Р Е Ш Е Н И Е № 199
гр.
Севлиево 22. 06.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд в публично заседание …………
На пети юни
през две хиляди и осемнадесета
година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДОЙЧЕВА
При участието на секретар ИВЕЛИНА ЦОНЕВА , разгледа
докладваното от съдия ДОЙЧЕВА гр.д.№ 1558 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Искът е с правно основание чл.422
ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК, с цена 89,70 лв. .
Първоначално исковата претенция
е предявена, както за
главница, така и за лихва в размер на
14,27 лв. , с правно основание чл. 86 ЗЗД. С определение № 280/ 12.03.2018 г. ,
съдът е прекратил производството в тази част – по отношение на сумата от
14,27лв., поради отказ от иска на осн. чл. 232 ГПК. Ищецът моли съдът да
признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца
сумата от 89,70 лв., представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на
изплащане № ********* от 06.06.15 г., която сума е заплатена от заявителя по
заповедното производство – ищец по делото, в качеството му на поръчител на
„МТел“ по договор за поръчител от 07.11.14 г.
Ответницата З.А.М.,
призована по реда на чл. 47 ГПК, не се явява.
С разпореждане № 460/29.03.2018 г. и на осн. чл. 47 ГПК
съдът е назначил на ответника особен представител и е уведомил ГАК за
определяне на адвокат. С уведомително писмо от Адвокатска колегия – Габрово №
ХБ123/25.04.18 г. за особен представител е определена адв. М.Д., която е назначена, с нарочно определение.
В срокът по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
особения представител на ответницата адв. Д., която оспорва изцяло иска като
неоснователен и недопустим.
По
делото се събраха писмени доказателства, от съвкупната преценка на
които, съдът намира за установено
следното: препис от договор за продажба на изплащане
№ *********/06.06.15 г., препис от уведомление до ответницата, препис от
обратна разписка, препис от уведомление изх. № 3148/06.04.16 г., препис от
договор от 07.11.14 г., препис от анекс към договор от 07.11.14 г. от 08.10.15
г., препис от приемо-предавателен протокол № 32/18.01.2016 г. ведно със справка
по т. 2.2.3 на „Мобилтел“ ЕАД гр. София, препис от приемо-предавателен протокол
№ 41/08.04.2016 г. ведно със справка по т. 2.2.5 на „Мобилтел“ ЕАД гр. София и
препис от платежно нареждане № 28067 от 23.03.16 г. и списък на разноските.
Приложено е
ч.гр.д.№ 850/17 г. СРС.
Ищецът
моли съдът да признае за установено по отношение на ответницата, че същата
дължи на ищеца сумата от 89,70 лв., представляваща незаплатена сума по Договор
за продажба на изплащане № ********* от 06.06.15 г., заплатена от заявителя по заповедното
производство – ищец по делото, в качеството му на поръчител на „Мтел“ по
договор за поръчител от 07.11.14 г.
В срокът по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
особения представител на ответницата адв. Д., която оспорва изцяло иска като
неоснователен и недопустим по съображения подробно развити в същия. Развива
съображения, че ищецът е изпратил до ответницата уведомление по чл. 143 ЗЗД,
което е без дата и в което се твърди, че изискуемостта и дължимостта на
процесното вземане по главницата е по фактура № *********/06.06.15 г., като
твърди, че уведомлението е нередовно и има несъвпадение в датите. Развива
съображения и за нередовност на приложеното копие от обратна разписка № RРS173400ВАNFJ, което не съдържа
реквизити.
Не е спорно,
че процесното вземане произхожда от сключен договор за продажба на изплащане
сключен между продавача „Мобилтел“ ЕАД и ответницата, от 06.06.2015 г. , като в
т. 16 от този договор изрично е
посочено, че купувачът/ответницата по
делото/, дава съгласие на продавача да предостави на трети лица данните й ,з а
събиране на вземания .
Не е спорно
също, че преди сключване на този договор, между Мобилтел“ ЕАД и ищеца има
сключен договор за поръчителство с дата 07.11.2014 г. ,/л.15/, с анекс между същите страни от 08.10.2015 г.,
приложен като доказателство към исковата молба , че продавачът има право да обезпечи вземанията
си с договор за поръчителство от трети лица.
Ответницата
развива съображения, че при сключване на договора й с МОБИЛТЕЛ ЕАД , нямало данни, , че на ответницата е известен договорът, цитиран по-горе и сключен между „Мобилтел“ и ищеца, за
поръчителство от 07.11.2014 г. С анексът между „Мобилтел“ ЕАД и ищеца , от 08.10.2015 г., бил уреден начинът за уведомяване на длъжниците на
МОБИЛТЕЛ ЕАД. Основното възражение на ответната страна, е, че този договор за поръчителство, сключен
между „Мобилтел“ ЕАД и ищеца е сключен преди договорните отношения между
първоначалните страни, тоест между „Мобилтел“ и ответницата, поради което
същият бил нищожен и нямал действие по отношение на ответницата, поради което искът бил
недопустим.Второто възражението, което прави е че липсвал един от елементите на
фактическия състав на иска по чл. 143 ЗЗД, на което се основава първоначалното
заявената претенция в приложеното
ч.гр.д.№ 850/17 г. СРС .. От обратната разписка, приложена по делото било видно, че същата е получена от лице,
отбелязано с фамилията си Великов на 15.02.2016 г., отбелязано е „писмо“, но не било ясно , какво е съдържанието на това писмо.Съдът
не възприема тези възражения.
Искът по чл. 422, ал.
1 ГПК е специален установителен иск, който цели установяване на едно вземане,
за което е издадена заповед за изпълнение. Предпоставка за предявяване на този
иск е против издадената заповед за изпълнение да е постъпило писмено възражение
от длъжника по чл. 414 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
заявителя да е предявил иска по чл. 422 ал. 1 ГПК за съществуване на вземането
си, за което е издадена заповедта за изпълнение. С иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК се цели със СПН да бъде
признато съществуването на вземането по оспорената от длъжника с
възражението по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение. Искът
по чл. 422 ал. 1 ГПК е неразривно свързан с проведеното преди това заповедно
производство, за което говори и обстоятелството, че иска се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Правният интерес на заявителя от иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК е обусловен от това, че при уважаването на този иск, оспорената с от
длъжника с възражението по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение ще влезе в сила и
въз основа на нея, заявителят ще може
да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, който се издава от съдията - докладчик по
заповедното производство, а в случай че са издадени заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, същите ще бъдат стабилизирани с
положителното установително решение по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че
искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Не е спорно, че на 07.11.2014г. между
„Мобилтел" ЕАД, ЕИК ********* и „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, ЕИК
*********, е сключен Договор за поръчителство, по силата на който „Състейнъбъл
бизнес солюшънс" АД се задължава в
качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с
„Мобилтел" ЕАД Договор за продажба на изплащане. На 24.03.2016г.
„Състейнъбъл бизнес солюшънс" са заплатили дължимите вноски от длъжника на
„Мобилтел" ЕАД съгласно довора за поръчителство. Не е спорно, също, че е издадена заповед за изпълнение № 507/17 г. , по ч.гр. д. № 850/17 г. СРС, по заявление на ищеца по делото и на осн. чл.410 ГПК срещу ответницата/длъжник по делото/.
Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 18.10.2017 г., на която дата
е изтекъл двуседмичният срок от залепване на уведомлението за получаване на
заповедта от канцеларията на съда. Длъжникът не се е явил да получи заповедта.
На основание чл. 415, ал.
1, т. 2, ал. 3 и ал. 4 от ГПК съдът е
указал на заявителя, че може да предяви установителен иск за вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. . Настоящият иск е
предявен в този срок.
По делото е представен договор за поръчителство с дата 07.11.2014 г.
,/л.15/, между продавача по договор за
продажба на изплащане сключен между продавача „Мобилтел“ ЕАД и ответницата, от
06.06.2015 г., и ищеца. Предхождащо между „Мобилтел“ ЕАД и ищеца е налице
договор за поръчителство, като по силата на т. 3 от същия, ищецът, в качеството си на поръчител, е поел
задължение да обезпечи задълженията на абонати, сключили договори за продажба
на изплащане, какъвто е настоящият случай. В приемо-предавателен протокол№32/18.01.16 г., се съдържа справка на осн. т.2.2.3 от Договора за
поръчителство, сключен между ищеца и Мобилтел ЕАД, /л.91/ със списък на
абонатите и размер на просрочените
задължения. По тази справка, ищецът изпраща уведомления на абонатите, на осн.
чл. 143 ЗЗД, като на стр. 2 е вписана и ответницата.
В
приемо-предавателен протокол №
41/08. 04. 16 г., , пак на стр. 2 фигурира името на ответницата по делото. Ищецът
представя уведомление на осн. чл. 143 ЗЗД, като
твърди, че е редовно връчено, тъй
като е по адреса, посочен в договорът, за
продажба на изплащане, между Мобилтел ЕАД и ответницата.
По силата на чл. 143 ЗЗД, поръчителят, който е
изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него
иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.
Длъжникът не отговаря към
поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното
от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми
за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е
могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая поръчителят
може да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо е получил.
При горните изводи , ответницата следва да заплати на ищеца
разноски по делото, от общо
870 лв., съобразно списък по чл. 80 ГПК, включваща разноски по заповедното и
искови производство.
Водим от горе изложеното
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение З.А.М., ЕГН **********,***,ЧЕ ДЪЛЖИ НА СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК 203037835,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 81, вх. Б, ет. 1, представлявано от С.Х.Б. и Г.Н.П., сумата от 89.70лв.
(осемдесет и девет лева и 70ст.) – главница, произходяща от незаплатени месечни вноски по договор
продажба на изплащане № ********* от 06.06.2015г. сключен между Мобилтел"
ЕАД ЕИК ********* (Продавач) и З.А.М. ЕГН ********** (Купувач, на осн. Чл .422 ГПК .
ОСЪЖДА З.А.М., ЕГН **********,***, да заплати на СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС
СОЛЮШЪНС“ АД,
ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 81, вх. Б, ет. 1, представлявано от С.Х.Б. и Г.Н.П. сумата от 870/осемстотин и седемдесет / лв. разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред Габровски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: