тераса около 100 кв.м., находящ се на партерния етаж до рецепцията на хотела, въз основа на сключен между страните устен договор за наем за летния сезон на 2017 г. При условията на евентуалност възражението за прихващане се заявява на плоскостта на неоснователното обогатяване, поради ползването на пиано бара в посочения период. Също търси присъждане на разноските по делото.

Правното основание на предявения иск е чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а на депозираното възражение за прихващане е чл. 228, предл. 2-ро от ЗЗД, а на евентуално заявеното основание също чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Не е спорно по делото, а и всъщност ищецът сам заявява това в исковата си молба, че между страните е водено друго гражданско дело 5794/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, по което с влязло в сила решение е отхвърлен предявения от „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД против „ОПТИМАКС ТУР” ООД, ЕИК: ***** иск за приемане за установено, че ответникът му дължи сумата от 4 216. 80 лв., представляваща неплатено парично задължение по договор от 21.02.2017 г. за изработка и монтаж на стъклени душкабини от закалено (темперирано) стъкло, находящи се в обект на ответника - апартаменти на 8-ми етаж в хотел „*****“, к.к. „*****“, което вземане е предмет на Заповед № 2495/ 29.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4914/2018 г. по описа на Районен съд -Бургас.

При това съдът намира, че заявеният в настоящото производство иск е недопустим. Този извод се налага, тъй като се твърди, че ответното дружество се е обогатило с процесната сума, тъй като не е заплатило договорените суми за извършени СМР-та, т. е отново се потвърждава произтичане на правото на вземане от договорно основание, което не е изпълнено от ответника. Обстоятелството, че между страните са налице сключени договори за изработка и изпълнение въз основа на тях на договорени СМР-та, част от които не са платени от възложителя, не могат да бъдат предмет на иск по чл. 59 ЗЗД, след приключване на договорните отношения и приемане на работата, а могат да бъдат предмет на иск с правно основание - неизпълнение на договорно задължение. Поради това и след постановяване на влязло в сила решение с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с което искът е отхвърлен, ищецът не може да предявява същото вземане на извъндоговорно основание с иска за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. Така и съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗЗД право да се води иска по ал. 1 възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. В случая обаче такъв иск има и неговото отхвърляне не води до възникването на правото да се заведе иска за неоснователно обогатяване. В този смисъл са и разяснения по този въпрос в т. 10 от постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд. Както е посочено с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД разполага само този, който въобще не може и не е могъл да защити своето право с друг иск, а не и този, който е разполагал с друг иск, но е пропуснал да стори това в установените от закона преклузивни или давностни срокове. На още по-голямо основание това се отнася за този, който е заявил иск, но същият е отхвърлен.

Ето защо съдът намира, че производството по делото, като образувано по недопустим иск, следва да бъде прекратено.

При това не следва да се разглеждат заявените възражения за прихващане.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има

право да получи направените от него разноски в размер на 540 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение.

            Съответно неоснователна е претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            Прекратява производството по гр.д. № 2261/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, поради недопустимост на иска.

            Осъжда „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, да заплати на „ОПТИМАКС ТУР“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, сумата от 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/ за направените по делото разноски.

            Препис от определението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им.

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете

Вярно с оригинала!

К.к.