Р Е
Ш Е Н И Е № 622
Гр.С.,
18.01.2012г.
С. районен съд, граждански
състав, в публичното заседание на първи ноември, през две хиляди и единадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
при секретаря С.П., като
разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 596 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба, подадена от И.Т.А. с ЕГН ********** ***, ж.к.С., вх., ет., ап.,
община С., против СНЦ „Б. н.о.на з. за р. на п.с. ж.”, ЕИК …, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.Б. ш. № …, представлявано от К..Д. Ж.. В молбата
си ищцата твърди, че по силата на трудов договор от 09.04.2009г. е възникнало
трудово правоотношение между нея и ответното сдружение, и с който е била назначена
на длъжността „техник-генетика”. Съгласно уговореното в трудовия договор,
мястото на работа на ищцата е било в гр.С., а уговореното трудово
възнаграждение е било в размер на 510 лева месечно. С допълнително споразумение
от 01.10.2010г. ищцата е преминала от 8-часов на 4-часов работен ден.
Ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща редовно уговореното трудово
възнаграждение, като дължимите суми на това основание са както следва: за месец
април 2010г. – 403,46 лева, за месец август 2010г. – 103,46 лева, за месец
септември 2010г. – 253,46 лева, за месец октомври 2010г. – 201,73 лева, за
месец ноември 2010г. – 201,73 лева, за месец декември 2010г. – 403,46 лева, за
месец януари 2011г. – 403,46 лева, и за месец февруари 2011г. – 403,46 лева. По
този повод ищцата твърди, че е изпратила до ответника предизвестие, че
прекратява трудовото правоотношение на основание чл.326 от КТ, като срокът на
предизвестието бил 30 дни, през което време ищцата е изпълнявала трудовите си
задължения. След изтичането на срока на предизвестието, ответникът не е върнал
на ищцата трудовата книжка и не е издал заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, поради което на 02.03.2011г. ищцата подала уведомление за
прекратяване на трудовото правоотношение, този път на основание чл.327, ал.1,
ал.2 от КТ. В същия този ден обаче, ищцата получила от ответника заповед от
18.02.2011г., според която в 3-дневен срок тя е трябвало да представи писмени
обяснения относно извършени от нея нарушения през 2010г. Ищцата написала обяснения
и ги изпратила на работодателя си, който след това е издал заповед от
14.03.2011г. за дисциплинарно й уволнение, от която заповед разбрала за
вменените й от работодателя нарушения. Твърди, че тази заповед е издадена в
нарушение на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като не било посочено основанието била
уволнена. Освен неизплатените трудови възнаграждения, ищцата твърди, че
ответникът й дължи и сумата в размер на 185,44 лева, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск, както следва: за 5 дни за 2010г. – сумата
в размер на 115,90 лева, и за 3 дни за 2011г. – 69,54 лева. От така изложеното
прави искане ответникът да бъде осъден да и заплати: сумата в размер на
2 374,22 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода от месец април 2010г. до 28.02.2011г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата;
сумата в размер на 185,44 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска, до окончателното изплащане на сумата. Прави искане уволнението й да бъде
признато за незаконно и за бъде отменено. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба,
ответникът посочва, че счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание
и размер. Изразява становище, че след като с допълнителното споразумение е било
намалено работното време на ищцата, то и е било намалено наполовина полагащото
й се трудово възнаграждение като от първоначално уговореното 510 лева, то е
станало 255 лева. Доказателства в подкрепа на твърденията за неизплатени
трудови възнаграждения, ищцата не ангажирала. Претенцията за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск също била недоказана, тъй като ищцата не
представяла доказателства, тя да е искала да ползва такъв отпуск, както и
доказателства, такъв да й е бил разрешаван от работодателя й. По отношение на
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ – за поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка на работника, ответникът счита същия за
недопустим, като излага становище, че не било допустимо, поради липса на правен
интерес, съединяването на такъв иск с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Във
връзка с иска на ищцата за признаване уволнението за незаконно и за неговата
отмяна, ответникът твърди, че е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, като са взети обясненията на работника, съгласно
изискванията на чл.193, ал.1 от КТ, спазен е срока за налагане на
дисциплинарното наказание по чл.194, ал.2 от КТ, както и че заповедта на
работодателя била мотивирана, като условие за нейната законосъобразност по
смисъла на чл.195, ал.1 от КТ. Наред с това оспорва твърденията на ищцата, че
на 21.01.2011г. е получавано предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение. За наличието на такова предизвестие работодателят е научил от
писмото, с което за дадени писмените обяснения на ищцата. Причините за
неполучаването на това предизвестие от ответника, е че ответникът не се е
намирал на адреса си на управление, както и че това предизвестие е връчено на
лице от охраната на сградата, където е този адрес на управление. Оспорва
твърдението на ищцата, че последната е изпратила уведомление по чл.327, ал.1,
т.2 от КТ. Недостигането на изпратените от ищцата уведомление и предизвестие до
ответника не можело да се вмени във вина на последния, затова правилно е
наложил дисциплинарно наказание. Прави искане претенциите на ищцата да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. В отговора си ответникът е направил
възражение за местна подсъдност, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият е
предявил и насрещен иск, с който ангажира ограничена имуществена отговорност на
ищцата.
С Определение № 3556 от
22.08.2011г. съдът е оставил без уважение възражението на ответника за местна
подсъдност като неоснователно, като не е приел за съвместно разглеждане в
процеса и предявеният насрещен иск, поради недопустимостта на същия, и е
прекратил производството по него на това основание.
В съдебно заседание ищцата, чрез
процесуалния си представител, заявява, че счита исковете за доказани по
основание и размер и моли същите да бъдат изцяло уважени.
В съдебно заседание ответникът,
чрез законния си и процесуалния си представители, моли съдът да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е възникнало валидно
трудово правоотношение на основание сключен между тях Трудов договор №
21/09.04.2009г. за неопределено време със срок на изпитване 6 месеца, според
който ответното сдружение, в качеството му на работодател, е възложило на
ищцата, в качеството й на работник, която от своя страна се е задължила да
изпълнява длъжността „техник-генетика” на пълен 8-часов работен ден, на която
длъжност е била назначена, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 510 лева, което е следвало да се изплаща изцяло всеки месец. Между
страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства, се установява,
че мястото на работа на ищцата, в изпълнение на задълженията й по трудовия
договор, е било в гр.С., ул.С.№ , ет., ап.. Според длъжностната характеристика
на заеманата от ищцата длъжност, нейните задължения при осъществяване на
трудовата си дейност се свеждали до уговаряне и подготвяне сключването на
договори за селекционно-племенна работа в говедовъдството и овцевъдството,
идентификация и регистрация на контролираните животни и на техните продуктивни
качества, да обработва и анализира резултатите от извършваните контроли, които
резултати и развъдно-подобрителна работа да свежда до знанието на собствениците
на животните и да дава консултации по въпроси, свързани с технологията по
отглеждането на животните и консервиране на фуражите. В отношенията си със своя
работодател ищцата е била длъжна да изготвя периодично справки и да дава
информация за извършваната дейност, както и отчет за получени и разходвани
средства.
Ищцата е изпълнявала
качествено и своевременно задълженията си по договора до месец март 2010-та
година. Съобразно утвърдената практика данните и резултатите от взетите пробите
са се изпращали по електронен път в централата на сдружението в гр.С.на всяко
тримесечие. През 2010-та година ищцата и другият работник в сдружението на
територията на област С. свидетелката М.Г., са започнали да изпитват
затруднения, свързани с невъзможността да въведат и запазят придобитата
информация, респ. да изпратят резултатите.
Впоследствие е била издадена
Заповед № РД 09-572 от 13.07.2010г. на Министъра на земеделието и храните, по
силата на която на ответника, като развъдна организация, е било отнето
Разрешение № 32 от 13.05.2008г. за извършване и репродукция при
селскостопанските животни, по съображения, че застрашавал съществуването на отделни
породи селскостопански животни, не предоставял информация на контролните органи
и неправомерно изразходвал финансовите средства, предоставени от държавата;
ответникът е бил заличен от регистъра по чл.31 от Закона за животновъдството и
му е било отнето правото на субсидиране от държавата. Тази заповед е била
обжалвана от ответника пред Върховния административен съд, който с решение №
10617 от 15.07.2011г., постановено по адм. дело № 10365/2010г., V-о отделение,
е отменил цитираната заповед, но което решение не е влязло в сила.
Според показанията на свид.Г. след
издаването на заповедта от Министъра, последният е организирал среща с
фермерите на територията на област С., като ги е уведомил, че лиценза на
ответника е отнет, и им е указал да не изпълняват задълженията си по сключените
с ответника договори за селекция и репродукция, в резултат на което ищцата не е
могла да събере голяма част от вземанията по тези договори. Друга причина за
намаляването на приходите в сдружението на областно ниво, било обстоятелството,
че част от фермите, обслужвани от сдружението, били ликвидирани поради
финансови затруднения, и поради намаления обем на животните. Ищцата и свид.Г.
са използвали част от тези средства за гориво и транспорт, необходими за
посещения на отделните ферми в областта за вземане на проби и извършване на дейности,
съобразно задълженията им.
С допълнително споразумение от
01.10.2010г. към трудовия договор, ищцата е преминала на непълно работно време
– на 4-часов работен ден.
Безспорно е, а и
страните едновременно ангажират доказателства, че от 23.11.2011г. ответникът не
пребивава на адреса си на управление: гр.С, ул.Б. ш. № , но до приключване на
съдебното дирене, ответникът не представи доказателства, за вписана промяна на
адреса си на управление по смисъла на чл.18, ал.1, т.2, във връзка с ал.4 от
Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както не се събраха и
доказателства ответникът да е уведомил ищцата за напускането на този адрес на
управление, както и за друг адрес, на който да се извършва кореспонденцията
между страните по трудовото правоотношение.
По време на действие на трудовото
правоотношение ищецът, в качеството му на работодател, не е изпълнил едно
от основните си задължения, а именно да заплаща на работника в уговорените
размери и в срок трудовите възнаграждения. Всяка от страните в процеса следва
да докаже изпълнението на поетите от нея задължения по облигационното
правоотношение, по което е страна. Съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест, която е приета от страните без възражения, ответникът,
следваше да установи, че е изпълнил задълженията си като работодател, да
заплаща редовно уговореното трудово възнаграждение на ищцата в пълен размер. С
оглед тези указания на съда, в първото по делото заседание ответникът е направил искане за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на този въпрос, което
искане съдът прие за основателно и допусна назначаването й. Поради невнасянето
на определения от съда депозит, обаче, и предвид последващото заявление, че не
поддържат искането си за извършването на експертизата, съдът е отменил
протоколното определение, с което я е допуснал. Ответникът не ангажира никакви
други доказателства, с които да докаже изпълнението на задълженията си по
договора за заплащане на трудовото възнаграждение, респ. да обори твърденията
на ищцата, и които твърдения са основанието на предявения иск с правно
основание чл.128, ал.2, във връзка с чл.269, ал.1 и чл.270 от КТ.
На 21.01.2011г. ищцата е отправила
до ответника предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.326 от КТ след изтичане на 30-дневния срок на предизвестието. По
делото не бе представено доказателство за изпращани по пощата от ищцата до
ответника пощенски пратки. Такива са представени за изпращани от другия
регионален представител на сдружението за гр.С.– свид.М.Г.. Според показанията
на последната обаче, че тя и ищцата са изпращали едновременно до адреса на
управление на ответника предизвестие и уведомление за прекратяване на трудовото
правоотношение, налице са достатъчно индиции, че ищцата е изпратила
предизвестието си. Според известието за доставяне (л.16) то не е получено от
ответника, поради това че е било връчено на 28.01.2011г. на лице с фамилията Н.,
посочен като „охрана”. Ищцата не ангажира доказателства, от които да е видно,
че това лице е било упълномощено от юридическото лице да получава пощенски
пратки, или че лицето, на което предизвестието е било връчено, го е предал на
ответника, респ. достигнало е до знанието на последния. След като не е било
надлежно връчено на ответника, срокът на предизвестието не е започнал да тече,
според предвиденото в чл.326, ал.4 от КТ.
Изпратеното впоследствие уведомление
от 02.03.2011г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради забавено
плащане на трудови възнаграждения, отново е връчено от пощенския служител на
друго лице, а не и на адреса за кореспонденция. Това уведомление е било
изпратено от ищцата заедно с писмените й обяснения, поискани междувременно от
работодателя във връзка със започнала процедура по налагане на дисциплинарно наказание,
относно извършени нарушения през 2010г., и на основание Заповед № 01-10-60 от
18.02.2011г.
Ответникът, чрез законния си и
процесуалния си представител, заявяват в съдебно заседание, че са получили
писмените обяснения на ищцата, която от своя страна, също чрез процесуалния си
представител се домогваше да докаже, че тези писмени обяснения са изпратени на
работодателя едновременно – с една и съща пощенска пратка – с уведомлението за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, т.2 от КТ. Твърденията на
ищцовата страна не бяха подкрепени с достатъчно убедителни доказателства, не бе
поискано допускане на свидетелски показания за установяване на този факт при
условията на чл.165, ал.2 от ГПК, нито от показанията на свид.Г., може да се
направи извод, че това действително е било така, или че писмените обяснения и
уведомлението на ищцата са изпратени до работодателя в различно време. Поради
това съдът приема, че не е категорично установено в пощенската пратка, с която
са били изпратени писмените обяснения на ищцата, и която пратка е получена от
ответника, да се е намирало и уведомлението за прекратяване на трудовото
правоотношение, което от своя страна да изключва неполучаването му от
работодателя, както не е категорично установено кой от тези два документа (или
и двата) се е намирал в пощенската пратка, получена от лице с фамилия П.,
отново на длъжност „охрана”, на 01.03.2011г., т.е. невръчена на ответника.
След получаване на писмените
обяснения на ищцата, ответникът е издал Заповед № 01-10-63 / 14.03.2011г., с
която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Като основание
за наложеното дисциплинарно уволнение, в заповедта е посочено, че през 2010г. и
в началото на 2011г. ищцата е извършвала нарушения, свързани с изпълнението на
задълженията й, вписани в длъжностната й характеристика, а именно: не е
уговаряла и не е подготвяла сключването на договори за селекционно племенна работа
в говедовъдството, с уточнението, че през 2011г. са сключени само три договора;
не е обработвала редовно данните от контролите на млечността и не ги е вкарвала
в като информация в компютъра, което означавало, че не е извършвала контрола на
продуктивните качества на животните; не е извършвала подбор и отбор в
говедовъдството; не е подавала данни за пресушените крави и не е извършвала
бонитировка за 2010г. Посочено е, че с нарушенията си ищцата е причинила щети
на ответника в размер на 4 762,50 лева, поради това, че не били събрани
сумите по договорите. Заповедта, с която на ищцата й е наложено дисциплинарно
уволнение, заедно с трудовата книжка са получени от нея на 20.04.2011г.
В хода на производството, съдът е
задължил ответника да представи трудовото досие на ищцата. То е представено, но
предвид, че в него не се съдържат писмените обяснения на ищцата, дадени по
повод процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, които ответникът
изрично признава, че е получил, съдът счита, че то е непълно.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
І. По иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
В производството по оспорване на
законността на дисциплинарното уволнение работодателят, като субект на
дисциплинарната власт и титуляр на правото да уволни работника, носи
доказателствената тежест за това, че законосъобразно е упражнил това свое
право. Уволнението е законосъобразно тогава, когато при неговото извършване са
осъществени всички елементи на фактическия състав на залегналото в закона
материално-правно основание за уволнение и е спазена законно регламентираната
процедура.
При прекратяването на трудовото
правоотношение поради дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е на
първо място да установи дали са налице преди налагането на дисциплинарното
наказание онези императивни изисквания, залегнали в разпоредбите на чл.193 и
чл.194 и чл.195 от КТ. Процедурата по налагане на дисциплинарни наказания е
уредена с оглед на това да не се накърнява неоправдано конституционно
закрепеното право на труд на работниците и служителите и да не се допуска
произволно налагане на дисциплинарни наказания от работодателя. В тази връзка в
чл.193 от КТ са уредени задълженията на работодателя преди налагане на
дисциплинарното наказание. Съществен елемент на тази процедура е изслушването на работника или приемане на
писмените му обяснения от работодателя преди налагане на дисциплинарното
наказание. В случая работодателят е поискал писмени обяснения от ищцата и съдът
приема, че действително такива са дадени. Те са представени от ответната страна
с отговора по чл.131 от ГПК и са приети като доказателство по делото (л.13),
поради което съдът приема и че са депозирани пред работодателя, а не пред друг
орган. Тези обяснения са дадени по повод дисциплинарната процедура, като така
работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ, поради което и
не е налице формално основание за отмяна на атакуваната заповед за уволнение.
Едно от условията за
законосъобразно упражняване правото на работодателя да уволни работника, е
наличието на валидно възникнало и съществуващо трудово правоотношение. Защото
не е възможно след като трудовият договор е прекратен на едно основание,
впоследствие той да бъде прекратяван на друго, предвидено в закона основание. Поради
това се налага обсъждането на въпроса, повдигнат от ищцата, дали преди издаването
на заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение, трудовият договор не е
бил прекратен на едно от двете твърдени в исковата молба основания.
Отсъствието на ответника от адреса си на
управление, както и че не е съобщил на ищцата друг адрес, на който да се
извършва кореспонденцията помежду им след 23.11.2010г., не може да му се вмени
във вина, защото не това е причината за невръчването, както първоначално на
предизвестието по чл.326 от КТ, така и впоследствие на уведомлението по чл.327,
т.2 от КТ. Ищцата е посочила на пощенските пратки именно адрес на управление на
своя работодател, който е бил единствения й известен адрес на който се е
осъществявала кореспонденцията им, и не е имало причина, поради която да се
иска от ищцата да изпраща писмата до работодателя си на друг адрес. Пощенският
служител обаче, не е изпълнил задълженията си по доставяне, като дори да
провери дали ответникът – получател на пратката – се намира на този адрес, т.е.
дали може да му се връчи лично. Дори и да се приеме, че е посетил адреса,
посочен на пратката, пощенският служител, след като установи, че пратката не
може да бъде доставена поради отсъствието на получателя, той е следвало да
остави писмено служебно известие в пощенската кутия с покана получателят да се
яви в определен срок в пощенската служба за доставяне (чл.4, ал.2 от Общите
правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, ДВ.
бр.45 от 15.06.2010г.). След като не се събраха доказателства, лицата, посочени
като охранители, на които са били връчвани писмата, изпратени от ищцата, да
имат качествата на упълномощени от ответника негови служители за получаване на
пощенски пратки, няма основание да се приеме, че изпратените от ищцата
предизвестие, а впоследствие и уведомление, за прекратяване на трудовото
правоотношение, са достигнали до знанието на работодателя, за да породят
правните последици, насочени към прекратяване на трудовото правоотношение. Поради
това съдът приема, че към момента на откриване на процедурата по налагане на
дисциплинарното уволнение, даването на писмени обяснения от ищцата и издаването
и връчването на заповедта на работодателя, с която ищцата е уволнена
дисциплинарно, между страните е било налице валидно трудово правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.194,
ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението, в рамките на едногодишен срок от извършването, а
съгласно императивната разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ, уволнението се налага
с мотивирана писмена заповед, в която работодателят посочва нарушителя,
нарушението и кога е извършено, като под понятието „нарушение” се имат предвид
конкретните факти от действителността, представляващи нарушения на трудовата
дисциплина, послужили на работодателя като основание за ангажиране на
отговорността на работника. В конкретния случай дисциплинарното наказание е
наложено за нарушения, описани в заповедта бланкетно, т.е. цитирани са
единствено част от задълженията според длъжностната характеристика на
длъжността, заемана от ищцата, като се твърди, че тя не ги е изпълнявала през
2010-та и 2011-та години, като липсват каквито и да било индивидуализиращи
признаци от обективна страна – време, място, действия или бездействия, чрез
които е осъществен състава на всяко едно от изброените нарушения. Нормата на
чл.195, ал.1 от КТ е императивна и неизпълнението й при издаване на заповед за
дисциплинарно уволнение не може да се санира с въвеждането на липсващите в нея
фактически основания за дисциплинарно уволнение в хода на производството по
делото и представяне на гласни доказателства за установяването им. При
немотивиране на дисциплинарното уволнение чрез непосочване на времето, мястото
на нарушението и конкретните действия или бездействия, чрез които се е
осъществило, се възпрепятства както преценката на съда относно законността на
уволнението, така и възможността за защита на работника при снемане на
обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание и по-късно пред съда. В
потвърждение на това е и разминаването в заповедта, с която от ищцата са
поискани писмените й обяснения, за нарушения (също без да са индивидуализирани)
извършени единствено през 2010г., и в уволнителната заповед, с която на ищцата
е наложено дисциплинарно уволнение и за нарушения, извършени през 2011-та
година, за които от ищцата не са поискани писмените й обяснения.
Липсата на индивидуализация на
конкретните нарушения от страна на работодателя, лишава съда от възможността да
прецени дали са спазени сроковете по чл.194, ал.1 от КТ, за налагане на дисциплинарното
наказание. Въпреки това съдът следва да се ограничи да изследва въпроса дали в
едногодишен срок преди издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение,
ищцата е извършени дисциплинарни нарушения, и дали тези нарушения представляват
основание за налагане на дисциплинарно уволнение.
В атакуваната заповед
работодателят не твърди ищцата да е извършила никое от нарушенията, които са
посочени от законодателя в чл.190, ал.1, т.1, 2, 4, 5 и 6 от КТ като основания
за налагане на дисциплинарно уволнение на работник. Твърденията на работодателя
в заповедта за уволнение, че е претърпял вреди от неизпълнението на
задълженията на ищцата по трудовото правоотношение, налага съдът да обсъди дали
е налице виновно неизпълнение и дали това неизпълнение може да се квалифицира
като „системни нарушения на трудовата дисциплина” или като „други тежки
нарушения на трудовата дисциплина” – другите две основания предвидено в чл.190,
ал.1, т.3 и 7 от КТ за налагане на дисциплинарно уволнение, и дали те са мотивирали
работодателя да наложи дисциплинарно наказание. Към момента на налагане на
наказанието, работникът не е бил наясно нито с фактическите обстоятелства,
аргументирали за работодателя извода, че е налице нарушение на трудовата
дисциплина от този работник, така и с момента, в който нарушенията са били
осъществени. Следователно, атакуваната в настоящото производство заповед за
уволнение не отговаря на изискванията за мотивиране на същата, съгласно закона,
продиктувани от необходимостта за съблюдаване на принципите за равенство на
страните в процеса и състезателност. Дори и да се приеме, че работодателят се е
позовал на нарушения на трудовата дисциплина при налагане на дисциплинарното
наказание, то тези нарушения не са конкретизирани, не са квалифицирани по обективните
и субективните им признаци в атакуваната заповед.
По делото обаче не се установи
такова нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата през периода на
действие на трудовото правоотношение. От една страна, неизпълнението на трудовите
задължения представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187
от КТ, но от друга страна, то може да се дължи и на липсата на качества на
работника – също основание за прекратяване на трудовото правоотношение, но не и
за налагане на дисциплинарно наказание.
Според съда, неизпълнението на
задълженията на ищцата, произтичащи от трудовия договор, не могат да й се
вменят във вина, защото през 2010-та година са настъпили обстоятелства, които
са довели до обективна невъзможност за изпълнение на част от вменените на
ищцата задължения. Промяната на компютърната програма, с която се е обработвала
и анализирала информацията за взетите проби и извършените контроли, е довела до
там, че за известно време данните не можели да се изпращат на работодателя на
всяко тримесечие, каквато е била първоначално установената практика, а това се
е наложило да става веднъж годишно (свид.М.Г.). Част от фермите са били
ликвидирани, поради финансови проблеми на животновъдите, намалял е броят на животните,
което е довело до намаляване на приходите сключените договори. От своя страна
намаляването на тези приходи, част от които са били заделяни и за гориво,
необходимо за пътуванията на ищцата до различни населени места за вземане на
пробите, е довело и до намаляване обема на работата и до затрудняване дейността
на сдружението. От решаващо значение за намаляване на сключените договори и за
отказа на отделните фермери – страни по сключени дотогава договори със
сдружението – да заплащат паричните задължения по тях, формиращи приходите на
ответника, е издадената от Министъра на земеделието и храните Заповед № РД
09-572 от 13.07.2010г., с което на сдружението е било отнето разрешението за
извършване на селекция и репродукция при селскостопанските животни, която
заповед е била доведена до знанието и на фермерите в Област С.. Въпреки, че цитираната
заповед не е влязла в сила, а нейното атакуване е спряло изпълнението й по
силата на чл.166, ал.1 от АПК, самият факт на нейното издаване, е допринесъл в
голяма степен до отказ на много от фермерите в областта да влизат в договорни
отношения с ответника, както и да изпълняват задълженията си по сключени вече
такива, което от своя страна неминуемо се е отразило отрицателно на дейността и
приходите на сдружението. Тези обстоятелства, настъпили не поради виновно
поведение (действие или бездействие) на ищцата, и по независещи от нея причини,
са довели до намаляване обема на работата на сдружението. Ето защо не може да
се приеме, че тези факти са настъпили в резултат на нарушение на трудовата
дисциплина, нито, че тяхното настъпване е обусловило непроявена дължима грижа
към възложената работа. Поради това дисциплинарно наказание е наложено при
липса на хипотезите по чл.187, във връзка с чл.190, ал.1, т.3 и 7 от КТ, поради
което то подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
ІІ. По иска с правно основание
чл.128, т.2, във връзка с чл.269, ал.1 и чл.270 от КТ.
При
установено наличие на трудово правоотношение между ищцата и ответника-работодател,
добросъвестното полагане на труд от работника се предполага до установяване на
противното (чл. 8, ал. 2 КТ). Следователно, за работодателя е възникнало
задължение да изплати на ищцата в установените срокове договореното
възнаграждение, тъй като трудовото правоотношение е възмездно.
Трудовото възнаграждение се изплаща
авансово или окончателно всеки месец и следва да се изплати лично на работника
по ведомост или срещу разписка - чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ. Работодателят не
ангажира доказателства, от които да е видно, че е изпълнил задължението си по
трудовия договор, съобразно правилата в процеса и вменената му доказателствена
тежест, нито е навел доводи за недължимостта им поради неполагане на труд от
ищцата.
Ответникът-работодател не е изпълнил
задължението си по трудовия договор за заплащане на трудово възнаграждение на
ищцата за месеците април, декември 2010г., януари и февруари 2011г., в размер
на 403,46 лева за всеки от тези месеци, както и за месец август 2010г. – 103,46
лева, за месец септември 2010г. – 253,46 лева, за месец октомври 2010г. –
201,,73 лева, и за месец ноември 2010г. – 201,73 лева, или общо сума в размер
на 2 374,22 лева за претендирания период. В този размер претенцията на
ищцата за заплащане на трудово възнаграждение е доказана и следва да се уважи
като основателна и доказана.
Съдът не приема възраженията на
ответната страна, че основната месечна заплата на ищцата била променена на
половина, а именно 255 лева, като това е станало с Допълнително споразумение
към трудовия договор от 01.10.2010г. Според това допълнително споразумение, е
било променено само работното време на ищцата като от пълно, тя е преминала на
непълно работно време, или на 4-часов работен ден, но страните изрично за
посочили, че другите условия по договора остават непроменени, в т.ч. и
уговореното трудово възнаграждение. Съгласно чл.119 от КТ трудовото
правоотношение между страните може да се изменя с писмено съгласие между
страните за определено и неопределено време. След като страните не са
постигнали изрично съгласие за промяна на другите елементи на договора,
включително и за намаляване първоначално уговореното трудово възнаграждение, не
може такава промяна да се предполага и автоматично да се свърза с изменението
на работното време.
ІІІ. По иска с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ.
Съгласно чл.224, ал.1 и ал.2 от КТ при прекратяване
на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата
календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж (обявена за противоконституционна от КС на РБ,
бр. 91 от
Една от предпоставките, необходими
за уважаването на този иск, е трудовото правоотношение да е прекратено. С оглед
изложеното по-горе за незаконност на уволнението, означава, че трудовото
правоотношение между ищцата и ответника не е прекратено, а продължава да
съществува в пълен обем в т.ч. и с правото на платен годишен отпуск, като
последица от неговото сключване и съществуване. Макар и да не е предявен иск за
възстановяване на предишната работа (чл.344, ал.1, т.2 от КТ), респ. съдът не
дължи произнасяне по такъв непредявен иск със самостоятелен характер, като обратното би довело до нарушаване на
служебното начало, правото на ползване на платен годишен отпуск не се обуславя
от това дали ищцата ще бъде възстановена или не на предишната си работа, а от
това дали е прекратено или не е прекратено трудовото й правоотношение (арг. чл.224,
ал.1 от КТ). Докато съществува трудовото правоотношение, правото на работника
на платен годишен отпуск и правото му на полагащото се за това време
възнаграждение съществуват едновременно и кумулативно. Наред с това
законодателят е предвидил и забрана след като трудовото правоотношение не е
прекратено, платеният годишен отпуск да се компенсира с парични обезщетения
(чл.178 от КТ).
Поради това и предвид
съществуващото и валидно сключено трудово правоотношение между страните, искът
за заплащане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се явява
неоснователен.
ІV.По присъждане на разноските по делото.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на ищца следва да се присъдят направените от нея разноски за платено
адвокатско възнаграждение, съобразно уважените искове, а именно сумата в размер
на 366,66 лева.
Ответникът също има право на
разноски, съобразно отхвърлените искове на основание чл.78, ал.3 от ГПК, но по
делото няма доказателства, той да е правил такива разноски, включително и за
адвокатско възнаграждение, посочени в списъка на разноските по чл.80 от ГПК.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.44)
между ответника и представлявания от него адвокат е уговорено възнаграждение в
размер на 350 лева, но няма данни същото да е заплатено. След като ответникът в
действителност не е направил разноски за адвокатско възнаграждение, такива не
следва да му се присъждат. .(О.№
649/19.VІ.2007г. по гр.д.№ 718/2006г., І г.о.).
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на С.районен
съд и сумата в размер на 144,97 лева, представляваща дължимата държавна такса
върху уважените искове, от заплащането на която ищецът е освободен.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК,
съдът следва до постанови предварително изпълнение на решението в частта,
относно присъдените трудови възнаграждения.
Така мотивиран, С. районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на И.Т.А. с ЕГН **********,***, ж.к.С.., вх., ет.,
ап., община С., и ОТМЕНЯВА Заповед №
01-10-63 / 14.03.2011г. на Председателя на
СНЦ „Б. н.о.на з. за р. на п.с. ж.”,
ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.Б. ш. № , представлявано
от К. Д. Ж..
ОСЪЖДА
СНЦ „Б. н.о.на з. за р. на п.с. ж.”, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.Б. ш. № , представлявано от К. Д. Ж, ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.А. с ЕГН **********,***, ж.к.С., вх. ет.,
ап., община С., сумата в размер на 2 374,22
лв. (две хиляди триста седемдесет и четири лева и 22 ст.), представляваща
неизплатени трудови възнаграждения през периода от месец април 2010-а година до
28.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.04.2011г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Т.А. с ЕГН **********,***, ж.к.С., вх.,
ет., ап., община С., против СНЦ „Б. н.о.на
з. за р. на п.с. ж.”, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.Б. ш.
№ , представлявано от К. Д. Ж, иск за заплащане на сумата в размер на 185,44
лв. (сто осемдесет и пет лева и 44 ст.), представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, от която: 115,90 лв. за пет работни дни за
2010-а година, и 69,54 лв. за три работни дни за 2011-а година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2011г. до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА СНЦ „Б. н.о.на з. за р. на п.с. ж.”, ЕИК …, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.Б. ш. № , представлявано от К. Д. Ж, ДА ЗАПЛАТИ
на И.Т.А. с ЕГН **********,***, ж.к.С.,
вх.., ет., ап., община С., сумата в размер на 366,66 лв. (триста шестдесет и шест лева и 66 ст.), представляваща
направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ искането на СНЦ „Б. н.о.на з. за р. на п.с. ж.”, ЕИК …,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.Б. ш. № , представлявано от К. Д.
Ж, за осъждането на И.Т.А. с ЕГН **********,***,
ж.к.С., вх., ет., ап., община С.., да заплати направени по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева),
като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА СНЦ „Б. н.о.на з. за р. на п.с. ж.”, ЕИК …, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.Б. ш. № , представлявано от К. Д. Ж, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на съдебната власт по сметка на С. районен съд, сумата в размер на 144,97 лв. (сто четиридесет и четири
лева и 97 ст.), представляваща държавна такса върху уважените искове.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта, относно
присъдените трудови възнаграждения.
Решението може да се обжалва
пред С.окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: