Присъда по дело №520/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260004
Дата: 23 септември 2020 г. (в сила от 1 февруари 2021 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20201720200520
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 април 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА

 

 

Номер 260004         Година 2020          Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишки районен съд                    ІІ нак.състав

На 23 септември                            Година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

 Председател: ПЕТЯ КОТЕВА

 

  

                                  1.ГЕРГАНА ГРИГОРОВА               

      Съдебни заседатели:

2.ИЗАБЕЛ АНГЕЛОВА

 

Секретар: ДАНИЕЛА БЛАГОЕВА

Прокурор: СОФИЯ ДИМИТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия КОТЕВА НОХ дело номер 00520 по описа за 2020 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият М.С.Г. - роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, ****, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 29.11.2019г. в гр. Перник, кв. Изток, ул. „Юрий Гагарин“ №**, без надлежно разрешително, съгласно чл.32 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества - кокаин с нето тегло 2.8592 грама, със съдържание на кокаин 28.34% на стойност 257.32 лева /определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г.-изм.ДВ бр.14 от 18.02.2000г. за определяне на цени на наркотични вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството/, поради което и на основание чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1/една/ година и на наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000лв./две хиляди лева/.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“, се отлага за срок от 3/три/ години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

На основание чл.354а, ал.6 от НК предметът на престъплението  - кокаин с общо нето тегло 2.8592 грама- предаден с приемателно-предавателен протокол №67525 от 20.12.2019г. за съхранение на ЦМУ, отдел „МРР-НОП“, се ОТНЕМАТ в полза на държавата.

На основание чл.133, ал.1 от ПАС веществените доказателства по делото - хартиен плик/л.50/ по делото, съдържащ празни опаковки, да се унищожат след влизане на присъдата в сила, тъй като са без стойност.

На основание чл.111, ал.1 от НПК веществените доказателства по делото - два броя електронни везни - оставени на съхранение във Второ РУ-Перник, се връщат на правоимащото лице М.с.Г., с ЕГН **********.

ОСЪЖДА подсъдимият М.С.Г. - със снета самоличност, да заплати по сметка на ОД - МВР - гр.Перник сумата от 309,50 лв. /триста и девет лева и петдесет стотинки/, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Перник сумата от 50/петдесет/ лева, представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Пернишки окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

1.             

              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

2.

Вярно с оригинала

ДБ

 

 

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 260004 от 23.09.2020 г. нохд № 00520/2020 г. по описа на Районен съд П.:

 

С обвинителен акт на Районна прокуратура П. на М.С.Г. е било повдигнато обвинения за престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК, тъй като на 29.11.2019г. в гр.П.,кв. Изток, ул. Юрий Гагарин № 39 без надлежно разрешително, съгласно чл.32 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества - кокаин с нето тегло 2,8592 грама със съдържание на кокаин 28,34 % на стойност 257,32 лева (определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г.-изм. ДВ бр.14 от 18.02.2000г. за определяне на цени на наркотични вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството).

По изложени в хода на съдебните прения съображения, прокурорът от Районна прокуратура П. поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия Г. обвинение. Предлага на лицето да бъдат наложени при баланс на смекчаващите и отекчаващите отговорността обстоятелства кумулативно предвидените наказания лишаване от свобода и глоба, размерът на които да бъде определен при условията на чл. 54 от НК около средния предвиден за този вид престъпление. 

Подсъдимият М.С.Г. дава обяснения чрез които не отрича, че е държал инкриминираното количество кокаин. Твърди, че го е закупил за употреба със свои приятели. Упражнявайки правото си на последна дума, изразява съжаление за извършеното.

Защитникът на подсъдимия – адв.Г.М. *** излага доводи за преквалификация на престъплението  от чл. 354а, ал.3 от НК в такова по чл. 354а, ал.5 от НК, за което лицето да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по чл. 78а от НК. Като алтернатива лансира тезата за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, като намери приложение и чл. 66 от НК.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимят М.С.Г. е роден на *** ***. Живее в същия град, в апартамент, находящ се в кв. Изток, ул. Юрий Гагарин № 39. Не е осъждан.

В ОД на МВР П. бил получен оперативен сигнал, че лицето М.С.Г., държи в себе си и разпространява високорискови наркотични вещества – предимно кокаин. Въз основа на събраната информация било взето решение за пристъпване към проверка за  съпричастност на подсъдимия в дейността по разпространение на такива вещества.

В тази връзка била сформирана група от служители на сектор  „Противодействие на криминалната престъпност” при ОД на МВР П., в чийто състав били включени свидетелите М.Б.Д., В.В.И. и К.В.К.. Около 19:00 часа на 29.11.2019 г.  полицейските служители предприели наблюдение на бл. 39, намиращ се на ул. Юрий Гагарин в гр. П., тъй като разполагали с информация, че Г. разпространява наркотичните вещества пред входа на блока, в който живее. Около 20:00 часа те визуално възприели, че подсъдимият излъзъл от входа и застанал в непосредствена близост до сградата. След кратък период от време до него спрял лек автомобил  „Мерцедес”, към който се отправил Г.. В този момент свидетелите М.Б.Д., В.В.И. и К.В.К. се доближили до подсъдимия и се легитимирали. Същите визуално възприели как подсъдимият изхвърля от ръката си полиетиленото пликче, което паднало на земята. Установили и самоличността на намиращите се в лекия автомобил лица – свидетелите К.И.Б. и В.С.В..

В хода на проведената беседа Г. обяснил от полицейските служители, че в изхвърленото пликче има кокаин, както и че в дръжката на моп, който се намира в банята на неговото жилище съхранява още няколко пликчета, съдържащи същото наркотично вещество.

На място пристигнал разследващ полицай, който извършил  оглед, при който било иззето изхвърленото от подсъдимия самозалепващо се полиетиленово пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество, а след това-претърсване на намиращото се в блока жилище на подсъдимия, по време на който били намерени и иззети като веществени доказателства четири броя прозрачни самозалепващи се пликчета с бяло прахообразно вещество, които били скрити в дръжката на намиращ се в банята моп. При тези действия, извършени при условията на неотложност, били иззети и намерените в апартамента два броя електронни везни, за които действие бил съставен протокол за претърсване и изземване и изготвен фотоалбум.

Иззетите полиетиленови пликчета били запечатени в в хартиени пликови, върху които били поставени подписите на разследващия полицай и на присъствалите поемни лица.

В хода на разследването е изготвена  физико-химична експертиза № 445 от 8.12.2019 г., посредством която е установено, че бялото прахообразно вещество, съдържащо в пликчетата,  иззети с протокола за оглед и с този за претърсване и изземване, по своите морфологични белези и химичен състав, представлява кокаин, със съдържание на активен компонент 28,34%, с общо нетно тегло 2,8592 грама.

Установеното количество кокаин остойностено в съответствие с изискванията на  Постановление на Министерски съвет № 23 на от 29.01.1998 г., изм. ДВ бр.14 от 18.02.2000 г. за определяне на цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството възлиза на стойност от 257,32 лева.

Кокаинът подлежи на международен контрол съгласно Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961 г., ратифицирана от България. Същият е поставен и под вътрешен контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно чл. 3, ал.2 от този закон конопът  попада в списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, който се съдържа като Приложение № 1 в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Подсъдимият не притежавал надлежно разрешително да държи горепосочените количества кокаин, представляващи високорискови наркотични вещества.

От заключението на изготвената съдебнопсихиатрична експертиза е видно, че М.Г. не страда от психично заболяване или зависимост към прием на наркотични и упойващи вещества.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена, като взе предвид показанията на свидетелите М.Б.Д., В.В.И. и К.В.К., които на инкриминираната дата като полицейски служители лично са участвали в извършената проверка във връзка с постъпилата информация, че подсъдимият държи и разпространява наркотични вещества и установяват изложените по-горе фактически обстоятелства. В хода на осъществените процесуално-следствени действия по време на операцията е било установено наркотичното вещество, като едно от инкриминираните пликчета, в което се е съхранявала част от него е било изхвърлено лично от Г. при легитимацията на полицейските служители, а останалото количество, съдържащо се в обособени четири на брой такива опаковки, по обясненията на самия подсъдим е скрил в банята на жилището, което обитава, в  дръжката на моп.

Не е спорно, че св. С.Й.З. живее във фактическо съжителство с подсъдимия на адреса в гр. П., ул. Юрий Гагарин № 39, като нейните показания категорично насочват, че намерения в дръжката на мопа наркотик е на подсъдимия. Съдът цени нейните показания като достоверни, тъй като същите кореспондират с обясненията на подсъдимия и са съответни на  показанията на свидетилите М.Б.Д., В.В.И. и К.В.К., които еднопосочно потвърждават заявените пред тях обстоятелства от Г., както и факта, че посочените полицейски служители непосредствено са възприели пред жилищен блок № 39 на ул. Юрий Гагарин съставомерните действия на Г., който се е опитал да се освободи от държаното у него едно на брой пликче с бяло прахообразно вещество, изхвърляйки го на земята. Посочените гласни доказателствени източници кореспондират и с приетите като писмени доказателства  протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за претърсване и изземване с приложените към тях съответни фотоалбуми.  

При тези обективни данни се налага безспорния извод, че наркотичното вещество – кокаин, е било във фактическата власт на подсъдимия.

След изготвяне на физико-химичната експертиза не се спори, че се касае за високорисково наркотично вещество - кокаин, за държането на което подсъдимият няма надлежно разрешение.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият М.С.Г. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.354а, ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК, тъй като на 29.11.2019г. в гр.П.,кв. Изток, ул. Юрий Гагарин № 39 без надлежно разрешително, съгласно чл.32 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества - кокаин с нето тегло 2,8592 грама със съдържание на кокаин 28,34 % на стойност 257,32 лева (определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г.-изм. ДВ бр.14 от 18.02.2000г. за определяне на цени на наркотични вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството).

От обективна страна подсъдимият е извършил престъплението чрез действие-на инкриминираната дата е осъществил едно от изпълнителните деяния – държане на наркотично вещество (коноп), тъй като е упражнявал своя фактическа власт върху предмета на престъплението, който е  с нето тегло 2,8592 грама и съдържание на активен компонент кокаин 28,34% с висока степен на риска.

Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите съдържа изрична забрана за притежаване на наркотични вещества, като единственото изключение е за дейности с цел създаване на вещества, приложими в медицината. Режимът за извършване на тази дейност е лицензионен. Доказателствената съвкупност не сочи подсъдимият да притежава разрешение за придобиване и държане на високорисковото наркотично вещество, поради което е налице и другия обективен елемент от състава на престъплението, а именно отрицателния факт, че деецът не разполага с надлежно разрешително за придобиване и държане на предмета на престъплението.

От субективна страна деянието е извършено виновно при пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, тъй като е знаел, че притежанието на наркотично вещество е забранено, предвиждал е общественоопасни последици и въпреки това е искал настъпването им, несъобразявайки се с разпоредбите на закона.

Съдът не споделя лансираната теза от защитата на подсъдимия, за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.3 от НК, тъй като счита, че в конкретният случай не се касае за  маловажен случай. Съгласно дефиницията на това понятие, дадена в чл. 93, т.9 от НК за маловажен случай може да се приеме този при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В настоящия случай съдебният състав взе предвид важността на защитения обект на посегателство-обществените отношения, свързани със здравето не само на другите членове на обществото, но и на самия извършител. При това положение е без значение дали инкриминираното високорисково наркотично вещество - кокаин в настоящия случай е било за лична употреба, тъй като самото му държане е забранено от закона, поради вредния му ефект, като същото е застрашавало живота и здравето на самото лице.

Съдът не приема като смекчаващо отговорността обстоятелство лансираната теза от защитата на подсъдимия, че ако Г. не е посочил на полицейските служители, че в жилището си, в дръжката на моп държи още четири пакетчета от инкриминираното високорисково наркотично вещество, същите не биха били установени, предвид безспорно установените причини, довели до извършената на подсъдимия проверка, а именно постъпилата оперативна информация, че същият се занимава с разпространение на наркотични вещества, което е довело до предприемане на наблюдение върху неговата дейност. Именно неочакваната поява на свидетелите М.Б.Д., В.В.И. и К.В.К. и тяхното легитимиране, че са полицейски служители е провокирало подсъдимият незабавно да изхвърли държаното у себе си пакетче с кокаин, мотивиран именно да не  бъде разкрит. Оказаното съдействие чрез посочване на мястото в жилището си, където съхранява  и друго количество от този вид наркотично вещество, съдът приема като негово решение да смекчи своето положение, а не като преосмисляне на поведението си.

От друга страна завишеното количество и стойност на наркотичното вещество, неговото разпределение и съхранение в пет отделни пакетчета, заедно с посочените по-горе обстоятелства не налагат извод, че процесното деяние е с по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

По делото е установена липса на изградена наркотична зависимост на подсъдимия, предвид становището на вещото лице по приетата по делото съдебнопсихиатрична експертиза. Същевременно М.Г. е в зряла възраст – 42 години, като е разполагал със съответния житейски опит и зрялост в емоционално-волевата сфера, поради което  извършеното не може да се разглежда като резултат от недооценка на престъпния му характер и последиците от извършването му.

Чистото  съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление за извършеното и факта, че полага грижи за двама малолетни низходящи следва да бъдат оценени при индивидуализацията на наказанието, но същите не са достатъчни за квалификация на деянието като маловажен случай.

При изложените по-горе аргументи съдът счита, че случаят не е маловажен и правилната квалификация на извършеното от М.Г. е деяние по чл. 354а, ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК, а не посочената от неговата защита такава по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 от НК. Доколкото подобна преквалификация не може да се извърши, това не позволява и обсъждането на въпроса за освобождаването на дееца от наказателна отговорност и налагането само на административно наказание, каквито доводи са изложени от защитника на подсъдимия в хода на съдебните прения.

Като причини за извършване на деянието, съдът отчете заниженото правно съзнание на подсъдимия и незачитане на установения ред, свързан с контрола и разпространението на наркотични вещества.

По вида и размера на наказанието:

Предвид гореизложените правни изводи съдът призна М.С.Г. за виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК. Съдебният състав отчете всички значими за индивидуализацията на наказателната отговорност обстоятелства и достигна до извода, че отговорността на деецът следва да се реализира при условията на чл. 54 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства прие чистото съдебно минало на дееца, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина чрез дадените от него обяснения в хода на съдебното следствие, изразено съжаление за извършеното, както и факта, че полага грижи за двама малолетни низходящи. Отчете като отекчаващи такива завишените количество и ценова стойност на наркотичното вещество, както и начина на неговото съхранение - в пет отделни опаковки на различни места (у себе си и в жилището си), които съчетани с данните от приетата съдебнопсихиатрична експетиза, че  лицето не е зависимо към кокаин определят и завишената степен на обществена опасност на самото деяние. Отчитайки в пълен обем тежестта на извършеното деяние и личността на подсъдимия, съдът застъпва становище, че индивидуализацията на наказанието следва да се определи при значим превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което опрели минималния срок от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв (предвид показанията на св. С.З. за средномесечен семеен доход в размер на около 2000 лв). Именно наказания в посочения размер съдебният състав намира за най-подходящи с оглед поправянето на лицето и осъществяване целите на наказанието, предвидени от законодателя в чл. 36 от НК.

Съдът прие, че за поправянето на подсъдимия М.Г. не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от една година, поради което и на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изтърпяването му за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, през който деецът ще трябва да съобразява своето поведение със законите на страната.

Настоящият състав счита, че не е налице лансираната възможност от защитата на подсъдимия за допълнително смекчаване на наказателноправното положение на дееца, като се определи наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 55 от НК, включително и за ненакалагане на кумулативно предвиденото наказание глоба, тъй като по делото не се констатират многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито е възможно да се признае изключителен характер на някое от тях, за да се обоснове извод, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното престъпление би се явило несъразмерно тежко.

По веществените доказателства:

На основание чл.354а, ал.6 от НК настоящият състав постанови отнемане в полза на държавата количеството на наркотичното веществно кокаин с общо нето тегло 2,8592 грама, представляващо предмет на престъплението, който е  предаден на съхранение в Централно митническо управление, отдел „МРР-НОП” – гр. София с приемателно-предавателен протокол № 67525 от 20.12.2019 г., с оглед унищожаването му.

На основание чл.133, ал.1 от ПАС веществените доказателства по делото – хартиен плик, приложен на л.50 в досъдебното производство, съдържащ празни опаковки следва да се унищожи след влизане на присъдата в сила, тъй като е без стойност.

Предвид завършване на наказателното производство и на основание чл. 111, ал.1 от НПК веществените доказателства по делото – два броя електронни везни, оставени на съхранение във Второ РУ при  ОД на МВР П. се връщат на правоимащото лице М.С. Г., ЕГН **********, предвид предявеното в конкретния случай обвинение на подсъдимия, свързано с държането на предмета на престъплението. 

По разноските:

С оглед изхода на делото- осъдителна присъда, и на основание чл. 189, ал.3 от НПК настоящият състав осъди М. С.Г. да заплати по сметка на ОД на МВР П. сумата от 309,50 лв (триста и девет лева и 50 ст), представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд П. сумата от 50,00 лв (петдесет лева), представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие. Първата сума се доказва от приложените на л. 46 и л. 78 в досъдебното производство сметка за направени разходи и постановление на разследващия орган за изготвените физикохимична и съдебнопсихиатрична експертизи, а втората е постановена в хода на съдебното следствие съгласно протоколно определение от 23.09.2020 г.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

 ИЕ