№ 150
гр. С., 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Пламен Д. Стефанов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20232200600432 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесети първа от НПК.
С Присъда № 47/07.03.2023 год., постановена по НЧХД № 39/2022 год.
по описа на Районен съд – С., подсъдимият Н. Т. А. е признат за невиновен в
извършването на престъпление по чл.130, ал.2 от НК по отношение на
частния тъжител Г. П. К. , а именно в това, че на 27.05.2020г. в гр. С. на
улица „А. Стоян войвода“ причинил на Г. П. К., ЕГН ********** лека телесна
повреда, осъществяваща медико - биологичния признак „болка“, като нанесъл
юмручни удари в областта на тялото, блъскал Г. К., нанесъл му удари и
ритници в областта на главата и тялото, нанесъл му удари с глава в областта
на тялото, душил го, ударил го в областта на гърдите – прекордиална област –
довели до силна болка при движение на торса и дълбоки дихателни движения,
слабо изразено, бледо зачервяване на кожата по предната повърхност на
гръдния кош в неговата лява половина с установена по време на прегледа от
лекар палапорна и функционална болезненост, както и болезненост в областта
на дясната ребрена дъга на гръдния кош без наличие на видими травматични
увреждания и го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
С атакуваната присъда подсъдимият Н. Т. А. е признат за невиновен в
извършването на престъпление по чл.130, ал.2 от НК по отношение на
частния тъжител П. Г. К., ЕГН **********, а именно в това, че на 27.05.2020г.
в гр. С. на улица „А. Стоян войвода“ причинил на Г. П. К., ЕГН **********
лека телесна повреда, осъществяваща медико - биологичния признак „болка“,
като нанесъл юмручни удари в областта на тялото на П. К., разтърсил го,
блъскал го и го бутал – довели до контузия на гръдния кош, наличие на
1
функционална болезненост по предната му стена, придружена с болки при
движение на торса, дишане и кашляне и при притискане с ръка и го е
оправдал по повдигнатото му обвинение.
С присъдата на основание чл. 190, ал. 1 от HПK, частните тъжители Г.
П. К. и П. Г. К. са осъдени да заплатят на Н. Т. А. направените по делото
разноски в размер на 3 426,00 лева, както и направените разноски за
експертизи по сметка на РС-С. в размер на 655,00 лева.
Против постановената присъда в законоустановения срок е постъпила
жалба от адв. Г. М. от АК – С., в качеството му на процесуален представител
на пострадалите тъжители П. Г. К. и Г. П. К.. В жалбата и допълнението към
нея се посочва, че присъдата на районния съд е неправилна и
незаконосъобразна. Поддържа се, че изводите на съда противоречат на
събраните доказателства. Изразява се становище за неправилност на
присъдата, като необоснована и в противоречие с материалния закон. Според
въззивника първоинстанционния съд неправилно е приел, че не е доказано
обвинението срещу подсъдимия. Претендира се допуснато от
първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се
в липса на мотиви относно съществени фактически положения и
едновременно с това са коментирани от съда на несъотносими към делото
обстоятелства. Изразява становище, че неправилно пъррвоинстанционният
съд приема в мотивите си, че подс. А. не е нанесъл каквито и да е удари и
ритници, както и да е душил и блъскал частния тъжител Г. К.. Прави се
искане за отмяна на постановената присъда, осъждане на подсъдимия по
повдигнатите обвинения.
Против постановената присъда в законоустановения срок е постъпила
жалба и от адв. Е. М. от АК-С., защитник на подсъдимия Н. Т. А.. С нея се
обжалват частично мотивите към присъдата, в частта за присъдените
разноски. Иска от съда да бъдат поправени мотивите към присъдата в частта
за присъждане на разноски в размер на 812,00 лева на тъжителя, в която е
посочено, че подсъдимият е осъден да ги заплати, а в диспозитива на
присъдата липсва такова осъждане.
В жалбите не се съдържат искания за събиране на допълнителни
доказателства. Съдът счита, че не е необходим разпит на подсъдимия, както и
разпит на свидетелите. Не се налага разпит на нови свидетели и вещи лица по
делото.
В съдебно заседание повереникът на тъжителите поддържа жалбата.
Анализира събраните доказателства и претендира безспорна доказаност на
авторството на описаните в тъжбата престъпления. На 27.05.2020 г. не било
констатирано друго неправомерно въздействие върху телесната
неприкосновеност на тъжителите. Повереникът пледира за уважаване на
подадената жалба. В съдебно заседание повереника оспорва адвокатските
деловодни разноски претендирани от подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия счита жалбата за неоснователна, като
посочва, че присъдата на РС- С. е правилна и законосъобразна и не са събрани
доказателства за виновността на подсъдимия. Претендира присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
Подсъдимият моли да бъде оправдан.
2
Окръжен съд-С., след като обсъди доводите в подадената жалба както
и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че са налице основания за нейното изменяване в частта относно
присъдените разноски и потвърждаване в наказателната част поради следните
съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в
мотивите на присъдата. Съдът е обсъдил наличните противоречия в
доказателствения материал и мотивирано е приел кои доказателства цени и
кои - не. При преценката на същите доказателства въззивният съд не намери
основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която РС-С.
обосновано е приел и която е следната:
Подсъдимият Н. Т. А. е роден на *********г., българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи, живее в гр.
С., ул. "А. войвода" № 5, ЕГН **********.
Подсъдимият и частните тъжители Г. К. и баща му П. К. били съседи.
Подсъдимият живеел в гр. С. на ул. „А. войвода.“ № 5, а тъжителите – на
същата улица, но номер 6. На 27.05.2020 год., около обяд, подсъдимият А. бил
на улицата, където живеел и наведен над багажника на автомобила си
монтирал музикалната уредба, която си бил закупил. Докато я монтира от
автомобила звучала музика. В същото време двамата частни тъжители и св. Д.
К. – брат на Г. К. и син на П. К. били в дома си. Понеже силната музика,
звучаща от автомобила на А. му пречела, П. К. излязъл на улицата при
подсъдимия, за да му каже да намали звука. В тази връзка между двамата
започнал спор, който прераснал в бутане корем в корем, като подсъдимия
заявявал на тъжителя П. К., че ако го пипне ще го осъди. Свидетеля С.С.,
който бил в лекия си автомобил ги видял, слязъл от автомобила си и се
приближил към тях. Свидетеля С.С. прегърнал П. К. и го повел към дома му
стараейки се да го успокои, а през това време подсъдимият крещял на П. К.,
че няма да си спре музиката. В това време на улицата излязъл другият
тъжител Г. К., който се приближил към подсъдимия А. и го ударил с юмрук в
рамото. Подсъдимия се свил в багажника за да се предпази. Свидетеля С.С.
веднага хванал Г. К. в гръб и го издърпал. След това двамата частни тъжители
и подсъдимия се прибрали в домовете си, а св. С. отишъл на работа. Докато
четиримата мъже били на улицата, в близост до тях минал и свидетелят М.К.
Г.. За случилото се на телефон 112 подал сигнал подсъдимия А..
По повод сигнала на място пристигнали и полицейските служители –
свидетелите Ц.К. и В.Х. Те разговаряли първо с тъжителя П. Г. К. и му
съставили протокол за предупреждение в 12.00 часа на 27.05.2020г., след това
с тъжителя Г. К. и му съставили протокол за предупреждение в 12.20 часа на
27.05.2020г. Последно разговаряли с подсъдимия А. на когото съставили
протокол за предупреждение в 14 часа на 27.05.2020г. Свидетелите
полицейски служители не констатирали по тъжителите и подсъдимия да има
видими следи от наранявания.
На същия ден – 27.05.2020 год. подсъдимия А. посетил съдебния
медик доктор ЧАУШЕВ, който го прегледал и издал съдебно медицинско
3
удостоверение № 189/2020 год., в което описал, че при прегледа на
подсъдимия установява , че са му причинени контузия на дясното слепоочие
и челото с болки, които се засилват при опипване и при раздвижване на
главата и болки в областта на дясната половина около дясното подребрие със
същата характеристика. Описаните травматични увреждания, според
съдебния медик били причинили на подсъдимия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, тоест разстройство но здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК. На следващия ден – 28.05.2020 год. частните
тъжители също посетили съдебен медик, за да бъдат освидетелствани –
доктор СТОЯНОВ, който за прегледа на Г. К. издал СМУ 24/2020, в което
описал, че при прегледа установя контузия /натъртване/ на гръдния кош –
предната стена, прекордиално, с избледняващо-бледо червеникаво оцветяване
на кожата. Силна болка при дишане и при движение на торса; болка в лявата
долна половина на гръдния кош – ребрената дъга, усилваща се при движение
на торса и при дълбоки дихателни движения, като съдебният медик
заключава, че на Г. К. е причинено временно разстройство на здравето
неопасно за живота, тоест разстройство но здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК. За прегледа на П. К. съдебният лекар издал СМУ
25/2020, в което описал, че установява контузия – натъртване на гръдния кош
– предна стена, придружена с болка при движение на торса, дишане и
кашляне и при притискане с ръка. Заключил, че описаното телесно увреждане
е причинило на П. К. „болка и страдание“.
По делото, в хода на съдебното следствие, са назначени
съдебномедицински експертизи, които да отговорят на поставени въпроси
относно причинени телесни увреждания на двамата частни тъжители и
подсъдимия.
От съдебно медицинските експертизи от 07.11.2022 год. и 12.12.2022
год., касаещи частните тъжители и разпита на вещото лице д-р. Йордан
Стойков се установява, че при инцидента на 27.05.2020 год. тъжителят Г. К. е
получил следните телесни увреждания: слабо изразено, бледо зачервяване на
кожата по предната повърхност на гръдния кош, в неговата лява половина с
установена по време на прегледа от лекар палпаторна (при натиск с ръка) и
функционална (при движение) болезненост; болезненост в областта на дясна
ребрена дъга на гръдния кош, съобщена от тъжителя по време на прегледа,
без наличие на видими травматични изменения. Относно тъжителят П. К.
описва, че е получил следните травматични увреждания: контузия на гръдния
кош с наличие на функционална болезненост по предната му стена, без
видими травматични изменения.
Видно от съдебно-медицинското заключение по назначената СМЕ на
Н. Т. А., вещото лице заключава, че на 27.05.2023 год. на подсъдимия са били
причинени следните телесни увреждания: Контузия на главата с установени
при проведения непосредствено след инцидента преглед от съдебен лекар и
описани в съдебно-медицинско удостоверение №189/27.05.2020 г. палпаторно
(при опипване и натиск с пръстите на ръка) болезнени участъци в лявата
половина на лицето, лява слепоочна и челна области без наличие на 2 видими
травматични изменения; Контузия в областта на корема с установена по
време на прегледа от съдебен лекар и описана в Съдебно-медицинско
удостоверение №189/27.05.2020 г. палпаторна (при опипване и натиск с
4
пръстите на ръка) и функционална (при движение на тялото) болезненост в
неговата дясна половина, непосредствено под дясната ребрена дъга, без
наличие на видими травматични изменения.
Описаната фактическа обстановка въззивният съд намира за правилно
установена от събраните в хода на проведеното съдебно следствие пред
първата инстанция доказателства, а именно: показанията на свидетелите С.С.,
М. Г., Ц.К. и В.Х., заключенията на съдебно медицинските експертизи,
показанията на вещото лице, както и писмените доказателства - медицински
свидетелства№189/2020г. на подс. А. от 27.05.2020 г. издадено д-р.Чаушев, №
24/2020г. на Г. К. и №25/2020г. на П. К. от 28.05.2020г. издадени от д-р.
Стоянов, протоколи за предупреждение, доклад за проверени лица,
характеристични справки, свидетелство за съдимост.
Безспорно е установено от приложените медицински документи,
заключенията на СМЕ и разпита на в.л. д-р Стойков, че към 28.05.2020 г. при
Г. К. и П. К. е била констатирана лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 2
от НК - болка и страдание, без разстройство на здравето.
Същевременно обаче, правилен законосъобразен и обоснован е
изводът на районния съд, че не е установено кое лице е причинило
констатираните телесни повреди, с оглед на което авторството на описаните в
тъжбата престъпления остава недоказано.
Както правилно е посочила в мотивите си проверяваната инстанция,
относно случилото се на инкриминираната с тъжбата дата 27.05.2020 г. са
събрани гласни доказателства, които не установяват подс. А. да е нанесъл
каквито и да е удари или ритници, да е душил или блъскал частния тъжител Г.
К., както и юмручни удари по тялото на П. К., разтърсване, блъскане и бутане
по време на инцидента на улица „А. войвода“ в гр.С..
Налице са две групи свидетели. От една страна, свид. Д. К. твърди, че на
27.05.2020 г. около обяд подсъдимият А. е хванал баща му П. К. за яката и го
разтърсвал и че е ударил брат му с глава в областта на гърдите. Въззивният
съд също както и Районния съд прие, че не следва да кредитира показанията
на свид. Д. К. в тази им част. Същият живее в едно семейство с баща си и брат
си, поради което е логично да се явява пристрастен от изхода на настоящото
производство, както и да депозира изгодни за частните тъжители показания. В
същото време, неговите показания, както правилно е посочил и районният
съд, противоречат на показанията на останалите свидетели. Същевременно
изнесеното от свид. Д. К. за това, че подсъдимият А. хванал баща му П. К. за
яката и го разтърсвал и че е ударил брат му с глава в областта на гърдите не
съответства на описаното от пострадалите пред медицинското лице издало
медицинските свидетелства №24 и №25 от 28.05.2020г. и следите
констатирани в тях.
Окръжен съд-С. също прецени, че следва да даде вяра на показанията
на свид. С.С., който отрича подсъдимият да е нанесъл удари на тъжителите.
Този свидетел е единственият свидетел очевидец. Същият е помогнал да се
предотврати конфликта. За него не са налице данни за връзки със страните в
производството. С оглед на това, не съществуват основания да се предполага
неговата заинтересованост от изхода му. Предвид това, показанията му не
могат да бъдат дискредитирани.
5
Свидетелят М. Г. потвърждава, че е видял подсъдимия и частните
тъжители заедно, но е категоричен, че не е имало сбиване. Свидетелят К. и Х.
пристигнали на място и разговаряли с подсъдимия и тъжителите и не са
констатирали наранявания и необходимост от медицинска помощ.
При така установената фактическа обстановка първата инстанция е
приела, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин, поради
което подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите
обвинения.
Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по
делото, установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не
намира основания за приемане на някакви различни изводи от правна страна.
По делото не се установява авторството на инкриминираното деяние от
страна на подсъдимия А. и след отрицателен отговор на основния въпрос по
чл. 301, ал. 1 от НПК - извършено ли е деянието от подсъдимия,
първоинстанционният съд е постановил обоснована и законосъобразна
присъда.
След изчерпване на всички процесуални способи за събиране и
проверка на доказателства не се събраха доказателства в подкрепа на
изложеното в тъжбата за съпричастност на подсъдимият А. в
осъществяването на процесните престъпления. Никой от разпитаните по
делото свидетели, чиито показания бяха възприети като достоверни, не е
видял подсъдимия да нанася удари на тъжителите.
Обстоятелството, че тъжителите са представили медицински
удостоверения не е доказателство, че описаните в тях телесни увреждания са
причинени именно от подсъдимия. Житейски възможно е уврежданията да са
причинени след 27.05.2020г. и при съвършено различна обстановка.
За постановяването на осъдителна присъда са необходими
положителни доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на
съда за виновността на подсъдимия. Отсъствието на такива, налага
единственият и правилен извод, че авторството на престъплението не е
доказано по несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимият за
невиновен и неговото оправдаване. Както беше посочено, в процесния случай
липсват доказателства, че подсъдимият А. е нанасял удари на двамата
тъжители.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема за неоснователни
изложените възражения от страна на процесуалния представител на частните
тъжители за липса на мотиви и превратно тълкуване на събраните
доказателства от първоинстанционния съд.
По отношение на присъдените разноски пред първата инстанция
настоящия съдебен състав счита че същите са неправилно определени и в
тази връзка следва присъдата да бъде изменена в тази част.
Съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият
бъде признат за невиновен, разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат в тежест на частния тъжител. Разпоредбата
има императивен характер и не предвижда изключение от правилото за
присъждане на сторените по делото разноски. Съобразно установената
съдебната практика е достатъчно страната да е представила пред съда
6
пълномощно и документ, удостоверяващ действителното плащане на
адвокатското възнаграждение.
Видно от представеното по делото пълномощно (л. 108 от
първоинстанционното дело), подсъдимия Н. Т. А. надлежно е упълномощила
адв. Е. Д. М. – АК-С., да го представлява до приключване на делото пред
всички инстанции. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението
е заплатено в брой, самият договор има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. В пълномощното се съдържат данни за размера на дължимия
адвокатски хонорар (700,00 лева), като е посочен и начина за плащането му -
в брой.
С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав намира,
че са налице изискуемите предпоставки за възлагане на разноски
първоинстанционното производство в този размер в тежест на частния
тъжител, а не определените с присъдата 3426.00 лева.
На следващо място, настоящия съд установи, че са неправилно
определени и присъдени в тежест на частните тъжители направените по
делото разноски за експертизи по сметка на Районен съд - С. в полза на
бюджета на съдебната власт. С проверяваната присъда частните тъжители Г.
П. К. и П. Г. К. са осъдени да заплатят по сметка на Районен съд-С. в полза на
бюджета на съдебната власт сумата в размер на 655.00 лева. Видно от
материалите в първоинстанционното производство по делото са били
изготвени три съдебно медицински експертизи и изаплатени следните
възнаграждения на вещото лице: Съдебно медицинска експертиза № 202 от
20.10.2022г. с определено възнаграждение 340лева, СМЕ № 240 от
05.12.2022г. с определено възнаграждение 255лева и СМЕ № 241 от
09.12.2022г. с определено възнаграждение 255лева или общо изплатени от
съда 850 лева, както и за явяването на вещото лице в съдебно заседание и
изслушването му в размер на 60 лева.
Ето защо присъдата следва да бъде изменена и в тази й част.
Предвид направеното изрично искане, частните тъжители следва да
бъдат осъдени да заплатят на подсъдимия допълнително и направените от
него пред въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.06.2023 г. с
предмет „въззивно обжалване пред ОС - С. на мотивите на присъдата по
НЧХД №39/2022г.“ представено по ВЧНХД №394/2023г./л.29/ заплатеното
от подсъдимия възнаграждение е в размер на 500лв. С определение № 289 от
2023г. по ВЧНХД №394/2023г по описа на Окръжен съд - С. производството
е било прекратено и първоинстанционното дело върнато за администриране.
След внасяне на необходимата държавна такса делото отново е било
изпратено в Окръжен-съд-С. по жалбите на частните тъжители и подсъдимия
и образувано настоящото ВНЧХД № 432/2023г. При разглеждането на това
производство в съдебното заседание проведено на 09. 10. 2023г. защитника на
подсъдимия - Адв.М. е представил освен посоченото по горе пълномощно с
договор за правна защита от 22.06.2023г с възнаграждение от 500 лева още
две пълномощни със съответните договори за правна защита всеки с
7
договорено възнаграждение от по 1200 лева. В пледоарията си адв. М. желае
присъждане сторените от него разноски пред въззивната инстанция в общ
размер на 2900 лева.
Настоящата инстанция приема за доказани разноски за адвокатско
възнаграждение, сторени от подс. А. в настоящото въззивно съдебно
производство сумата от 500 лева. Тази сума е определена по договора за
правна помощ и пълномощно от 22.06.2023г. По представените в съдебно
заседание допълнително два договора за правна защита и съдействие всеки от
които с договорено възнаграждение от по 1200 лева адвокат М. не е
осъществявал защита. В този смисъл съдът намира, че не следва да бъдат
присъждани претендираните разноски, обективирани в тях.
С оглед изложените съображения и като не констатира неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните
правила или необоснованост, въззивният съд счита, че обжалваната присъда в
останалата и част следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 337 вр. 334 ал.1 т.3 и чл.
338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 47 от 07.03.2022 г., постановена по НЧХД №
39/2022 г. по описа на Районен съд-С., в частта в която частните тъжители Г.
П. К. с ЕГН ********** и П. Г. К. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят
на Н. Т. А. с ЕГН ********** разноските за адвокатско възнаграждение пред
Районен съд - С. в размер на 3426 лв., като намалява тази сума на 700
/седемстотин / лв.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта в която частните тъжители Г. П. К. с
ЕГН ********** и П. Г. К. с ЕГН ********** за направените по делото
разноски за съдебно-медицински експертизи са осъдени да заплатят в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-С., като
УВЕЛИЧАВА определения размер от 655 лева на 910 лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 190, ал. 1 НПК, частните тъжители Г. П. К.,
ЕГН ********** и П. Г. К., ЕГН **********, да заплати на подс. Н. Т. А.,
ЕГН **********, сумата от 500 (петстотин) лева, представляващи направени
пред въззивния съд разноски за адвокат.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №47 от 07.03.2022 г., постановена по НЧХД
№ 39/2022 г. по описа на Районен съд-С. в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9