№ 10688
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Е. Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от Е. Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110112789 по описа за 2023 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на Ц. В. Д., ЕГН ********** срещу С. В. В., Г. В. В., В. С.
В. и Е. С. В..
Молителката посочва, че на 05.03.2023 г. в жилището на своята майка е станала жертва на
физическо и психическо насилие от страна на ответниците, които искали да я изгонят от
апартамента. С уточнителна молба от 17.03.2023 г. посочва, че зет ѝ - ответникът С. В.
насилствено я изхвърлил от апартамента, като я блъскал в стените и мебелите, а останалите
ответници упражнили психически тормоз върху нея, като я заплашвали. Ето защо иска
издаване на заповед за защита срещу ответниците.
Ответниците оспорват молбата и всички изложени в нея твърдения за извършено домашно
насилие. Посочват, че между страните е налице конфликт по повод имуществени
отношения. На процесната дата в дома на ответниците е имало битов скандал, но той е бил
провокиран изцяло от молителката. Искат от съда да отхвърли молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН определя кръга на лицата, срещу които имат право на защита
пострадалите от домашно насилие. В настоящото производство не се спори, че молителят и
ответниците са в родство, т. е. че последните попадат в кръга на лицата по чл. 3, т. 6 ЗЗДН.
1
По делото са събрани писмени доказателства - Декларация по чл. 9 ЗЗДН и
съдебномедицинско удостоверение № 195/2023 г.
Други относими доказателства не са представени.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, разглежда декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН като част от
доказателствената съвкупност, същата обаче не съдържа никакви данни за конкретни
извършени действия от страна на ответниците. Декларацията е бланкетна, в нея не е
посочено какво са извършили ответниците и на коя дата. Ето защо съдът не може да приеме
за установено деянието въз основа на представената декларация, а когато декларацията не
може да се ползва от своята доказателствена стойност, молителят следва да проведе пълно и
главно доказване.
В настоящото производство, въпреки дадените указания, молителката не проведе
доказването на твърденията си в степен, която да убеди съда в основателността на молбата.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че страните са във влошени
отношения, като често между тях възникват конфликти по повод имуществени отношения.
Законът има за цел защита на жертви от домашно насилие, като налага рестрикции и
санкции на извършителя, а не да служи като способ за решаване на имуществени спорове.
Противното означава, че се злоупотребява с право.
С оглед изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на
молителката против ответниците.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ответниците, като същите са
отправили искане за присъждането на такива за платено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на всеки един от тях в размер на 300 лева.
Видно от представените договори за правна защита и съдействие, всеки един от ответниците
е заплатил сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото молителката, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, Софийският районен съд, 149-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. В. Д., ЕГН ********** срещу С. В. В., ЕГН
**********, Г. В. В., ЕГН **********, В. С. В., ЕГН ********** и Е. С. В., ЕГН **********
за издаване на заповед за съдебна защита и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на
2
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Ц. В. Д., ЕГН **********, да заплати на С. В.
В., ЕГН ********** сумата от 300.00 (триста) лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Ц. В. Д., ЕГН **********, да заплати на Г. В.
В., ЕГН ********** сумата от 300.00 (триста) лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Ц. В. Д., ЕГН **********, да заплати на В. С.
В., ЕГН ********** сумата от 300.00 (триста) лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Ц. В. Д., ЕГН **********, да заплати на Е. С.
В., ЕГН ********** сумата от 300.00 (триста) лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Ц. В. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийски районен съд държавна такса за производството в размер на 25.00 (двадесет и
пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок, считано
от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3