№ 20801
гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110147896 по описа за 2023 година
Фирма е предявило срещу Фирма обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4425.75 лв.,
представляваща остатък регресно вземане по заплатено застрахователно
обезщетение по щета № ************** по застраховка „Каско Стандарт“ по
застрахователна полица № ***********, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 25.03.2023 г. събитие /ПТП/, ведно със законна
лихва за период от предявяване на исковата молба - 28.08.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 80.64 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 07.07.2023 г. до 25.08.2023 г.
Ищецът твърди, че на 25.03.2023 г., на АМ „Тракия“ между 89-ти и 90-ти
километър, в близост до пътен възел „Пазарджик“, на паркинга на ресторант
„Горнооряховска скара“, от южната страна на магистралата, водачът на МПС
марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № *******, докато се движи посока
Бургас в лявата /изпреварваща/ лента, губи контрол над автомобила, пресича
пътното платно, къса предпазната мантинела о се удря в паркираните на
паркинга коли, една от който е МПС марка „Мерцедес“ модел „С 500“, с рег.
№ *******. Бил съставен протокол за ПТП. В исковата молба е посочено, че
за МПС марка „Мерцедес“ модел „С 500“, с рег. № ******* към момента на
ПТП има валидна застраховка „Каско“ сключена при него, а МПС марка
„Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № ******* бил застрахован при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За причинените от
ПТП вреди при ищеца била образувана щета № **************. Посочва се,
че било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 14605 лв. Към
ответника била предявена регресна претенция, като на 06.06.2023 г.
ответникът бил заплатил сумата в размер на 10179.25 лв. Претендира
1
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск по размер. Оспорва се стойността на
причините вреди по МПС марка „Мерцедес“ модел „С 500“, с рег. № *******,
както и причинно- следствената връзка между процесното ПТП и
причинените вреди. Посочва, че отговорността на ответника възлизала на
сумата от 10179.25 лв., която сума била заплатена на ищеца. Оспорва се
претенцията за разноски. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира
разноски, в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411от
КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице;
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника
водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между
вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от
ищеца плащане стойността на вредите.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата за наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице;
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника
водач, причинените от ПТП вреди, извършеното от ищеца плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 14605 лв., както, че ответникът на
06.06.2023 г. е заплатил на ищеца сумата от 10179.25 лв. във връзка с
реализираната щета.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер,
са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и
събраните писмени доказателства /застрахователна полица, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, преводни нареждания, застрахователна
преписка и др./, както и извършеното от ответника частично погасяване,
което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг
на посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК
съдът приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани.
Спорния въпрос по делото касае единствено размера на вредите,
2
причинени на застрахования при Фирма автомобил, респ. в какъв размер е
възникнало регресното вземане на ищеца.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането -
да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира
като компетентно изготвена, се установява, че стойността за възстановяване
на МПС марка „Мерцедес“, модел „С 500“ с рег. № ********, изчислена на
база пазарни цени към датата на ПТП е 73519.55 лв. Вещото лице е посочило,
че действителната /средна пазарна/ стойност на процесният лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „С 500“ с рег. № ********, определена към датата
на настъпване на застрахователното събитие била 17160 лв., като стойността
необходима за неговото възстановяване надвишавала неговата действителна
стойност към датата на произшествието, поради което в случая била налице
тотална щета. Съгласно заключението стойността на запазените части по
МПС марка „Мерцедес“, модел „С 500“ с рег. № ********, представлявали 20
% от неговата действителна стойност, поради което стойността на
застрахователното обезщетение за марка „Мерцедес“, модел „С 500“ с рег. №
********, определена при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части в размер на 20 % е 13728 лв. Настоящият състав с оглед
приетото по делото заключение намира, че в случая е налице тотална щета,
тъй като стойността необходима за възстановяване на процесното МПС
надхвърля неговата действителна стойност към датата на настъпване на ПТП.
При това положение при определяне на обезщетението стойността на
запазените части следва да се приспадне от действителната стойност на
автомобила към настъпване на застрахователното събитие /в този смисъл
решение № 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО/. Съгласно
3
заключението на САТЕ стойността на дължимото обезщетение при условията
на тотална щета и след приспадане на запазените части е в размер на 13728
лв. По делото е безспорно, че ответникът след отправената регресна покана е
заплатил на ищеца във връзка с процесното ПТП сумата от 10179.25 лв., то
дължима се явява сума в размер на 3548.75 лв., поради което искът по чл. 411
КЗ следва да бъде уважен в така посочения размер, а за разликата до пълния
предявен размер от 4425.75 лв. следва да се отхвърли.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящият състав намира,
че задължението на застрахователя на неговата гражданска отговорност към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което с оглед регресния характер на вземането, не може да
се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на
делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ. В
случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички
необходими документи. Страните не спорят, че поканата е предявена на
ответника на 06.06.2023 г., а това се установява и от представеното известие
за доставяне, както и с оглед обстоятелството, че ответникът е извършил
частично плащане. С оглед на гореизложеното основателна се явява
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като определено по реда на чл.
162 ГПК претендираното обезщетение за забава за периода от 07.07.2023 г. до
25.08.2023г. възлиза на сумата в размер на 64.66 лв., поради което искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в така посочения размер, а за
разликата до пълния предявен размер от 80.64 лв. следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски,
като страната претендира сумата от 227.03 лв., заплатена държавна такса, 300
лв. депозит за вещо лице по САТЕ, както и 900.77 лв.с ДДС адвокатско
възнаграждение. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намира
за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което същото следва да бъде
оставено без уважение. С оглед частичната основателност на исковите
претенции на ищецът следва да му бъде присъдена сумата в размер на 1144.86
лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, като
страната претендира сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
което настоящият състав определи с оглед на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от
ГПК. С оглед изход на спора на ответника следва да се присъди сумата от
19.81 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Фирма ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
/администрравитен адрес/, да заплати на Фирма, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление /административен адрес/, по предявените
обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от 3548.75 лв., представляваща остатък
регресно вземане по заплатено застрахователно обезщетение по щета №
************** по застраховка „Каско Стандарт“ по застрахователна полица
№ ***********, във връзка с настъпило застрахователно събитие на
25.03.2023 г. събитие /ПТП/, ведно със законна лихва за период от
предявяване на исковата молба - 28.08.2023 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 64.66 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 07.07.2023 г. до 25.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над
уважения размер от 3548.75 лв. до пълния претендиран размер от 4425.75 лв.,
ведно със законна лихва за период от предявяване на исковата молба -
28.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и иска за обезщетение за
забава над уважения размер от 64.66 лв. до пълния претендиран размер от
80.64 лв.
ОСЪЖДА Фирма ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
/администрравитен адрес/, да заплати на Фирма, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление /административен адрес/, на основание чл.
78, ал. 1 във вр. с ал. 8 ГПК сумата в размер на 1144.86 лв. - разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на Фирма ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление /администрравитен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 във
вр. ал. 8 ГПК сумата в размер на 19.81 лв. - разноски в производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5