Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
02.01.2019г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, пети състав, в публично
заседание на трети декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ
При секретаря В. К., като разгледа докладваното АД № 2741 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 160 от ДОПК.
Жалбоподателят
– И.С.Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез
адв. Т. обжалва РА №
Р-160021177008143-091-001/21.05.2018 г., в частта потвърдена с Решение №
463/13.08.2018 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП,
относно допълнително определените задължения, както следва:
ДОО за 2011 г.
– главница 645.12 лв. и лихва 542.23 лв.; ДОО за 2012 г. – главница 645.12 лв.
и лихва 410.14 лв.; ДОО за 2013 г. – главница 645.12 лв. и лихва 313.26 лв.;
ДОО за 2014 г. – главница 645.12 лв. и лихва 247.71 лв.; ЗО за 2011 г. – главница 201.60 лв. и лихва 140.20 лв.; ЗО за
2012 г. – главница 201.60 лв. и лихва 119.35 лв.; ЗО за 2013 г. – главница
201.60 лв. и лихва 97.88 лв.; ЗО за 2014 г. – главница 201.60 лв. и лихва 77.42
лв.; ДЗПО-УПФ за 2011 г. –
главница 252.00 лв. и лихва 211.82 лв.;
ДЗПО-УПФ за 2012 г. – главница 252.00
лв. и лихва 160.21 лв.; ДЗПО-УПФ за 2013 г. – главница 252.00 лв. и лихва 122.37 лв.; ДЗПО-УПФ за
2014 г. – главница 252.00 лв. и лихва
96.76 лв.
В жалбата, както и в писмената защита
на адв. Т. се твърди, че обжалваният РА
е необоснован, издаден при съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Изложени са подробни съображения относно неприложимост на особения ред за
извършване на ревизията , че част от посочените МПС-та са продадени извън
ревизионния период, както и че не са налице
белезите на търговски сделки за процесните продажби. Претендират се и
съдебни разноски в размер на 400/четиристотин/ лева, съгласно приложения списък
/л.182/.
Ответникът-
директорът на ТД на НАП – Пловдив, чрез юк. С. оспорва жалбата и поддържа
становището, изразено от горестоящия административен орган, като се претендира
и юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
След
като прецени твърденията на страните, събраните по делото доказателства и като
взе предвид изложеното в Решение №463/13.08.2018 г. на Директора на Дирекция
“ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, съдът намира за установено от фактическа страна на
следното:
Ревизията на жалбоподателя е
обхванала периода 2011 г. – 2014 г. по
правилното приложение на ЗДДФЛ. Ревизионният акт е издаден на основание чл.
119, ал. 2 от ДОПК. И.С.Б. е местно физическо лице, данъчно задължено по
смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ до 01.2015 г. Установено е, че Б. не е подавал ГДД за ревизирания период.
В хода на ревизионното производство, са
предприети действия за събиране на доказателства, имащи отношение към
определяне на данъчните задължения на ЗЛ. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и
чл. 56, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизията на ревизираното лице са връчени искания
за представяне на документи и писмени обяснения.
1. На
основание чл. 37, ал. 5, чл. 47 и чл. 57 от ДОПК са отправени запитвания и
искания за представяне на документи и писмени обяснения до външни институции,
трети лица и до други контролни органи, подробно описани в РД. Във връзка с
установяване на имущественото състояние на И.С.Б. и направените разходи на парични средства
е установено, че са извършвани множество
сделки с МПС, подробно описани в РД и РА. Органите по приходите констатират, че
получените доходи е следвало да бъдат декларирани в ГДД по ЗДДФЛ за съответната
година на придобиване на дохода. На база извършените действия ревизиращият екип
е направил извод, че през ревизирания
период И.Б. е извършвал независима икономическа дейност, свързана с покупко –
продажба на МПС. Тази дейност е системна и е извършвана през целия ревизиран
период.
Въз основа на събраните доказателства
и установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ДОПК на
основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на задълженото лице е връчено Уведомление № Р
– 16002117008143-040-002/06.02.2018 г., с което И.С.Б. е уведомен, че основата
за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред.
На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ, с което е изискано представянето на
декларация за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Органът по
приходите пристъпва към определяне на основата за облагане с данъци като взема
предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК
(подробно изброени в мотивната част на РД за ревизираните отчетни периоди).
На база извършените действия
ревизиращият екип е направил извод, че през ревизирания период И.Б. е извършвал
независима икономическа дейност, свързана с покупко – продажба на автомобили и
за да определят данъчната основа от извършваната дейност по години, са
използвали анализа по чл. 122, ал. 2, в който
на стр. 6 от РД е записано: „-
брутни приходи/доходи /оборота/ е съотносимо обстоятелство при определяне
данъчната основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Поради непредставяне
на документи, доказващи продажната цена на автомобилите, за целите на ревизия
за продажните цени на МПС се приемат цени на придобиване, а не нулеви стойности
/по-благоприятния вариант за РЛ/.“
На стр. 8 от РД съответно в табличен
вид са представени приходите и разходите от осъществяваната търговска дейност и
извода на органите по приходите, че „съгласно представени от РЛ документи:
договори за покупка и продажба на МПС, фактури /инвойси/ от продавачи на МПС в
ЕО, документи, предоставени от Пътна полиция - Смолян за автомобилите -
собственост на И.С.Б., както и определени продажни цени по преценка на
ревизиращия екип…Определената облагаема основа на РЛ от дейността:
покупко-продажба на МПС по години е, както следва: За 2011г.-8214лв разходи и приходи ., за 2012г. -7393лв. разходи и приходи., за 2013г.
– 4512лв. разходи и приходи и за 2014г. – 7928лв. разходи и приходи.
2. С
оглед изследване на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице и
ресурсите за покриване на разходите за издръжка на живот и направените вноски
по банкови сметки и парични средства необходими за осъществяваната дейност
покупко – продажба на леки автомобили, от органите по приходите са предприети
действия за събиране на доказателства за приходите и разходите на И.Б. по
години.
През периодите на ревизията е
установено, че И.Б. е внасял парични средства в банковата си сметка,
извършвал е разходи за придобиване на
МПС, като е реализирал минимални доходи. От събраните данни във
връзка с получените доходи и източници на средства е установено, че ЗЛ е
разполагало с налични парични средства
към 01.01.2011 г. в размер на 7 000,00 лв. Балансът на паричните средства е
изготвен на база представените документи от лицето и получени документи от
други източници. В резултат на извършения анализ, ревизиращият екип е преценил,
че за ревизирания период направените разходи от лицето превишават декларираните
и получени средства, съответно налице е доход с неустановен произход за 2011 г.
в размер на 1 014,92 лв., за 2012 г. -1 278,71 лв. и за 2013 г. – 8 221,51 лв. Същият следва да се обложи по
реда на чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ.
На база гореописаните обстоятелства органите
по приходите са изчислили годишна данъчна основа по периоди , а върху така
изчислените годишни данъчни основи са определени и задълженията, законосъобразността
на които е предмет на настоящото съдебно производство.
По КСО и ЗЗО ревизията за установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски
/ЗОВ/, в качеството на самоосигуряващото се лице на И.С.Б., обхваща периода от
01.01.2011 г. до 31.12.2014 г. и предмет
на оспорване са задълженията по ДОО, ЗО
и ДЗПО-УПФ за 2011 – 2014година, подробно изложени в РА и Решение №463/2018г.
Съдът установи , че жалбоподателят
още в жалбата си срещу РА / л.22/ твърди, че неправилно е приложен особения ред за извършване
на ревизия, че е налице несъбиране на доказателства и необсъждането на вече
събрани такива, че неясно защо ревизиращите са приели еднаква покупна и
продажна цена на процесните МПС-та и необсъждането на официални документи като
договори-нотариално заверени, митнически декларации и др.
Горните твърдения са пренесени и в жалбата
до настоящия съд , като в нея е акцентирано допълнително и върху понятието
„търговска дейност“, както и се твърди че част от процесните автомобили са били
продадени извън ревизирания период.
В процесното Решение е прието че жалбоподателят е обжалвал изцяло РА, установените задължения
за задължителни осигурителни вноски, установеното
от органите по приходите обстоятелство, че извършва трудова дейност,
покупко-продажба на МПС и съответно установените задължения за задължителни
осигурителни вноски.
Директорът на Дирекция “ОДОП” –
Пловдив при ЦУ на НАП е изложил мотиви по твърденията и възраженията на
жалбоподателя, част от които са неясни за настоящия докладчик и не
кореспондират със събраните в админ. Преписка доказателства.
Съдът счита , че Ревизиращия екип не
е обсъдил в пълнота и във взаимната им връзка събраните в хода на ревизията
доказателства.
Така например в РД /л.55/ изрично е посочено че И. се счита за местно лице по вътрешното
законодателство на Австрия за периода 2010-2015г. В доклада е посочено , че той
е закупил с договор от 14,09,2010г.
недвижим имот заедно с /посочения на
други места в РД –л.36 като негов работодател/
Б.Ф..
На л. 66 по
делото е приложено обяснение от жалбоподателя в което към 29,08,2016г. е посочил че пребивава
постоянно в Австрия, основното му жилище
е в село ***и че процесните
автомобили ги е закупувал сам в Австрия , от
предишните им собственици.
В това обяснение са посочени като
закупени от него 8 броя автомобили и
един мотоциклет. Съдът установи че мотоциклета Ямаха е закупен от И. в България
през 2014г. и е продаден също в България през 2016г. / л.68-69/ , като от него
не е реализирана печалба.
На л. 34-гръб в РД е посочено , че „ поради непредставяне
на документи доказващи продажната цена
на автомобилите , за целите на ревизията , като продажни цени следва да се
приемат покупните такива“.
Съдът счита че от представените
договори, нотариално заверени / л.68-86/
е видно какви са продажните цени и горния метод на определяне на продажни
цени е незаконосъобразен.
Не става ясно и защо след като в РД е
посочено че цените на превозните средства са определени от екипа, то в
таблицата на л.35,гръб са посочени еднакви покупни и продажбени цени.
В решението няма и ред мотиви в тая посока, при положение че в жалбата
срещу процесния РА / л. 20-21/ са налице множество възражения в тая посока.
Напротив в Решението е прието че „Безспорно
е, че през ревизираните години жалбоподателят е извършвал независима икономическа
дейност – покупка на леки автомобили с цел продажба на същите….“, както и че „Констатациите
при ревизията показват, че са налице предпоставките и се реализира съставът на
чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК“ , както и че „ Действията на органите по приходите
като подход в тази насока са правилни и обосновани“.
От друга страна в Решението е
посочено , че „По отношение на определените облагаеми доходи по реда на чл. 35,
т. 6 от ЗДДФЛ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. следва да отчете, че
доказателствата, събрани при извършване на ревизията на лицето, не показват, че са налице данни за
доходи, които не са декларирани. Принципно, за да е налице предпоставка за
облагане на установеното превишение на разходите над постъпленията за ЗЛ, е
нужно при съпоставката да се получи такова, като то не трябва да е
малозначително, а напротив да насочва ясно и недвусмислено към извода, че
наличното имущество и финанси не е възможно да бъдат налице, ако лицето вярно и
честно е представило своите доходи и др. източници на средства. В случая не е установено, че РЛ е извършило
разходи на значителна стойност през съответния данъчен период, за които не е
доказало, че е разполагало с необходимия финансов ресурс към момента на същите.
В случая не е доказано, че източникът на дохода не може да бъде отнесен към
изрично изброените в чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като приходоизточникът на
дохода не е изяснен от страна на органите по приходите.
Предвид гореизложеното, като се имат
предвид допуснатите пропуски от ревизиращия екип е прието , че обжалваният
ревизионен акт в частта на определения данък по ДДФЛ за ревизирания период, ведно с начислените
лихви подлежи на отмяна.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на
Административен съд – гр. Пловдив, намира следното от правна страна:
При ревизията органите по приходите
са приели за установено, че жалбоподателя
И.С.Б. не е декларирал извършването на стопанска дейност, няма регистрация като самоосигуряващо се лице,
упражнявал е трудова дейност по смисъла на КСО, извършвал е независима икономическа дейност-продажба
на МПС-та, от която са реализирани доходи, които не са декларирани до започване
на ревизията и дейността на задълженото лице е определена като търговец, съгласно чл. 1,
ал. 1, т. 1 от ТЗ.
От друга страна жалбоподателя счита ,
че не е развивал търговска дейност чрез продажбата на процесните автомобили и
мотор, както и се касае за инцидентни сделки, във връзка с неговото постоянно
пребиваване в Република Австрия, между него и
жители в населеното място по местопребиваване.
Съгласно чл. 13, ал.1, т.2,
б."а" от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите, придобити през данъчната
година от продажбата или замяната на пътни, въздухоплавателни и водни превозни
средства, ако периодът между датата на придобиването и датата на продажбата или
замяната е по-малък от една година. В конкретния случай е неприложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.
Неправилно е прието от органите по приходите , че дейността на И. в качеството му на физическо лице,
обективирана в покупко- продажбите на МПС през ревизирания период, е облагаема
по смисъла на чл. 26, ал.7 от ЗДДФЛ,.... ако физическото лице е търговец по
смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от
стопанската му дейност се облагат по реда на Глава пета, раздел II от закона,
т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец..
Съдът счита, че не е търговска
продажба, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо
лице, съгласно чл. 318, ал. 2 от ТЗ. В
случая процесните вещи-МПС-та е следвало да бъдат квалифицирани като такива за
лично ползване, както и вещи за лично
потребление продадени, когото нуждата от тях е отпаднала. Следва да се приеме ,
че продажбите извършени от жалбоподателя, нямат системен характер и не са по
занятие, а са инцидентни по своя характер.Неправилен се явява подходът на
ревизиращите органи по приходите за определяне облагаемия доход съгласно
разпоредбите на чл. 26 ЗДДФЛ , а впоследствие и тези по ЗКПО.
Съдът счита от събраните по делото
доказателства , че през ревизирания период жалбоподателя е живеел и работил в
Република Австрия и не е развивал „независима икономическа дейност“ в
България.
Необорено в настоящото съдебно производство остана твърдяното в жалбата
/л.7-долу/, че не са
налице множество сделки-7 на брой за период от 2011до 2016г. , тъй като три от
горните седем автомобила са продадени извън ревизирания период, а останалите
четири са ползвани от жалбоподателя и семейството му за период от две до четири години.
При съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл.
122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал.2 от ДОПК, фактическите
констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени
от надлежни доказателства. Основанията за извършване на ревизия по особения ред
са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 от ДОПК. В случая, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред,
органите по приходите са приели, че за ревизирания период, по отношение на
лицето е констатиране превишение на разходите над приходите, прието за доход с
недоказан произход и подлежащ на облагане. Определянето на данъчната основа за облагане
с данъци, както и размера на последните са нормативно установени и следва да се
прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал.2 и ал.4, ДОПК, законът дава
възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон
размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл.
122, ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на
органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не
може да почива на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от
хипотезите на чл. 122, ал.1 от ДОПК.
В случая съдът приема , че не се установи
наличието на основанията на чл. 122,
ал.1, т. 5 и т.7 от ДОПК , тъй като ответникът не е успял в хода на административното
и съдебно производство с допустими от закона доказателствени средства да
установи и докаже окончателния размер на задълженията,
установени в РА. Не следва да се приема
за правилна и законосъобразна извършената от органите по приходите съпоставка
на доходи с неустановен произход за 2011- 2014г.
От изнесеното до тук може да се
направи извода, че определената данъчна основа за дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизираният период- 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. е неправилно
определен от органите по приходите.
От друга страна въз основа на така
определената данъчна основа , следва да се приеме , че незаконосъобразно са
определени и задълженията по КСО, ДОО,
ДЗПО и 30, ведно с прилежащите лихви, поради
което оспореният РА следва да бъде отменен изцяло.
Няма спор че при и преди ревизията жалбоподателят е представял
доказателства, че живее в Австрия , че няма автосалон в България , че МПС-тата
са продавани с нотариално заверени договори, с посочени цени на сделките от което за съдът не става ясна упоритостта с
която ответникът преследва „търговската сделка и укритите доходи“.
Админ. Орган е бил длъжен да обсъди в тяхната цялост събраните при
проверките и ревизията доказателства .
Съдът е длъжен да обсъди твърденията
и възраженията в жалбата до него , както и събраните в тая посока доказателства
в съдебната фаза.
И в двете съдебни заседания ответната
администрация е била представлявана от юрисконсулти К. и С. . В първото съдебно
заседание съдът изрично е указал на страните разпределението на
доказателствената тежест и им е дал възможност до датата на следващото съдебно
заседание да ангажират относимите към
правния спор доказателства.
В последното о.з. ответника не е
представил доказателства относно твърдяното в жалбата , че част от посочените
за продадени автомобили са били продадени извън ревизионния период , както и че
не са обсъдени представените от жалбоподателя писмени документи при предварителната проверка и при ревизията.
Въз основа на гореустановеното следва, че определената данъчна основа за дължимия данък
по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизираният период от 2011г. до 2014г. е неправилно определен, а
впоследствие и незаконосъобразно са определени
и задълженията по КСО, ДОО, ДЗПО и 30, ведно с прилежащите лихви, поради което оспореният РА следва да бъде
отменен изцяло.
При посочения изход на спора на
жалбоподателя се дължат направените по делото разноски, съгласно представеният
списък на л. 182 в размер на 400 лв. (четиристотин лева), в т.ч. за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ по жалба на И.С.Б. с
ЕГН **********, със съдебен адрес ***
РА № Р-160021177008143-091-001/21.05.2018 г., в частта потвърдена с
Решение № 463/13.08.2018 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА ТД на НАП - гр. Пловдив да заплати на И.С.Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата в размер на 400 лв. (четиристотин
лева), за съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14 дневен срок от получаване на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: