№ 1672
гр. София, 18.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20221100900173 по описа за 2022 година
СГС е сезиран с искова молба от синдика на „С.Е.Д.М.“ ООД- в несъстоятелност, с която са
предявени срещу „С.Е.Д.М.“ ООД- в несъстоятелност и „Г.Т. 2002“ ЕООД искове с правно
основание чл.646 ал.2, т.1 ТЗ, както и евентуални искове по чл.646 ал.2, т.3 ТЗ, чл.645 ал.2
ТЗ и чл.649 ал.2 ТЗ. Твърди се от ищеца, че със съобщение за прихващане от 31.12.2020 г. е
извършено от кредитора „Г.Т. 2002“ ЕООД прихващане на негови вземания от 163 000 лв.
по фактура N 101583/31.12.2020 г. и фактура N 500/16.12.2020 г. с негово задължение към
длъжника в размер на 217 028,52 лв., което произтича от фактури от 2020 г. за
разпределение и снабдяване с природен газ. Според ищеца процесното прихващане е
недействително по отношение на кредиторите в несъстоятелността, защото е извършено
след откриване на производството по несъстоятелност, но изявлението не е било отправено
до синдика, както и поради това, че то представлява изпълнение на задължение на длъжника
не по установения ред. При условията на евентуалност се поддържа, че прихващането е
недействително по отношение на кредиторите, защото се постига изпълнение на задължение
на длъжника след началната дата на неплатежеспособността. Иска се от ищеца на основание
чл.646 ал.2, т.1 ТЗ да се обяви за недействително прихващането, а при условията на
евентуалност да се обяви за недействително на основание чл.646 ал.2, т.3 ТЗ и на основание
чл.645 ал.2 ТЗ, както и на основание чл.649 ал.2 ТЗ ответникът „Г.Т. 2002“ ЕООД да бъде
осъден да заплати сумата от 156 177,02 лв.
Съдът констатира, че исковете за недействителност на прихващането по отношение
кредиторите на несъстоятелността са процесуално недопустими.
Повдигнатите от синдика ищец фактически твърдения са, че с изявление от 31.12.2020 г. е
било извършено процесното прихващане от кредитор на длъжника. След като по твърдения
процесното прихващане е извършено от кредитор, а не от длъжника, прихващането би
могло да се атакува с иск по чл.645 ал.3 ТЗ. Извършено от кредитор на длъжника
прихващане подлежи на отмяна само и единствено с иска по чл.645 ал.3 ТЗ, защото другият
отменителен иск по чл.645 ал.4 ТЗ намира приложение по отношение на извършено от
1
длъжника прихващане.
Систематичното тълкуване на нормите на чл.645 ал.3 и ал.4 ТЗ налага извода, че в
зависимост от това дали кредитор е отправил изявлението за прихващане, или то е
направено от длъжника, прихващането може да се атакува само с един от двата иска – по
чл.645 ал.3 или по чл.645 ал.4 ТЗ.
В случая по твърдения процесното прихващане е извършено от кредитор, но от страна на
ищеца не са изложени фактически твърдения, които да позволяват предявеният отменителен
иск да се подведе под нормата на чл.645 ал.3 ТЗ. Предявеният от ищеца отменителен иск не
е с правно основание чл.645 ал.3 ТЗ, защото не са изложени факти, които да попадат в
хипотезата на чл.645 ал.3 ТЗ.
Изложените фактически твърдения са, че прихващането е извършено след началната дата
на неплатежоспособността и с него длъжникът изпълнява свое парично задължение, както и
че то води до погасяване на задължение на длъжника. Тези фактически твърдения не
позволяват искът да се подведе нито под нормата на чл.646 ал.2, т.1, нито под нормата на
чл.646 ал.2, т.3 ТЗ. Това е така, защото тези два отменителни иска намират приложение,
когато атакуваното действие е извършено от длъжника, но в случая по твърдения на ищеца
процесното прихващане е извършено от кредитор на длъжника.
Следва да се спомене, че уредените в „Глава четиридесет и първа“ на ТЗ отменителни
искове са строго специални – тези искове намират приложение само по отношение на точно
определени действия и сделки. След като в нормите на чл.645 ал.3 и на ал.4 ТЗ са уредени
отменителни искове за недействителност на прихващането, недопустимо е прихващането да
се атакува с искове по чл.646 ал.2 ТЗ. Недопустимостта да се атакува процесното
прихващане с искове по чл.646 ал.2 ТЗ произтича и от обстоятелството, че то е извършено
от кредитора, а тези искове се прилагат само по отношение на извършено от длъжника
действие по изпълнение на дълг, респ. на погасяване. Законодателят е наясно с ефекта на
прихващането, изразяващ се в погасяване на дълга, и след като изрично е регламентирал
прихващането да се атакува с исковете по чл. чл.645 ал.3 и ал.4 ТЗ, следва да се приеме, че
то не може да се атакува с искове по чл.646 ал.2 ТЗ.
В подкрепа на извода, че погасяването на задължения чрез прихващане може да бъде
атакувано само чрез исковете по чл. 645 ал. 3 и ал. 4 ТЗ, които имат специален характер за
този вид погасителен способ, е определение № 197 от 14.04.2021 г. по т.д. № 1170/2020 г.,
Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Ищецът е предявил при условията на евентуалност и иск, който е квалифицирал по чл.645
ал.2 ТЗ – за недействителност на прихващането поради това, че изявлението не е отправено
до синдика. Нормата на чл.645 ал.2 ТЗ не урежда хипотеза на недействителност по
отношение на кредиторите, ако изявлението за прихващане не е отправено до синдика.
Искът за обявяване на недействителност на прихващането, основан на твърдението, че
изявлението не е отправено до синдика, е процесуално недопустим. Това е така, защото
нормата на чл.645 ал.2 ТЗ не санкционира с относителна недействителност по отношение на
2
кредиторите неспазването на изискването изявлението за прихващане да се отправи до
синдика.
Изискването изявлението за прихващане да се отправи до синдика има отношение към
настъпването на неговия погасителен ефект, но неспазването на това изискване не е
предвидено в закона като основание за недействителност на прихващането по отношение
кредиторите на несъстоятелността.
С оглед на изложеното съдът намира, че производството по предявените отменителни
искове следва да бъде прекратено.
Мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от синдика на „С.Е.Д.М.“ ООД- в
несъстоятелност срещу „С.Е.Д.М.“ ООД- в несъстоятелност и „Г.Т. 2002“ ЕООД искове с
правно основание чл.646 ал.2, т.1 ТЗ, а при условията на евентуалност искове по чл.646 ал.2,
т.3 ТЗ и по чл.645 ал.2 ТЗ, както и по иска с правно основание чл.649 ал.2 ТЗ.
Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3