№ 52
гр. Тетевен, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330101120 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 33 от ЗС.
Образувано е по искова молба на М. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. Тетевен, мах.
„ххххххх“ № 20, срещу Ж. И. А., ЕГН ********** от с. Черни Вит, област Ловеч, ул.
„хххххх“ № 2А.
В исковата молба се твърди, че ищцата е съсобственик на поземлен имот с
идентификатор 72343.33.ххх /седем, две, три, четири, три, точка, тридесет и три, точка,
ххххххх/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тетевен, одобрен със
Заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с нотариален акт №
70, том. Втори, рег. № 1321, нотариално дело № *** от 24.09.2024 г. на нотариус Ивайло
Иванов, рег. № 305 с район на действие РС – Тетевен.
Сочи се, че съсобственичката и ответник по делото Ж. И. А. продала на А. И. М . 1/6
идеална част от цитирания, останал в наследство недвижим имот, представляващ площ от
ххх1 кв. м /две хиляди, сто осемдесет и един/ ведно със САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с
идентификатор 72343.33.ххх.1.1 /седем, две, три, четири, три, точка, тридесет и три, точка,
ххххххх, точка, едно, точка, едно/ с адрес гр. Тетевен, махала „ххххххх“ № 20 с площ от 24
кв. м /двадесет и четири кв. м/. Ищцата заявява, че купувачът А.М. не е съсобственик на
процесния наследствен имот. От друга страна се твърди, че на ищцата не е предложена
декларация съгласно чл. 33 от ЗС, чрез която да й бъде предоставена възможността да закупи
процесния имот. Не е декларирано обстоятелство пред нотариуса или ако е представено
такова, то ищцата счита, че не е уведомена по съответния ред.
Моли съда да постанови решение, с което ищцата да закупи продадената идеална част
от съсобственичката й Ж. А. на продажна цена, която е описана в нотариален акт № 70, том
Втори, рег. № 1321, нотариално дело № *** от 24.09.2024 г. на нотариус Ивайло Иванов, рег.
№ 305 с район на действие РС - Тетевен, конкретно за идеалната част от съсобствения
недвижим имот.
В предоставеният срок за отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от ГПК е
1
депозиран отговор от Ж. И. А., ЕГН ********** от с. Черни Вит, област Ловеч, ул. „хххххх“
№ 2А, чрез адв. Ц. от ЛАК, с който отговор ответникът изцяло оспорва предявената искова
претенция.
Сочи се от ответникът, че не отговаря на истината посоченото в исковата молба, че
преди извършване на продажбата на собствената 1/6 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 72343.33.ххх ответницата не била изпълнила задължението си да предложи
на останалите съсобственици на имота да изкупят идеалните й части от него. Заявява, че
през ранната есен на 2023 г. лично на място пред самия недвижим имот инициирала среща с
всички останали негови съсобственици, на която лично присъствала и настоящата ищца,
като А. предложила който желае да изкупи частите й от поземления имот, както и
находящото се в него собствено жилище и идентификатор 72343.33.ххх.1.1 находящо се като
самостоятелен обект в построената в този поземлен имот двуетажна жилищна сграда, което
жилище е изцяло собственост на ответника А., както и още един лично нейн поземлен имот,
е идентификатор 72343.33.213. общо за сумага 3000 /три хиляди/ лева. Сочи, че тези три
имота съставлявали цялата наследствена маса, която имала но наследство от баща й Иван
Иванов Атанасов.
Ответникът заявява, че лично ищцата й заявила през 2023 г., че това е много висока
цена и тя не желае да купува от А., както и заявила пред всички съсъобственици, че едва ли
ще се намери купувач за такава сума за трите имота. Сочи се, че в онзи момент никой и oт
останалите съсобственици на процесния поземлен имот 72343.33.ххх не изявил желание да
изкупи нейните 1/6 идеални части него, заедно с жилището й и другия поземлен имот,
поради което счела, че след като няма желаещ от съсобствениците, може да търси трето на
съсобствеността лице, с което да сключи сделка за продажба.
На следващо място се сочи, в отговора на исковата молба, че в края на лятото на 2024
г. й се обадил един от съсобствениците на процесния поземлен имот - Й.И. А., който заявил,
че желае да закупи всичко, което ответницата предложила, за сумата 3000 лв. и да подготвя
документите. След това й заявил, че желае тези имоти да се прехвърлят не на него, а на сина
му Иван Ивайлов, но поради обстоятелство, че за няколко месеца е на работа в чужбина и не
може да си дойде за оформяне па сделката, да сключа договорът за покупко-продажбата с
жената, с която от дълги години живеят на съпружески начала в едно семейство - това е
посоченият като купувач в нотариалния акт А. И. М ..
Счита, че е изпълнила законовите изисквания и искането па ищцата за изкупи само
идеалната част от поземления имот с идентификатор 72343.33.ххх при условие, че се е
разпоредила с цялата наследствена маса от общия им наследодател Иван Иванов Атанасов -
процесназа 1/6 идеална част, ведно с находящото се в този имот жилище и другият поземлен
имот с идент. 72343.33.213, собственост на ответницата е неоснователно и недоказано и
моли да бъде отхвърлено.
След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
и ги прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното и
прави следните правни изводи:
По делото се установи, че ищцата е съсобственик на поземлен имот с идентификатор
72343.33.ххх /седем, две, три, четири, три, точка, тридесет и три, точка, ххххххх/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тетевен, одобрен със Заповед № РД-18-
16/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Установи се също така, че с
нотариален акт № 70, том. Втори, рег. № 1321, нотариално дело № *** от 24.09.2024 г. на
нотариус Ивайло Иванов, рег. № 305 с район на действие РС – Тетевен ответника по делото
Ж. И. А. е продала на А. И. М .:
1. Поземлен Имот с идентификатор 72343.33.213 /седемдесет и две хиляди триста
четиридесет и три. точка, тридесет и той. точка, двеста и тринадесет/ по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Тетевен, област Ловеч, одобрени със Заповед № РЛ-18-16 /
2
06.03.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК; Последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягаше поземления имот: няма данни за изменение: Адрес
на поземления имот: го. Тетевен, местност Ральовото: Площ: 1450 кв.м. /хиляда
четиристотин и петдесет кв.м./; Трайно предназначение на територията: Земеделска: Начин
на трайно ползване: Овощна градина: Категория на земята: 8 /осма/: Предишен
идентификатор: 72343.33.212 /седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три. точка.
тридесет и три. точка, двеста и дванадесет/: Номер по предходен план: 033048 /тридесет и
той хиляди четиридесет и осем/: Съседи: имоти с идентификатори: 72343.33.179.
72343.33.211. 72343.33.219. 72343.33.ххх. 72343.33.217 и 72343.33.109.
2. 1/6 /една шеста/ идеална част от Поземлен Имот с идентификатор 72343.33.ххх
/седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три. точка, тридесет и три. точка, ххххххх/
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тетевен, област Ловеч, одобрени със
Заповед № РД-18-16 / 06.03.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК: Последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за
изменение; Адрес на поземления имот: гр. Тетевен, местност Ральовото; Площ: ххх1 кв.м.
/две хиляди сто осемдесет и един кв.м./: Трайно предназначение на територията: Земеделска;
Начин на трайно, ползване: Овощна градина; Категория на земята: 8 /осма/: Предишен
идентификатор: 72343.33.212 /седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три. точка,
тридесет и три. точка, двеста и дванадесет/; Номер по предходен план: 033048 /тридесет и
три хиляди четиридесет и осем/; Съседи: имоти с идентификатори: 72343.33.213.
72343.33.219. 72343.33.52. 72343.31.197 и 72343.33.217. и три, точка, ххххххх/ се продава
ВЕДНО и с целия самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72343.33.ххх.1.1
/седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три, точка. тридесет и три. точка, ххххххх,
точка, едно, точка, едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на глад Тетевен,
област Ловеч, одобрени със заповед № РД-18-16 / 06.03.2009 г. на Изпълнителен директор на
АГКК; Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект: няма данни за изменение: Адрес на имота: гр. Тетевен „ххххххх“ №
20. вход 1. ет. 1. ап. 1: Самостоятелният обект се намира на етаж 1 /първи/ в сграда с
идентификатор 72343.33.ххх.1: Предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение: Брой
нива на обекта: 1 /едно/: Площ: 24.00 кв.м. /двадесет и четири кв.м./: Ниво: 1 /едно/; Съседни
самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: 72343.33.ххх.1.2; Под обекта: няма: Над
оекта: 72343.33.ххх.1.4; Стар идентификатор: 72343.33.212.1.1 /седемдесет и две хиляди
триста четиридесет и ТРИ. точка, тридесет и три. точка, двеста и дванадесет, точка, едно,
точка, едно/ за сумата от общо 3 000.00 лева.
По делото съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства, чрез
разпита на свидетели. На първо място е разпитан свидетеля Е. Г. И., която заявява, че
страните в производството са нейни лели. На следващо място сочи, че Всички са
съсобственици и имат по 1/6 от процесния имот. Имотът го ползва леля й М. повече от 30 г.
На всичките съсобственици е ясно и то е факт, че леля й Ж. откакто е напуснала въпросният
имот, тя по никакъв начин не се е върнала да живее в него. Сочи, че между тях двете е имало
уговорка Ж. да продаде имота на М.. Дори свидетеля сочи, че е присъствала на един от
случаите, когато двете били заедно при нотариус Ивайло Иванов. Отишли двете там да
оправят документи за въпросният имот, като уговорката била Ж. да продаде имота на М..
Свидетелят И. видяла това нещо. Свидетеля сочи, че М. през всичките тези години, откакто
Ж. е напуснала въпросният имот, е направила много подобрения за имота. Това били две
стаи напълно разрушени, просто не били годни за живот. Сега състоянието на имота е да
кажа повече от перфектно. Имотът е стегнат, сменена е дограмата, тя дори направи
подобрения на покрива откъм тяхната част понеже това е наследствена къща с дванадесет
стаи и всичките шест деца на баба и на дядо им се полага по закон по две стаи следователно
покрива се разхвърля на парчета. Тази част, която трябваше М. и Ж. да подобрят, леля й М. я
3
подобрила с изцяло нейни средства. Свидетелят сочи, че не й е предлагано на нея да изкупи
частта която е в съсобственост. Заявява, че имотът не е предлаган по никакъв начин нито
нотариално, нито не нотариално. Сочи, че третото лице, закупило имота, не е в кръга на
наследниците, тя е напълно чужд човек.
Свидетеля Р.М.М. сочи, че е съпруг на ищцата, но от дълъг период са във фактическа
раздяла и не съжителстват заедно. Свидетеля заявява, че М. живее в махала „ххххххх“ № 20
на вторият етаж. Първият етаж е на балдъзата му Ж.. Идеалната част на балдъзата, която е
изоставено от 90-те години, това е в разстояние от 30 г., тя не е пристъпвала в имота. Нямало
врати разбити, прозорци разбити. Дограма и всичко е сложено от свидетеля. Вътре стаята е
стегната за живеене с пари и труд на свидетеля. Сочи, че е допринесъл за цялото състояние
на първият етаж, както с пари, така и с труд, защото започвало да се руши. Отдолу било
ужас. Нямало под, нямало нищо. Някакви плоскости сложени и един балатум. Плъхове
ровели, змии плъзнали. Сега тази част е в състояние да се живее. Вътре има вода, всичко е
обзаведено. Когато паднал покрива на къщата през 1999 г., ответницата не взела никакво
участие. Свидетеля сочи, че го стегнал, защото Ж. щяла да го препише на дъщеря му, но тя
не го преписала. Знае, че имотът сега е продаден на неин племенник, на брат й на син.
Следващият разпитан свидетел е А.И. племенник на страните заявява, че преди около
2 г. г свидетеля Елена И. ги била събрала всички съсобственици пред имота да дадат по 60
лв. за геодезист. Били всичките. Тогава Ж. казала, че този имот го купува втори път и казала
на М. да й даде 3000 лв. и да вземе всичко. М. казала „Аз 3000 лв. за този мишкарник няма
да дам и за този имот, който е зараснал и има блато в него“. Сочи, че имотът, който продава
Ж., са стаи от къщата, а от земята на всеки се пада по някаква част. Свидетеля сочи, че има и
от земята и от къщата идеални части. Ж. го предложила там и казала „Аз така и така не съм
тук, омръзна ми да тичам и да давам пари за документи и за нещо да го купувам втори път.
Даваш ми 3000 лв. и ти го продавам“. На поставен въпрос, свидетеля заявява, че писмено
предложение за закупуване на идеалната част не е получавал.
Свидетеля А. А. Р. заявява, че почти всички наследници знаели, че Ж. си продава
нейната част от наследството. Свидетеля сочи, че и тя е съсобственик наравно с ответницата.
Ответницата А. предложила, защото не го ползва, плаща данъци, а в същото време не го
ползвала, и предложила на всички наследници, който иска да го закупи. Това било преди две
години. Били се събрали всички наследници на „ххххххх“, на пътя при имота. За 3000 лв. го
предложила. Сочи, че и ищцата присъствала и каза, че „Пари за мишкарници не дава, много
са парите за тези стаи“. Тогава никой не проявил желание да го купи. После Иван, който е
мъж на Ана, проявил интерес да го купи и го закупили името на Ана, която му е съпруга.
Свидетеля също заявява, че писмено предложение не е й е отправяно да запупи идеалната
част от имота.
На последно място е разпитан свидетеля И.Й.И., който също е племенник на страните
в производството. Свидетелят заявява, че страните в производството М. М. и Ж. А. са сестри
на баща му, който също е съсобственик в процесния имот. Свидетеля сочи, че не знае баща
му да е подписвал декларация или да му е предлагано да изкупи ид.ч. на Жена А.. Сочи, че
срещнал А. от която разбрал, че наследствените й имоти не са продадени, и предложил да ги
изкупи. След това, тъй като упражнявал сезонна заетост в чужбина оставил 3000 лева на
жената, с която живее на семейни начала А.М., която да се яви пред нотариус и заедно с А.
да извършат покупко-продажбата на процесните идеални части от недвижимия имот.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, преценяйки тези на всички
разпитани свидетели по реда на чл. 172 ГПК, предвид факта на роднинска обвързаност със
страните в производството. Въпреки това намира същите за обективни, непротиворечиви и
съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.
От правна страна съдебният състав по предявения иск по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС
намира следното:
4
Съдът приема, че не е спорно между страните те, че е извършена разпоредителна
сделка – продажба, с идеални части от наследствените имоти, изповядана на 24.09.2024 г.
Правото на изкупуване на дял от съсобствен имот чрез заместване на купувача по
договора за покупко-продажба със съсобственика е преобразуващо субективно материално
право, признато от закона на онзи съсобственик, комуто не е предложено да изкупи
разпоредена чрез покупко-продажба идеална част на друг съсобственик в полза на трето
лице извън съсобствеността. Целта на разпоредбата е да ограничи хипотезите, при които се
променят лицата, притежаващи идеални части от недвижим имот като по този начин се
осигурява стабилност във вътрешните отношения между съсобственици по повод
ползването и управлението на общата вещ. Ето защо правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2
ЗС може да бъде упражнено от съсобственика единствено в хипотезата, при която купувач
на съответната идеална част е трето, неучастващо в съсобствеността лице. Когато се
извършва разпореждане вътре между съсобствениците, разпоредбата не се прилага, защото
законът не създава предимство при изкупуването между тях. В този смисъл Решение № 763
от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2953/2008 г., I г. о., ГК.
По иска по чл. 33, ал. 2 ЗС ищецът следва да докаже, че е узнал за сделката на
твърдяната дата, т. е., че е спазен двумесечният срок за предявяване на иска, считано от
узнаване на продажбата, с всички допустими по ГПК доказателства; както и наличието на
съсобственост между ищеца и продавача по договора за продажба. При установяване на тези
обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на ответницата е да докаже, че е отправено
предложение до съсобственика – ищец, съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, както и, че това
предложение е достигнало до него. Тежестта да установят това е на ответницата, тъй като
съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, тя извлича изгодни правни последици от този факт, а именно
валидност на извършената покупко-продажба.
Правото на изкупване по чл. 33, ал. 2 ЗС е от категорията на преобразуващите
субективни права, защото то предоставя възможност съсобственикът – изкупвач
едностранно да предизвика правна промяна в правната сфера на съсобственика–продавач.
Фактическият състав, предвидени в чл. 33, ал. 2 ЗС, за да възникне това субективно право
на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС включва следните изискуеми елементи: съсобственикът–
продавач да се е разпоредил със своята идеална част от съсобствения недвижим имот в полза
на трето лице посредством действителна продажба; липса на предложение за продажба,
отправено до другите съсобственици; или представяне на неистинска декларация пред
нотариуса от съсобственика–продавач, че никой от останалите съсобственици не е приел
неговото предложение; или наличие на продажба в полза на трето лице при условия,
уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици.
Ответницата следва да установи, че преди сключването на договора между нея и
третото лице на ищеца е било предложено изкупуване при същите условия. Законът не
изисква предложението, което представлява волеви акт на съсобственика, решил да
прехвърли дела си, да бъде облечено в някаква форма, но фактът на отправеното
предложение подлежи на доказване само с писмени доказателства /не и със свидетелски
показания/ - нотариална покана, телеграма, писмо, съдържащо изявления на продавача или
на другия съсобственик, както и всякакви други писмени документи, обективиращи
подобни изявления. Не е необходимо да е налице изричен отказ на направеното
предложение от останалите съсобственици.
Законът изрично очертава кръга от лица, имащи правото на изкупуване по реда на
чл. 33, ал. 2 ЗС, за упражняването на което е установен и кратък преклузивен срок. В
Решение № 492/01.10.2009 г. по гр. д. № 1377/2008 г. на 1 г. о. на ВКС е посочено, че правото
на изкупуване представлява самостоятелно субективно потестативно право, което може да
бъде упражнено само при изрично посочените в чл. 33, ал. 2 ЗС условия и срок и то само по
съдебен ред. В настоящия случай правото на изкупуване е възникнало за съсобственика на
5
имотите – ищеца.
Срокът по чл. 33, ал. 2 от ЗС е преклузивен и към него не се прилагат правилата на
ЗЗД за спиране и прекъсване на давностните срокове. Съдът се произнася с решение,
независимо дали искът е предявен преди или след изтичане на двумесечния срок изтичането
на срока погасява материалното право на изкупуване по чл. 33 ЗС. Преценката дали ищецът
е носител на претендираното материално право, в чиято защита е предявен искът, е част от
спорния предмет, прави се от съда след преценка на събраните по делото доказателства в
съвкупност с доводите на страните и се обективира в съдебното решение. Следователно, ако
искът е предявен след изтичане на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС, то правото на изкупуване е
погасено, поради което исковата претенция е неоснователна, т. е. изводите дали е спазен
срокът или не във всички случаи се правят при спазване на процесуалните правила за
събиране и преценка на доказателствата и са относими към основателността на иска, а не
към неговата допустимост – определение № 300/7.07.2010 г. по гр. д. № 290/2010 г., ВКС, ІІ
г. о., Решение № 219/4.10.2013 г. по гр. д. № 2294/2013 г., ВКС, І г. о., Определение № 329 от
06.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1543/2008 г., постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1
ГПК, както и в Решение № 383 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 532/2010 г. на ВКС ІІ г. о.,
постановено по чл. 290 ГПК. В тях се приема, че въпросът за спазването на срока по чл. 33,
ал. 2 ЗС е въпрос за съществуването или не на потестативното материално право на
изкупуване и поради това е такъв по съществото на правния спор, поради което обуславя
основателността, а не допустимостта на иска. Затова по този въпрос съдът следва да се
произнесе с решение, с което да признае или да отрече потестативното право, предмет на
иска по чл. 33, ал. 2 ЗС.
В Решение № 72/02.06.2021 г. по гр. д. № 3478/2020 г. на ВКС, I г. о., е посочено, че
ако съсобственикът, продал своята идеална част, не е предложил писмено на останалите
съсобственици да изкупят дела му, т. е. те не знаят за извършената продажба, срокът за
предявяване на иска за изкупуване и реализиране по съдебен ред на потестативното
субективно право тече от момента на узнаването за сделката. Когато липсва отправено
предложение, се предполага, че ищците - съсобственици не знаят за продажбата и моментът,
от който следва да се счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването. В тези
хипотези тежестта на доказване при възражение, че съсобствениците-ищци знаят за
промяната на титулярите в собствеността от един по-ранен момент и срокът от два месеца е
пропуснат, е на релевиралите възражението съсобственици - ответниците. Узнаването от
ищеца за продажбата повече от два месеца преди предявяването на иска за изкупуване е
юридически факт, изгодна правна последица, от чието доказване черпят изгода ответниците.
Тази правна последица се състои в приемане за доказано на противопоставеното от тях
правопогасяващо възражение за пропуснат срок, в резултат на което правото на изкупуване
да бъде отречено. Доказването от ответника следва да е главно и пълно. Ищецът може да
проведе насрещно доказване, но не е длъжен да доказва, че е узнал за сделката в твърдения
от него по-късен момент, тъй като съдебната практика приема, че при липса на каквито и да
било доказателства по делото, че ищците са били известени за продажбата, или при липсата
на безспорни данни за момента на узнаване на договора, приема се, че те са узнали преди да
е изтекъл двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, т. е., че искът е предявен в
законоустановения преклузивен срок. В настоящия случай от фактите по делото се установи,
че преклузивният двумесечен срок по чл. 33, ал. 2 ЗС е спазен и не е изтекъл, тъй като
разпоредителната сделка е извършена на 24.09.2024 г., а исковата молба е депозирана в съда
на 13.11.2024 г.
В производството по делото не се установява, ответната страна Ж. И. А. да е
предложила на съсобственика – ищецът М. И. М., а и на останалите съсобственици да
изкупят нейната ид. ч. от имота, която е предмет на договора за покупко-продажба, поради
което в полза на ищцата М. се е породило правото да встъпи в правата на купувача по реда
на чл. 33, ал. 2 ЗС. От разпитаните в хода на процеса свидетели, част от който Елена И.,
6
А.И. и А. Р. са и съсобственици на процесното дворно място не се установи на същите да е
било отправяно писмено предложение, както е възприето в практиката на ВКС да изкупят
идеалната част от имота, собственост на Ж. А.. Такива писмени доказателства не бяха
представени и от ответницата А., с което да опровергае ищцовата претенция
Предвид изложеното предявеният конститутивен иск следва да бъде уважен, поради
неговата основателност.
В настоящата хипотеза, е налице недействителност на извършената разпоредителна
сделка, продажба на идеална част от съсобствен имот, по отношение на ищеца, във
взаимоотношенията между страните, а и по отношение на всички останалите наследници и
съсобственици. Поради това и ответникът Ж. И. А. не успя да докаже в производството, с
писмени доказателства, че е отправила покана до останалите съсобственици, преди да
продаде процесната идеална част от недвижимия имот на третото лице. Тъй като купувач се
явява трето, неучастващо в съсобствеността лице, предявените претенции по чл. 33, ал. 2 ЗС
са основателни и следва да бъдат уважени, като се допусне изкупуване при плащане на
цената от 2 147.10 лева. В настоящия случай цената е определена на база извършената
разпоредителна сделка с Нотариален акт № 70, том. Втори, рег. № 1321, нотариално дело №
*** от 24.09.2024 г. на нотариус Ивайло Иванов, рег. № 305 с район на действие РС –
Тетевен, с която са прехвърлени общо три недвижими имота, представялващи
наследствената маса на ответницата Ж. А.. Съдебният състав констатира, че имотите са
прехвърлени за сумата от 3 000 лева, която сума е малко над данъчната им оценка. Затова и
от общата цена на имотите от 3 000 лева следва да извадим размера на данъчните оценки на
останалите два имота, които се явяват изключителна собственост на Ж. А., което прави обща
цена от 852.90 лева за имотите с идентификатор 72343.33.213 /с индивидуална данъчна
оценка от 114.20 лева/ и за имот с идентификатор 72343.33.ххх.1.1 /с индивидуална данъчна
оценка от 738.70 лева/, което след като бъде извадено от общата заплатена цена прави
остатък за 1/6 идеална част от Поземлен Имот с идентификатор 72343.33.ххх в размер на 2
147.10 лева, за която цена на имотите страните не са навели оспорване.
Дължимата сума от общо 2 147.10 лева следва да бъде платена изцяло, за да се
постигне целта на производството и предвид санкцията по чл. 33, ал. 3 ЗС. Изкупвачът –
съсобственик по чл. 33, ал. 2 от ЗС, дължи действително посочената в нотариалния акт цена,
между продавача и третото лице – купувач, предвид липсата да други факти, доказани в хода
на процеса, за цена, различна от посочената.
Вследствие на изложеното предявеният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да бъде уважен,
като бъде допуснато изкупуване от страна на ищеца на съответните идеални части от имота,
предмет на покупко-продажбата между ответниците, по цена 2 147.10 лева за идеалните
части от недвижимия имот в режим на съсобственост. По отношение на останалите имоти,
предмет на Нотариален акт № 70, том. Втори, рег. № 1321, нотариално дело № *** от
24.09.2024 г. на нотариус Ивайло Иванов за тях изкупуване не следва да се допуска, тъй като
същите са индивидуална собственост на ответната страна Ж. А..
По разноските:
При този изход на делото на ищеца му се дължат разноски, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, които съгласно приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
извършено плащане, са в общ размер 650.00 лв., в т. ч. 50.00 лв. – заплатена държавна такса
и 600.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание, чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
7
ДОПУСКА, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, по иска, предявен от М. И. М., ЕГН
**********, с адрес гр. Тетевен, мах. „ххххххх“ № 20, срещу Ж. И. А., ЕГН ********** от с.
Черни Вит, област Ловеч, ул. „хххххх“ № 2А, ИЗКУПУВАНЕ от страна на М. И. М., ЕГН
**********, на идеалните части от недвижим имот, предмет на договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт № 70, том. Втори, рег. № 1321, нотариално дело №
*** от 24.09.2024 г. на нотариус Ивайло Иванов, рег. № 305 с район на действие РС –
Тетевен, вписан под Акт № 56, том 5, дело № 881, вх. рег. № 1444 от 24.09.2024 г. по описа
на Служба по вписванията – гр. Тетевен, а именно: на 1/6 идеална част от Поземлен Имот с
идентификатор 72343.33.ххх /седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три. точка,
тридесет и три. точка, ххххххх/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Тетевен, област Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-16 / 06.03.2009г. на Изпълнителен
директор на АГКК: Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение; Адрес на поземления имот: гр.
Тетевен, местност Ральовото; Площ: ххх1 кв.м. /две хиляди сто осемдесет и един кв.м./:
Трайно предназначение на територията: Земеделска; Начин на трайно, ползване: Овощна
градина; Категория на земята: 8 /осма/: Предишен идентификатор: 72343.33.212 /седемдесет
и две хиляди триста четиридесет и три. точка, тридесет и три. точка, двеста и дванадесет/;
Номер по предходен план: 033048 /тридесет и три хиляди четиридесет и осем/; Съседи:
имоти с идентификатори: 72343.33.213. 72343.33.219. 72343.33.52. 72343.31.197 и
72343.33.217, с продажна цена за идеалните части от имота с идентификатор: 72343.33.ххх
по КККР на гр. Тетевен, област Ловеч за цената от 2 147.10 /две хиляди сто четиридесет и
седем лева и 10 ст./ лева, срещу заплащане на сумата от 2 147.10 лева от страна на М. И.
М., ЕГН **********, в полза на А. И. М . с ЕГН **********, платима в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото решение.
УКАЗВА на М. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. Тетевен, мах. „ххххххх“ № 20, че
ако не плати пълния размер на дължимата сума в месечен срок от влизането на решението в
сила, това решение се счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА Ж. И. А., ЕГН ********** от с. Черни Вит, област Ловеч, ул. „хххххх“ №
2А да заплати на ищцата М. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. Тетевен, мах. „ххххххх“ №
20 сумата от 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща сторени съдебни разноски
в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Ловеч в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8