№ 19567
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110120586 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Ц. М., А.
Ц. Т. и П. Р. Т., чрез адв. А., срещу Д. И. Х., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, иск
по чл. 108 ЗС и иск по чл. 109 ЗС.
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при
твърдение, че притежават в съсобственост поземлен имот с идентификатор ..,
съставляващ УПИ V - 222 (стар УПИ XIV – 760), кв. 105 по плана на с. ...
Ответницата била собственик на съседен поземлен имот с идентификатор ...
Твърдят, че източната граница между двата съседни имота е неправилно
отразена в действащата кадастрална карта. Навеждат аргументи в подкрепа на
твърдението им относно наличието на грешка при отразяване на посочената
имотна граница, като сочат че същата не е в съответствие с границата на
парцел XIV – 760, кв. 105 по регулационния план на с. Чепинци от 1948 г.
Поддържат, че регулационният план от 1948 г. има характеристиките на
кадастър по смисъла на ЗКИР, защото при приложения
дворищнорегулационен план била налице трансформация на регулационните
линии в имотни граници. Посочват, че съгласно пар. 5 от ПЗР на ЗКИР, парцел
1
по отношение на който дворищнорегулационният план е приложен се считал
за поземлен имот по смисъла на ЗКИР, съответно парцел XIV – 760 от
регулационния план на с. Чепинци, одобрен със Заповед № 4040 и Заповед №
4041 от 03.07.1948 г. е следвало да бъде отразен в действащата кадастрална
карта при съобразяване на установените регулационни линии. Вместо това
обаче същият бил нанесен в действаща кадастрална карта съгласно
регулационен план на с. Чепинци, одобрен със Заповед № РД 50 – 09 –
128/04.07.1991 г. на главния архитект на гр. София. Оградата поставена по
границата между двата имота била в съответствие с регулационния план от
1948 г. Поддържат, че реална част с площ от 24 кв.м. при източната граница от
притежавания от тях имот е неправилно заснета като част от съседния
поземлен имот, собственост на ответницата. С оглед инициирано от тях
производство по изменение на кадастралната карта, в края на пролетта на 2019
г., ответницата подала възражение срещу заявените претенции, като по свой
почин предприела действия по отстраняване на поставената ограда по
източната граница между процесните имоти и установила неправомерно
фактическа власт върху собствеността им. В тази връзка, ответницата създала
пречки за ищците с оглед пълноценното упражняване на правото им на
собственост върху площ от 24 кв.м. Поддържат, че ответницата не разполагала
с право на собственост по отношение на процесната реална част от имота,
доколкото действителната граница между двата имота била установената с
регулационния план от 1948 г. С преместването на оградата по източната
граница между двата имота ответницата създала пречки за ищците във връзка
със затрудняване на достъпа им до постройките в собствеността им, съответно
ограничила упражняването на правото им на собственост в пълен обем. Ето
защо, молят съда да признае за установено по отношение на ответницата, че
ищците са собственици на реална част с площ от 24 кв.м. от УПИ XIV – 760,
кв. 105 по плана на с. Чепинци, Столична община, при квоти както следва: 1/
А. Ц. М. – ½ ид. част; 2/ А. Ц. Т. – ¼ ид. част; 3/ П. Р. Т. – ¼ ид. част, която
поради грешка в действащата кадастрална карта била заснета като част от
поземлен имот с идентификатор ... Молят съда да приеме за установено, че
действителната източна граница между двата поземлени имота е тази по
регулационния план от 1948 г. Молят съда да осъди ответницата да им
предаде владението върху завзетата от нея реална част от съсобствения им
имот с площ от 24 кв.м. Претендират осъждането на ответницата за
2
преустановяване на действията, с които смущава правото на собственост на
ищците по отношение на процесната част от поземления имот, както и
премахването за нейна сметка на изградената ограда между двата имота с
дължина около 25 м. и възстановяването на оградата в положението, в което е
била, при спазване на параметрите съгласно регулационния план от 1948 г.
Молят съда да им присъди сторените в производството разноски. Допуснато е
изменение на исковата претенция, като същата се счита предявена за площ от
26 кв.м., съобразно заключението на вещото лице.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата
молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.54, ал.2 от ЗКИР и
чл.108 от ЗС и иск по чл. 109 ЗС.
По иска с правна квалификация чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Искът с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР има за предмет
принадлежността на правото на собственост към минал момент, а именно към
момента на влизане в сила на кадастралния и регулационния план, като
ищците следва да установят, че към същия релевантен момент са били
собственици на имот, чиито граници са нанесени неправилно в кадастралната
карта и не отговарят на действителните граници на имота съобразно обема на
притежаваното право на собственост.
Кадастралната карта следва да отразява точното местоположение,
граници и размери на недвижимите имоти по аргумент от чл.2 ал.1 от ЗКИР.
Грешките в кадастралната карта, включително и неправилното заснемане и
нанасяне на имотна граница, могат да се отстраняват чрез изменение на
кадастралната карта. Ако грешката е свързана със спор за имуществено право,
спорът следва да се реши по съдебен ред съгласно чл.54 ал.2 от ЗКИР. В този
случай съдът следва да установи на кого принадлежи правото на собственост
върху частта от имота, засегната от разместените граници и съответно да
установи действителните граници на имотите към момента на изработването
на кадастралната карта.
3
В случая от събраните по делото доказателства (Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена
проверка № 93, том XV, дело № 2600 от 24.06.1968г.; Протокол за делба от 13
юли 1989г. на Втори районен съд, 9 състав, дело № 1518, по описа за 1989г.;
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № ..
от 29.09.1989г.; Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 5, том ОХ,
per. № .. от 24.09.2013г. на СВ - София) се установява, че ищците са
съсобственици при квоти ½ за А. Ц. М., ¼ за А. Ц. Т. и ¼ за П. Р. Т. на
урегулиран поземлен имот XIV-760 в квартал 105 по плана на село
Чепинци, Столична община, целият с площ от 789 кв.м., при съседи на
целия имот по документ за собственост улица, Д. И. Х., .., .. и .., съответстващ
па парцел IX-756, кв.105 по плана на с. Чепинци от 1948 г., попълнен в
кадастралната карта и регистри като поземлен имот с идентификатор ...
Представена е скица № ..г. за имот с идентификатор .., от която се установява,
че същата се отнася за имот с площ от 796 кв.м. с номер по предходен план ..
V, съседи .. ..; ..; ..
Установява се от представените по делото доказателства, че ответникът
Д. И. . е собственик на поземлен имот, представляващ парцел XV-760, 729,
квартал 105 по плана на Чепинци- разширението от 1948, нанесен в
кадастралната карта с идентификатор .., от представените по делото писмени
доказателства Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 102, том ..от
29.10.1969г.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан като Акт
№ ../ 2022г.; Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
регулация №.. от 25.08.1973г.; Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по реда на глава Втора от ЗСГ № .. от 30.04.1979г. За имота е
представена скица №..30.08.2022г. от която се установява, че същата се отнася
за имот с площ от 664 кв.м. с номер по предходен план .. XVIII, съседи 8..28;
8..27; ...223; ...; 8..22.
За изясняване на релевантните за спора факти по делото е изслушано и
прието заключение на съдебно-техническа експертиза. От същото се
установява, че по отношение на парцел IX-756, кв.105 от стар регулационен
план на м. „с. Чепинци, разширението“, приет със заповед № 4040/03.07.1948г.
и заповед №4041/03.07.1948г., нанесен в кадастралната карта на с. Чепинци,
като поземлен имот с идентификатор .., регулацията е приложена. Вещото
4
лице е посочило, че доколкото липсва документ за собственост за
придаваемите 368 кв.м. към парцел XV-760,729, кв. 105 от стар регулационен
план, представляващ ПИ с идентификатор .., регулацията не е приложена. В
архивния кадастрален план на София, който е послужил за кадастрална основа
на действащия регулационен план на м."с.Чепинци", одобрен със Заповед №
РД- 50-09-128/04.07.1991г. на главния архитект на София, между имота на
ищците и на ответницата не е нанесена имотна граница, а е отразен като един
общ имот с пл. № 222, съдържащ изцяло парцел IX-756, кв.105 и част от
парцел XV-760,729, кв.105 от стар регулационен план от 1948 г. За имот с пл.
№ 222 от кадастралната основа на действащия план за регулация на
м."с.Чепинци" са отредени УПИ V-222 и УПИ VIII-222 от кв.105. При
изработване на кадастралната карта на с.Чепинци границата между ПИ с
идентификатор .. и ПИ с идентификатор .. е отразена в съответствие с
вътрешната регулационна линия между УПИ V-222 и УПИ VIII-222 от кв.105
от действащия план за регулация. Полученото отклонение в границата между
парцел IX-756, кв.105 и парцел XV- 760,729, кв.105 от стар регулационен план
от 1948 г. и съответстващата имотна граница между ПИ с идентификатор .. и
ПИ с идентификатор .. е в интервал от 35 до 70 см., като най-голямо е в
северната част. Частта от парцел IX-756, кв.105 от стария регулационен план
на с.Чепинци, попадаща в поземлен имот с идентификатор .. е показана на
Комбинираната скица по цифри 2-3-4-5-2/щрихована със зелени наклонени
линии/, с площ от 26 кв.м., идентична с източна граница на парцел IX-756,
кв.105 от стария регулационен план на с.Чепинци от 1948 г. Вещото лице след
извършен оглед на място е установило, че между ПИ с идентификатор .. и ПИ
с идентификатор .. има изградена на място полумасивна ограда /метални
колове с мрежа/ с обща дължина от 51.46 м и средна височина на мрежата
1.35м.; в южната част на границите има останали метални колове, които са
били част от старата ограда /отразена на Приложение 2 по букви А-Б в
светлосин цвят от приложеното на стр.36 от делото, геодезическо заснемане/,
като съществуващата на място ограда, отговаря на границата между ПИ с
идентификатор .. и ПИ с идентификатор .. по кадастралана карта.
Съществуващата на място ограда не е в пълно съответствие с границата между
парцелите по стар регулационен план, одобрен през 1948 г., за да съответства,
следва да се реализира по точки 1-2 от приложената скица - проект на стр.38, с
дължина от 51.17 м.
5
Съгласно чл.110, ал.1 ЗТСУ/отм./ дворищнорегуалционния план има
непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите
имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица,
като това разместване на собствеността настъпва още от деня на влизане в
сила на дворищнорегулационния план. Собствеността върху придаваемите
части преминава по силата на регулацията, но получава значение на
придобивно основание от деня, когато е приложена. До този момент при
евентуалното й изменение или създаване на нова регулация се изхожда от
първоначалното положение на имотите, съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗТСУ
/отм./. Вещото лице след извършеното от него проучване е установило, че не
са налице данни за уреждане на сметките по регулацията по отношение на
притежавания от ответника парцел, поради което неговата площ не отговаря
на отразеното в последващия регулационен план и кадастралната карта.
Доказателства за тяхното уреждане не са представени по делото, поради което
следва да бъде прието, че този план не е приложен по отношение на имотът,
собственост на ответницата. Следващите регулационни планове, включително
кадастралната карта са изработени въз основа на този неприложен
дворищнорегуалционен план, който не съответства на имотните граници,
поради което съдът приема, че е налице грешка в действащата кадастрална
карта по отношение на процесните имоти. Кадастралната карта е следвало да
отрази имотите по имотните граници, с оглед неприложения регулационен
план, като поради несъобразяването на факта, че не са уредени сметките във
връзката с придаването на реална части от други имоти към XV - 760,729,
кв.105, то е следвало да бъдат използвани имотните граници, а не границите
на имотите по неприложения план. Вещото лице посочва, че частта,
заключена в контур 2,3,4,5,2 от XV - 760,729, кв.105, който е нанесен като
поземлен имот с идентификатор .. по действащата кадастрална карта,
представлява част от имот с IX-756, кв.105, който е нанесен като поземлен
имот с идентификатор .. по действащата кадастрална карта, с площ от 26
кв.м., погрешно придадена към съседния имот. Установява се, че процесната
част от имота се владее от ответницата, доколкото вещото лице е
констатирало, че имотът е заграден по границите, съответстващи на
кадастралната карта.
В този смисъл с оглед събраните по делото доказателства съдът приема
за установено, че ищците са съсобственици при квоти ½ за А. Ц. М., ¼ за А. Ц.
6
Т. и ¼ за П. Р. Т. на урегулиран поземлен имот XIV-760 в квартал 105 по плана
на село Чепинци, Столична община, целият с площ от 789 кв.м., при съседи на
целия имот по документ за собственост: улица, Д. И. Х., .., .. и .., съответстващ
па парцел IX-756, кв.105 по плана на с. Чепинци от 1948 г., попълнен в
кадастралната карта и регистри като поземлен имот с идентификатор .., като
съгласно кредитираното заключение на СТЕ, част от този имот с площ от 26
кв.м., заключена в контур 2,3,4,5,2, от приложената към заключението скица,
попада в поземлен имот с идентификатор ...
Предвид изложеното съдът приема, че е налице твърдяната от ищеца
грешка в одобрената кадастрална карта, поради което предявеният иск с
правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Доколкото се установи по делото, че към настоящия момент ответницата
владее спорната част, предявеният иск с правна квалификация чл.108 от ЗС
също се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на иска с правно основание чл. 109 ЗС: Ищците е
следвало да докажат наличието на неоснователно въздействие от страна на
ответницата над обекта на правото им на собственост, което ограничава,
смущава или пречи на пълноценно им използване на имота според неговото
предназначение. Установява се от приетото по делото заключение на съдебно-
техническа експертиза, че ответницата е изградила ограда по границата,
съобразно кадастралната карта, като по този начин е завзела 26 кв.м. от
парцела на ищците. Вещото лице – оценител е установило, че изградената
ограда е с обща дължина около 55 м., и представлява паянтова ограда от
метални колове, забити в почвата, метална мрежа, като от северния й край са
наредени тухли без спойка с площ около 3 кв.м. Оградата не е изтеглена в
права линия и е от разнородни материали: два вида метална мрежа с обща
дължина 42 м., колове от метални тръби – 14 бр., колове от арматурно желязо
– 4 бр. Вещото лице е изчислило, че за премахване на тази ограда са
необходими средства в размер на 450 лева, а за изграждане на телена ограда с
метални колове и бетонов борд за основа стойността е 4980 лева с ДДС.
Следва да бъде уважен искът на ищците и ответницата бъде осъдена да
възстанови оградата по имотната граница, съобразно приложената към
заключението на вещото лице скица на лист 193 от делото.
7
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски в
размер на 3865 лева, съобразно представения списък с разноски, от които 265
лева – държавна такса, 50 лева – такса за вписване на искова молба, 1000 лева
– депозит за експертизи, 2550 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правна квалификация
чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.108 от ГПК, предявени от А. Ц. М., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ул. .., А. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, .. и П. Р.
Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, .. срещу Д. И. Х., ЕГН .. , с адрес с.
Чепинци, обл. София-град, .., че А. Ц. М., А. Ц. Т. и П. Р. Т. са собственици при
квоти ½ за А. Ц. М., ¼ за А. Ц. Т. и ¼ за П. Р. Т. на площ от 26кв.м., заключена
в контур 2,3,4,5,2 по комбинирана скица, приложена към заключението на
приетата по делото СТЕ, изготвена от вещото лице инж. П. Д. /л.193 от
делото/, която да се счита неразделна част от решението, от имот XV -
760,729, кв.105, който е нанесен като поземлен имот с идентификатор .., както
и че е налице грешка в Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-50-09-128/04.07.1991 г. на Главен архитект на гр.
София, изразяваща се в неправилното заснемане на имотната граница между
ПИ с идентификатор .., притежаван в съсобственост от ищците А. Ц. М., А. Ц.
Т. и П. Р. Т., и ПИ с идентификатор .., собственост на ответника Д. И. Х., като
ОСЪЖДА Д. И. Х., ЕГН .., да предаде на ищците владението върху описаната
по-горе реална част.
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС Д. И. Х., ЕГН .., с адрес с.
Чепинци, обл. София-град, .., да преустанови неоснователните си действия, с
които пречи на А. Ц. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. .., А. Ц. Т.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, .. и П. Р. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
София, .., да упражняват правото си на собственост върху следния недвижим
имот: 26кв.м., заключена в контур 2,3,4,5,2 по комбинирана скица, приложена
към заключението на приетата по делото СТЕ, изготвена от вещото лице инж.
П. Д. /л.193 от делото/ от парцел XV-.., квартал 105 по плана на Чепинци-
разширението от 1948, нанесен в кадастралната карта, одобрена със Заповед
8
№ РД-50-09-128/04.07.1991 г. на Главен архитект на гр. София, с
идентификатор .., като премахне за нейна сметка изградената ограда между
двата имота и възстанови оградата в положението, в което е била, на имотната
граница по регулационен план от 1948 г., и съгласно комбинирана скица,
приложена към заключението на приетата по делото СТЕ, изготвена от
вещото лице инж. П. Д. /л.193 от делото/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. И. Х., ЕГН .. , с адрес с.
Чепинци, обл. София-град, .., да заплати на А. Ц. М., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. .., А. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, .. и П. Р.
Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, .., разноски по делото в размер на
3865 лева /три хиляди осемстотин шестдесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9