№ 396
гр. София, 16.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600440 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.271 ал. 11 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение на Софийски градски съд, НО-18 състав от 28.04.2022 г.,
постановено по НОХД № 2238/2019 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение
молбата на защитника адвокат Т. Г. за отмяна на наложената му глоба /в размер на 1000 лв.,
наложена му на основание чл. 271 ал.11 от НПК - поради неявяването му без уважителна
причина в съдебното заседание, насрочено за 16.03.2022 г./.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адвокат Т. Г. с молба да бъде
отменено, като и да бъде отменена наложената му глоба поради обстоятелството, че
неявяването му в заседанието от 16.03.2022 г. е било по изцяло уважителна причина. В
подкрепа на горната молба са изложени аргументи, че своевременно, преди заседанието от
16.03.2022 г., е подал до СГС, НО - 18 състав молба, придружена с издадено от декана на
Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ удостоверение, от което е видно, че
на същата дата от 10.30 до 14.30 часа е бил ангажиран с провеждането на лекции по
дисциплината „Наказателно право“ на студентите от II курс на ЮФ на ПУ „Паисий
Хилендарски“, където работи по трудов договор от 2001 г. на длъжност „***“ по
Наказателно право. Изтъква, че Законът за адвокатурата позволява съвместяването на
свободната професия на адвоката с професията на преподавател по правни науки във висше
учебно заведение, както е в конкретния случай. Намира за житейски и правно логично
служебните ангажименти, които възникват във връзка с упражняваната от него съвместно с
адвокатската му професия професия на преподавател по наказателно право в ЮФ на ПУ
„Паисий Хилендарски“ да следва да се разглеждат като уважителни причини за
невъзможността му да се явя в конкретно съдебно заседание, когато няма данни за
злоупотреба с това положение. Счита, че такива данни в конкретния случай категорично не
могат да бъдат открити по делото. Твърди, че делото се разглежда пред СГС, НО - 18 състав
1
от 2019 г. и че обсъжданият случай е първият и единствен, в който се е наложило заседание
по делото да се отложи по вина на защитата или подсъдимото лице.
Не оспорва факта, че датата 16.03.2022 г. е била обсъдена с него и в този смисъл е била
съгласувана с графика на служебните му ангажименти, но въпреки това моли въззивния съд
да съобрази, че тази дата е била определена преди изготвянето на графика с учебните
занятия за втория учебен семестър на учебната 2021/2022 г. на студентите по право от II
курс редовно обучение в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“, който е започнал на 14
февруари 2022 г. По тази причина изтъква, че не е имало начин да предвидя, че съгласно
утвърдената по-късно програма датата 16 март 2022 г. ще бъде определена като такава, на
която да е ангажиран в качеството си на преподавател по правни науки. Сочи, че става дума
за един изолиран случай, при който се е получило застъпване само по отношение на едно
конкретно съдебно заседание, т.е., за инцидентен случай, при който служебните му
ангажименти като преподавател по правни науки са направили невъзможно явяването му в
съдебно заседание по делото – насроченото за 16.03.2022 г.
Моли да бъде съобразено също, че прилагането на крайната мярка по чл. 271, ал. 11 НПК
следва да е изключение, а не правило и че до нея следва да се прибягва само, когато от
цялостното поведение на съответната страна се налага разбирането, че действа
недобросъвестно по отношение ритмичността в провеждането на съдебните заседания по
делото, какъвто, според него, настоящият случай не е.
Отделно от гореизложеното адвокат Г. заявява и становище, че предвид досегашното му
процесуално поведение по делото налагането на глоба в размер на максимално допустимият
такъв представлява известна демонстрация на пренебрежително отношение към
преподавателската професия като цяло, като намира същата за напълно неуместна и изцяло
незаслужена - визира декларацията, съдържаща се имплицитно в определението, с което е
наложена глобата, за това, че ангажиментът, за който са представени доказателства, не бил
„уважителна причина“ за неявяването му по делото.
Предвид така изложеното моли да бъде отменено обжалваното определение като бъде
отменена и наложената му глоба.
АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени наведените в жалбата на адвокат Т.
Г. доводи във връзка с данните по делото и като провери служебно правилността на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
В производството по НОХД № 2238/2019 г. по описа на СГС, разглеждано от 18 състав
на наказателното отделение на същия съд, адвокат Т. Г. участва в качеството на
упълномощен защитник на подсъдимия Н. М. и като такъв по силата на чл. 253 т.2 пр.2 от
НПК се явява страна в съдебното производство.
От съдържанието на протокола от проведеното на 24.01.2022 г. поредно заседание по
делото се установява, че адвокат Т. Г. е взел участие в това заседание и че при отлагането на
делото и определянето на датата за провеждане на следващото заседание той е уведомявал
съдебния състав за ангажиментите си и породената от тях невъзможност да се яви на
2
предложените от съда дати 24.02.2022 г., 25.02.2022 г. и 28.02.2022 г. В крайна сметка в
протокола от това съдебно заседание е отбелязано, че следващото заседание по делото се
насрочва за 16.03.2022 г. от 10.30 часа, за когато подсъдимият и неговият защитник –
адвокат Т. Г. - са уведомени. Доколкото не е протоколирано възражение или несъгласие на
адвокат Т. Г. с датата и часа на следващото насрочено по делото заседание, каквито
възражения изрично са били заявявани относно другите предложени дати, очевидно датата
16.03.2022 г. и часът 10.30 са били предварително обсъдени и съгласувани с него и той ги е
приел, като това обстоятелство на практика не се и оспорва от адвокат Г. в подадената от
него жалба.
В НПК няма нормативно установени правила, които да дефинират понятието
„уважителна причина за неявяване“ пред орган на досъдебното производство или пред съд,
като това е напълно обяснимо предвид разнообразието на обстоятелствата и събитията,
които в житейски и служебен аспект биха представлявали обективна пречка за явяването на
участниците в наказателния процес пред съответния орган /съд, прокурор, разследващ
орган/. Т.е., използваната от законодателя обща формулировка „уважителна причина за
неявяване“ е следствие на голямото многообразие от възможни фактори, които биха могли
да създадат обективно препятствие за даден участник в наказателния процес да се яви пред
съответния орган в изпълнение на процесуаните си задължения. Затова във всеки отделен
случай този орган следва да преценява дали конкретната причина за неявяването е
уважителна по своя характер. Така, съобразявайки всички данни по делото, имащи
отношение към обсъжданата проблематика, и преценявайки ги във връзка със заявената от
адвокат Т. Г. причина за неявяването му в съдебното заседание, насрочено за 16.03.2022 г. от
10.30 часа, настоящият състав на АС-София счита, че в конкретния случай тази причина се
явява неуважителна по смисъла на чл. 271 ал.11 от НПК. Проследявайки в хронология
относимите към настоящия казус събития, следва да се отчете, че датата и часът на
обсъжданото съдебно заседание, за което по линия на международното правно
сътрудничество по наказателни дела е било предвидено провеждането на разпит на
свидетели-чешки граждани чрез видеоконферентна връзка с Градски съд – Прага, са били
съгласувани отнапред /още в края на календарната 2021 г./ с всички страните в процеса и в
частност със защитника адвокат Г., като съгласието на последния с тази дата и час е било
потвърдено и в съдебното заседание, проведено на 24.01.2022 г. Следователно за датата на
въпросното съдебно заседание адвокат Т. Г. не само е бил уведомен достатъчно
своевременно, но за определянето на тази дата той е изразил и изричното си съгласие, като
отнапред е бил и наясно с предвидените за провеждане в това заседание съдебни следствени
действия, включително и такива чрез международно правно сътрудничество по наказателни
дела. По собствените на адвокат Г. твърдения същият е узнал за служебните си ангажименти
като преподавател по дисциплината „Наказателно право“ в ЮФ на ПУ „Паисий
Хилендарски“ във връзка с провеждането на въпросната дата /16.03.2022 г./ на лекции по
тази дисциплина на студентите от II курс на ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“ по-късно,
но не след датата 14.02.2022 г., когато, отново съгласно неговите твърдения, са започнали
учебните занятия за втория учебен семестър. Така, въпреки, че към датата 14.02.2022 г.
3
адвокат Т. Г. вече е знаел за графика на учебните занятия за втория учебен семестър на
учебната 2021/2022 г. на студентите по право от втори курс в ЮФ на ПУ „Паисий
Хилендарски“, а по този начин и за ангажимента си с провеждане на лекции на датата
16.03.2022 г., той не е предприел никакви действия за своевременното уведомяване на
съдебния състав на СГС за този нововъзникнал му за датата 16.03.2022 г. преподавателски
ангажимент. Считано след датата 14.02.2022 г. до датата на следващото съдебно заседание,
насрочено за 16.03.2022 г., е имало повече от месец, който период, при своевременно
уведомяване от страна на защитника, е бил напълно достатъчен за градския съд евентуално
да пренасрочи заседанието за друга удобна за защитника дата, както и съответно да
организира провеждането на предвидените разпити на свидетели чрез видеоконферентна
връзка с Градски съд – Прага на определената нова дата. Но вместо навреме да сведе до
знанието на съда информацията за предстоящия му ангажимент като преподавател, адвокат
Т. Г. по напълно неясни причини е изчакал повече от един месец - до датата 15.03.2022 г. - и
едва тогава, в последния момент – в деня преди заседанието, е уведомил СГС за
невъзможността да се яви в насроченото за следващия ден съдебно заседание поради
ангажираността му с провеждането на лекции по Наказателно право на студентите от втори
курс, редовно обучение, в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“. Всички гореизброени
обстоятелства надлежно са били обсъдени от първостепенния съд и внимателната им
преценка е довела до правилен и обоснован извод, че в обсъждания случай в действителност
се касае за недобросъвестно и укоримо процесуално поведение на адвокат Т. Г. при
изпълнението на задълженията му на защитник във висящото пред СГС съдебно
/наказателно/ производство, което поведение е станало и единствената причина за отлагане
на делото на въпросната дата.
Без въобще да бъдат подценявани достойнствата на преподавателската професия /ценени
високо от членовете на въззивния съдебен състав/ и без да бъдат омаловажавани труда и
усилията на преподавателите във висшите учебни заведения, АС-София счита, че в
конкретния случай и при описаните обстоятелства относно организацията на работа по
разглеждане на настоящото дело общественият интерес от провеждането на отложеното
съдебно заседание и от своевременното приключване на делото следва да бъде отчетен с
приоритет пред обществения интерес от провеждането на лекции по дисциплината
„Наказателно право“ на студентите от втори курс на ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“ с
участието на преподавателя Т. Г..
Противното би означавало, че при напълно добросъвестни и процесуално законосъобразни
действия на съда по администрирането и организацията на провеждане на заседанието по
конкретно дело, при които отнапред са отчетени и съблюдавани интересите на участниците
в процеса и взетите решения по организацията и движението на делото са били съгласувани
с тези участници, както е и в настоящия случай, непропорционално следва да се даде
приоритет на друга обществено легитимна цел /каквато е образованието/ за сметка на
значимия обществен интерес от своевременното приключване на наказателните дела. Т.е.,
участието на защитника в провеждането на лекции във ВУЗ в качеството му на
4
преподавател в случая не може да бъде прието за законно призната и оправдаваща
обществения интерес причина разглеждането на висящото пред СГС дело да бъде отложено
и по този начин обективно забавено, независимо от положените организационни и други
усилия от решаващия съд, в резултат на което да се създадат предпоставки то да не
приключи в разумен срок, както и да се затрудни ефективното упражняване на правото на
защита на подсъдимия и на правата на пострадалите от твърдяното престъпление.
Тук следва да се подчертае, че правото на разглеждане на наказателното дело в разумен срок
по смисъла на чл. 6, т. 1, изр. 1 КЗПЧОС и чл. 14, т. 1, изр. 1 МПГПП не е само привилегия
на обвиняемия/подсъдимия, но в редица случаи съставлява и право на други заинтересовани
лица (например, когато изходът от наказателното производство е решаващ за получаване на
обезщетение от пострадалия - решение от 27.08.1992 г. на ЕСПЧ по делото Томази срещу
Франция; решение от 12.02.2004 г. на ЕСПЧ по делото Перез срещу Франция). Затова във
всички случаи своевременното правораздаване отговаря на обществения интерес, защото е
напълно възможно забавеното правосъдие да се превърне във фактически отказ от
правосъдие. По тази причина и държавата е длъжна да вземе всички допустими мерки за
преодоляване на неоправданото забавяне на процеса, каквато, най-вече дисциплинираща
освен, че е и санкционираща, е предвидената в чл. 271 ал.11 от НПК мярка – налагане на
глоба на участници в процеса, които чрез своето недобросъвестно процесуално поведение
стават причина за забавянето му.
Напълно лишен от основание е аргументът на адвокат Г., че санкцията по чл. 271, ал. 11
НПК е крайна мярка, до прилагането на която следва да се прибягва само, когато от
цялостното поведение на съответната страна се налага разбирането, че действа
недобросъвестно по отношение ритмичността в провеждането на съдебните заседания по
делото. От самото съдържание на разпоредбата на чл. 271 ал.11 от НПК е видно, че
предвидената в нея санкция се налага за отлагане поради неявяване на конкретно съдебно
заседание, а не за отлагане поради цялостно поведение на визираните участници в процеса.
В случая оспорваната санкция е наложена единствено и само заради неявяването на адвокат
Т. Г. в конкретно съдебно заседание /това на 16.03.2022 г./, а не заради цялостното му
поведение в процеса, относно което не възникват никакви съмнения, че е добросъвестно.
Неоснователно е и оплакването на адвокат Г., че предвид досегашното му процесуално
поведение по делото налагането на глоба в максимален размер представлява демонстрация
на пренебрежително отношение към преподавателската професия като цяло. Твърдението на
защитника за проявено от СГС пренебрежително отношение към преподавателската
професия е напълно произволно и не се основава на вложения в мотивите на определението
за налагането на глобата смисъл. Изводът на градския съд, че в конкретния случай
описаният преподавателски ангажимент на защитника не е „уважителна причина“ за
неявяването му по делото, впрочем напълно споделен и от въззивния съд, не сочи и не
навежда на никаква пренебрежителна демонстрация спрямо професията на преподавателя
във ВУЗ, а е израз на субективната оценка /на състава на съда/ на конкретни обстоятелства,
визирани като причина, обективно възпрепятствала явяването на защитника в съдебното
5
заседание. Това, че по мнение на първоинстанционния съдебен състав в конкретния случай
разглеждането на делото в разумен срок и своевременното му приключване следва да се
ползват с приоритет като преследващи по-значим обществен интерес, категорично не
означава нито неглижиране и пренебрегване на обществената полза от обучението във ВУЗ,
нито пък пренебрежително отношение към професията на преподавател във ВУЗ.
Съпоставката между преподавателската професия и правораздавателната дейност по
наказателни дела на плоскостта на оценката за морално-етични категории и ценности е
некоректна и не обслужва преследваните от тях легитимни цели. Конкуренцията между тези
общественополезни дейности относно приоритетите за явяване на участниците в процеса
следва да се разрешава балансирано, като от данните по делото е видно, че в хода на
производството първоинстанционният състав винаги е подхождал с разбиране и неизменно
се е съобразявал със заявяваните от защитника негови служебни ангажименти, включително
и с тези, свързани с преподавателската му дейност, като в определени ситуации градският
съд очевидно е отдавал приоритет на ангажираността на адвокат Г. с преподавателската му
дейност.
Предвид всичко гореизложено въззивната инстанция намира за правилен и законосъобразен
отказа на СГС да отмени наложената на защитника адвокат Т. Г. глоба заради неявяването
му без уважителна причина в съдебното заседание на 16.03.2022 г.
Мотивиран от тези съображения Апелативен съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски градски съд, НО-18 състав от
28.04.2022 г., постановено по НОХД № 2238/2019 г. по описа на същия съд, с което е
оставена без уважение молбата на защитника адвокат Т. Г. за отмяна на наложената му
глоба /в размер на 1 000 лв., наложена му на основание чл. 271 ал.11 от НПК - поради
неявяването му без уважителна причина в съдебното заседание, насрочено за 16.03.2022 г./.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6