О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788 / 25.4.2019г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XLV състав, в закрито
заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯНА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ЧНД
№ 881 по описа на ВРС за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.4 от НПК и е образувано по жалба на В.К.К. с ЕГН ********** *** и адв.Йордан Г. Дяков, ВАК, пълномощник на В.К. срещу Постановление на РП Варна за прекратяване на наказателното производство от 14.01.2019 год..
С жалбата се иска отмяна на Постановлението на ВРП, като се излага становището, че в хода на досъдебното производство са допуснати процесуални нарушения, като твърдението за недоказаност на обвинението е немотивирано, поради което и неясно. Посочва се, че не може да се направи извод дали Прокурора приема, че не е доказано извършването на престъпление по чл.129 ал.1 от НК по отношение на доверителя ми или приема, че извършителят на престъплението е останал неразкрит. На следващо място се твърди, че в постановлението за прекратяване на ДП, веществено доказателство- дървен крак от маса не е приобщено към материалите по делото по надлежния ред, тъй като в приложения приемо- предавателен протокол / том 2, лист 154 от ДП/ няма дата, не са вписани имената на получаващия вещественото доказателство, нито има негов подпис.
На следващо място се твърди, че обжалваното постановление е необосновано, като се излагат подробни мотиви в таза насока.
Иска се отмяна на Постановлението на РП Варна и връщане на делото със задължителни указания относно прилагането на закона.
След като се запозна с всички материали приложени по досъдебното производство и обсъди доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Предпоставките за допустимостта на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство се съдържат в разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК. Съгласно цитираната норма постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство може да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в 7 - дневен срок от получаване на преписа.
В конкретния случай жалбата е подадена от адв. Дяков, ВАК, в качеството му на процесуален представител на В.К.К., който се явява пострадало от престъплението предмет на разглеждане по посоченото досъдебно производство лице. Поради изложеното Съдът намира, че жалбата е подадена от лице, което има право да обжалва определението на PC Варна и същото е включено в кръга от лица, изрично посочени и изброени в чл.243, ал.6 от НПК.
Втората предпоставка, за да бъде жалбата допустима е, че тя трябва да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл.243, ал.3 от НПК жалбата срещу определението на първоинстанционния съд трябва да бъде подадена в 7 - дневен срок от получаването на преписа от постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. По своята същност този срок е преклузивен и неспазването му изключва възможността изброените лица в цитираната разпоредба да обжалват постановения съдебен акт. Подаването на жалбата извън законоустановения срок води до недопустимост на същата.
Видно от приложени по делото известия за доставяне е, че пострадалия К. е получил постановлението на РП Варна на 04.02.2019 год., а от пощенското клеймо е видно, че жалбата му е подадена на 05.02.2019 год.,т.е. жалбата е подадена в срока по чл.244, ал.5 от НПК.
Предвид гореизложеното съдът намира, че разглеждането на жалбата е допустимо.
От фактическа страна:
ДП № 538/2014 год. по описа на 03 РУП Варна е образувано на 20.06.2016 г. основание чл. 212,ал.2 от НПК с първото действие по разследването - протокол за оглед на местопроизшествие и водено срещу обвиняемия М.Г.Г. в извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК.
В хода на разследването прокуратурата е приела за установено следното:
Обвиняемият М.Г.Г. и свид. Я.Г.били съпрузи, като със семейството си живеели в гр.Варна, в ж.к."Вл. Варненчик". Техни съседи и приятели били свидетелят П.М. и свид. М.В.К.. Двамата живеели на семейни начала от около 11 год. От съвместното си съжителство имат дъщеря. Дълги години двете семейства поддържали приятелски отношения. Ходели си на гости, децата им играели заедно. През годините се случвало свид. П.М. и свид. М.К. да се разделят и отново да се събират. По време на съвместното им съжителство, семейството живеело в апартамента на свид. Д.К.и свид. В.К. - майка и баща на свид. М.К.. Обв. Г. и свидетелите В.К. и П.М. били в добри отношения. Г. и М. се познавали от деца и работили заедно в сервиз за автомобили, а инструментите им били общи.
През м.02.2014 г. свид. П. М. се разделил със свид. М.К.. Причина за това било обстоятелството, че тя поддържала любовни отношения с обв. Г. приблизително от началото на 2014 г. Това породило множество негативни емоции между двете семейства. Стигнало се и до физическа саморазправа между двете жени. Близките на свид. М.К. и на обв. М.Г. търсели контакт помежду си, за да се опитат да преустановят връзката им.
На 16.03.2014 г. след приключване на работния ден, обв. Г. не се прибрал в семейното жилище, а отишъл да преспи във вилна постройка, намираща се в парцел, находящ се в местността „Балъм дере" в гр.Варна. На същата дата, след 21:30 ч. свидетелите В.К.К. и П.М. решили да потърсят обв. Г. и да проведат разговор с него, за да остави намира М.К.. Двамата разбрали от свид. Я.Г.къде се намира Г. и около 22:00 ч. тръгнали с л.а."БМВ" с per. № В 5848 СМ, собственост на М. към вилата, в която се намирал обв. Г.. Мъжете взели със себе си и свид. Б.Н.- приятелка на свид. Я.Г.и на свид. М.К., която седяла на предната дясна седалка в автомобила. На задната седалка, където стоял св. В. К. се намирал тъмен на цвят, объл дървен крак от масичка с дължина около 40-50 см. Времето било ясно и студено. Луната била във фаза -пълнолуние. Около вилния имот нямало улично осветление, но светлина идвала от дворове на съседни имоти. Къщата, където се намирал обв.Г. била тъмна, тъй като около 22:30 ч. той си легнал да спи. Свид. М. паркирал автомобила на около 20 м. разстояние от вилния имот, на Т - образно кръстовище. Предната част на автомобила гледала към вилата, в която се намирал обв. Г., а самата постройка се намирана в лявата част на пътя. Свид. В.К.К. и свид. П.М. слезли от колата, а свид. Б.Н.останала в нея на затворени прозорци и изгасени фарове. Пред дворната вратата на вилата бил паркиран автомобила на обвиняемия, а самата тя се заключвала със синджир, който се поставял на гвоздей. Свидетелите М. и К. се приближили до оградата на имота започнали да викат по име обвиняемия. Кучетата, които се намирали в двора се разлаяли, но обв.Г. не се показал. В това време, той се събудил и станал, без да светва лампите. Погледнал през прозореца и след като не видял нищо, запалил осветлението в стаята. Обв. Г. се обадил по телефона на свид. Венцислав -А.- негов приятел и му казал веднага да отиде при него.
Видно от обясненията на обвиняемия Г. е, че след като е излязъл от -вилата видял в дворното място свид. П.М., който започнал да размахва срещу него нож тип „пеперуда". Между двамата започнала словесна препирняг. Свид. М. тръгнал да излиза от двора, а обв. М. го последвал. Той бил изплашен и объркан. В този момент откъм дясната му страна някой му нанесъл силен удар в челюстта с неустановен предмет, от който останал временно замаян. После от светлина идваща от прозорец обв. Г. видял, че това е свид. К.. Обв.¬Г. чул свид. К. да казва "айде Петре да тръгваме" и двамата със свид.-М. избягали от дворното място. По време на проведените множество разпити, обв. Г. отрекъл да е имал нож в себе си. В последствие, обв. М. бил откаран в МБАЛ „Св. Анна" гр. Варна от свид. Апостолов, където било установено, че челюстта му е счупена. Обв. Г. твърди, че на по - късен етап от вечерта е разбрал от свид. К., че баща й е бил наръган с нож.
Видно от показанията на пострадалия свид. В.К. и свид. П.М. е, че след като са слезли от паркирания автомобил се приближили до оградата на имота и започнали да викат по име обвиняемия. Свид. М. продължил да стои отвън до оградата, а свид. К. тръгнал да се връща към автомобила, в който се намирала свид. Н., като казал „тъмно е..да се връщаме, няма какво да говорим..". В този момент обв.Г. се появил в двора и на висок тон потърсил обяснение от свид. М. защо е дошъл по.^ това време на денонощието, а не му се е обадил по телефона. Обв. Г. излязъл от задната страна на вилния имот, носейки в дясната си ръка ловен нож с дължина 30 см., с който започнал да извършва движения напред срещу свид. П. М. в областта на корема му. Последният вдигнал ръцете си високо, започнал да върви на заден ход с лице към обвиняемия и му казал да остави ножа и да се разберат. Обв. Г. продължил да върви заплашително с ножа в ръката си към свид. П. М.. Двамата се приближавали все повече към паркирания автомобил, където се намирала свид. Н.. Свид. В. К., който вече също се намирал в колата чул през затворените прозорци разговора на двамата мъже и видял, че свид. П. М. върви на заден ход с вдигнати ръце. Свид. К. излязъл от колата и тръгнал да върви към тях с думите „спрете, какво правите, ще се избиете..". Когато ги достигнал застанал помежду им. Тримата мъже започнали да се бутат и залитнали на ляво и дясно. В този момент обв. М. Г. посегнал с ножа и нанесъл прободно-порезно нараняване в лявата гръдна половина на свид. К.. Последният извикал, че е намушкан, поставил пръстите на ръката си в раната и тръгнал обратно към колата, където свид. Н. му помогнала да легне. По най-бързия начин свид. М. и свид. Н. откарали пострадалия до Спешен център в МБАЛ „Света Анна -Варна", където лекарски екип на шокова зала му оказала първа помощ. След оперативна намеса, свид. В. К. бил настанен в отделение „Гръдна хирургия" без опасност за живота.
По време на проведеното разследване, в протокол за разпит от 24.03.2014 г. и в протокол за очна ставка проведена на 26.07.2016 г., свид. К. заявил, че след като е бил намушкан, свид. П. М. е останал при обв. Г.и не е видял какво са правили. Самия той не очаквал обв. Г. да го намушка, защото се познават от години и никога не са имали пречки.
Разпитан на 10.07.2014 г. свид. П. М. заявил, че отзад в колата си държи дървена тръбичка, „...за да я има". Не помни добре, но може и в бързината след случилото се да е ударил обв. Г.. Според него, свид. К. не е носил в себе си дървената тръба от колата.
Видно от показанията на свид. Б.Н.дадени пред съдия от ВРС е, че когато К. и М. са слизали от колата не е видяла някой от двамата да носи нещо. Н. е заявила, че мъжете не са влизали в двора на къщата, свид. М. е стоял пред вратата на двора, а свид. К. е вървял към него. Поради недостига на светлина свид. Н. виждала силуети. Свид. К. не достигнал до вратата, обърнал се и тръгнал да върви към колата. Същото сторил и свид. П. М.. В това време обв. Г. излязъл от двора на вилата и свид. П. М. се обърнал, като двамата застанали един срещу друг и започнали нещо да си говорят. Свид. К. също се обърнал, тръгнал към тях и застанал между двамата. Свид. Н. твърди, че не е видяла да се разменят удари, не знае дали обв. Г. е имал нещо в ръцете си и не знае какво се е случило, само е видяла тримата мъже на едно място. След това свид. К. се обърнал и тръгнал към колата, като започнал да вика „наръгаха ме, наръгаха ме.." Свидетелката не видяла обв. Г. къде е отишъл, тъй като се е създала суматоха, след което със свид. М. откарали пострадалия в болницата. Там по - късно тя видяла, че обв. Г. е с подута буза.
От приложената по делото (л.87) докладна записка от Й.М.-полицейски служител при III РУ - Варна е, че по време на дежурството си, за времето от 19:00 ч. на 16.03.2014 г. до 07:00 ч. на 17.03.2014 г., съвместно със ст. полицай Й. Ч.били изпратени в шокова зала на МБАЛ „Света Анна - Варна" по сигнал за пострадало лице с прободна рана. На място установили пострадалия свидетел В. К., който бил контактен и им обяснил при какви обстоятелства е получил нараняването. Малко по-късно, в болницата се появил и обв. М. Г., който бил с подута лява страна на лицето. По негови данни, полицейските служители разбрали, че е ударен от пострадалия В. К. с предмет в лицето.
В 01:50 ч. на 17.03.2014 г. полицейски служители на IV РУ-ОД-МВР - Варна извършили оглед на местопроизшествие. Изготвен бил албум, който бил приложен към материалите по ДП № 538/2014 г. по описа на IV РУ-ОД-МВР - Варна. По време на извършения оглед не били иззети следи и веществени доказателства, имащи значение за делото.
В ранните следобедни часове на 17.03.2014 г. бил проведен разпит в качеството на свидетел по делото на В.К.А.. По време на разпита, А.заявил, че на същата дата сам е посетил вилния имот, в който преспивал обв. М. Г., за да нахрани кучетата. По време на посещението си, в двора намерил 1 бр. крак от маса, боядисан с черна боя с дължина 70 см. Свид. А.изразил предположение, че това е предмета, с който обв. М. Г. е ударен и с протокол за доброволно предаване от 17.03.2014 г. го предал на разследващ полицай при III РУ-ОД-МВР - Варна. Предметът бил приобщен като веществено доказателство към ДП № 538/2014 г. по описа на IV РУ-ОД-МВР - Варна и регистриран в деловодството на ВРП под № 156/2014 г.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза № 144/2014 г. е, че на 16.03.2014 г. свид. В.К.К. е получил прободно-порезно нараняване в лявата гръдна половина, ангажиращо кожа, подкожие, подлежащата мускулатура, външния плеврален лист, левия бял дроб, 'с последвал излив на 1 л. кръв в лявата плеврална кухина. Описаните травматични, увреждания са резултат на удар със или върху предмет с остър връх и решещ/режещи ръб/ръбове, реализиран в лявата гръдна половина в посока отпред назад. Описаното нараняване е ангажирало стената на гръдния кош в ляво, в цялата й дебелина, създало е реална комуникация между външната среда и лявата плеврална кухина и в този смисъл е обусловило проникващо нараняване в лявата плеврална кухина. По време на оперативното лечение е установена лезия на горния лоб на левия бял дроб. Това увреждане е обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота. Установената лезия на левия бял дроб е била съпроводена с излив на значително количество кръв в лявата плеврална кухина и в този смисъл левостранният хемоторакс с обусловил разстройство на здравето временно опасно за живота.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза № 216/2014 г. за обв. М. Г. е, че се касае за счупване на лявото, рамо на долната челюст, травматичен оток, кръвонасядане и ожулване в същата област. Описаните травматични увреждания са резултат на удар със или върху твърд предмет с цилиндрична форма, притежаващ изразен ръб, реализиран със значителна сила в областта на лявата лицева половина в указаното време. Счупването на лявото рамо на долната челюст е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвчене за период от около 2 месеца. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
С постановление от 01.07.2015 г. на прокурор при РП - Варна, от материалите по досъдебно производство № 538/2014 г. по описа на III РУ-ОД-МВР - Варна са разделени материалите, касаещи извършено престъпление по чл.129 ал.1 от НК -причинена средна телесна повреда на М.Г.Г. от неизвестен извършител.
Разделените материали, ведно с ВД № 156/22.06.2015 г. по описа на ВРП -1 бр. дървен крак от маса, боядисан в черен цвят, състоящ се от 2 парчета, са отделени в отделно производство и са изпратени на Главен разследващ полицай при ОД-МВР - Варна за завеждане под нов номер и провеждане на разследване от разследващ полицай при съответното районно управление.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична и психологична експертиза обв. М.Г.Г. не страда от психично разстройство. Не е налице зависимост към психоактивни вещества. Към момента на извършвана не деянието на 16.03.2014 г. той е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Не са налице данни за физиологичен афект. Обв. Г. е психично здрав и е в състояние да участва адекватно в процесуално-следствените действия.
След приключване на разследването на ДП № 538/2014 г. по описа на Трето РУ- ОД МВР - Варна е внесен обвинителен акт във ВРС срещу М.Г. за причинената от него средна телесна повреда на В.К.. С присъда по НОХД № 3207/2015 г. по описа на PC - Варна, IV състав М.Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 2 години при „строг режим". Тази присъда е била обжалвана пред ВОС. С влязло в законна сила решение по ВНОХД №1633/2015 г. по описа на ВОС, на основание чл.334 т.1 вр. чл.348 ал.З т.1 и т.2 от НПК присъдата е била отменена, а делото е върнато на ВРП за допълнително разследване. Дадени са указания отделеното ДП №1387/2015 г. по описа на Трето РУП - ОД МВР - Варна и ДП №538/2014 г. по описа на Трето РУ - ОД МВР - Варна да бъдат обединени /което е било сторено с постановление на РП - Варна от 01.04.2016 г. на осн. чл.217 ал.1 от НПК и възложено за разследване на следовател в ОСлО -Варна, заведено под № 54/2016 т.1, тъй като разделянето им е ограничило правото на защита на обвиняемия, „.... вещественото доказателство принадлежащо на пострадалия, с което е нанесена средната телесна повреда на подсъдимия е било отделено в отделно производство срещу неизвестен извършител...". Отделно от това са дадени указания за провеждане на допълнително разследване „...на плоскостта на неизбежната отбрана или превишаване пределите й - въпрос, който нито е обсъждан, нито е изследван...". В изпълнение на указанията, дадени от ВОС, РП Варна е обединила двете досъдебни производства; разпитани пред съдия от ВРС са свидетелите Б.Н.и М.К.;била изискана справка от НИМХ - филиал Варна, чрез която и при първоначалното разследване по делото е било установено, че в нощта на инкриминираното деяние луната е била във фаза пълнолуние и в 23:00 ч.и в 02:00 ч. хоризонталната метеорологична видимост е била 20 км.
В хода на проведеното разследване са извършени и следствени експерименти, целта на които е била да се даде по - голяма яснота за случилото се на 16.03.2014 г. Като преки очевидци на инкриминираното деяние са били установени и формирани две групи свидетелски показания, тези на обв. М.Г. от една страна и тези на свидетелите В.К., П.М. и Б.Н.от друга. Въпреки проведените множество процесуално-следствени действия, РП Варна намира, че не са събрани безспорни и категорични доказателства за това, кое лице е нанесло средната телесна повреда както на свид. В. К., така и на обв. М. Г.. Установено е било например с категоричност, че по време на извършения оглед на местопроизшествие в ранните часове на 17.03.2014 г. /01:50 ч. непосредствено след инцидента/, не са намерени и иззети веществени доказателства от значение за делото, вкл. нож, дървен крак или следи от кръв. На същата дата в 01:15 ч., в качеството на свидетел е бил разпитан Венцислав А.- приятел на обв. Г., с когото на 16.03.2014 г., около 21:30 ч. са били заедно. Последния разказал подробно какво са правили вечерта преди инцидента, както и непосредствено след настъпването му. По - късно - на 17.03.2014 г., в 14:30 ч. А.се е явил в Трето РУ - ОД на МВР - -Варна и е заявил пред полицейски орган, че на 17.03.2014 г. сам е отишъл до вилата в м - ст „Балъм дере" /мястото на инцидента/, за да нахрани кучетата и в двора е ) намерил дървен крак от маса с дължина 70 см. С протокол за доброволно предаване от 17.03.2014 г. А.предал на полицейския служител един брой дървен крак от маса с дължина 70 см., боядисан с черна боя, като отново дал обяснение, че го е намерил в двора на вилното място до дворната врата. В последващите си показания, свид. А.е заявил, че двамата с обв. Г. са отишли до имота и отвън, до оградата са открили дървения крак от маса, който по - късно са предали в полицията.. Видно от показанията на свид. П. П.- полицейския служител, приел дървения крак от маса е, че щом в протокола е записано, че дървения крак е бил черен и цял, с дължина 70 см., означава, че именно такива са били обстоятелствата около приемането на веща. Установено е било също, че този дървен крак от маса се е намирал в автомобила на свид. П.М., с който последния, В. К. и Б. Н. са посетили вилата, в която се е намирал обв. М. Г.. В нито един момент от разследването не се твърди, че този дървен крак е собственост на В. К. или че е носен от него по време на инцидента. По делото не са налице неоспорими доказателства за това. Не са налице и доказателства за това по какъв начин дървения крак се е отзовал извън автомобила на свид. М.. Сам свид. М. е заявил, че е възможно той да е ударил обв. Г., но не си спомня добре, тъй като всичко се е случило много бързо. Обв. Г. от своя страна е заявил, че излизайки от вилата е видял свид. П. М. да размахва нож тип „пеперуда". Бил е уплашен и объркан, не е видял кой го е ударил, ав последствие е заявил, че това е свид. В. К.. Последния категорично е отрекъл да е нанесъл удара.
Видно от приложената справка от НИМХ - филиал Варна е, че в нощта на инкриминираното деяние луната е била във фаза пълнолуние и в 23:00 ч.и в 02:00 ч. хоризонталната метеорологична видимост е била 20 км. Чрез справки от Община Варна и свидетелски показания е било установено, че видимостта е била добра, на мястото е нямало улично осветление, светлина е идвала от двора на съседна къща. Видно от показанията на свид. Б.Н.дадени пред съдия от ВРС е, че е виждала силуетите на всеки един от участниците в разигралата се ситуация. Твърди, че не е видяла свид. К. и свид. М. да носят нещо в ръцете си, когато са слизали от автомобила. Според нейните показания, разстоянието от паркирания автомобил до къщата на обв. Г. е било 20 м. Н. е заявила, че е видяла тримата мъже на едно място, но не е видяла какво точно се случва между тях. По време на разследването е изследван и въпроса за неизбежната отбрана и превишаване пределите й, чрез провеждане на допълнителни разпити, както на обв. Г., така и на П. М. и В. К. и съпоставянето им в очни ставки. Всеки един от тях е продължил да поддържа първоначално заявената версия - обв. Г., че другите двама са влезли в имота и са го нападнали, а те, че всичко се е случило на улицата, където обв. Г. е вървял заплашително към свид. П. М., а той е бил с вдигнати ръце. Свид. В. Апостолов, коренно променя показанията си, относно намирането на дървения крак от маса, състоянието, в което е намерен и обстоятелствата около предаването му на полицейския орган /първоначално е заявил, че веща е цяла, което е било потвърдено от полицая, който я е приел, а в последствие е заявил, че е била счупена, състояща се от две части. Заявил е, че двамата с Г. са отишли до имота и отвън, до оградата са открили дървения крак от маса, който по - късно са предали в полицията. ВД - то се съхранява в деловодството на РП - Варна и се състои от две части.../. По време на проведените очни ставки обв. М. Г. отново изобщо е отрекъл да е носил в себе си нож и да е нанасял телесна повреда на свид. В.К., а последния продължил да настоява, че е прободен от ножа, който е размахвал обв. Г.. По време на разследването са били наведени твърдения, че обвиняемия и свид. П. М. докато са били в добри отношения са ходили на лов, което би могло да наведе на извод за притежавани подходящи оръжия и от двамата, още повече, че в първоначалните си показания като свидетел е заявил, че П. М. е размахвал нож тип „пеперуда".. От показанията на свид. П.П.- собственик на имота в м-ст „Балъм Дере" е видно, че улично осветление няма, а най-близките къщи се намират на около 20 метра и по никакъв начин не може да бъде осветен имота.
Извода, който РП Варна прави е, че поради противоречивите доказателства от една страна и влошените отношения между тримата мъже, от друга не може с категоричност да се установи кое лице е нанесло средната телесна повреда както на свид. В. К., така и на обв. М. Г.. Всеки един от участниците в инцидента бил заявил, че мястото не било добре осветено, многократно са променяли показанията си по конкретни за изясняване въпроси. Самата свид. Н. е заявила, че не е видяла точно какво се е случило между тримата, а само, че са били заедно на едно място. Дори и достоверността на нейните показания следва да бъде преценена, доколкото тя и свид. К. са в добри приятелски отношения, а К. и Г. живеят на семейни начала. От доказателствата по делото е видно, че конфликтните отношения между М., Г. и Магдалена Кръстева продължават. Приложено е писмо от Трето РУ - ОД на МВР - Варна, видно от което е, че под № 1363/2017 г. се води досъдебно производство за престъпление по чл.330, ал.1 от НК /палеж на лек автомобил/ с пострадал М.Г., като по делото предстои да бъде доказано дали извършителя на деянието е П.М..
При наличието на така събраните доказателства, РП Варна е приела, че досъдебното производство следва да бъде прекратено изцяло и по отношение на обв. М.Г. поради недоказаност на обвинението, като е преценила, че са изчерпани процесуалните способи за събирането на други доказателства, които да сочат на еднозначен и категоричен извод относно виновността на дееца, поради което и на осн. чл.199, чл.243, ал.1 т.2 от НПК е прекратила наказателното производство по ДП № 538/2014 г. по описа на ОСлОП -Варна водено срещу М.Г.Г. за престъпление по чл.129 ал.1 от НК.
От правна страна:
Предмет на
съдебния контрол в производството по чл. 243, ал. 4 НПК е
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Законът е оправомощил съда да провери обосноваността
и законосъобразността на прекратяването при предпоставките по чл. 243, ал. 1,
т. 1 и 2 НПК и да потвърди, респективно да отмени или измени
проверявания прокурорски акт относно основанията за прекратяване на наказателното
производство. От друга страна, при
съдебния контрол върху актовете на държавното обвинение, с които се прекратява
наказателното производство, следва да се държи сметка и за конституционно
установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно
преследване срещу едно лице.
Състава на съда намира, че в Постановлението на РП Варна липсва анализ на събраните в досъдебното производство доказателства и изводи по фактите и правото. В постановлението е направен преразказ на свидетелските показания, като не става ясно дали прокурорът кредитира с доверие изявленията на свидетелите / или кои кредитира /, намира ли ги за непротиворечиви и как ги цени като база за правни изводи по повод повдигнатото обвинение. Липсва разграничение кои доказателства се явяват преки във връзка с направеното твърдение за извършено престъпление, и кои са косвени, подкрепят ли косвените доказателства преките такива и по какъв начин. Постановлението по чл. 243, ал. 1 от НПК е такова, с което се слага край на наказателното преследване. За да извърши това действие, прокурорът е длъжен да посочи подробно фактите, които е установил, както и да анализира доказателствата, даващи основание за правните му изводи. Само по този начин при съдебния контрол ще може да се установи дали изводите на прокурора са формирани правилно и на база доказателствения материал по делото. За разлика от обвинителния акт, който не слага край на наказателното производство, и твърдението в него подлежи на доказване и правно обсъждане на по-късен етап, постановлението по чл. 243, ал. 1 от НПК следва да бъде обосновано и ясно, да разкрива мотивите на прокурора за извършеното действие – прекратяване на наказателното производство. Тази обосновка следва да почива на събраните по време на ДП доказателства. Доказателствата се ценят чрез техния анализ и съпоставка.
От доказателствата по делото безспорно е установено, че на
св. В.К.К. е нанесено телесно увреждане, изразяващо
се в прободно-порезно нараняване в лявата гръдна
половина, ангажиращо кожа, подкожие, подлежащата
мускулатура, външния плеврален лист, левия бял дроб,
с последвал излив на 1 л. кръв в лявата плеврална кухина, респ. отговаря на правната квалификация
на деянието за причинена средна телесна повреда.
Съдебномедицинската експертиза категорично установява
това обстоятелство, а също и това, че увреждането е получено в резултат на
удар със или върху предмет с остър връх и решещ/режещи ръб/ръбове, реализиран
в лявата гръдна половина в посока отпред назад.
На второ място, че на мястото на произшествието непосредствено преди нанасянето на телесната повреда на К. са били пострадалия, св. П.М. и обв.М.Г..
За
пълното изясняване на механизма на получаване на телесната повреда СМЕ е
следвало да отговори и на допълнителни въпросите
свързани с позата на пострадалия в момента на причиняване на повредата; от къде
и в какво направление са нанесени ударите; разположението на телата на
пострадалия и нанасящия ударите в момента на получаване на повредата.
Съдът не приема направените от пострадалия възражения, а
намира, че същия би трябвало да изложи, така както го задължава чл.120,ал.1 от НПК „всичко което знае по делото“, включително и за начина, по който Г. е
получил телесната повреда.
В показанията на св.К. са наведени факти, че св. Н. се е
страхувала от св.М., в този смисъл не е изяснено дали противоречивите и показания
не се дължат именно на това; не е изяснено чрез разпит на пострадалия и дали
казаното от св. К., че и е казал:“ аз сам се нанизах, скочих да ги разтървавам
и сам се нанизах“ е вярно, как ги е „разтървал“, както и дали и как е бил
скъсан златния му синджир, намерени ли е било по-късно и къде парчето от този
синджир,за което също свидетелства К.. Тези показания косвено говорят за
физически контакт между пострадалия,М. и Г., което следва да бъде установено.
От показанията на св.Н. / прочетени по реда на
чл.281,ал.1,т.4 от НПК и в хода на съдебното следствие по нох дело №
3207/2015 год. по описа на РС Варна / л.44 наказателното производство,л.54 от
ДП / се установява, че е видяла както
разположението на тримата, така и обстоятелството, че обв.
Г. е държал в ръката си нож, нещо повече, заявила е / запозната с отговорността
по чл.290 от НК/ :“ виждах ясно какво става“.
Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне на прокурора.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура – гр. Варна от 14.01.2019 год., с което на основание чл.243, ал.1, т.2 и чл.199 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство - дознание № 538/2014 год. по описа на ОСлОП- Варна, водено срещу М.Г.Г. с ЕГН ********** за престъпление по чл.129,ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на РП Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВОС в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на М.Г., В.К.К. и адв.Й. Дяков, ВАК, пълномощник на К..*** :
Съдия
в РС Варна: