№ 7286
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110129996 по описа за 2021 година
Предявени са положителни установителни искове от Агенция „Пътна
инфраструктура“,Областно пътно управление – гр.Търговище против „Омеди БГ“ЕООД
,ЕИК : ********* с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.59 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника че последния дължи
на ищцовото дружество следните суми: сумата от 287,86лв. с вкл.ДДС,сума за демонтаж на
рекламно съоръжение ,собственост на „Омеди БГ“ЕООД, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК 08.12.2020 г., до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от
32,26 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20..08.2019год. до
27.11.2020год.,за които суми е издадена на 12.01.2021год. Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№61502/2020год. по описа на СРС,65 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът бил собственик на рекламно
съоръжение,съгласно договор за покупко-продажба от 30.03.2017год. ,разположено в
обхвата на първокласен републикански път І-4,км.177+550,дясно.На същия било отказано да
бъде преиздадено Разрешение за специално ползване на пътищата,чрез експлоатация на
рекламното съоръжение,поради противоречие с чл.15,ал.1,т.2 от Наредбата за специално
ползване на пътищата.С Уведомително писмо от 06.12.2018год. ищецът уведомил
ответникът ,че следва да демонтира за своя сметка рекламното съоръжение.В последствие
твърди ,че демонтажът бил извършен от „Път инженерингстрой-Т“ЕАД,за което била
издадена фактура от 10.12.2019год.,складова разписка с мемориален ордер №12/4 за
вм.8/2019год.Твърди ,че заплащането на сумата за демонтаж ,възлизаща на 239,88лв.,без
ДДС и 287,86лв. ,с ДДС била дължима от ответника ,на основание чл.53,ал.1 и ал.4 и
чл.57,ал.4 от ЗП,за което той бил уведомен няколкократно.Претендира обезщетение за
забава ,в размера на законната лихва върху главницата ,от датата на демонтажа –
20.08.2019год. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 27.11.2020год. и
законна лихва от 27.11.2020год. ,до заплащането й.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „Омеди БГ“ЕООД ,ЕИК : ********* не е
1
депозирал писмен отговор. В заповедното производство е подал възражение ,с което
оспорил вземането на ищеца за демонтаж на рекламното съоръжение ,поради това ,че след
демонтажа на РС ,мегаборд ,с размери 8х6 и тегло 4 500кг. то е складирано в склад на ОПУ
Търговище и продадено на фирма за скрап.Счита ,че с реализираната от продажбата му цена
от 1125 до 1800лв. не само е възстановена сумата за демонтажа ,но и ищеца е спечелил сума.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД .
В тежест на ищеца е да докаже намаляване на имуществото си ,в случая че е
заплатил стойността на услугата – демонтаж на рекламно платно, увеличаване имуществото
на ответника, причинна връзка между тях, липса на правно основание за разместването на
имуществените блага и липса на друг ред за защита на ищеца.
Ответникът следва да докаже погасяване на задължението ,ако твърди такова.
Страните не спорят,че ответникът е собственик на рекламно съоръжение,съгласно
Договор за покупко-продажба от 30.03.2017год. ,разположено в обхвата на първокласен
републикански път І-4,км.177+550,дясно ,което е било премахнато /демонтирано за сметка
на ищеца на 20.08.2019год.
След извършения демонтаж е съставен Протокол за установяване завършването и
заплащането на натуралните видове строително-монтажни работи от 20.08.2019год.
,съгласно който на 20.08.2019год. е извършено отстраняване на рекламни съоръжения –
билборд – 1бр. на км.177+550 от „Пътинженерингстрой-Т“ЕАД,за което била издадена
фактура от 10.12.2019год. на стойност 287,86лв.Съгласно складова разписка от
20.08.2019год. демонтираното рекламно съоръжение- 1бр.,с тегло 2500кг ,на стойност
1250лв. е прието от ОПУ-Търговище.
Представени са писма от 22.08.2019год. и 20.02.2020год.,с които Агенция
„ПИ“,ОПУ-Търговище е уведомил „Омеди.БГ“ЕООД ,че на 20.08.2019год. ,на основание
чл.53,ал.4 от ЗП е демонтирано рекламното им съоръжение,което е на съхранение в РПС-
Антоново.Ответникът е поканен в срок от 1 месец от демонтирането да потърси същото и да
заплати разходите за демонтажа в размер на 287,86лв.Няма доказателства въпросните две
писма да са получени от ответника „Омеди.БГ“ЕООД.
Съгласно Борсов договор № 303/26.03.2019год.,сключен между АПИ и „Алфа
Инженеринг“ЕООД ,с Приемо-предавателен Протокол от 23.08.2019год. на „Алфа
Инженеринг“ЕООД са предадени железни отпадъци по спецификация – 2,663
тона,находящи се в РПС-Антоново ,а съгласно кантарна бележка № 152/23.08.2019год.
,същите са 2663кг.Видно от Приложение 2 към договора ,Количества метални отпадъци
,ОПУ-Търговище е предало 1999кг желязо – рекламни съоръжения ,с единична стойност
0,22лв. на обща стойност 439,78лв.
На основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. С
оглед практиката на ВКС на РБ, изразена в Решение № 67 от 05.04.2016 г., постановено по
гр. дело № 4147/2015 г. по описа на ВКС на РБ, вземането от неоснователно обогатяване
възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията на страните да
съществува обвързаност от договор, гестия или деликт когато между страните няма друга
обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила,
обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обеднил до размера на
обедняването
2
В случая не е представено доказателство ,че ищецът АПИ-ОПУ-Търговище е
заплатил на „Пътинженерингстрой-Т“ЕАД сумата от 287,86лв.,представляваща стойността
на демонтажа на рекламното съоръжение ,собственост на ответника,въпреки дадените от
съда в доклада по делото указания.
Отделно от това демонтираното рекламно съоръжение, съгласно Приемо-
предавателен протокол от 23.08.2019год. и кантарна бележка е предадено за скраб като за
2500кг. следва да са реализирани поне 550лв. /по 0,22лв. единична цена,съобразно
Приложение 2 към Борсов договор № 303/26.03.2019год./.Не може да се направи извод ,че
същото е станало собственост на Агенция “ПИ“,на основание чл.57,ал.4,т.4 от Закона за
пътищата ,тъй като не се доказва да е налице надлежно уведомяване на собственика за
демонтажа на рекламното съоръжение ,за възможността в едномесечен срок от датата му
той да потърси същото.Същият е бил лишен от възможността ,която му дава чл.57,ал.5 от
ЗП- да плати разходите по демонтажа и да получи демонтираното съоръжение,още повече
,че то е било демонтирано на 20.08.2019год. ,а на 23.08.2019год. –предадено на представител
на „Алфа Инженеринг“ЕООД.
С получената от предаването за скрап на рекламното съоръжение сума ищецът е
покрил изцяло всички свои разходи по премахването му ,поради което следва ,че не е
налице обедняване от негова страна ,претенцията за заплащане на сумата от 287,86лв.,с вкл.
ДДС е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли като такава.
След като главният иск е неоснователен, то такъв се явява и акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за неизпълнение по реда на чл. 86, ал. 1 ГПК. Следователно,
последният трябва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност за присъждане на разноски
разполага единствено ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Последният не е поискал
присъждането на разноски , поради което и не следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА –
ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – ТЪРГОВИЩЕ,ЕИК : ********* срещу „ОМЕДИ
БГ“ЕООД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“Незабравка“,№25 , с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.59
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника
„ОМЕДИ БГ“ЕООД,ЕИК : *********, че дължи на АПИ – ОБЛАСТНО ПЪТНО
УПРАВЛЕНИЕ – ТЪРГОВИЩЕ,ЕИК : ********* сумата от 287,86лв. с вкл.ДДС,сума за
демонтаж на рекламно съоръжение ,собственост на „Омеди БГ“ЕООД, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК 08.12.2020 г., до окончателното плащане на дължимото, както
и сумата от 32,26 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20..08.2019год.
до 27.11.2020год.,за които суми е издадена на 12.01.2021год. Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№61502/2020год. по описа на СРС,65 състав
като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3