Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 25.04.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на шести февруари през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К.а Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 16967 по описа за 2013
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от К.П.К., чрез законен представител П.К.Г.
срещу „О.з. к.“ АД искове с правна квалификация чл. 226,
ал. 1 КЗ/отм./, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника за сума в размер на 180000,00лв.-частично от 240000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 03,09,2012г.
ПТП неимуществени вреди, сума в размер на 2243,00лв.-обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 03,09,2012год., около 21,05ч.
ищецът е пострадал при ПТП, настъпило в с.Васил Левски, на кръстовище между
главен път и черен път с участието на МПС -автобус с марка „Сетра“, с рег. №*******, управляван от Г.Д.Д.. Водачът, движейки се с висока
скорост, станал причина за настъпване на ПТП, при което на ищеца, който яздел
малко конче са причинени телесни
повреди, изразяващи се в описаните в исковата молба неимуществени и имуществени
вреди. Деликтната отговорност на водача на МПС е
застрахована по застраховка гражданска отговорност при ответното дружество „ОЗК“АД, поради което за
увредения е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя
на делинквента.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски по делото.
Ответникът-„О.з.к.“АД в указания
законоустановен срок за отговор по реда на чл.367-373 от ГПК излага становище,
с което не оспорва фактът на настъпило
ПТП, както и наличието на застрахователно
правоотношение, с което се покрива гражданската отговорност на делинквента към
датата на застрахователното събитие. Оспорва механизма на ПТП. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй
като последния е яздил животно в нарушение на чл.15, ал.5 от ЗДВП, чл.106
от ЗДВП, пострадалото лице е било без светлоотразителна
жилетка, без нужната екипировка за яздене в нарушение на чл.5 от ЗДВП, чл.144
от ППЗДВП и несъобразявайки се с приближаващото МПС, е предприел пресичане на пътното платно, изгубил контрол над коня с което е съпричинил
вредоносния разултат.
Излага доводи за съпричиняване от страна на законния представител на ищеца,
който допуснал присъствие на пострадалото дете на пътното платно и в нарушение
на чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето. При условията на евентуалност оспорва размера на исковата претенция като
прекомерен и завишен.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства –присъда от
24,09,2014год. постановена по НОХД
№1436/2013год. по описа на Старозагорски районен съд, НО, 1 състав, влязла в
сила на 19,06,2015г. се установява, че на осн. чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2,
вр.чл.342, ал.1 от НК Г.Д.Д. е признат за виновен в това, че на 03,09,2012год.
по път ІІІ-503 в с.Васил Левски, общ. Опан, обл.Стара Загора, при управление на
моторно превозно средство-автобус, с марка „Сетра“, с рег.№*******нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДВП и чл.21,
ал.1 от ЗДВП като по непредпазливост е причинил на К.П.К. многостепенна средна
телесна повреда.
За установено по делото съдът намира наличието на
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност на водача Г.Д. с ответното дружество за релевирания период
/определение постановено по реда на чл. 146 от ГПК на 06,10,2015год./ -стр.79/.
От изслушаното по делото заключение на Съдебно-автотехническа
експертиза, прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт се установява, че механизмът на процесното ПТП е
следният: Произшествието е настъпило в с.Васил Левски, общ.Стара Загора на
03,09,2012год. като водачът на автобуса се е движил в посока от ТЕЦ 3 гр.Гълъбово към гр.С. на включени
къси светлини със скорост от 76км.ч. и опасна зона за спиране от 86метра. Малко
преди мястото на удара Д. възприема
пресичащия пътя К. К., който яздил малко конче. Водачът на автобуса
предприел аварийно спиране и маневра на ляво, за да избегне удара, но поради
движение с превишена скорост не успял да спре преди мястото на удара. Мястото
на удара с пострадалото дете-ездач е долен десен ъгъл на челното стъкло на
автобуса и в областта на двата десни фара на автобуса, където е ударено
животното. Мястото на удара е по дължината на основен третокласен път №503, на
около 5 метра преди ориентира, а по ширината в дясната пътна лента, считано в
посоката на движение на автобуса до средната разделителна линия. Опасната
ситуация е предизвикана от наличието на животно на платното за движение. На
кръстовището между черния път и главен
път е бил наличен в дясно преди главния път знак Б2„Спри. Пропусни движещите се
по пътя с предимство“.
Опасната
зона за спиране на автобуса при скорост на движение от 76км.ч. е 84-85метра, а
при регламентираната за населеното място е 45-46метра. Автобусът е ударил
животното и ищеца със скорост от 59,60км.ч. При установената скорост на
движение на водача от 76км.ч. водачът на МПС не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати произшествието, но ако се е
движил със скорост от 50км.ч. е имал възможност да спре и да предотврати удара
при скорост на движение на животното до 6км.ч.
От
изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт се установява, че при ПТП
ищецът е получил следните травматични увреждания: съчетана травма на
глава, гърди, корем и десен долен крайник. Най-тежко е засегнат последният,
където травмата е причинила фрактури и на бедрото и на подбедрицата, с голяма
рана в дисталната част на бедрото. На следващо място е пострадал гръдният кош,
където травмата е причинила фрактури на 7-мо, 8-мо и 9-то ребра в дясно, с
контузия на белия дроб и хемопневмоторакс. Главата е получила контузия, но без
увреда на черепа и мозъка. На направената Рьо-графия на таза, при
първоначалното изследване в реанимацията е отбелязана - „разширена сакроилиачна
става в дясно“, а при КАТ на корем — съмнение за минимално количество свободна
течност и контузионно огнище на черен дроб, състояния които впоследствие на
ехографията на коремните органи не са се потвърдили. От датата на процесното
ПТП - 03.09.2012г. ищецът е претърпял пет хоспитализации в рамките на 1 година.
С ЕР на ТЕЛК е определена и 80% инвалидност с чужда помощ до 01.04.2014г. Сочи
се оздравителният процес при ищеца де е продължил около 1 година и 8 месеца.
Непосредствено след катастрофата тежкото състояние на пострадалия е наложило
интензивно- реанимационно лечение в първите 10 дни от травмата. Проведени са
всички необходими за конкретното състояние вливания, медикаментозно лечение,
консултации с други специалисти, торакоцентеза за овладяване на хемоторакса,
както и лабораторни и апаратни изследвания, довели до стабилизиране на общото
състояние и възможността да се продължи след това с оперативното лечение на
фрактурите на дясното бедро и подбедрица. Извършени са три оперативни
интервенции, включващи открито наместване на фрактурите с метална остеосинтеза,
последващо отстраняване на импланта след 1 година, както и операция по
премахването на възпаление/инфекциозно усложнение /в областта на дясното бедро. Проведена е болнична
кинезитерапия и рехабилитация за укрепване на мускулатурата на увредения десен
долен крайник и стабилизация на походката без помощни средства. Предвид проведения личен преглед на пострадалия СМЕ сочи
фрактурите на дясното бедро и подбедрица, както и тези на ребрата да са
зараснали напълно като не са довели до
посттравматични усложнения. Проведената рехабилитация е довела до свободна
ритмична походка без помощни средства и стабилен моноподален стоеж на десния долен
крайник. Измерените движения в съседните на фрактурите стави - тазобедрена,
колянна и глезенна са в нормален обем и неболезнени. Може да се твърди, че
пострадалият е възстановен напълно. Рехабилитацията е била задължително условие
за благоприятен изход на посочените травматични увреди и задължителна част от
лечебно-възстановителния процес при лечението на фрактури на големи кости,
наложило и оперативно лечение, най-вече когато се засяга долен крайник и при
комбинирана фрактура, както при
процесната такава. По отношение на претърпените фрактури и доколкото е установено
оздравителния процес да е приключил, то за в бъдеще не се налага допълнително
лечение и оперативни интервенции. Претърпените фрактури на съседни ребра от 7-мо до 9-то
вдясно са с възстановителен период до два месеца от травмата. Травмата на
главата, довела до мозъчно сътресение, е най-леката степен на черепномозъчната
травма. На пострадалия са причинени и множество повърхностни наранявания -контузия
на главата с разранявания на челото в дясно, брадата и тила, голяма рана в дисталната
част на дясното бедро, които нямат траен характер, освен остатъчните белези по
кожата.
От изслушаното допълнително заключение на
СМЕ, изготвено от вещо лице със специалност неврология и клинична
неврофизиология се установява, че отразената стойност по скалата GLS при постъпването на пострадалия по спешност в болничното заведение не отговаря на
състоянието кома. Не е отразен неврологичен статус с изследвани зенични
реакции, вербални комуникативни възможности, които симптоми имат голямо
значение за преценка на количествените нарушения на съзнанието. От медицинската
документация не може да се обоснове категоричен извод дали ищецът е преживял
церебрално комоцио. Може да се направи обосновано предположение, че у ищеца се
е развил синдром на „Остра стресова реакция с разстройство в адаптацията“, при
която също се наблюдава амнезия без никакъв спомен за случилото се. Това
състояние е възможно да отключи или да допринесе за развитието на широк кръг
психопатологични и поведенчески разстройства, каквито са били установени у
ищеца след инцидента. При пострадалия е констатирана поява на енуреза и
енкопреза, което е отразено за пръв път в медицинската документация през
м.10,2013год. при изписване от ортопедично отделение. Констатирани са
патологични показатели в урината - албумин, еритроцити, кръв, левкоцити, но не
е проведено контролно изследване на урина и проследяване на тези стойности във
времето. Становището на вещото лице сочи, че незадържането на тазовите
резервоари се дължи на развилата се у ищеца остра стресова реакция с
разстройство в адаптацията и последвалите след това разстройства в поведението,
емоциите и социалната адаптация със страхово тревожни изживявания и нарушена
социализация, поради което се обосновава извод, че наблюдаваните у ищеца
патологични изяви (енуреза и енкопреза ) са в причинна връзка с процесното ПТП.
Тези симптоми се дължат на нарушение във функциите на ЦНС свързани с волевия
контрол на тазоворезервоарната дейност, поведенческото разстройство и
нарушената адаптация. Налични са следните нарушения на ЦНС-смесено разстройство
на училищните умения, вторична енуреза и енкопреза след политравма, дефицит в
когнитивните процеси: мислене, памет,
внимание, езиково нарушение, невротичен поведенчески терен с церебрастенни
симптоми, страхово тревожни изживявания, влошаващи качеството на живот.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на
св.Д.А.Г., ценени по реда на чл.172 от ГПК се установява, че ищецът първоначално бил
хоспитализиран около 1месец. След изписването му от болница бил на легло, не
можел да се движи сам, с необходимост от памперси. Започнал да ходи самостоятелно
след една година от ПТП след проведена рехабилитация. Наложило се да прекъсне
училищното си обучение за една учебна година/ по това време в пети клас/. Към
момента има проблеми с незадържане по голяма и малка нужда, които преди това не
са били налични. При застудяване се оплаква от болки в крака. Променило се
психичното му състояние-страхува се да пресича улица, да пътува с кола, променил
се начина на говорене, станал по-бърз и нервен.
От показанията на водача на лекия автомобил се
установява, че детето изскочило от дясно на автобуса с конче.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние, виновно извършено от дееца. От приложената по делото присъда №148/24,09,2014год. по НОХД № 1436/2013год., на Районен съд- град Стара Загора, настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта.
При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на
ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д.
№ 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава".
С
оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното
деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в
размер на 140000,00лв. При определяне на същите
съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- съчетана травма на
глава, гърди, корем, фрактури на бедрото и на подбедрицата, фрактури на 7-мо,
8-мо и 9-то ребра в дясно, с контузия на белия дроб и хемопневмоторакс,
контузия на главата без увреда на черепа и мозъка. При определяне на размер на
обезщетението следва да бъде съобразен възстановителния процес продължил около
1 година и 8 месеца, през който пострадалото дете е имало постоянно нужда от
чужда помощ и грижа в ежедневието си, проведените три оперативни интервенции,
обстоятелството, че около 1 година не е можел да се движи без помощни средства,
възрастта на пострадалия-малолетен /12 години към настъпване на ПТП, при която
на етап формиране на психо-емоционална устойчивост и себеоценка причинените
увреди сочещи на различия с връстниците неминуемо са снижили себеоценката и
повлияли негативно при утвърждаването му
като индивидуалност/, обстоятелството, че пострадалият и към настоящия момент не се е
възстановил напълно/изпитва болки в крака при промяна на времето/.
Съществено значение
за определяне на размера на дължимото обезщетение е психологическото отражение от деянието свързано с
наличието на остра стресова реакция с разстройство в адаптацията, разстройство в
поведението, емоциите и социалната адаптация със страхово тревожни изживявания
и нарушена социализация, наличните симптоми на енуреза и енкопреза дължащи се
на нарушение във функциите на ЦНС относно волевия контрол на
тазоворезервоарната дейност, установения дефицит в когнитивните процеси относно мислене, памет, внимание, езиково нарушение и
други церебрастенни симптоми, влошаващи
качеството му на живот. Последните
обосновават по –висок размер на дължимото обезщетение макар и СМЕ да сочи, че
по отношение физическите травми оздравителния процес е приключил за около
1година и 8 месеца. Наред с негативните психосоматични симптоми на пострадалия се е наложило да прекъсне
обучението си за период от една учебна година, което обстоятелство предвид
възрастта на детето само по себе си води до социална изолация и дезадаптация.
Същевременно съдът съобрази, че физическите увреждания се преодолени без
остатъчна инвалидност, а по отношение на неврологичните симптоми се сочи на
възможност в голяма степен да бъдат преодолени при целенасочена работа относно
адаптация, социализация, лечение и терапевтична подкрепа и при оказване на
нужната подкрепа от страна на близките.
Основателно е възражението на ответника за
съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД. От изслушаните свидетелски
показания на водача се установи, че детето е изскочило на платното за движение,
което в съвкупност с несъобразената скорост на водача на автобуса е довело до
реализиране на ПТП. Съгласно чл. 125, ал.1 от СК родителят има право и задължение да се грижи за
физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за
неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси като негово е задължението да осигури постоянен надзор по отношение на малолетното си
дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете. В този дух е и нормата на чл.8, ал.(8) от Закона за закрила
на детето вменяваща задължение на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат
грижи за дете, да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст,
ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено
развитие. Видно от събраните свидетелски показания на водача на автобуса се
установява, че малолетния пострадала
е бил сам когато е ударен при ПТП. Това обстоятелство сочи на неосъществен
родителски контрол, който според настоящия състав пряко е допринесъл за
настъпване на неблагоприятния резултат. При осъществен надзор детето не би предприело пресичане на пътното платно по начин,
създаваща условия застрашаващи живота и телесната му цялост. Ето защо съдът
намира, че е налице хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Създаването на условия или улесняването настъпването на резултата могат да бъдат налице и независимо от това
дали лицето
е действало или бездействало виновно. При
определянето на размера на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е необходимо
установяването както на вината на самия увреден, когато той е дееспособен, така
и на вината на упражняващия надзор над увредения неспособен. Поведението на
последните е дотолкова от значение при прилагането на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото може да се
направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с
виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения. Тълкувателно решение
№ 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС. Така установеното съпричиняване настоящия състав
определя на 20%, което следва да бъде
съобразено при определяне на дължимото обезщетение или същото се следва в
размер на 112000,00лв., в който размер следва да бъде
уважен предявения иск и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер
от 180000,00лв. като неоснователен.
По изложените съображения
предявеният иск следва да се уважи за сумата от 112000лв. и да се отхвърли за
разликата до пълния претендиран размер.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По претенцията за имуществени вреди:
Претенцията
за имуществени вреди за сума в размер на 2081,21лв./2000лв.+35лв.+11,76лв.+30,12лв.+3,68лв.+0,65лв./, съдът намира за основателна. От изслушаното заключение на СМЕ се установи, че закупените медикаменти и медицински изделия са относими
към лечебния процес във връзка с ПТП. От приложените фискални бонове, съдът приема за
установено извършването на сочения разход. Неоснователна е претенцията за
разликата до предявения размер от 2243,00лв., тъй като действително са
приложени фискални бонове за платени суми, но в същите не е посочен вида
на стоките, за които е извършен съответния разход, поради което не може да се
обоснове връзка с ПТП.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -03,09,2012год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./. По отношение претенцията за имуществени вреди законната лихва е
дължима от датата на извършването им, считано от 13,09,2012год. до изплащане на
вземането.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички дължащи се
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят в общ размер на 4997,24лв., от
които -4563,24лв.-държавна такса, и 434,00лв. от общо 700,00лв.-в.л..
На
осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената
част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 240,50лв. от общо 650,00лв.,
от които 300,00лв.- юрк.възнаграждение, 300,00лв.- възнаграждение за вещо лице и 50,00лв.-депозит свидетел.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗА на адв.П.К. се
дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални адвокатски
възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер на 3718,31лв. от
общия размер-5997,29лв. С оглед представените доказателства за регистрация по
ЗДДС върху същото следва да бъде начислен 20% ДДС /743,66лв./ или общо
дължимото адв.възнаграждение е 4461,97лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „О.з.к.“АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на К.П.К., с ЕГН: **********, чрез законен
представител П.К. Г., с ЕГН **********, със
съд. адрес: *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД сумата
от 112000,00лв.
/сто и дванадесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинени по
повод възникнало на 03,09.2012г. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума от 03,09,2012г. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 112000,00лв. до пълния
предявен размер от 180 000,00лв.-частично от 240000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „О.з.к.“АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на К.П.К., с ЕГН: **********, чрез законен
представител П.К. Г., с ЕГН **********,
със съд. адрес: *** на осн.чл.226, ал.1
от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД
сумата от 2081,21лв. /две хиляди осемдесет и един лева и 0,21ст. /,
представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 03,09.2012г. ПТП
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 13,09,2012г. до
окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2081,21лв. до пълния предявен
размер от 2243,00лв., както и за периода от 03,09,2012год. до 12,09,2012год.
като неоснователен.
ОСЪЖДА „О.з.к.“АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 4997,24лв./четири хиляди деветстотин деветдесет и
седем лева и 0,24ст. / – разноски.
ОСЪЖДА „О.з.к.“АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат П.К., с адрес: *** на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 4461,97лв./четири
хиляди четиристотин шестдесет и един лева и 0,97ст./– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.П.К., с ЕГН: **********, чрез законен
представител П.К. Г., с ЕГН **********,
със съд. адрес: *** да заплати на „О.з.к.“АД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 240,50лв./двеста и четиридесет
лева и 0,50ст./ -разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: