Определение по дело №12/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 10
Дата: 10 януари 2019 г.
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20197120700012
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                                       № ... ... …

 

  град Кърджали, 10.01.2019 год.

 

Административен съд – Кърджали, ……..………… в закрито съдебно заседание ………..…

на десети януари …………………………….……………………………….……………..……………………….

през 2019/две хиляди и деветнадесета/ година, ……......………………….………….………………….

в състав:

 

                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                                                  

разгледа докладваното от …………………….... съдията Виктор Атанасов ………………..…...…..…

административно дело 12 …... по описа за …........................ 2019 год. ………………..….....…

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.166, ал.2 от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба на М.Д.И. ***, против Заповед №РД-01-1125 от 11.12.2018 год., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” /ИААА/, в частта й, с която, на основание чл.148, ал.10, т.4, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП и чл.26, ал.1, т.5, предл.І/първо/ и чл.15, ал.2, т.4, предл.ІІ/второ/ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, е прекратен достъпа на жалбодателя М.И.Д. до информационната система/ИС/ по чл.147, ал.9 от ЗДвП и е заличен същият от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл.148, ал.9 от ЗДвП.

Жалбодателят заявява в подадената жалба, че не е доволен от така издадената заповед в оспорените й части, поради което я обжалва пред съда в тези й части, с молба да бъде отменена в същите, като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, както и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, ведно с всички законни последици от това, както моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски. В жалбата излага подробни съображения от фактическа страна, по отношение на посочените в заповедта два конкретни случая на допуснати нарушения при извършени периодични прегледи за техническа изправност на ППС, както и причините, поради които са били допуснати същите, като сочи, че подобни случаи на грешно прочетени данни от системата имало и в други пунктове в региона, което водело до извода, че техническите специалисти не са допуснали въвеждането на грешни данни умишлено. Освен това счита, че не е налице повторност на извършените нарушения, който извод правилно(!?) бил констатиран и от директора на Дирекция ППСВ” и това било така, тъй като първото констатирано нарушение било извършено на 10.07.2017 год., като наказателното постановление било влязло в сила на 29.12.2017 год., а второто констатирано нарушение било извършено на 29.11.2017 год. или с други думи, преди влизане в сила на първото наказателно постановление №29-0000129/25.08.2017 год. Твърди, че в случая не било извършено повторно нарушение, тъй като не били налице предпоставките на §6, т.33 от ЗДвП. На последно място, жалбодателят  заявява, че при двата констатирани случая - на 10.07.2017 год. и на 29.11.2017 год., длъжностното лице не извършило умишлено административно нарушение, а е проявило разсеяност и небрежност, след като не е проверило съотвествието на данните от оригинала на протокола и тези в системата, поради което и не е нанесло корекциите в данните от протокола. С оглед на изложеното счита, че не са налице предпоставките на чл.148б, ал.3 от ЗДвП и чл.148, ал.10, т.4, предл.2 от ЗДвП, тъй като ППС са били представени и им е бил извършен преглед за тяхното техническо състояние, а единствено и само не е била нанесена корекция в данните от протокола, вследствие на неправилно разчитане на данните от сканираните регистрационни номера. С оглед на изложените съображения, с жалбата моли, след като докаже твърденията си, да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед №РД-01-1125 от 11.12.2018 год., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” в атакуваните й части, с които му е прекратен достъпа до информационната система (ИС) по чл.147, ал.9 от ЗДвП и е заличен от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл.148, ал.9 от ЗДвП, както и ми е отнет индивидуалния печат за заверка на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, както и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, ведно с всички законни последици от това, като моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В така подадената жалба накрая е направено и особено искане да бъде постановено определение, с което да бъде спряно изпълнението на заповедта в атакуваните й части, до окончателното решаване на спора, тъй като с предварителното изпълнение биха настъпили значителни имуществени вреди за жалбодателя, тъй като не би могъл да упражнява трудовата си дейност. В искането не са посочени или обосновани никакви други причини или мотиви, поради които се иска спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед в атакуваните й части.

            Ответникът по жалбата - изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, чрез редовно упълномощения си процесуален представителЗора Карадиамандиеваглавен юрисконсулт в отделПравенкъм ДирекцияАдминистративно-правно обслужване” в ИААА, изразява становище в съпроводителното писмо с Рег.№62-00-00-58/1/ от 07.01.2019 год. по така направеното искане за спиране на изпълнението на процесната заповред, като в същото заявява, че счита искането за неоснователно. Сочи, че с жалбата не са посочени, нито приложени, доказателства за новопостъпили факти и обстоятелства, различни от установените в хода на административното производство по издаване на обжалваната заповед, а също така, че не са постъпили доказателства за значително и трудно поправима вреда, които са настъпили или биха настъпили вследствие на изпълнение на оспорената заповед. Сочи също, че императивната разпоредба на чл.166, ал.2 от АПК указва, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства и в случай, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, но такива доказателства към настоящата жалба не са представени.

             След като се запозна с така подадената жалба и прецени приложените към нея писмени доказателства, след преценка на направеното искане за спиране, констатира следното:

Това искане е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна – адресат на заповедта в обжалваните й части, чиято законосъобразност е редовно оспорена по съдебен ред и по оспорването е образувано настоящото административно дело №12/2019 год. по описа на Административен съд - Кърджали.

Разгледано по съществото, искането за спиране е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните фактически и правни съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от същия кодекс. В този смисъл е и Тълкувателно решение №5/2009 год. на Общото събрание на съдиите във ВАС по Тълк. дело №1/2009 година.

В конкретната хипотеза, с атакуваните части на процесната заповед е прекратен достъпа на жалбодателя М.И.Д. до информационната система/ИС/ по чл.147, ал.9 от ЗДвП и е заличен същият от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл.148, ал.9 от ЗДвП. В случая, от приложените до момента към административната преписката писмени доказателства е видно, че жалбодателят Д. действителни работи като технически специалист в контролно-технически пункт с разрешение №528, за извършване на периодични прегледи за техническа изправност на ППС, находящ се в град Кърджали, база „Петрол”, както и че в този пункт, на посочените в заповедта дати – 10.07.2017 год. и 02.11.2017 год., са били допуснати описаните в мотивите на заповедта нарушения на чл.43, ал.1, т.7, б. „б” от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС, за което са били издадени от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кърджали и приложените по преписката две наказателни постановления – съответно НП №29-0000129 от 25.08.2017 год. и НП №29-0000195 от 22.12.2017 год., които са били обжалвани в срок пред Районен съд – Кърджали и съответно са били потвърдени с постановените съдебни решения, по образуваните по подадените жалби АНД №1111/2017 год. и АНД №219/2018 год. по описа на същия районен съд.

Съгласно приложимата разпоредба на чл.148, ал.13 от ЗДвП, заповедта по ал.12 – за заличаване от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на техническите специалисти, подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но оспорването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Следователно, законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта, т.е. когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл.60 от АПК, но същевременно, презумпцията по чл.148, ал.13 от ЗДвП, за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима.

Съгласно чл.166, ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на съдебното решение, по искане на жалбодателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре от съда само при наличието на нови обстоятелства. При тези предпоставки и условия, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да се спре и допуснатото по силата на отделен закон предварително изпълнение на акта, съгласно чл.166, ал.4 от АПК. Ето защо, в това производство жалбодателят следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер, те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл.148, ал.13 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл.148, ал.13, предл.І/първо/ от ЗДвП, се прилага нормата на чл.166, ал.2, във връзка с ал.4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.166, ал.2 от АПК, на актове по чл.148, ал.12 от ЗДвП, каквато се явява и процесната заповед в оспорените й части, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбодателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, респективно - следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В случая, в особеното искане няма твърдение, че с допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта в оспорените й части, по отношение на жалбодателя М.Д.И. ще настъпи някаква значителна или трудно поправима вреда или вреди, като единственото твърдение е, че „биха настъпили значителни имуществени вреди за него, тъй като не би могъл да упражнява трудовата си дейност.”. Искането за спиране, всъщност, не е обосновано и мотивирано по никакъв начин, в него не сочат никакви конкретни доказателства, които могат да обосноват или да докажат наличието на реална и обективна опасност лично за жалбодателя И. да настъпят вредни последици, които да са значителни по своя размер или трудно поправими и по своето естество и характер, те да са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява.

От друга страна, само по себе си, изложеното в жалбата, а именно - че заповедта е незаконосъобразна по наведените доводи и аргументи, е въпрос, по който съдът ще се произнесе с окончателния си съдебен акт в настоящото съдебно производство, поради което и това твърдение не може да съставлява основание за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на тази заповед. Безспорно е, че допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта в оспорените й части, води до невъзможност за жалбодателя М.Д.И., същият правомерно да упражнява абсолютно същата трудова дейност, но при всички случаи, по никакъв начин не може да се приеме, че същият не може или не е в състояние да упражнява някаква друга трудова дейност, за срока по чл.148, ал.14 от ЗДвП или до евентуалната отмяна на заповедта в оспорените й части от съда, със съответен съдебен акт. Дали и как това ще доведе до значителни или трудно поправими вреди за жалбодателя, само може да се гадае, като отново следва да се посочи, че в особеното искане не е посочена и обоснована каквато и да е конкретна значителна или трудно поправима вреда, която ще настъпи в резултат на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта в оспорените й части, а е налице само едно голословно твърдение за настъпването на значителни имуществени вреди за него, поради неупражняване на трудовата му дейност, като при това положение е ясно, че не са ангажирани и никакви доказателства в тази насока.

Ето защо, предвид гореизложеното, съдът намира, че предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК, в случая, не са налице и особеното искане на М.Д.И. ***, за спиране изпълнението на Заповед №РД-01-1125 от 11.12.2018 год., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, на основание чл.148, ал.10, т.4, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП и чл.26, ал.1, т.5, предл.І/първо/ и чл.15, ал.2, т.4, предл.ІІ/второ/ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, в оспорените й части, следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, Административният съд,

 

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Д.И. ***, с ЕГН **********, за спиране изпълнението на Заповед №РД-01-1125 от 11.12.2018 год., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”/ИААА/, В ЧАСТТА Й, с която, на основание чл.148, ал.10, т.4, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП и чл.26, ал.1, т.5, предл.І/първо/ и чл.15, ал.2, т.4, предл.ІІ/второ/ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, е ПРЕКРАТЕН ДОСТЪПА на М.И.Д. до информационната система/ИС/ по чл.147, ал.9 от ЗДвП и е ЗАЛИЧЕН         същият от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл.148, ал.9 от ЗДвП, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

Препис от настоящото определение, на основание чл.138, ал.1 от АПК, незабавно да се изпрати или връчи на страните по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му.

                                                С Ъ Д И Я: