№ 131
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000501502 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 261847 от 17.12.2020г., постановено по
гр.дело №1091/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 15-ти състав, е осъдено
дружеството ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, да заплати на Д. К. К. сумата от 70
000лв., на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
30.05.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
24.01.2019г. до окончателното й изплащане.
Постъпила е въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД , с която се
обжалва съдебно решение № 261847 от 17.12.2020г., постановено по
гр.дело №1091/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 15-ти състав в частта, в която
е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от ПТП в размер на 70 000 лв. над сумата от
40 000 лв.
Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част
е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
определеното обезщетение е изключително завишено по размер. Наведени
са оплаквания за незаконосъобразност при прилагането на разп. на чл.52 от
ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение, Сочи, че
първоинстанционинят съд не е съобразил конкретни факти и обстоятелства,
относими към критерия за справедливост при определяне на размера на
обезщетението, вкл. не е съобразил и задължителната съдебна практика.
1
Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, която е пътувала без поставен обезопасителен колан е
неоснователно и недоказано. Поддържа направеното с отговора на исковата
молба възражение за съпричиняване, като излага подробни възражение във
въззивната жалба.
Твърди,че неправилно е определена началната датат на течение на
присъдената законова лихва от датата на ПТП.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли предявения иск над
размера от 40 000 лв. Претендира разноски и юристконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Въззиваемата страна по жалбата Д. К. представя писмен отговор по
подадената въззивна жалба. Оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена
без уважение, претедира разноски.
Третото лице-помагач на жалбоподателя, ответник в първата инстанция
ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД не оспорва жалбата.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от правна и фактическа страна следното: Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1
от КЗ за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди,
настъпили при ПТП на 30.05.2017г., представляващи болки и страдания,
преживени от ищцата поради получени увреди на здравето, съставляващи
счупване на главулечната ямка на дясна тазобедрена става и тежък
психически шок с трайни последици за психологическото й здраве.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че на
30.05.2017г. ищцата е претърпяла ПТП като пътник в лек автомобил марка
„Тойота Корола“ с ДК №********, управляван от М. Г. Г. в гр.София, на
бул.“ Александър Стамболийски“, настъпило по вина на водача на лекия
автомобил, в който пътувала ищцата.
2
Видно от представените писмени доказателства- КП № 347, Протокол
за оглед на местопроизшествието и Постановление за прекратяване на нак.
производство, както и от доказателствата съдържащи се в приложеното ДП,
и предвид механизма на ПТП, установен с приетото по делото заключение
на САТЕ, неоспорено от страните, вина за настъпване на процесното ПТП
има водачът на лек автомобил „Тойота Корола“ М. Г., който с цел да
заобиколи излизащ от редица паркирани коли микробус „Форд Транзит“ с ДК
№ ******** е предприел неправилна маневра, като е ускорил автомобила до
неустановена скорост, (вместо на намали скоростта и да осигури възможност
да бъде извършена маневрата от товарния автомобил), загубил е контрол
над автомобила, който се е ударил с предната си дясна част в паркирания в
дясната пътна лента товарен автомобил „Пежо Бипер“.
Видно от представената по делото справка, изд. от ИЦ на ГФ, както и
предвид изявлението на ответното дружество, направено в отговора на
исковата молба, към датата на процесното ПТП ЗК „ ЛЕВ ИНС “ АД е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
водача на МПС за лек автомобил марка „Тойота Корола“ с ДК №
********.
При първоинстанционното разглеждане на делото е допусната и
приета СМЕ. Настоящата съдебна инстанция кредитира заключението на
СМЕ. Видно от заключението на същата ищцата е получила следните
увреди при процесното ПТП: счупване на главулечната ямка на дясна
тазобедрена става. Увредите на здравето на ищцата са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
При първоинстанционното разглеждане на делото е допусната и приета
КСППЕ. Настоящата съдебна инстанция кредитира заключението на КСППЕ.
Видно от заключението на същата ищцата е развила психическо
разстройстгва по МКБ 10: F 43.2- разстройство в адаптацията.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
3
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбите възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на ЗК „ ЛЕВ ИНС“ АД е
ОСНОВАТЕЛНА.
По наведените във въззивната жалба оплаквания: Пред
първоинстанционният съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ във
вр. с чл.45 от ЗЗД.
Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага
увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на
прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди
виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна.
В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
4
средства, което, настоящата съдебна инстанция, в случая приема за
сторено.
Видно от представената Справка, изд. от ИЦ на ГФ е съществувало
надлежно застрахователно правоотношение между ответното дружество и
водача на процесния лек автомобил по риска „гражданска отговорност“ за
процесния период.
По оплакванията във въззивната жалба досежно размера на
присъденото застрахователно обезщетение: жалбоподателят твърди, че
присъденото с обжалваното решение обезщетение е завишено, предвид
задължителната съдебната практика и предвид обстоятелството, несъобразено
от първоинстанционния съд, относно приноса на пострадалат ищца за
получаване на посочените увреди. Тези оплаквания решаващият въззивен
състав намира за основателни.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема за доказани
твърдените от ищцата увреди на здравето й, констатирани и от СМЕ и от
КСППЕ, подробно описани по-горе. Приема за доказано и съществуването
на пряка причинно-следствена връзка между увредите и преживяното от
ищцата ПТП, но намира, че размерът на определеното от
първоинстанционния съд обезщетение е завишен.
При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти
и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вкл. и
бъдещото отражение на претърпяните травми на здравето на ищеца.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде
възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със
здравословното състояние на ищцата и неговото трайно увреждане. Основни
критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищцата са
интензивността и продължителността на тези болки и страдания, както и
възрастта, обуславяща възможност за по-бързо възстановяване на здравето
й. В същото време не би следвало да се допуска обезщетението да се
превръща в своеобразна пазарна цена и да води да неоправдано обогатяване
за ищцата.
Претърпените от ищцата травми са довели до трайно затруднение на
5
движението й за срок от окоро 6 месеца, като първите три месеца е била
напълно неподвижна от кръста надолу. Ищцата е изпитвала по-интензивни
болки през първите 2 месеца, като пълния възстановителен период е бил
около 1 година. Здравето на ищцата понастоящем е напълно възстановено,
като тя търпи спорадични болки в дясната тазобедрена става със слаб
интензитет при силно натоварване и при смяна на времето. Като трайна
негативна последица от преживяната травма е останала ограничен обем на
движение в дясната тазобедрена стана при въртене на десния крак навътре от
20 градуса при норма от 45 градуса, но която не се отразява на походката на
ищцата.
Несъмнено ищцата е преживяла значителни болки и страдания
първите два месеца, които са били с висок интензитет, през целия
възстановителен период от около шест месеца е изпитвала дискомфорт,
който към настоящия момент е изцяло отшумял.
Съдът съобразява и преживяната от ищцата остра стресова реакция,
породена както от преживяното ПТП, така и от последвалото сравнително
дълготрайно лечение от около една година, но следва да се съобрази и фактът,
че ищцата е преживяла в миналото си и други травмиращи събития, които
обуславят нейна свръхемоционалност и сензитивност, които също водят до
полученото разстройство в адаптацията. Описаното от КСППЕ адаптационно
разстройство е разстройство от най-лек тип, лесно отшумяващо ( при
преодоляване на причината за отключването му; в случая по-
продължителното обездвижване на ищцата) и неизискващо специално
лечение, каквото не е и назначавано на ищцата.
При определяне на размера на обезщетението следва да бъде
съобразена правилно и обществено-икономическата обстановка в страната
към датата на ПТП - м. май на 2017г., обществения критерий за
справедливост и съдебната практика, вкл. и по отношение на размера на
обезщетенията, съобразени със застрахователните лимити.
Определената сума за обезщетение от първоинстанционинят съд в
размер на 70 000 лв. е завишена. Настоящият съдебен състав намира, че
сумата от 60 000 лв. съставлява справедливо и достатъчно обезщетение на
преживените от ищцата болки и страдания и останалите трайни
физиологични последици- ограничен обем на движения на дясната
тазобедрена става.
Настоящата съдебна инстанция намира, че формираните от
първоинстанционния съд изводи относно липсата на принос на ищцата за
настъпване на вредоносния резултат са неправилни и незаконосъобразни.
Ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, като пътник на предна
дясна седалка на автомобила. Това обстоятелство не е спорно, а исъщото се
доказва от заключението на САТЕ. Това поведение на ищцата основно е
довело до получената от нея травма, съставляваща счупване на дясната
тазобедрена става, поради усукване на тялото й и удар на коляното й в
6
арматурното табло, съгл. заключенията и на СМЕ и САТЕ. Очевидно,
травмата на ищцата й се причинена от свободното движение на тялото й в
купето на автомобила, при удара на същия в паркирания товарен автомобил,
което не би настъпило, ако беше с правилно поставен предпазен колан.
Настоящият съдебен състав намира, че съпричиняването на
вредоносния резултат следва да бъде определено в размер на 20% от страна
на пострадалата и приетата по-горе за справедлива сума следва да бъде
намалена с 20% до размера на 48000 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че твърденият принос на
пострадалата за настъпване на последици от ПТП е доказан по категоричен
начин, при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела: в този см. направеното с въззивната жалба възражение е
основателно и доказано и предвид задължителната съдебна практика,
постановена по реда на чл.290 от ГПК - Решение №92/25.07.2013г. по т.д.№
540/2012г., Второ т.о. , ТК, ВКС.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира посочените
възражения, изложени във въззивната жалба за основателни и доказани и
същата следва да бъде уважена.
По възражението, наведено от жалбоподателя досежно неправилно
определяне на началната датата на течение на претендираната законова лихва:
това възражение е неоснователно и несъстоятелно, доколкото се твърди, че
датата на изискуемост на задължението е датата на деликта (30.05.2017г.) ;
видно е, че това твърдение на жалбоподателя е невярно, датата на
изискуемост на задължението е правилно определена, съгл. разп. на КЗ -
24.01.2019г.
Гореизложеното обуславя отмяната на първоинстанционното решение
в обжалваната му от ЗК « ЛЕВ ИНС» АД част и постановяване на друго, с
което предявения иск да бъде отхвърлен до размера на 48 000 лева.
По разноските: предвид изхода на делото и пълното уважаване на
въззиванта жалба, решението следва да бъде изменено и в частта за
разноските: Следва да бъде намален и размера на държавната такса,
дължима от ответника по сметка на СГС и размера на адв. възнаграждение
на от пълномощника на ищцата, присъден по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.
Предвид изхода на делото в настоящата инстанция и на осн. чл. 78 ал.
1 от ГПК във вр. с чл.81 и чл.273 от ГПК следва да бъдат присъдени
7
разноски на жалбоподателя ЗК «ЛЕВ ИНС» АД в размер на 440 лв.
заплатена държавна такса и 300 лв. юристконсултско възнаграждение, съгл.
представения списък. Възражение за прекомерност не е направено. Разноски
на въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 261847 от 17.12.2020г., постановено
по гр.дело №1091/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 15-ти състав, в частта, с
която предявения от Д. К. К. иск с правно осн. 432 ал. 1 КЗ за
обезщетяване на неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата
от 48000 лв. (четиридесет и осем хиляди лева) до сумата от 70 000 лв.
(седемдесет хиляди лева) ведно със следващата се законова лихва от
24.01.2019г. до пълното изплащане на сумата, както и в частта му за
присъдения на адв.О. адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА в размер на
2630 лв. за сумата от 266 лв. ( двеста шестдесет и шест лева ) до размера
на сумата от 2 364 лв. с начислено ДДС (четиристотин и четиридесет лева),
както и в частта му, с която ЗК „ ЛЕВ ИНС “ АД е осъдено да заплати
държавна такса в полза на СГС в размер на 3050 лв. за сумата от 1 150 лв.
(хиляда сто и петдесет лева ) до размера на сумата от 1 870 лв. (хиляда
осемстотин и седемдесет лева) и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. К. с ЕГН ********** с адрес:
гр.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.** срещу ЗК „ ЛЕВ ИНС“ АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни
връх“ № 51Д иск с правно осн. 432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди за сумата над 48 000 лв.
( четиридесет и осем хиляди лева) ведно със следващата се законова лихва от
24.01.2019г. до сумата от 70 000 лв. ( седемдесет хиляди лева) ведно със
следващата се законова лихва от 24.01.2019г., присъдена с посоченото
решение, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. К. К. с ЕГН ********** с адрес: гр.***, ж.к. „***“,
бл.***, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“
8
№ 51Д сумата от 440 лв. (четиристотин и четиридесет лева) на осн. чл.78
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.81 и чл.273 от ГПК, разноски по делото за
настоящата инстанция и сумата от 300 лв. (триста лева) юристконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
жалбоподателя ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, ответник в първата инстанция: ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9