№ 3718
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100509794 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20086505 от 05.04.2021 г., постановено по гр. д. № 64354/2019 г. на
Софийски районен съд, 27 състав, е признато за установено по предявените положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 107 ЗЕ вр. чл.104а,
ал.1 ЗЕ, вр. чл. 98а, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Т. Л. М., ЕГН:**********, дължи на
„ЕВН Б.Е.“ ЕАД, ЕИК: ****, сумите от: 941.70лв., представляваща стойност на ел. енергия,
доставена за периода от 05.01.2014 г. до 04.09.2014 г. на основание Общи условия на
договорите за продажба на ел. енергия на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД и чл. 98а ЗЕ, която енергия била
доставена по партидата на ответницата за обект на потребление: гр. Хасково, ул. ****, ИТН
1524812, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2016 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 176.18 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва, начислена за периода от 18.03.2014 г. до 14.03.2016 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.02.2018 г. по
ч. гр. д. № 19358/2016 г. по описа на СРС, 27 състав.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - Т. Л. М.,
действаща чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивна жалба са за
неправилност на съдебното решение. Изтъква се, че районният съд е пропуснал да приеме
като доказателства по делото представените от ищеца писмени документи. В тази насока
приетите експертизи от районния съд са необосновани – позовават се на документи, които
не са приети по делото. Оспорва се изводът на районния съд за дължимост на процесните
вземания на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД. В тази връзка се излагат съответните съображения. Моли се да
се уважи въззивната жалба, като се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира се
присъждане на сторените разноски във всички съдебни инстанции.
Ответникът по въззивната жалба - „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, действащ чрез процесуалния си
предсатвител е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който
1
я оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения за законосъобразност на
решението на районния съд. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на
ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че Т. Л. М., като
собственик на процесния имот, е имала качеството на клиент на ел. енергия и като такъв
била длъжна да заплаща месечно дължимите суми за доставеното количество енергия.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от Общите условия, приложими между страните, при неплащане в
срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които са уважени
предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и
след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита,
че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на понятието битов клиент, а
именно клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Понятието клиент на ел. енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН Б.Е." ЕАД, където е
посочено, че под "клиент" следва да се разбира "потребител на електрическа енергия", който
пък от своя страна е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "ЕВН Б.Е." ЕАД съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Няма спор, че
въззиваемото дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл. 98а от
Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, като в ал. 4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в
сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
2
възниква по силата на закона.
В разглеждания случай е правилно прието от районния съд за безспорно доказано
валидно възникналото договорно отношение между страните по делото за продажба на
електрическа енергия за процесния имот с ИТН 1524812 и качеството потребител за Т. Л. М.
като негов собственик. От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява по категоричен начин, че при спазване на чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ на
Т. Л. М. на посочения адрес - гр. Хасково, ул. ****, е доставяна ежемесечно съответното
количество електрическа енергия при отчитане и заплащане на потребената енергия на
месечни вноски. Съгласно заключенията на приетите в първоинстанционното производство
съдебно - счетоводната и съдебно-техническа експертизи, които районният съд обосновано е
кредитирал, за периода от 05.01.2014 г. до 04.09.2014г. е била доставена електрическа
енергия на обща стойност от 941.70лв. за обект на потребление: гр. Хасково, ул. ****, ИТН
1524812. Доказва се, че в процесния имот за процесния период е измерена и отчетена
консумирана ел. енергия, показанията на които съвпадат е фактурираните количества ел.
енергия. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че цената за ел. енергия по
процесиите фактури е била изчислена правилно с несъществени разлики. Подаването на
електрическа енергия към имота през процесния период, се установява и от приетите като
писмени доказателства по делото от районния съд документи. Дължимите за периода лихви
за забава според заключението на съдебно-счетоводната експертиза възлизат на 176.44 лева
върху сумите за доставяната ежемесечно електрическа енергия.Предвид изложеното
обоснован се явява изводът на районния съд, че процесните установитни искове са доказани
по основание и размер, като липсват данни длъжникът да е заплатил процесните
задължения.
Напълно неоснователно е първото възражение, изложено във въззивната жалба, че
районният съд не е приел като доказателства представените от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД писмени
доказателства, въз основа на които впоследствие е обосновал решението си. Видно от
протокола от проведеното на 24.09.2020 г. открито съдебно заседание е, че районният съд с
изрично определение е приел тези документи като доказателства по делото. Също така
напълно основателно районният съд е отказал да отрие нарочно производство по оспорване
на истинността на процесните фактури за доставена електрическа енергия по реда на чл. 193
ГПК. От Т. Л. М. е направено оспорване не на тяхната автентичност, а оспорване на тяхната
доказателствена стойност. Ето защо такова оспорване по същество на частните
свидетелстващи докумнети, каквито са фактурите, не предполага откриване на производство
по чл. 193 ГПК. Отразените данни в процесните фактури се потвърждават от заключението
на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза и изобщо
не се опровергават чрез ангажирани от насрещната страна доказателства.
Неоснователни са и останалите възражения на въззивника, обективирани във
въззивната жалба, срещу правилността на обжалваното решение. Тези възражения са
оборени от приетите доказателства в първоинстанционното производство, които по-горе
бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид техния бланкетен характер и липсата в тях на
конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд не намира за необходимо да
ги обсъжда в детайли.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва
да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено
за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото
3
дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на
делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20086505 от 05.04.2021 г., постановено по гр. д. №
64354/2019 г. на Софийски районен съд, 27 състав.
ОСЪЖДА Т. Л. М. с ЕГН:********** да плати на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД с ЕИК: ****
сумата от 100 лева - разноски по водене на въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4