Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №152
гр. ВРАЦА, 15.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 19.04.2019 г., в състав:
Председател: НАДЯ
ПЕЛОВСКА
Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
М. ДОСОВ
в присъствието на секретар
ХРИСТИНА ЦЕКОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
121 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №
58/25.04.2016 г. по гр.д.№ 103/2015 г. Районен съд-Оряхово е уважил предявените
от Ц.П.Ц. обективно и субективно съединени искове, както следва:
1/ На
основание чл.42, ал.2 ЗЗД е прогласен за относително недействителен по
отношение на Ц.П.Ц. договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №
75, т.2, рег.№ 862, дело № 266/28.02.2013 г. на Р.Р. - съдия по вписванията при
ОРС, за 1/8 ид.ч. от описаните в акта недвижими имоти;
2/ На
основание чл.124, ал.1 ГПК е признал за установено по отношение на ответника
"Превеста" ООД, гр.Оряхово, че ищцата Ц.П.Ц. е собственик на 1/8
ид.ч. от нива от 14.000 дка, имот № 248005, ІV кат., находяща се в
м."Хумата" в землището на гр.Мизия;
3/ На
основание чл.108 ЗС е признал за установено по отношение на ответника ЕТ "С.И.",
гр.Кнежа, че ищцата Ц.П.Ц. е собственик на 1/8 ид.ч. от следните недвижими
имоти - нива с площ 116.031 дка, имот № 246008, ІІІ кат. и нива с площ 50.347
дка, имот № 247001, ІІІ кат., находящи се в м."Хумата" в землището на
гр.Мизия, и е осъдил ЕТ "С.И.", гр.Кнежа да предаде на Ц.П.Ц.
владението върху 1/8 ид.ч. от същите имоти;
4/ На основание
чл.108 ЗС е признал за установено по отношение на ответника И.И.К., че ищцата Ц.П.Ц.
е собственик на 1/8 ид.ч. от недвижим имот - нива с площ 14.000 дка, имот №
248005, ІV кат., находящ се в м."Хумата" в землището на гр.Мизия и е
осъдил И.И.К. да предаде на Ц.П.Ц. владението върху 1/8 ид.ч. от същия имот;
5/ На
основание чл.33, ал.2 ЗС е допуснал Ц.П.Ц. да изкупи правото на собственост
върху общо 7/8 ид.ч. от следните недвижими имоти - нива с площ 116.031 дка,
имот № 246008, ІІІ кат.; нива с площ 50.347 дка, имот № 247001, ІІІ кат.; нива
с площ 14.000 дка, имот № 248005, ІV кат., находящи се в м."Хумата" в
землището на гр.Мизия, при условията, договорени на 28.02.2013 г. между
съсобствениците С.К.Н., Нечка Н. П., С.В.П., Г.П.П., Г.П.П., М.Д.Ц., М.В.Ц., В.Т.Ц.,
М.И.Ц., Г.И.Ц., от една страна като продавачи, и "Превеста" ООД,
гр.Оряхово от друга страна като купувач, и обективирани в Нотариален акт № 75,
том 2, рег.№ 862, дело № 266/28.02.2013 г. на Р. Р. - съдия по вписванията при
ОРС, ПРИ УСЛОВИЕ, че Ц.П.Ц. заплати на "Превеста" ООД, гр.Оряхово
сумата 21 330,14 лв., представляваща 7/8 части от договорената продажна цена на
имотите в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
Съдът е
указал на Ц.П.Ц., че ако в посочения срок не изплати дължимата сума, решението
за допускане на изкупуване ще се счита обезсилено по право.;
6/ На
основание чл.219, ал.3 ГПК е осъдил М.И.В. да заплати на "Превеста"
ООД, гр.Оряхово сумата 3047,16 лв., представляваща покупната цена на 1/8 ид.ч.
от недвижимите имоти, предмет на договора, сключен с Нотариален акт № 75, том
2, рег.№ 862, дело № 266/28.02.2013 г. на Р. Р. - съдия по вписванията при ОРС,
който договор е прогласен за относително недействителен за 1/8 ид.ч. от имотите
спрямо ищеца по обратния иск "Превеста" ООД, както и сумата 100,00
лв., представляваща обезщетение за вредите, претърпени от "Превеста"
ООД, гр.Оряхово от това, че ответникът по обратния иск М.В. е действал без
представителна власт при сключването на договора;
7/ Отхвърлил
е предявеният от третото лице помагач М.И.В. иск с правно основание чл.72, ал.3
ЗС като недопустим и е прекратил производството по делото в тази част;
8/ Присъдил
е деловодни разноски и държавни такси.
Първоинстанционното
решение е обжалвано в цялост от адв.Л.Я., като процесуален представител на
"Превеста" ООД, гр.Оряхово, както и от Г.П.П. в частта, в която е уважен предявения иск с
правно основание чл.33, ал.2 ЗС.
Въз основа
на жалбите е образувано в.гр.д.№ 664/2016 г. по описа на Окръжен съд-Враца. С
Решение № 52/17.02.2017 г. въззивният съд е постановил следното:
1/ Обезсилил
е решението на РС-Оряхово в частта, в която е уважен предявения иск с правно
основание чл.33, ал.2 ЗС, оставил е без разглеждане като процесуално недопустим
този иск и е прекратил производството по делото в тази част;
2/ Потвърдил
е решението на РС-Оряхово в останалата част;
3/ Отменил е
решението в частта, в която са присъдени държавни такси и разноски за иска с
правно основание чл.33, ал.2 ЗС;
4/ Присъдил
е разноски за въззивната инстанция съобразно уважената част от жалбите.
С
Определение № 577/28.07.2017 г. ОС-Враца е изменил решението си в частта
относно разноските.
Подадена е
касационна жалба от Ц.П.Ц. и с Определение № 334/21.06.2018 г. по гр.д.№ 3895/2017
г. на ВКС, І гр.отд. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в
обжалваната му част, с която е обезсилено първоинстанционното решение по иска
по чл.33, ал.2 ЗС и е прекратено производството по делото в тази част.
С Решение №
153/18.02.2019 г. по гр.д.№ 3895/2017 г.
ВКС на РБ е отменил въззивно решение № 52/17.02.2017 г. по в.гр.д.№
664/2016 г. на ОС-Враца в обжалваната му част, с която е обезсилено решението на
РС-Оряхово, постановено на 25.04.2016 г. по гр.д.№ 103/2015 г. в частта, с която
е уважен предявения от Ц.П.Ц. иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС и е
прекратено производството по делото, като в тази част делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото
разглеждане е образувано настоящето в.гр.д.№ 121/2019 г. по описа на ОС-Враца.
Представени
са доказателства, от които е видно, че ищцата Ц.П.Ц. е починала на 18.03.2019
г., поради което и на основание чл.227, ал.1 ГПК съдът е конституирал на нейно
място законните й наследници С.К.Г. и Х.К.Г..
В обобщение
на изложеното следва да бъде посочено, че предметът
на въззивната проверка при новото разглеждане обхваща единствено спора относно
съществуването в полза на ищцата Ц.П.Ц., заместена в процеса от наследниците си
С.К.Г. и Х.К.Г., право на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС. В останалата част,
касаеща предявените искове с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, чл.124, ал.1 ГПК
и чл.108 ЗС първоинстанционното решение е влязло в законна сила. Разглеждането
на предявения от "Превеста" ООД, гр.Оряхово против М.И.В. обратен иск
за сумата 3047,16 лв. е обусловено от уважаването на исковете за собственост.
Както бе посочено по отношение на тези искове решението на районния съд не е
обжалвано и е влязло в сила, поради което настоящият съдебен състав приема, че
решението е влязло в сила и в частта относно обратния иск.
За да се
произнесе по очертания по-горе предмет на спора пред въззивната инстанция при
новото разглеждане, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Правото
на изкупване по чл. 33, ал. 2 ЗС е от категорията на
преобразуващите субективни права, защото предоставя възможност съсобственикът–изкупвач едностранно да
предизвика правна промяна в правната сфера на съсобственика–продавач. Това право възниква при наличието на следните предпоставки: наличие на съсобственост върху недвижимия имот; идеалната
част на някой от съсобствениците да е прехвърлена с действителен договор за
покупко-продажба в полза на трето лице, което не е съсобственик; другите
съсобственици да не са поканени да изкупят частта на продавача, да са поканени
при привидни условия или да е представена неистинска
декларация пред нотариуса от съсобственика–продавач, че никой от останалите
съсобственици не е приел неговото предложение. Законодателят предвижда двумесечен преклузивен срок за предявяване на този
иск.
В случая не
се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че с Решение
№ 43587/28.01.1998 г. на ОСЗ-Оряхово е възстановено право на собственост на
наследниците на Г.Ц. Б., б.ж. на гр.Мизия, върху следните недвижими имоти в
землището на гр.Мизия: 1/ Нива от 82.357 дка, ІІІ кат, м."Хумата",
имот № 246002 по плана за земеразделяне; 2/ Нива от 14.144 дка, ІV кат.,
м."Хумата", имот № 248004 по плана за земеразделяне.
Безспорно е
и обстоятелството, че с Решение № 43587/28.01.1998 г. на ОСЗ-Оряхово на
наследниците на Р. А. Б., б.ж. на гр.Мизия, е възстановено правото на
собственост върху следните недвижими имоти в землището на гр.Мизия: 1/ Нива от
7.999 дка, ІV кат., м."Герена", имот № 217008 по плана за
земеразделяне; 2/ Нива от 33.674 дка, ІІІ кат., м."Хумата", имот №
246001 по плана за земеразделяне; 3/ Нива от 50.347 дка, ІІІ кат.,
м."Хумата", имот № 247001 по плана за земеразделяне; 4/ Нива от
14.000 дка, ІV кат., м."Хумата", имот № 248005 по плана за
земеразделяне.
От
представените по делото удостоверения за
наследници е видно, че ищцата Ц.П.Ц., а след нейната смърт - С.К.Г. и Х.К.Г.,
както и ответниците С.К.Н., С.В.П., Г.П.П., Г.П.П., М.Д.Ц.,
М.В.Ц., В.Т.Ц., М.И.Ц. и Г.И.Ц. са наследници на Г.Ц. Б. и Р. А.
Б..
С нотариален акт за покупко – продажба на неурегулиран
поземлен имот №75, том 2, рег.№ 862, дело № 266/2013г. на СВ – Оряхово, на 28.02.2013г., е сключен договор, по силата на
който М.И.В., като пълномощник на
ищцата Ц.Ц., и Н. С. Н., като пълномощник на С.К.Н., Н. Н. П., С.В.П., Г.П.П., Г.П.П., С. П. П., М.И.Ц., М.В.Ц., Г.И.Ц., В.Т.Ц., М.Д.Ц., са продали на ответника "Превеста" ООД, гр.Оряхово следните неурегулирани поземлени
имоти/земеделска земя в
землището на гр.Мизия: 1/ Нива от 82.357 дка, ІІІ кат, м."Хумата",
имот № 246002 по плана за земеразделяне; 2/ Нива от 33.674 дка, ІІІ кат.,
м."Хумата", имот № 246001 по плана за земеразделяне; 3/ Нива от
50.347 дка, ІІІ кат., м."Хумата", имот № 247001 по плана за
земеразделяне; 4/ Нива от 14.000 дка, ІV кат., м."Хумата", имот №
248005 по плана за земеразделяне. В нотариалния акт е отразено, че имотите са продадени за сумата от
24 377.30 лева, която е изплатена напълно на продавачите по банков път.
Безспорно е обстоятелството, че след продажбата нивата с площ 82.357 дка, имот №246002 и нивата с площ 33.674 дка, имот №246001 са обединени в имот с №246008, с площ 116.031 дка, ІІІ категория в местността "Хумата".
С нотариален акт № 189, том 6, рег.№ 2888, дело № 1075/2013г. на СВ при РС – Оряхово, на
19.06.2013г., В.В. Н., като управител на "Превеста" ООД, гр.Оряхово, е продала на ЕТ "С.И.", гр.Кнежа част от закупените с НА № 75, том 2, рег.№ 862, д. №266/2013г. на СВ – Оряхово, неурегулирани поземлени имоти / земеделска земя:, както следва: 1/ Нива от 116.031 дка, ІІІ категория в м. "Хумата", имот №246008 по плана за
земеразделяне; 2/ Нива от 50.347 дка, ІІІ категория в м."Хумата", имот №247001 по плана за
земеразделяне.
С нотариален акт № 8, том 4, рег.№ 1570, дело № 527/2013г. на СВ при РС – Оряхово, на
02.04.2013г., В. В. Н., като управител на "Превеста" ООД, гр.Оряхово, е продала на И.И.К. *** и още един от имотите, закупени с нотариален акт №75, том 2, рег.№862, дело
№266/2013г. на СВ – Оряхово от 28.02.2013г., а именно - нива от 14.000
дка, 4 – та категория в местността „ Хумата „, имот №248005 по плана за
земеразделяне.
Както бе посочено по-горе в мотивите, с влязлото в сила Решение №
58/25.04.2016 г. по гр.д.№ 103/2015 г. на Районен съд-Оряхово е признато за
установено, че договорът за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 75, том 2, рег.№ 862, дело № 266/2013г. на СВ – Оряхово, е недействителен по отношение на Ц.П.Ц.
за 1/8 ид.ч. от описаните имоти, поради липса на съгласие и представителна
власт на пълномощника М.И.В.. Със същия съдебен акт е признато за установено правото
на собственост на Ц.П.Ц. върху продадените имоти и са осъдени последващите
приобретатели ЕТ "С.И.", гр.Кнежа и И.И.К. да й предадат владението
върху 1/8 ид.ч. от закупените от тях имоти.
При тази фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че са
налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание
чл.33, ал.2 ЗС.
От събраните доказателства се установи по безспорен начин, че по силата на
наследствено правоприемство и приключила реституционна процедура в полза на
наследодателя й ищцата Ц.П.Ц. е съсобственик на недвижими имоти, предмет на
договора за покупко-продажба, сключен с НА №75, том 2, рег.№ 862, дело № 266/2013г. на СВ – Оряхово, като правото й на съсобственост
върху 1/8 ид.ч. от тези имоти е установено и със сила на пресъдено нещо,
формирана с влизане в сила на решението на Районен съд-Оряхово в частта, в
която е уважен предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Безспорно е установено, че със същия договор
останалите съсобственици са продали своите идеални части от съсобствените имоти
на трето лице - "Превеста" ООД, като в тази част сделката е
действителна. По делото липсват данни останалите съсобственици да са поканили
ищцата Ц.Ц. да изкупи техните части при условията, документирани в посочения
нотариален акт съобразно изискванията на чл.33, ал.1 ЗС.
При изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в полза на ищцата Ц.П.,
респ. нейните законни наследници, е налице потестативното право на изкупуване по
чл.33, ал.2 ЗС.
Единственият спорен въпрос, както пред първата, така и пред въззивната
инстанция, вкл. и при новото разглеждане на делото във ВОС, е дали е спазен
преклузивния двумесечен срок за предявяване на конститутивния иск за
изкупуване. Този въпрос е разрешен с отменителното Решение № 153/18.02.2019 г.
по гр.д.№ 3895/2017 г. на ВКС на РБ. Дадените в този съдебен акт указания по
тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС в частта относно
срока за предявяване на иска са задължителни за въззивния съд съобразно
разпоредбата на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че при липсата на покана за изкупуване срокът за предявяване на иска е
започнал да тече от момента на узнаване на продажбата, а именно - от 24.01.2015
г., когато внучката на ищцата Ц. се е снабдила от СВ-Оряхово със заверени
преписи от документите за продажбата. До този момент ищцата е била уведомена
единствено за намерението на част от останалите съсобственици да продадат
своите идеални части, но не и за конкретния факт на сделката. Искът е предявен
на 23.03.2015 г., т.е. в рамките на преклузивния 2-месечен срок.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че предявеният
иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС следва да бъде уважен като процесуално
допустим и основателен. Като е достигнал до същите изводи и е допуснал
изкупуване от ищцата Ц. на частите на останалите съсобственици при посочените в
договора условия, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден в тази част.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, решението на ОРС
следва да бъде потвърдено и в частта относно присъдените разноски и държавни
такси, дължими за този иск. На ищците следва да бъдат присъдени и разноските, направени
при разглеждането на делото пред въззивната и касационната инстанция. При
първоначалното разглеждане на делото във въззивната инстанция ищцата Ц.П.Ц. е
направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева. С Определение
№ 577/28.07.20-17 г. по гр.д.№ 664/2016 г. Окръжен съд-Враца е присъдил на
ищцата част от тези разноски в размер на 1333,33 лева, като в останалата част е
отхвърлено искането за присъждане на разноски поради прекратяването на
производството по иска с правно основание чл.33, ал.2 ЗС. С оглед уважаването
на този иск с настоящия съдебен акт на ищците С.К.Г. и Х.К.Г.
следва да бъде присъдена допълнително сумата 666,67 лева, представляваща разликата
до пълния размер на адвокатското възнаграждение, заплатено при първоначалното
разглеждане на делото във въззивната инстанция, както и сумата 1152,00 лева,
представляваща направени разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение
пред касационната инстанция, и сумата 1500, 00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение при новото разглеждане на делото пред въззивната
инстанция. Тези разноски следва да бъдат заплатени на ищците по равно от
въззивниците "Превеста" ООД и Г.П.П., тъй като и двамата са обжалвали
първоинстанционното решение в частта относно иска по чл.33, ал.2 ЗС.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни направените възражения от пълномощниците
на ответниците за липсата на доказателства за изплащане на разноските, както и
за прекомерност на договорените адвокатски възнаграждения. От извършените
отбелязвания в приложените договори за правна защита и съдействие е видно, че
договорените адвокатски възнаграждения на адв.В. са изплатени изцяло в брой.
Съобразно т.1 на ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС така извършените вписвания в
договорите за правна помощ имат характер на разписка и са достатъчно
доказателство за направени плащания. Що се отнася до размерите на договорените
възнаграждения, същите са определени в съответствие с предвидения минимален
размер в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и не са налице
предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за намаляването им.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
58/25.04.2016 г. по гр.д.№ 103/2015 г. на Районен съд-Оряхово В ЧАСТТА, в която
е уважен предявеният от Ц.П.Ц., заместена в хода на процеса от наследниците си С.К.Г.
с ЕГН ********** и Х.К.Г. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.33,
ал.2 ЗС, както и в частта относно присъдените разноски и държавни такси по този
иск.
ОСЪЖДА "Превеста" ООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр.Оряхово, обл.Враца,
ул."6-ти септември" № 22, бл.6, вх.Б, ап.18, представлявано
от управителя В.В. Н., ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Г. с ЕГН **********, и Х.К.Г. с ЕГН ********** сумата 333,34 лева, представляваща допълнителни разноски за адвокатско
възнаграждение, направени при първоначалното разглеждане на делото във
въззивната инстанция; сумата 576,00 лева, представляваща направени разноски за
държавни такси и адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция; сумата
750,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение при новото
разглеждане на делото пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г.И.П., с ЕГН и адрес ***7 ДА
ЗАПЛАТИ на С.К.Г. с ЕГН **********, и Х.К.Г. с ЕГН ********** сумата 333,34 лева, представляваща допълнителни разноски за адвокатско
възнаграждение, направени при първоначалното разглеждане на делото във
въззивната инстанция; сумата 576,00 лева, представляваща направени разноски за
държавни такси и адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция; сумата
750,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение при новото
разглеждане на делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........