МОТИВИ към решение № 304 постановено по АНД № 514/
2018г. по описа на РС- Разград
Постъпило е Постановление от РП Разград, в което
се сочи че производството е водено по чл.313, ал.1 от НК срещу Н.А.А. ЕГН **********,
за това, че на 25.09.2015г., в гр.Разград, е потвърдил
неистина в писмена декларация по чл.13, т.6 от Наредба I-157 от 01.10.2002г. на МВР
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, която по силата на чл.151, ал.5 от Закона за
движението по пътищата се дава пред орган на властта - служител от сектор „ПП“
при ОДМВР-Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно обстоятелството, че обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през всяка
календарна година/ не е в друга държава членка на ЕС.
Депозирано е предложение уличеното лице да бъде
освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба.
В с.з. нарушителят А., редовно призован не се явява. За
него упълномощен защитник от ДП – адв. Ив. И. ***, която оспорва правната
квалификация на деянието, навежда твърдения за липса на съставомерност. Моли за
оправдаване на обвиняемия.
За РП Разград в
с.з. участва представител – Прокурор Л.
Георгиев, който поддържа предложението, като моли съда при определяне размера
на наказанието да вземе предвид ниската степен на обществена опасност на
деянието, чистото съдебно минало на обвиняемия и да определи наказание „ глоба
„ към минимума.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Н.А. ***. Същият бил правоспособен водач на МПС от 1980г. От
2012г. обвиняемият живее и работи в Г., на yn.** в rp.*, с редовна адресна регистрация. В имота му в с.С., на ул.* от години не
живеел никой. Обвиняемият се връщал в РБългария, много рядко, при което отсядал
в имота си в с.С..
Въпреки, че обичайното пребиваване на обв.Н.А. е в друга
държава, членка на ЕС, а именно rp.*, Г., на 25.09.2015г. обв.Н.А.
отишъл в сградата на ОД на МВР-Разград, сектор „Пътна полиция”, където попълнил
декларация, съгласно чл.13, т.6 от Наредба № I- 157/01.10.2002г. на МВР за
условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина. В декларацията обвиняемият собственоръчно декларирал, че обичайното
му пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна година/ не е в друга
държава - членка на Европейския съюз. След това подписал декларацията в графата
„Декларатор”. Тази декларация обвиняемият представител пред свид.Й. И.А. -
служител в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Разград, до директора на ОДМВР-
Разград.
От заключението по назначената по делото съдебно-графическа експертиза е
видно, че подписът срещу графата „декларатор“ в процесната декларация по чл.13,
т.6 от Наредба № 1-157/01.10.2002г. на МВР и ръкописният текст в тази
декларация, са положени от лицето Н.А.А., ЕГН ********** ***.
Попълването и подписване на такава декларация се изисквала по силата на
чл.151 ал.5 от Закон за движение по пътищата - „Свидетелство за управление на
моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в РБ, за което обстоятелство подписват декларация....”
С визираната декларация А. декларирал, че постоянния му адрес е в с. С. и не пребивава обичайно в друга държава-членка
на Европейския съюз и не притежава друго валидно СУМПС, издадено от
държава-членка на Европейския съюз.
Обвиняемия попълнил тази декларация въпреки, че обичайното му пребиваване в
този период не било в Р България, а в Г..
Съгласно Параграф 6 т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „Обичайно
пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице обикновено живее
повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, поради лични или
трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които
сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно
пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му
връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в
две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки,
при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие
не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена страна членка за изпълнение на
задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго
учебно заведение не се смята за смяна на обичайното пребиваване“. Посоченият
текст е възприет напълно от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 10.12.2006г. относно свидетелствата за управление на превозни
средства, в чиито чл. 12 е дефинирано понятието „обичайно пребиваване“ по същия
начин.
Обв. А. е неосъждан.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното: Деянието на обвиняемия е съставомерно по чл.313, ал.1
от НК. На 25.09.2015г., в гр.Разград, е потвърдил
неистина в писмена декларация по чл.13, т.6 от Наредба I-157 от 01.10.2002г. на МВР за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, която по силата на чл.151, ал.5 от Закона за движението по
пътищата се дава пред орган на властта - служител от сектор „ПП“ при
ОДМВР-Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно
обстоятелството, че обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през всяка
календарна година/ не е в друга държава членка на ЕС.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл, като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е настъпването на вредните последици и е целял и искал тяхното
настъпване. По този начин обв. А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на цитираното по-горе
престъпление. В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда
на НПК доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ - 252/2016г. по описа
на ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК – Докладна
записка, Писма, Заявление за издаване на СУМПС, писмена Декларация по чл.17,
ал.1 от Правилника за издаване на БЛД, показанията на св. Й. А., св. М. Ц., св.
Д. А., св. Ф. М. и св. Н. М. от заключението на вещото лице по назначената и извършена в досъдебното
производство съдебно – графическа експертиза, Справка за съдимост, Характеристична
справка за обвиняемия, Декларация.
С оглед предвиденото в този текст наказание, и
необремененото съдебно минало на обв. А. и
възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК,
съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и Н.А.А. ЕГН **********, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде
реализирана административно-наказателната му такава, а именно - глоба.
Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно
минало и самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.
Съдът реши писмените доказателства
по делото - Приложените оригинали в ДП:
-бланка СУМПС - л.55;
-Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани,
Удостоверение за здравословното състояние на водач и 2 бр.касови бележки -
л.56-л.59;
-Данни за издаване на СУМПС - л.60;
-Справка картон на водача - л.61-62;
-Свидетелство за основно образование - л.63;
-2 броя вносни бележки - л.64, л.66;
-Декларация по чл.13, т.6 от Наредба №
1-157/01.10.2002г. на МВР -
л.65;
-Разписка - л.67, следва да се върнат на ОД на
МВР-гр.Разград /на рег.№ 330р-15550/14.09.2016г. - л.51/, след влизане в сила
на решението да бъдат върнати на ОДМВР Разград Сектор „Пътна полиция“.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: