РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Ловеч, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20244300500618 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 от ГПК,във вр.с чл.55,ал.1,пр.3 и чл.87 от ЗЗД.
С Решение № 135/17.07.2024г.,пост.по гр.д.№865/2023г. РС-Троян е отхвърлил като
неоснователни и недоказани, предявените от „Амбулатория за първична медицинска помощ
индивидуална практика-дентална медицина-д-р Н.В. П.“ЕООД с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в гр.***, представлявано от Н.В. П.,чрез пълномощник адв.Н. П.-САК, срещу
„С.“ООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от
управителя С.К.С., искове с правно основание чл. 55,ал.1,пр.3 от ЗЗД и акцесорни претенции по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани. На основание чл.78,ал.3 от ГПК „АПМП-ИП-
ДМ д-р Н.В. П.“ ЕООД с ЕИК **********, е осъдена да заплати на „С.“ООД с ЕИК **********,
направените разноски от 1000лв.
Постъпила е въззивна жалба от „АПМП-ИП-ДМ-д-р Н.В. П.“ ЕООД с ЕИК
**********,чрез адв.Н. П.-САК, срещу решението. Счита,че е незаконосъобразно и необосновано.
Твърди,че първоинстанционният съд не е анализирал всички обстоятелства по делото,не е
съобразил материалния закон и е постановил противоречиво и неправилно решение. Развива
подробни съображения за оспорваните продажби.
Възразява, че по отношение на първия климатик съдът е приел,че е доставен,
позовавайки се единствено на предположения от търговската практика, които не са доказани по
делото. Не са съобразени показанията на свидетелите на ответника, които обясняват,че практика в
дейността на дружеството е при продажби да съставят протоколи при предаване на климатиците и
1
да съставят гаранционни карти. По правилото на чл.175 от ГПК съдът е следвало да анализира тези
обяснения като свидетелство за неизгодни за страната факти. В случая протокол за предаване на
този климатик или гаранционна карта не са съставяни. Обяснява,че се касае за продажба на родово
определена вещ,прехвърлянето на собствеността върху която се осъществява с
индивидуализирането й.Такова тук липсва,доколкото ответникът не предоставя информация какъв
климатик твърди,че е предал на ищеца,каква марка, модел, сериен номер. Индивидуализация
липсва и в съставените фактури. По изложените съображения твърди,че не са събрани
доказателства за предаване на първия климатик,който е бил предназначен за стоматологичния
кабинет на ищеца. По продажбата на втората климатична система не споделя извода на съда за
неизправност на ищеца поради невнасяне на пълната цена и неоказване на съдействие за монтажа.
Възразява,че не са ангажирани доказателства за твърдението на продавача,че стойността е била
2500лв.,вместо соченото от ищеца 2100лв.Не смята,че изпратеното по Viber (26.09.2019г.)
съобщение доказва съгласие с тази цена,с оглед времевата отдалеченост от монтирането на
системата(13.12.2019г). В кореспонденцията също не е уточнено за коя климатична система се
отнася това съобщение.
Счита за нелогично ако цената е била 2500лв. продавачът да не потърси неплатената
част своевременно,а едва след 5 години. По отношение на доставката на климатичната система
страните не спорят,че е била извършена,както и че поради неизправност е демонтирана и не е
доставена на клиента,а все още се намира при ответника. Твърди,че климатикът с марка
„Дайкин“(Dakin) е дефектирал още при първоначалния монтаж на 13.12.2019г.,след това още
няколко пъти,поради което се е наложило да се изпрати на преглед в „Термо-клима“. Дори и да се
приеме,че е бил отремонтиран, категорично се установява,че не е доставен и монтиран.Не се
спори,че въпреки отправената нотариална покана на 28.10.2022г.не се е стигнало до монтаж на
климатика, тъй като продавачът не е донесъл исканата документация за покупката. Това е
причината да не се изпълни,а не отказ от страна на купувача да осигури достъп до жилището.Този
факт е игнориран от съда. Не е отчетено и обстоятелството, че дори в хода на процеса продавачът
не е заявил готовност да изпълни ангажимента си по сделката,въпреки,че исковата молба също
представлява покана за изпълнение.
По изложените съображения счита,че е доказано категорично наличието на
неоснователно обогатяване от ответника и претендираната сума следва да се върне.
Моли да се отмени обжалваното решение и уважи претенцията изцяло,като се присъдят
направените в двете инстанции разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „С.“ООД с ЕИК
**********,представлявано от С. С.,с адрес гр.***,чрез адв.В.А.-ЛАК. Счита жалбата за
неоснователна,а решението за правилно и законосъобразно. Не приема твърденията за липса на
доказателства за предаване на първия климатик. Счита,че е доказано е, че е платен на 30.09.2019г.,
тогава е издадена фактурата и е предаден на клиента. Едва с втората нотариална покана от 2023г.
купувачът оспорва тази продажба,с твърдение,че не е била изпълнена. Съобразявайки
процесуалното поведение на ищеца в предходното производство-по гр.д.№879/2022г.на РС-
Троян,където е твърдял, че е купен само един климатик на стойност 4100лв., развитата тук теза за
два- от 2000лв.и 2100лв. и липса на предаване на единия, определя като злоупотреба с право.
Твърди,че се касае за търговска сделка по реда на чл.318 от ТЗ,поради което и на
основание чл.321 от ТЗ издаването на други документи, освен фактурата, става само по съгласие на
страните. Затова счита за неоснователно искането на купувача за предаване на документи от
продажбата на втория климатик 4 години след сключване на сделката.Развива и теза,че по
отношение срока за предаване на веща е приложима нормата на чл.319 от ТЗ,а именно „в разумен
срок“ по инициатива на клиента. Не счита,че 4 години изпълняват този законов критерий. Не е
налице дори и срокът,предвиден за сделки с потребител-съгл. чл.103б от ЗЗП,който е 30-дневен и
отново изисква активни действия от купувача. Съгласява се с мотивите на първоинстанционния съд
по отношение определянето на договора като консенсуален,а не реален.
За втория климатик споделя приетото от съда по отношение на цената,а именно 2500лв.,
за която самият клиент е изпратил потвърждение,в този смисъл са и показанията на разпитаните
свидетели и изготвени фактури.От доказателствата става ясно,че купувачът е неизправна
2
страна,тъй като не е заплатил цялата стойност. Твърди,че сделката е изпълнена,тъй като продавачът
е доставил и монтирал веща,а всички последващи действия са свързани с гаранционното
обслужване,а не със самата продажба. Ищецът не се позовава на гаранционната отговорност,тъй
като е изтекла- 2 години от продажбата. Счита,че в случая е налице виновно поведение от
ищеца,който не е осигурил достъп и съдействие за монтажа в жилището й.Ответникът е предложил
изпълнение и в хода на първоинстанционното производство,а именно купувачът да си получи
климатика-оставен на съхранение.
По изложените съображения моли да се остави без уважение въззивната жалба и
потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, пълномощникът му изпраща писмено
становище по съществото на спора.Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна,в случай,че се претендират такова над 1500лв.
Въззиваемият се явява лично и с пълномощника си,като поддържат отговора на
въззивната жалба.
От събраните гр.д.№865/2023г.на РС-Троян писмени доказателства, преценени по
отделно и в съвкупност,както и становищата на страните, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си
по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано
лице. В срок е постъпил и отговорът на въззивната жалба.
По същество.
Не се спори между страните за договорната им обвързаност по повод закупуване,
монтиране и гаранционна поддръжка на климатици. Отношенията им са с начало от м.септември
2019г.,като не се спори,че на 30.09.2019г. ищецът Н. П. е превела по банков път в полза на
ответника „С.“ООД,сумата 2000лв.,с посочено основание „капаро за климатик“. От страна на
търговеца е издадена фактура №2154/30.09.2019г.,с вписан получател „АПМП-ИП-ДМ-д-р Н.
П.“ЕООД, каквото е било желанието на купувача,заявено в кореспонденцията им по Viber,
разпечатка от което е приложена по делото от 30.09.2019г. Този начин на кореспонденция не е
оспорен от страните. Фактурата не е подписана от купувача.
Въз основа на това плащане ищецът твърди,че е закупила от ответника посочената
вещ,но и до момента не й е предадена.
От своя страна ответникът твърди,че с оглед плащането, е предал климатика в магазина,
като уговорката им е била ,че няма ангажимент за монтирането му.
На следващо място се установява,че Н. П. е извършила още 4 банкови превода на обща
стойност 2100лв., със същото основание „капаро за климатик“ в полза на „С.“ООД, на следните
дати- на 28.10.2019г.- 400лв., на 04.11.2019г.- 400лв., на 27.11.2019г.– 600лв., на 18.12.2019г.- 600 лв.
и на 27.01.2020г. – 500.00 лв.От „С.“ООД са издадени съответни фактури,удостоверяващи тези
плащания, с аналогично основание „авансово плащане“. Твърденията на страните са, че тези
плащания са във връзка с друга уговорка между тях за закупуване от ищеца и на втори климатик с
марка „Дайкин“(Dakin),който да се достави и монтира в дом в гр.***. Страните не спорят, че този
климатикът е доставен и монтиран на 13.12.2019г.(уточнение на ищеца с молба с вх.
№1415/14.03.2024г.)
По отношение на цената на тази стока ищецът твърди,че уговорката им е била за
2100лв.,колкото е превела.
Ответникът оспорва и твърди,че е договорена цена от 2500лв.,като се позовава на
кореспонденция между тях по Viber, разпечатка от която е приложена по делото от 12.12.2019г.,
изразяваща се в потвърждение и на електронен адрес и изписана стойност „2500лв.“. Тази
кореспонденция не е оспорена от страните.
Налице е съвпадение в твърденията им по факта,че след монтажа на климатика е имало
множество сигнали и повиквания от клиента(ищеца и дъщеря й) за недостатъци на веща-
приложена е отново кореспонденция по Viber,с разпечатка с начало от 23.11.2021г., 25.11.2021г.,
23.12.2021г., 15.01.2022г., 16.01.2022г., 05.06.2022г., 22.06.2022г., 27.06.2022г.,
3
17.08.2022г.,10.09.2022г. Приложени са и снимки, за които се твърди,че са от монтажа на климатика
в гр.София.
По делото е приложен Констативен протокол от 28.06.2022г. от „Терма клима“ЕООД-
гр.Варна,(доставчик на климатиците), с който е удостоверено,че демонтираната и изпратена им
климатична система на клиента „АИПМ-ИП-ДМ-Н. П.“, за диагностика и ремонт, работи
безупречно,без забележки,през целия период на престой в сервиза. Описано е,че е върната на
„С.“ООД за уточняване на монтажа обратно.Представено е и Уверение от „Терма-клима“ от
22.03.2024г. в същия смисъл.
С Покана от 20.10.2022г.,връчена на ответника чрез Нотариус с рег.№525 в НК и район
на действия РС-Троян, Н. П. е поканила С. С. за разрешаване на проблеми във взаимоотношенията
им във връзка с дефектирал климатик модел „Дайкин-24“,като е заявила готовност да осигури
присъствие за монтаж на 28.10.2022г. на адреса в гр.София. Изрично е посочила,че желае при
монтажа да бъдат донесени „..договор за покупко-продажба,гаранция,приемо-предавателни
протоколи за демонтажа на климатика от посочени дати, документ за сменена турбина,втори,
трети протокол за демонтаж,удължена гаранция за периода,в който климатикът е бил на
ремонт....“. Посочила е, че при отказ да се монтира климатикът в състояние годно да работи,
желае да й се възстанови сумата, платена по банков път.
Хронологично в отношенията на страните следва образуване на гр.д.№879/2022г.,по
описа на РС-Троян, с подадена на 14.12.2022г. искова молба от Н. П. срещу „С.“ООД,с посочено
правно основание чл.79 от ЗЗД и цена 4100лв., представляваща търсено обезщетение за
неизпълнение на договор за доставка и монтаж на климатична система „Дайкин -24“, със стойност
на доставката 4100лв. Твърденията й са, че са имали уговорка за доставка на климатична система
на тази стойност, която сума е превела,но ответникът, макар да я е монтирал, поради дефекти е
демонтирал и не е върнал обратно.
Отговорът на ответника е, че са извършени две продажби-на климатик за 2000лв.-
предаден без монтаж и на втори за 2500лв.,който е монтиран.Признава,че е имал
дефекти,извършвал е гаранционен ремонт,но и че ищецът не е осигурила съдействие за
последващия монтаж, също не е заплатила цялата стойност-твърди,че има остатък от 400лв.от
уговорената цена. По делото са ангажирани същите писмени доказателства, представени и по
настоящето. Разпитани са свидетели. Постановено е Решение № 77/26.04.2023г.,пост.по гр.д.
№879/2022г.на РС-Троян,с което искът е отхвърлен,като неоснователен и недоказан.В мотивите
съдът е приел,че не са налице доказателства за договорна обвързаност на Н. П. като физическо лице
с ответното дружество,развити са и мотиви по същество на сделката за недоказаност на
твърденията на ищеца.Решението е влязло в законна сила след неотстраняване на нередовности на
въззивната жалба.
С Нотариална покана от 24.08.2023г., адв.Н. П., като представител на „АПМП-ИП-ДМ-
д-р Н.В. П.“ ЕООД,с представител Н. П., е отправила искане към „С.“ООД, в 3-дневен срок от
връчване на поканата,да достави и монтира закупените от нея два броя климатика, а при
неизпълнение е направила изявление за разваляне на договорите и връщане на заплатената сума от
4100лв.Представителят на „С.“ООД е отказал да получи на поканата, което е удостоверено от
връчителя.
За обезпечаване на вземането си „АПМП-ИП-ДМ-д-р Н.В. П.“ ЕООД,с представител Н.
П.,е инициирала производство по чл.391 от ГПК,като в нейна полза е издадена Обезпечителна
заповед №996/24.11.2023г.,по ч.гр.д.№64281/2023г.на РС-София,с наложена обезпечителна мярка-
запор на банковите сметки на „С.“ООД, до размера на 4177.70лв..
По настоящето дело са разпитани свидетели,ангажирани от двете страни.
Свидетелите на ищеца са близки,запознати с проблемите й с климатика, монтиран в
гр.София,в дом на ***. Свидетелят Е. Л.А. е дъщеря на Н. П. и живее на този адрес.Запозната е с
отношенията с ответника по повод закупуване на два климатика,от които е монтиран само един.
Обяснява,че края на 2019г.,м.декември бил монтиран климатик в дома,като още тогава имало
проблеми с пускането на уреда.След няколко месеца започнал да издава много силни звуци-„..като
трактор все едно..“.Контактите им и обажданията по този повод били многократни,всеки път
4
уведомявали С. за възникналите проблеми. Кореспонденция имали и с доставчика „Термо–
клима“Варна. Първоначално кореспонденцията водила майка й, но в последствие ответникът спрял
да й отговаря, затова връзката с него осъществявала тя. Обяснява,че климатикът е монтиран в стая
с площ от 46кв.м., като мястото за монтаж било одобрено предварително от самия С.. Признава,че
отглеждат животни-куче порода „Пинчер“ и една котка,но и че редовно е почиствала
климатика,както й е обяснено. Дистанционното било на японски език, поради което не е знаела кое
е копчето за включване на функцията „самопочистване“. Категорична е,че след последното вземане
на климатика от ответника за поредния ремонт, не е монтиран отново в дома.Свидетел е на случая,
когато представители на ответника дошли за монтиране на климатика,но се скарали, тъй като не
носели исканите от тях(тя и майка й)документи за веща,поради която причина „..не сме стигнали
до етапа да се монтира изобщо климатик.Не знам дали е носил нещо той.На тази среща беше
викана полиция…“.
Свидетелят С. К.И. е запозната с проблема с монтирания климатик в жилището на *** в
гр.София.Свидетел е,когато С. ги посъветвал къде е най-подходящо да се постави,също и на дена на
монтажа,когато помни,че на служителите им били нужни повече от 5-6 часа за монтиране.След това
е ходила и помни,че климатикът бръмчал много силно-„..едва ли не като трактор..“. Знае,че Н. П.
е имала проблеми с множеството ремонти на климатика,не знае какви са,но е категорична,че се е
повреждал неведнъж. Свидетел е,че много пъти са идвали представители на С. и самият той, за
демонтаж и монтаж.В крайна сметка ответникът не доставил друг климатик. От Н. П. знае,че е
трябвало да й доставят и втори климатик,но и това не е изпълнено.
Свидетелят Б. А.Я. е съсед в жилището на ***. Познава дружеството „С.“ООД във
връзка с доставката на климатик на д-р П.. От нея знае,че е поръчала два климатика,а в жилището е
монтиран само един.Свидетелят споделя,че монтираният бил много шумен, бръмченето се чувало
дори при него на горния етаж.Многократно Н. П. му се е оплаквала,че не работи,че се налагат
ремонти-свидетелят е присъствал на 2-3, преди 3-4 години.
Ответникът е ангажирал за свидетели негови служители. В. М.И. е технически секретар
и е издала фактурите за извършените от ищеца плащания. Обяснява,че са уговорили две продажби-
на климатик на стойност 2000лв.-без монтаж и втори за 2500лв.с монтаж. Обяснява,че фактура се
издава след окончателно плащане на цената на стоката,каквото за втория климатик няма и до
момента.Знае за извършените ремонти на втория климатик,като свидетелят също е ходила на някои
от тях в София.Обяснява,че обикновено се прави почистване на климатика-лично тя го е
извършила и помни,че филтрите били много зацапани. Знае,че поради отказ на П. климатикът не е
монтиран и в момента се намира в складова база на „СИС“,където е оставен на съхранение.
Обяснява,че при продажба на климатик без монтаж се издава само фактура.Не знае П. да е
заявявала искане за годишна профилактика на климатика,или за удължаване на гаранцията. Сочи,че
при продажба на климатик задължително издават гаранционна карта, фактура, касова бележка.
Документите задължително се предават при монтаж на климатика. На нея се обадила П. да
потвърди,че е превела сумата за климатика на стойност 2000лв.,след което й изпратила по Viber и
на посочен от нея електронен адрес издадената фактура, а тя потвърдила получаването с
„имотиконка“.
Свидетелят С. В.С.ов също е служител на ответника и е присъствал на монтажа на
климатика в гр.София,в дом на ***. Обяснява,че монтирането отнело 5ч.и 40мин.Твърди,че са
предали на клиента инструкции за работа в превод на български,попълнили гаранционна карта и
протокол. На гърба на гарнционната карта имало обяснение,че ежегодно трябва да се извършва
заверка на гаранцията.Помни,че са обяснили на собственика,както и на всеки друг клиент,че
климатикът трябва да се почиства на всеки две седмици.Пи този висок клас климатици при
зацапване на филтъра започва да издава специфичен шум.Свидетелят е ходил и втори път на този
адрес,по сигнал за силен шум,като установили,че се дължи на непочистени филтри. Почистили ги
и оставили веща работеща. Присъствал е и на демонтажа на климатика.Отишли отново по сигнал за
силен шум и отново установили същата причина.Затова се обадил на С.- „..за да го попитам защо
да свалям работещ климатик..Абсолютно същата процедура-пак почистихме филтрите и
започна да работи нормално. Управителят ми каза: „Сваляй климатика! Писна ми от проблеми!
Нещо подобно каза..“ Свалили го, транспортирали до офиса и предали на управителя.Обяснява,че
5
кухненските изпарения влияят на работата на климатика,също и присъствието на домашни
любимци,тъй като „..се вдига пепел…поради това препоръчваме на два месеца да се извършва
почистване на филтрите..“.Обяснява,че при монтиране на климатик се предава на клиента
гаранционна карта,упътване за работа и протокол за монтажа-в два екземпляра,като единия го
връща във офиса на дружеството.На клиента се оставят и кашоните за съхранение до края на
гаранцията.
Свидетелят Д. Н.А.,като служител на ответника,е ходил на адреса на ул.“***“-два пъти
за отстраняване на проблем и трети за монтиране на климатик,но не успели да го направят.
Свидетелят потвърждава,че се обадили на управителя С. и той им наредил да свалят
веща,независимо,че след почистването на филтрите вече работел нормално. Знае,че е изпращан на
„Термо-Клима“ във Варна и от там отговорили,че работи нормално.Свидетелят също сочи, че
присъствието на домашни любимци и изпаренията от кухнята налагат по-често почистване на
филтрите.Разказва,че когато отишли да монтират климатика на посочената в нотариалната покана
дата, излезли дъщерята и майката и говорили със С.-той им обяснил,че уредът е изправен,върнат е
от вносителя и може да се монтира. Въпреки това клиентите отказали да ги допуснат. Майката
обяснила,че вече има монтиран друг.С. се обадил на полицията,но и при идването й не успели да
довършат работата си.
Съдът анализира показанията на свидетелите по правилото на чл.172 от ГПК и не
намира основания за съмнения в обективността им. По отношение преките им впечатления за
събития,на които са присъствали, показанията им не си противоречат и не се оборват.В частта за
споделени от всяка от страните факти,показанията им се кредитират единствено при наличие на
потвърждение с други доказателства-конкретно за предаването/липсата на такова на т.н.първи
климатик, също и за предаването на документи за веща при монтирането й.Писмени доказателства
и за двете не са ангажирани от страните,макар да се сочи за съставянето на такива в нотариалната
покана от 20.10.2022г.
При така установената фактическа обстановка, съставът приема,че е сезиран с иск с
правно основание чл.55,ал.1, пр.3-то от ЗЗД- за връщане на получени при отпаднало основание
суми в размер на 2000лв. и 2100лв. Ищецът поддържа,че е сключила два договора за продажба на
климатици- първият на стойност 2000лв.,която заплатила на 30.09.2019г.,но не й е предаден и до
момента. Вторият е уговорен на стойност 2100лв.,която заплатила с 5 банкови превода(от
м.Х.2019г. до м.І.2020г.), който е монтиран,но поради множество дефекти и нееднократно
ремонтиране, е отказала да приеме тъй като търговецът не й предоставил и исканите документи за
веща. Поради неизпълнение на това изискване,ищецът е направила изявление за разваляне на
договорите за продажба,поради което търси връщане на сумите,платени на отпаднало
основание.Ищецът претендира и лихва за забава- по продажбата на климатик на стойност 2000лв.-
за времето от 03.10.2023г. до 21.12.2023г.-в размер на 58.31лв.,а по продажбата на климатик за
2100лв.-в размер на 61.23лв.,за същия период.
Ответникът оспорва твърдението за неизпълнение на задължението за предаване на
т.н.първи климатик през м.септември 2019г. За втория твърди,че ремонтите са се налагали поради
непочистване на филтрите на климатика от клиента, също и ,че не е могъл да го монтира,тъй като
не е допуснат до дома. Изразява готовност да предаде веща,която е предал за съхранение при трето
лице.
При така установените отношения между страните,съставът намира,че е обосновано
възникването на отношения по повод продажбата на движими вещи-климатици. Касае се за
неформални сделки, с оглед съставените документи-между търговци. Във фактурите вещите са
родово определени,като не се спори че вторият климатик е марка „Дайкин-24“(Dakin),макар и да не
е индивидуализиран така.
Търговските отношения между страните обаче са без прецизна документална
обоснованост-приложени са единствено преводни нареждания и съставени от ответната страна
фактури, без подпис на клиента, поради което и за да установи действителните им уговорки(по
правилото на чл.20 от ЗЗД), съдът се налага да анализира действията и изявленията им,доколкото са
обективирани.Свободата в търговските отношения и липсата на изисквания за форма за
валидността на сделките, налага действителната им воля да се установява по този начин.
6
По отношение продажбата на т.н.първи климатик съдът приема,че договорът е изпълнен
още през м.септември 2019г. Видно от издадената фактура- касае се за родово определена вещ-
описана е като „климатична система 1бр.“, липсва марка,модел и т.н. Купувачът не е възразила по
тази индивидуализация,въпреки че й е била известна(в т.см.показанията на св.В.И.-съставила
фактурата и изпратила на посочен електронен адрес). От страна на купувача е налице изпълнено
плащане в съответствие с посочената цена. С оглед на това следва да се приложи правилото на
чл.24,ал.2,пр.1 от ЗЗД,като се приеме,че между страните е постигнато съгласие за определяне на
веща със съставянето на фактурата от 30.09.2019г.и е налице прехвърляне на собствеността.
Действително-видно е,че във фактурата липсва подпис на купувача като приел стоката,което е
пропуск на продавача. Приемо-предавателен протокол след като не е ангажиран монтаж не е
задължителен(макар да е препоръчителен). Въпреки тези пропуски,от последвалите действия на
купувача,не може да се приеме,че е имала несъгласия по сделката поради непредаване на веща.
Установява се, че в продължение на близо 4 години след това плащане клиентът не е заявявала
претенции,че стоката не й е доставена.Следва да се съобрази,че се касае за достатъчно дълъг
срок,при отчитане на предвидените такива за защита–както при обикновените продажби-
съгл.чл.193,вр.с чл.197 от ЗЗД – 6 м. от сделката, така и тези по ТЗ- в случай,че се касае за
търговска продажба-чл.319 от ТЗ- т.н.“разумен срок“.
Клиентът не е заявила такива възражения и въпреки инициирането на аналогичен спор
със същия търговец, за вещ от същия вид. Както се установява в спора по гр.д.№879/2022г.на РС-
Троян, образувано на 14.12.2022г.,при ангажирани идентични писмени и гласни доказателства, Н.
П. не е заявила оплаквания за неизпълнение на тази поръчка. Напротив-там поддържа тезата за
покупка на една климатична система на стойност 4100лв.,не за две и възраженията са само по
отношение качеството на веща и проявените през годините дефекти,не и да не е предадена изобщо.
Такива твърдения липсват и в отправената нотариална покана от 20.10.2022г. Противоречи на
житейската логика при развилия се съдебен процес, клиентът да не потърси правата си и по тази
сделка,ако твърди,че не е изпълнена, като се позовава на същите документи. Едва с втората
нотариална покана от 23.08.2023г.(след края на това съдебно производство) купувачът заявява
версията за покупка не на една,а на две климатични системи, с твърдение,че първата не й е
предадена.
За разлика от нея-позицията на продавача е непроменена през годините и независимо от
водените производства,както за броя сделки,така и за цената и за изпълнението/неизпълнението
им.
Затова съдът приема,че е опровергана тезата за липса на изпълнение по продажбата на
т.н.първи климатик и претенцията за връщане на сумата от 2000лв., като недоказана,правилно е
отхвърлена.
По втората сделка страните спорят на първо място по цената на веща. Данни за
постигнати между тях договорености се откриват единствено във водената по Viber комуникация,
където от дата 12.12.2019г.-което е ден преди монтирането на този климатик, е направено
потвърждение на електронен адрес и на сумата 2500лв. Както се посочи по-горе-воденето на
кореспонденция по този начин не се оспорва от страните,напротив и двете се позовават на
нея,поради като няма основания да не се приеме,че това е уговорената цена на стоката. Не може да
се сподели възражението на ищеца,че не е ясно за коя продажба се отнася, тъй като към датата на
това съобщение цената по първата продажба вече е била платена(30.09.2029г.),а и не се оспорва от
страните,че тя е 2000лв. В подкрепа на това разбиране е и изричното отбелязване както от ищеца,в
банковите преводи,така и от ответника-във издадените фактури, че отделните плащания
представляват „капаро климатик“-според ищеца, съотв.“авансова вноска“-според ответника. Дори
и с плащането на последната вноска от 27.01.2020г. ищецът отново е вписала това основание,което
води до извод,че страните –или поне ищецът не е приемала,че приключва с изпълнението на това й
задължение по сделката.
По изложените съображения съдът приема,че по покупката на т.н.втори климатик
купувачът не е заплатила цялата цена и е налице задължение за още 400лв. Налице е неизпълнение
и по отношение на ангажимента за оказване на съдействие от купувача за изпълнение от продавача
на задължението му да върне отремонтираната вещ. В т.см. се явява неизправна страна и като
7
такава не е имала право по реда на чл.87,ал.1 от ЗЗД да заяви разваляне на договора за
продажба.Като последица не е дължимо търсеното обезщетение по чл.55,ал.1,пр.3 от
ЗЗД.Отношенията си във връзка с дефектите на втория климатик страните следва да уредят
съобразно правилата на чл.193 от ЗЗД.
По изложените съображения съставът се съгласява с крайния извод на РС-Троян за
неоснователност на претенцията и приема,че правилно е отхвърлена изцяло. Обжалваното Решение
№135/17.07.2024г.,пост.по гр.д.№865/2023г.на РС-Троян,като законосъобразно,следва да се
потвърди.
По разноските.
С оглед изхода на спора въззиваемият има право на възстановяване на направените
разноски. Пълномощникът му представя списък по чл.80 от ГПК с вписан разход за адвокатски
хонорар от 1000лв.,както и договор за правна помощ и съдействие, където този хонорар е отразен
като реално изплатен. При тези данни съдът намира,че сумата следва д се присъди в тежест на
въззивника. В писменото си становище пълномощникът на въззивникът прави възражение за
прекомерност,но в случай,че се претендират разноски над 1500лв,което не е налице.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК,ОС-Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135/17.07.2024г.,постановено по гр.д.№865/2023г. на
РС-Троян, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Амбулатория за първична медицинска помощ индивидуална
практика-дентална медицина-д-р Н.В. П.“ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в гр. ***, представлявано от Н.В. П., ДА ЗАПЛАТИ на „С.“ООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от С.К.С., сумата 1000(хиляда)лева,
представляваща разноски по в.гр.д.№618/2024г.по описа на ОС-Ловеч.
Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска на основание
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8