Решение
гр. С., 17.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ФИЛИПОВА
при секретаря И. Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 7469 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 59
и чл. 86 ЗЗД.
Ищците П.Й.П. и Д.П.П. твърдят,
че срещу тях било образувано изп. д. № 12 от 2010 г. при ЧСИ У.Д., въз основа
на изпълнителен лист, издаден в производство по чл. 417 ГПК. На 20.07.2010 г. срещу тях бил извършен въвод
във владение по отношение на апартамент № 4, в гр. С., кв.И., ул. **********,
бл. **********, ет. 2. Ищците сезирали съда и с влязло в сила решение договорът
за покупко-продажба на този имот, сключен между тях и ответницата К.Б.К. бил
унищожен, но ответницата продължила да го владее до 8.01.2015 г. Твърдят, че
ответницата е ползвала имота им без да е било налице основание за това, поради
което тя им дължи обезщетение. Претендират за това, че са лишени от
възможността да ползват имота си и са били принудени да живеят под наем, да им
се изплати обезщетение за периода от 20.07.2010 г. до 8.01.2015 г., както
следва – на ищеца П. – сумата от 35 733 лв., ведно с лихва от 7.06.2012 г. (с
оглед правилата за давността) до 8.06.2015 г. в размер на 2813 лв., а за ищцата
П. – сумата от 17 867 лв., ведно със лихва от 7.06.2012 г. (с оглед правилата
за давността) до 8.06.2015 г. в размер на 1407 лв. Претендира лихва от датата
исковата молба и разноски. Оспорват тези на ответната страна.
Ответницата К.Б.К. оспорва
исковете като недопустими и неоснователни. Сочи, че за периода от 20.07.2010 г.
до 18.07.2014 г. е била законен собственик на имота и го е ползвала правомерно,
като едва от влизане в сила на решението по конститутивния иск следва да се
счита, че продажбената сделка е унищожена. Изтъква, че за остатъка от периода –
от 18.07.2014 г. до 18.01.2015 г. страните са сключили споразумение, по силата
на което ищците са заявили,че нямат претенции за плащане на обезщетение за
ползване. Твърди се, че имотът не е предаден на ищците, тъй като ответницата е
упражнила право на задържане върху същия – л. 10 от писмения отговор. Изтъква
се още, че ответницата е била добросъвестен владелец и дължи връщане на
гражданските плодове от вещта едва от момента на поканата, каквато обаче не е
отправяна. Оспорва размера на исковете. Прави възражение за прихващане със
сумата от 58 516, 85 лв., съставляваща лихвата върху заплатената от нея продажна
цена по договора за покупко-продажба за периода от 17.03.2009 г. до 17.7.2014
г. Претендира разноски.
Ищците П. са заявили, че
възражението за прихващане е погасено по давност.
Съдът, като обсъди наведените доводи и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
От представените доказателства се установява, че въз
основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 53917/09 г., СРС, 79 с-в, срещу
Д.П.П. и П.Й.П. е образувано изп.д. № 12/10 г., при ЧСИ Сия Халаджова, като с
протокол за въвод от 20.07.2010 г. ответницата К.Б.К. е въведена във владение
на апартамент № 4, в гр. С., кв.И., ул. **********,
бл. **********, ет. 2, заедно с мазе № 5 и съответните идеални части.
С решение № 23.11.2012 г., СГС, І-4 с-в, гр.д. №
11705/2009 г., на основание чл. 27 вр. чл. 33 ЗЗД - поради сключване при крайна
нужда и явно неизгодни условия, е унищожен договор за покупко-продажба на посочения
по-горе имот. Договорът е сключен с представен по делото н.а. № 121/2009 г.,
между продавачите-ищци и ответницата-купувач. Видно от отбелязване върху
решението на СГС (л. 85), същото е влязло в сила на 18.07.2014 г.
С искова молба, предявена на 4.12.2014 г. ответницата К.К.
е предявила срещу ищците П. иск за връщане на даденото по унищожения договор,
вкл. и лихви, на обща стойност 108 027, 60 лв.
Представен е предварителен договор от 8.01.2015 г.,
сключен от името на Д.П. и П.П., като продавачи, и Л.Х.и К.К., като купувачи,
като страните са се задължили да сключат окончателен договор за продажба на
процесния имот за сумата от 104 000 лв., която съставлява възстановяване
на сума от покупко-продажба, съгласно съдебно решение по гр.д. № 11705/2009 г.
– чл. ІІ, т. 2 от договора.
По делото е представено и споразумение от 8.01.2015
г., в което е посочено, че К.К. предава в деня на подписването му процесния
апартамент № 4 на Д. и П.П., чрез
предаване на ключовете. В чл. 2 е отразено, че П. нямат претенции към К.Б.К. за
плащане на обезщетение за ползване на горепосочения апартамент за периода от
17.07.1014 г. до 08.01.2015 г.
Приетата по делото ССЕ (основна и допълнителна) е
изчислила, че средната пазарна цена за наем на процесното жилище за исковия
период от 20.07.2010 г. до 8.01.2015 г. е 21 800 евро или 42 637, 09
лв. В случай, че се отчете цялостно саниране, алармена система и ПВЦ дограма,
стойността е определена на 48 970, 64 лв., а без аларма – 48 000 лв.
Ако се отчете възможността прилежащото мазе да се използва за фитнес, кабинет
или офис, стойността е 46 347, 79 лв. в случай, че се отчете и пазарната
наемна цена на 1/6 ид.ч. от двора, стойността е 49 740, 43 лв. Законната лихва върху сумата от 104 000
лв. за периода от 17.03.2009 г. – 17.07.2014 г. е изчислена на стойност от
58 516, 85 лв. Ако се вземат предвид лихвите по едногодишните депозити на
банките, лихвата е определена в размер на 25 031, 16 лв. Ако имотът се
приеме за необзаведен, неремонтиран, без паркомясто, старо строителство – наемната
цена е 38 637, 09 лв., но ако при същите параметри е апартамента е обзаведен
– цената е 44 237, 09 лв.
Разпитана е св. Н.Г.К..
При така очертаната фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Настоящият състав приема, че исковата претенция,
предявена по настоящото дело е с правно основание чл. 59 ЗЗД, тъй като ищците
са поддържали, че ответницата е ползвала без основание техен имот за посочения
исков период, обогатила се от получавания от нея наем за сметка на тях, и
поради това им дължи обезщетение за ползите, от които ги е лишила и за това, че
те са били принудени да плащат наем. В случая не е предявен иск по чл. 55, ал.
1 ЗЗД, тъй като ищците макар да са основали исканията си на унищожаването на
договор за продажба, не са обективирали нито в обстоятелствата част, нито в
петитума на исковата молба искане за връщане на нещо, което ответницата е
получила на отпаднало основание, напротив - претендирали са обезщетение за
ползване на процесния имот без основание. Правната квалификация на иска не е
била оспорена от страните и проектът за доклад е приет за окончателен в първото
по делото заседание без възражения.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на предявения
иск са увеличение без основание на имуществото на ответника за сметка на
имуществото на ищеца, връзка между обедняването и обогатяването, да не са
налице предпоставките на трите състава по чл. 55, ал. 1 ЗЗД (с оглед
субсидиарния характер на иска по чл. 59 ЗЗД) и обеднелият да не разполага с
друга правна възможност за защита. (В този смисъл ППВС № 1 от 1979 г.).
В разглеждания казус се установява, че на 20.07.2010
г. (началната дата на исковия период) ответницата К. е била въведена във
владение на процесното жилище от съдебен изпълнител, въз основа на акт на съда.
Съгласно представено споразумение, сключено между страните на 8.01.2015 г., К.
е предала ключа от имота и владението върху същия на ищцовата страна. Въз
основа на тези данни, съдът намира, че за целия исков период ответната страна е
ползвала имота.
За разрешаване на настоящи спор, следва да бъде взета
предвид съдебната практика, която има задължителен характер на основание чл.
290 ГПК и е закрепена в решение № 131 от 27.10.2009 г. по т. д. № 268/2009 г.,
Т. К., І Т. О. на ВКС. В сочения съдебен акт е отразено, че правото на
обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД и правото да се иска възстановяване на
разменените престации по нищожен договор, са с различно правно основание,
поради което съществуват паралелно. Възприето е, че обезщетението за ползване
на имота, когато е прегласена нищожност на договора относно вещта, е дължимо
поради отпадането на основанието за ползване. В този смисъл е формиран извод,
че обезщетението за ползването на имота се следва от момента на превръщането на
собственика в държател поради влизане в сила на решението за обявяване
нищожността на сделката.
Отнесено към настоящия казус това разрешение налага
извода, че правото на обезщетение за ползването на процесния имот е възникнало
за ищците от момента, в който е влязло в сила решението, с което е унищожен по
съдебен ред договорът, с който те са продали апартамента на ответницата К. –
18.07.2014 г. Следователно за първата част от исковия период – от 20.07.2010 г.
до 18.07.2014 г. не се установява наличие на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД,
тъй като не е налице ползване на вещта без
основание от ответницата К.. До обявяването на недействителността на
продажбената сделка тя е имала основание да ползва апартамента, като е заявявала
собственически права върху него.
За остатъка от исковия период – от 18.07.2014 г. до
8.01.2015 г., следва да бъде взето предвид представеното по делото споразумение
от 8.01.2015 г. Съдът приема, че същото има характеристиките на договор за
спогодба, с който съгласно чл. 365 ЗЗД страните прекратяват един съществуващ
спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки, с които
могат да се създадат, изменят или погасят и правоотношения, които не са били
предмет на спора. В соченото споразумение страните са се договорили, че ищците П.
нямат претенции за обезщетение към К. за ползването на апартамента в периода от
17.07.2014 г. до 8.01.2015 г. От данните по делото може да се направи извод, че
страните са имали и други облигационни отношения свързани с плащане на определени
суми (напр. възстановяване на цена по унищожен продажбен договор), поради което
може да се приеме, че с посоченото споразумение те са уредили част от тях. Съгласно
чл. 20а ЗЗД договорите имат сила на закона между страните, и доколкото
посоченото споразумение не оспорено досежно неговата действителност, следва
обвързващата му сила да бъде зачетена в настоящия спор. Ищците са се отказали
от правото си да получат плащане на обезщетение за ползването на жилището за
втората част на исковия период, следователно искът за получаването на такова
обезщетение следва да бъде отхвърлен, като се зачете погасителния ефект на
сключената спогодба.
С оглед изложените мотиви, без да се обсъждат
останалите доводи на страните, вкл. и възражението за прихващане на ответницата,
съдът приема, че исковите претенции по чл. 59 ЗЗД на П.П. и Д.П. следва изцяло
да бъдат отхвърлени. С оглед акцесорния характер на претенцията по чл. 86 ЗЗД,
тя също подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора на ищците не се следват
разноски, но такива се дължат на ответницата в размер на 2670 лв. Съдът не
възприема възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено
от ответницата, тъй като същото е в размер на 2270 лв., а минималният размер,
съобразно цената на иска възлиза на 2264,60 лв.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, предявени от П.Й.П., ЕГН********** срещу К.Б.К., ЕГН **********, за заплащане
на обезщетение за ползване на апартамент № 4, в гр. С., кв.И., ул. **********,
бл. **********, ет. 2, за периода от 20.07.2010 г. до 8.01.2015 г. в размер на
35 733 лв., ведно с лихва от 7.06.2012 г. до 8.06.2015 г. в размер на 2813 лв.,
като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, предявени от Д.П.П., ЕГН **********, срещу К.Б.К., ЕГН **********, за заплащане
на обезщетение за ползване на апартамент № 4, в гр. С., кв.И., ул. **********,
бл. **********, ет. 2, за периода от 20.07.2010 г. до 8.01.2015 г. в размер на
17 867 лв., ведно с лихва от 7.06.2012 г. до 8.06.2015 г. в размер на 1407 лв.,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П.Й.П. и Д.П.П. да заплатят на К.Б.К. разноски в размер на 2670 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва
пред САС в 2-седмичен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: