ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 254811.09.2020 г.Град
Районен съд – Гоце Делчев
На 13.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Валентин Б. Божинов
като разгледа докладваното от Валентин Б. Божинов Гражданско дело № 20201220100647 по
описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Х.
К. М. против Н. Д. Б. , двамата от гр.Г. Д. Иска се да бъдат изменени
определените с Решение № 584/10.02.2018 г ., по гр.дело № 1104/2017 г., по
описа на РС-Гоце Делчев мерки относно упражняването на родителските
права , местоживеенето на детето и режима на лични отношения и да бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на
роденото по време на брака дете- М. Х. М. , с ЕГН , родена 2006 г. от бащата
Х. К. М. като се определи и местоживеенето на детето в дома на бащата в гр.
Г. Д., ул. “Д. “ , община съща , област Благоевград .Също така се иска да се
прекрати изплащането на дължимата от бащата издръжка за детето ,
определена и утвърдена с Решение № 584/10.02.2018 г., по гр. дело №
1104/2017 г при РС-Гоце Делчев , като бъде осъдена майката Н. Д. Б. да
заплаща ежемесечна издръжка на дъщеря си М. Х. М., с ЕГН , родена 2006 г ,
в размер на 160/сто и шестдесет / лева, считано от датата на завеждане на
настоящата молба до настъпване на законна причина налагаща изменяването
или погасяването на задължението за издръжка, която издръжка да бъде
заплащана, чрез бащата и законен представител - Х. К. М. по предоставена
банкова сметка . Майката Н. Д. Б. да има право да осъществява лични
отношения с детето всяка втора неделя от месеца , от 8.00 часа сутринта до
17,00 часа следобяд , както и две седмици от летните месеци, несъвпадащи с
платения годишен отпуск на бащата. Режимът на лични контакти може да
бъде променян по взаимно съгласие на двамата родители.
1
Ответницата представя писмен отговор в определения законов срок и
изразява становище по предявените искове.Излага подробни съображения за
неоснователност на предявения иск.Навежда твърдения и за нередовност на
исковата молба.
Страните по делото представят доказателства и правят доказателствени
искания.
Съдът намира за неоснователни анведените твърдения от ответницата за
нередовност на исковата молба.Следва да се приемат като доказателства по
делото представените с исковата молба и с писмения отговор писмени
документи.Следва да бъдат уважени направените от страните
доказателствени искания, като относно направеното от ответницата искане за
назначаване съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА и ПРИЕМА като доказателства по делото представените в
оригинал и в заверени копия писмени документи: Удостоверение за раждане ,
издадено въз основа на Акт за раждане № 0509/21.08.2006 г. издадено от
служба „ ГРАО”-гр. Гоце Делчев; Решение № 584/10.02.2018 г . по гр. дело
1104/2017 г.при РС-Гоце Делчев; Жалба до РП Гоце Делчев; Писмо изх.
№СГ/Д-Е-ГД/43-001/20.07.2020г. на АСП Г.Делчев; Жалба до Дирекция
Социално подпомагане с вх. №СУГ/Д-Е-ГД/60/17.08.2020г.
ИЗИСКВА от ДСП Г.Делчев да представи в едноседмичен срок от
получаване на съобщението писмена справка от която да е видно какво е
извършено във връзка с подадените от ответницата Н. Д. Б. от гр.Гоце Делчев
жалби и какъв е резултата.
ИЗИСКВА от РП Гоце Делчев да представи заверен препис по жалбата
с вх. №773/03.07.2020г. подадените от ответницата Н. Д. Б. от гр.Гоце Делчев,
ведно с писмена справка дали същата е приключила.
2
Дава възможност на страните да ангажират гласни показания – до по
двама свидетели при режим на довеждане.
Да се изиска от ДСП гр.Гоце Делчев да изготви писмено становище по
делото.
Насрочва делото за открито съдебно заседание на 08.10.2020 година от
09.00 часа с призоваване на страните.
Доклад по делото
Обстоятелства от които произтичат претендираните от ищеца права:
Твърди се от ищеца , че с ответницата са бивши съпрузи , брака им бил
прекратен с Решение № 584/10.02.2018 г ., по брачно дело № 1104/2017 г., по
описа на РС-Гоце Делчев за същата година. Родителските права по отношение
на малолетната им дъщеря М. Х. М., с ЕГН към момента на постановяване на
съдебния акт са предоставени и упражняват от ответницата .Определен бил и
режим за осъществяване на лични отношения между детето и него като
родител като била дадена възможност за промяна на посочените дни и
периоди ,определени за осъществяване на тези контакти по взаимно съгласие
между страните . Определена била и месечна издръжка в размер на 130/сто и
тридесет / лева ,която да изплаща , по банков път, чрез ответницата до
настъпване на обстоятелства обуславящи изменение или прекратяване на
задължението , която издръжка се заплаща според ищеца и до този момент
.Твърди, че след развода стриктно спазвал одобреното споразумение ,
относно режим на лични контакти с детето ,стриктно изплащане на издръжка
и организиране на личния му живот така, че детето да бъде обгрижвано и да
не усеща липсата на ежедневни контакти с мен .Твърди, че ответницата
решила , че ще ограничава всячески контактите му с детето , като не спазвала
утвърденото от съда споразумение , забранявала й да разговаря по телефона с
него , не я пускала в дните , в които трябвало да е при него или ако детето
пожелаело да бъде с него в удобно за всички време.Също твърди, че това
наложило да се обърне с жалба до съответните органи и ответницата била
3
осъдена за неизпълнение на съдебно решение. Твърди, че дъщеря му , когато
живеела с майка й му е споделяла, че не се чувства добре , че не й обръщат
никакво внимание , че й забранява контакти с него ,че й е забранено да излиза
навън , да се среща с приятели , да посещава клубове по интереси .Твърди, че
в началото мислил , че тези оплаквания от страна на дъщеря им са детски
капризи , преход през трудната пубертетна възраст, но детето упорито му се
оплаквало ,че не желае да живее с майка си , че не се чувства добре , че не е
желана , че времето на майка и е разделено между работата й и приятеля и
детето се чувства излишно. Твърди, че опитите му да разговаря с ответницата
, по телефон или физически се провалили , тъй като същата му заявила , че
няма време да се занимава с него .Според него, преди около два месеца ,
дъщеря му се обадила по телефона , много разстроена, казала му , че майка й
и забранява всичко , забранено и е да излиза навън, да ползва телефон , да
общува с него. Обяснила му , че майка й се държи лошо с нея, обижда я ,
опитва се да и посяга физически, била категорична, че желае да живее при
него, че даже си е приготвила куфари с дрехи и иска да я вземе при себе си .
Попитал я дали е помислила добре за това свое решение . Решил, че е
необходимо да проведе разговор и с бившата си съпруга .Твърди, че се е
свързал с нея , помолил я да се видят , да поговорят . Твърди, че тя му казала ,
че няма какво да говори с него, че е на работа и не може да разговаря .
Помолил я в определено удобно време за нея да се видят , тя отказала .
Твърди също, че вече почти два месеца с дъщеря му живеят заедно, като и е
осигурена в къщи самостоятелна, обзаведена стая с всичко необходимо за
отдих ,домашни занимания и учене . Жилището , в което живеят има
необходимите битови условия като баня ,топла вода, обзаведена кухня, хол и
всичко необходимо за водене на нормален живот. Твърди, че майка му е
пенсионер , вкъщи си е помага във всичко , свързано с грижи за подрастващо
момиче, може да разчитам на нея винаги , ако е необходимо да отсъства по
работа . Твърди, че записал детето на плуване , тенис , танци , които посещава
с голямо желание . Установил , че има проблеми със зрението , като твърди,
че детето споделило с него , че не вижда добре от около една година , казала е
на майка си , но същата под предлог , че няма време не е предприела
необходимото за здравето й , неглижирала е състоянието й .Според ищеца,
след преглед при офталмолог се оказало, че е необходимо детето да носи
очила, които да регулират проблема с очите и че към настоящия момент
4
детето се чувства добре ,споделило , че не желае да живее и да се върне при
майка си .
В писмения отговор на исковата молба ответницатат твърди, оспорва
изцяло като неоснователни предявените обективно съединени искове.
Оспорва също така и изложената в исковата молба фактология, която в
голямата си част според нея е невярна, тенденциозна и заблуждаваща.
Твърди, че действително от 30.06.2020г. детето живее при баща си, но начина
по който станало това е изключително недостоен за ищеца.Според нея той
през цялото време е бил и вероятно е повлиял на дъщеря ни за това решение,
че по всяка вероятност дори й е помогнал с пренасянето на багажа й. Твърди,
че целта му е преди всичко не толкова детето да живее при него и той да се
грижи за нея, колкото да не плаща издръжката.Според ответницата
плащането на издръжката му е проблема, а не това което твърди.Твърди, че
наистина на 30.06.2020г. детето е отишло при него, но не по изложените в
исковата молба неверни твърдения, а защото детето е било „убедено“ от
ищеца да направи това. Според нея, едно дете в такава възраст не може да
предприеме всичките тези неща без активното участие и съдействие на
бащата. За това нещо тя била разбрала в късния следобяд на 30.06.20г. от
другата им дъщеря, която живее на друго место. Тя й казала, че сестра й се
обадила и й казала, че щяла да остане да спи при баща си, като я попитала
дали М. й е казала и дали тя знае за това. Казала й че от нея разбира за
станалото, защото на нея малката им дъщеря не е казвала нищо
такова.Твърди, че веднага звъннала на М. по телефона да разбере какво се
случва, но никой не и отговорил, което я притеснило още повече. Казала на
голямата й дъщеря да й звънне, мислейки си че й е неудобно от нея, като след
малко дъщеря й и казала, че и на нея не и се вдига телефона. Твърди, че след
ентото поредно звънене по телефона, М. й вдигнала най-накрая, като й казала
че иска да остане да спи при баща си (изобщо не ставало и дума за постоянно
оставане), а междувременно баща й взел телефона й и започнал да я обижда и
да и казва ще детето ще остане при него.Твърди, че преценила че по-добре е
да се съобразя с детето, защото мислила че това е временно. Твърди също, че
когато се прибрах в къщи установила, че голяма част от личните й неща ги
нямаше. Разбрала, че всъщност цялата тази история не е внезапна, а е добре
замислена и планирана според нея. ( След няколко дни според нея
5
установила, че дъщеря й е ровила и в папката с документите и си е взела
паспорта и декларация-съгласието от баща й). Твърди също, че е разбрала че
нещата са сериозни и бащата е замесен основно, затова на следващия ден се
опитала отново да се свърже с дъщеря й по телефона, но напразно - никой не
и отговорил.Писала й съобщения, но резултата бил същия, докато не
установила че тя я е била блокирала отвсякъде. Оказало се според
ответницата че М. е блокирала телефонните номера и на сестра си и на майка
й. Всичко това според нея я накарало спешно да предприеме мерки, защото
тези действия на детето не били нормални според нея. Като имала предвид, че
двете й деца са изключително близки и си споделяли всичко, такова
поведение от страна на малкото й дете я накарало да потърся помощ от
социалните, които след втората подадена от нея жалба предприели мерки. В
резултат на тези мерки според ответницата, дъщеря й дошла при нея в
магазина като й заявила че след ден-два ще се прибере в къщи. Казала й че
трябва да се прибере у дома още същия ден, защото нещата ще се
влошат.Твърди, че тя помълчала и тръгнала, след което не се прибрала.
Според нея едва след като я бяли извикали в социални грижи и тя дошла при
нея в магазина в който работи й казала че има нов телефон и й дала номера.
Така разбрала, че откакто е при баща си, детето избягва всякакви контакти с
нея, със сестра си и с нейните родители.Твърди, че детето е отчуждено и се
опасява че това положение не е добре най-вече за нея, тя е момиче и че е във
възраст в която момичето има нужда в максимална степен от майка до себе си
по обясними и по разбираеми причини.Твърди, че откакто е при баща си
детето е много променено в отношението си към тях - нея, сестра си и
родителите й. Като се има предвид предишното й поведение, това което се
случва в момента не е добре за самото дете според ответницата. Смяната на
телефона и номера няма как да се случат без участието на бащата според нея.
Затова счита, че ищеца е в основата на това детето да отиде без нейно знание
и съгласие при него и да остане там.Твърди, че вероятно е имало обещания за
много неща. В исковата си молба ищецът твърди, че разбрал от думите на
дъщеря им че тя се държала лошо с нея, забранявала и е всичко, да излиза
навън, да общува с баща си, обиждала я е, като наред с това се е опитвала да
й посяга физически.Твърди, че не знае дали детето му е казало такива неща
или той си ги измисля, но истината е тази, че детето има контрол, и се опитва
да я учи да е отговорна.Твърди също, че много пъти са се карали и спорили за
6
какво ли не, а имайки предвид и възрастта й това е повече от нормално,
никога обаче не и е посягала, нито се е опитвала да й посяга, ако е искала, би
го направила, но знае че това не е начина.Според ответницата, всичко което
казва в исковата си молба ищецът, просто не е вярно.Според ответницата
ограничавам й понякога претенциите, , забранявала и е някои неща, които е
счела че не са добри, но и е обяснявала защо го правя.Според нея всеки
отговорен родител прави така и факта, че баща й не го прави за сега означава,
че иска да „спечели“ дъщеря поне временно в битката си срещу нея, защото
това е в основата на всичко според ответницата Според ответницата целта е
да се прекъсне връзката или поне да бъде нарушена до степен която него да
го ползва. Твърди, че откакто родителските права са предоставени на нея, тя
се стреми да ги изпълнява в пълен обем изцяло и само в полза на детето.
Полаганите от нея грижи са постоянни и то не е било'лишено от нищо, което
съм и имала възможност да му го предоставя.Твърди, че обстоятелствата
съществували към момента на предоставяне упражняването на родителските
права на мен на детето не са се променили и не са се изменили - нито за нея,
нито за ищеца. Според нея, това че детето в момента живее при ищеца,
въпреки нейното съгласие не е промяна в обстоятелствата по смисъла на
закона.
Правна квалификация на предявения иск - чл.59, ал.9 от СК във вр. с
чл.127, ал.2 от СК.
Кои права и обстоятелства се признават – няма права и обстоятелства
които да се признават.
Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – не подлежи на
доказване обстоятелството, че страните по делото са родители на детето М. Х.
М.
Разпределение на доказателствена тежест – твърдяните от страните факти и
обстоятелства посочени по-горе в определението, които съдът не намира за
необходимо да приповтаря подлежат на доказване.Ищецът следва да докаже,
че е налице промяна в обстоятелствата след като родителските права са били
представени на ответницата по делото, така както е изложил съображения в
исковата молба, подпобно описани по-горе.И двете страни следва да докажат
родителския си капацитет, както и че в интерес на детето е да живее при него,
7
че разполага с необходимите условия и средства за отглеждането и
възпитанието на детето.
На страните да се връчи препис от настоящето определение, а на ищеца
и препис от писмения отговор на ответницата.
Делото да се докладва при направени искания от страните, в деня на
постъпването им.
Съдът приканва страните към спогодба, като им напомня за
възможността да уредят доброволно спора по между си или да ползват
медиатор, както и възможността да постигнат спогодба, с оглед най-добрия
интерес за детето.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
8