РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Исперих, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100337 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК.
Постъпила е искова молба вх.№ 1566/05.05.2023 г. от Б. Е. Е. от с.Л.,
обл.Р., с адрес за призоваване : гр.И., ул.“Х. Я.“ №..., чрез адв.Е. К. от АК - С.,
против О. И. Е. от гр.И., обл.Р., като моли съда да постанови решение, с което
да бъде прекратен брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен
по негова вина.
Ищцата твърди, че страните са сключили брак на 15.07.1999 г., от който
имали родено едно дете – пълнолетния О. О. Е., роден на 02.04.2000г.
Първоначално отношенията били добри, но в последствие съпругата разбрала,
че ответникът играел хазартни игри и бил пристрастен към тях, като не се бил
отказал и до днес. През целия им брачен живот не е давал пари за издръжка
на семейството си и детето си, всичките си пари изигравал в игралните зали.
Вземал пари не само от съпругата си, но и от близки и приятели. Продал
колата си и земите си, като всичките пари отново изиграл на хазарт. Ако
съпругата му откажела да му даде пари, започвал да я заплашва, поради което
тя се страхувала от него да не я набие. Искала да се разведат по взаимно
съгласие, но той отказал. От 4 години съпрузите били във фактическа раздяла
– не живеели в един дом. Наскоро на адреса на ищцата пристигнало
уведомление за предсрочно изискуем кредит от Б.... в размер от 20 000 лв.,
получен от ответника през 2020 г. – когато страните вече не живеели заедно.
Голямата задлъжнялост на съпруга и неговото поведение според ищцата са
довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като нямало
никакви изгледи брачното им съжителство и отношенията им да бъдат
заздравени.
Предвид изложеното счита, че брака й с ответника е дълбоко и
непоправимо разстроен, поради което моли да бъде прекратен изцяло по
негова вина. Желае след прекратяване на брака да възстанови предбрачното
1
си фамилно име А.. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен адв.Е. К.,
като поддържат исковата молба и молят да бъде уважена.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът О. И. Е. не депозира писмен
отговор. Не заявява становище по исковите претенции, не прави възражения,
както и доказателствени искания.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото
Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили
граждански брак с Акт № 3/15.07.1999 г. на Кметство с.Л., Община И..
Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела да
носи брачното име Е..
От общото си съжителство страните имат роден един син – О. О. Е.,
роден на 02.04.2000 г., който вече е пълнолетен. През първите години на брака
отношенията между съпрузите били много добри. В последствие ответникът
останал дълго време без работа и издръжката на семейството била поета от
ищцата. Последвал период, през който О. Е. работел в чужбина и след
завръщането си в Б. закупил такси, с което реализирал доходи.
Междувременно започнал да играе хазартни игри в игрални зали, натрупал
големи парични дългове и това довело до влошаване на отношенията между
съпрузите. Ответникът не само, че не давал пари за издръжка на семейството
си, но започнал да тормози съпругата си – искал й пари, заплашвал я, когато
не му давала, продал таксито и притежаваните от него земи без да внесе и лев
в семейния бюджет, взел спестените от ищцата пари за ремонт на къщата, за
да погасява дълговете си от хазарт. Съпругата поискала да се разведат по
взаимно съгласие, но съпругът отказал. От 4-5 години страните не живеели
заедно – ищцата живеела със сина си в нейната къща в с.Л., а ответникът – в
бащината му къща в гр.И.. Въпреки това той продължавал да я притеснява,
като ходел в дома й и й искал пари, включително ставал агресивен към нея.
Това му поведение я притеснявало, страхувала се за живота и здравето си –
нейния и на сина им. В края на месец март ищцата получила на адреса в с.Л.
чрез частен съдебен изпълнител покана – уведомление от Б........ АД, от която
разбрала, че след раздялата й с ответника той бил теглил кредит в размер на
20 000.00 лв., по който плащанията били в забава и предстояло обявяването
му за предсрочно изискуем. Това поведение на съпруга силно притеснявало
ищцата, тъй като неговите дългове нараствали, а тя е поела изцяло
издръжката на сина им, който бил студент към настоящия момент.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитания в с.з. свидетел В. Н., както и от представените писмени
доказателства по делото. Свидетелката, която е близка приятелка на ищцата и
има наблюдения и преки впечатления от семейния й живот, излага подробно
обстоятелствата, описани по-горе. Категорична е, че съпрузите не могат да
живеят повече заедно, тъй като от една страна са разделени от 4-5 години, а
от друга с поведението си през последните години ответникът по никакъв
начин не е допринесъл за заздравяване на семейните отношения и за
отглеждане и възпитание на детето им.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за
прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49,
ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
2
От 4-5 години съпрузите са разделени и не живеят заедно. През този
период, макар и ответникът да е посещавал дома на съпругата си, той е правел
това единствено и само, за да й иска пари и да я заплашва. Не са правени
опити за заздравяване на семейните отношения.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема, че
съпрузите са изгубили уважението, вниманието и чувствата си един към друг,
отчуждили се, изгубили интерес към съвместния им начин на живот като
семейство. По този начин необратимо са се разрушили доверието между
съпрузите, отношенията на взаимопомощ и разбирателство, зачитане на
личността, грижа и подкрепа между съпрузите. При тези обстоятелства няма
изгледи бракът им да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде
прекратен. Очевидно, двамата съпрузи нямат желание да живеят заедно като
семейство, за което свидетелства и дългата им раздяла. Бракът им съществува
само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него закона и морала,
и в тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.
По отношение на въпроса за вината за разстройството на брака съдът
счита, че от събраните писмени и гласни доказателства категорично се
доказа, че именно ответникът със своите действия и поведение е допринесъл
изцяло за влошаване на отношенията между съпрузите и за последвалата
раздяла. Съпругът е този, който не осигурявал средства за издръжка на
семейството си и не се ангажирал с грижи за детето и съпругата. Нещо
повече, той системно е посягал на парите от семейния бюджет, за да погасява
натрупаните от него дългове от хазартни игри, като по този начин е
затруднявал издръжката на семейството. Включително си е позволявал да
заплашва ищцата с физическа саморазправа, когато тя е отказвала да му даде
пари. Именно това поведение и действията на ответника са отблъснали
съпругата му от близостта с него, накърнили са доверието й в съпруга й и са я
принудили да вземе решение да се раздели с него, за да предпази себе си и
детето им от безотговорното отношение на О. Е..
Ищцата е поискала след прекратяване на брака да се възстанови
предбрачното й фамилно име А., поради което същото следва да променено.
Не са предявени претенции за издръжка между съпрузите, както и за
ползване на семейно жилище.
Предвид обстоятелството, че роденото от брака дете към настоящия
момент е пълнолетно, съдът не дължи произнасяне по въпроса за
родителските права, режима на лични отношения и издръжката.
При горния изход на делото, на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо от
ГПК, окончателната държавна такса в размер на 50.00 лв. следва да се
възложи на ответника.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 49, ал. 1 СК, сключения с Акт №
3/15.07.1996 г. на Кметство с.Л., Община И., ГРАЖДАНСКИ БРАК между Б.
Е. Е., ЕГН: ********** от с.Л., обл.Р. и О. И. Е., ЕГН: ********** от гр.И.,
обл.Р., поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 49 ал. 3 СК, че вина за
разстройството на брака има съпруга О. И. Е..
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 326 от ГПК, че след прекратяването
3
на брака и занапред ищцата ще носи предбрачното фамилното име А. и ще се
именува Б. Е. А..
ОСЪЖДА, на основание чл. 329 ал. 1 от ГПК, О. И. Е., ЕГН: **********
от гр.И., обл.Р., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС - И. сумата от 50.00
(петдесет) лева - дължима окончателна ДТ по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
4