РЕШЕНИЕ
№ 20267
гр. С., 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110139584 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45
ЗЗД от С. З. Н., действаща със съгласието на майка си – З. Н. Й., срещу
З********* за заплащане на сума в размер от 10 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
23.03.2023г., около 15.50часа, в гр. С., на ***********, на тротоар пред
заведение *******”, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2023г., до
окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 23.03.2023 г., около 15,50часа, в гр. С., на
***********, на тротоар пред заведение *****, при движение на лек
автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, рег. № *********, водачът на
последния, при извършване на маневра движение на заден ход и без да се
убеди, че при извършване на маневрата няма да създаде опасност за
останалите участници в на пътя, блъснал ищцата. Вследствие на удара на
последната били причинени травматични увреждания, изразяващи се в травма
на неуточнен итраабдоминален орган, с болки в ляво рамо, с множество
дълбоки охлузвания на места преминаващи в повърхностни рани по гръдния
1
кош, горните и долните крайници, кръвонасядания и охлузване на дясната
хълбочна област, охлузвания по горната и задната повърхности на лявото
рамо, продължаващо и към горната трета на гръдния кош. След инцидента
ищцата била настанена за лечение в ************“. Непосредствено след
произшествието и понастоящем ищцата търпяла болки и страдания, които
били със значителен интензитет. Вследствие на инцидента изпитвала ужас,
когато се движи по тротоар, по пътя или пътува в превозно средство. Твърди,
че към датата на настъпване на процесното събитие ответникът имал
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния за произшествието водач по договор за застраховка, обективиран в
застрахователна полица № BG/23/**********, валидна от 06.10.2022 г. до
05.10.2023 г. Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лв., както и лихва за забава,
считано от 05.06.2023г., до окончателното плащане.
Ответникът в срока по 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
със собственика на лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, рег. №
*********. Оспорва вследствие на пътнотранспортното произшествие да са
нанесени на ищцата твърдените вреди и ищцата да е претърпяла негативни
последици с твърдяната продължителност. В условията на евентуалност
спрямо този довод, счита претендираното обезщетение за неимуществени
вреди за завишено и несъответно на произтеклите вредоносни последици.
Твърди, че процесното събитие не е настъпило в очертанията на тротоара.
Релевира възражение, че ищцата е допринесла за настъпването на вредите с
поведението си, тъй като към момента на настъпване на събитието е
забелязала приближаването на МПС и не се е съобразила с отстоянието и
приближаващия се към нея автомобил. Счита, че искът следва да бъде
отхвърлен, а в условията на евентуалност- да бъде присъдено по- ниско от
претендираното обезщетение. Оспорва акцесорната претенция за законна
лихва, като счита същата за недължима, с оглед неоснователността на главния
иск.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
2
фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорни и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е бил
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил
марка „Рено“, модел „Канго“, рег. № ********* към датата на процесното
ПТП.
Приет по делото е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-
167, от който се установява настъпило ПТП на 23.03.2023г. около 15:50ч. в
гр.С., *********** ******, между МПС с рег.№ ********* и ищцата.
Съгласно Епикриза от 26.03.2023г. се установява, че ищцата е постъпила
в ******* на 23.03.2023г. и била изписана на 26.03.2023г., като съгласно
приетото по делото СМУ № 256/2023г. са констатирани множество дълбоки
охлузвания на места преминаващи в повърхностни рани по гръдния кош,
горните и долните крайници, кръвонасядания и охлузване на дясната
хълбочна област, които увреждания били получени в резултат от ударното
тангенциално въздействие на твърди тъпи предмети и можели да се получат в
условията на ПТП, с което е причинено на ищцата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Съгласно медицинска бележка от 26.03.2023г. ищцата била освободена от
физическо възпитание за един месец.
Видно от удостоверението за раждане на ищцата – същата към датата на
ПТП е с навършени 16г.
Приета по делото е претенция от 05.04.2023г. при ответника, с която
ищцата претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 10000лв., като с отговор от 05.06.2023г. ответникът определя
обезщетение от 500лв.
От заключението на вещото лице по приетата СМЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че ищцата
била пострадала като пешеходец, блъсната от бус на тротоар, като
непосредствено след ПТП бил осъществен преглед, от който били описани
следните травматични увреждания: данни за травма на корем, без засягане на
вътрегръдни и коремни органи; обширно охлузване 15/10.5см, съставено от
множество успоредни един на друг жлебовидни елементи по горна и задната
3
повърхности на лявото рамо и към задната повърхност на горната трета на
гръдния кош; обширно охлузване 9/11см с множество успоредно
разположени жлебовидни охлузвания по предната повърхност на лявото рамо
и частично предната повърхност на мишницата и прилежащите части на
гръдния кош; две охлузвания съответно 2,5/4см по тръбната повърхност на
лявата ръка разположени с отстояние 1см между тях; охлузване с множество
успоредни жлебовидни елементи 5/3.5см, по задно-външната повърхност на
дясната предмишница в горната трета; две кръвонасядания в дясната
хълбочна с елипсовидни форми и размери съответно 4/2.5см за предно
разположеното и 6/5см за заедно ,като по задно разположеното
кръвонасядане, централно, имало охлузване с дъговидна форма, с дъга,
отворена напред и леко нагоре 2/0.3-0.5см; обширно охлузване 9/7см по
предно-външната повърхност на лявата подбедрица в горната половина.
Вещото лице дава заключение, че травмите можели да се причинят при ПТП
по описания начин, вкл., че като контактното увреждане от удар можело да се
приеме травмата в дясната седалищна област, а установените обширни
охлузвания били характерни за теренна травма, от приплъзване след падане
на тялото след удара спрямо неравен терен. Вещото лице изяснява, че след
постъпване в ******* на ищцата бил проведен активен лечебно-диагностичен
процес, медикаментозно обезболяващо лечение, обработка на установените
наранявания, а по отношение на травмата на рамото било назначено
имобилизиране на лява ръка с мека превръзка за 14 дни. При изписване от
болницата бил отчетен добър обем на движенията на ръката, дадени били
указания за ХДР в домашни условия за една седмица, без физически усилия.
При преглед 6дни след инцидента, не било отразено носене на
имобилизиращата превръзка, като било констатирано първично зарастване на
охлузвния, под коричката. По делото липсвала проследяваща
мед.документация, поради което вещото лице дава заключение, че теоретично
описаните травми водели до болки и страдания, които отшумявали до около
3-4 седмици след инцидента, като възстановяването от тях било пълно, без
последици за здравето. Дадено е заключение, че от получените увреждания
ищцата е изпитвала в първите дни силни болка, усилващи се при движение,
от което е имала функционални нарушения при лява ръка и снагата.
Постепенно в следващите дни и от приложеното лечение болките отслабвали
по интензитет, като нямало данни да били регистрирани настъпващи
4
усложнения. При защита на заключението вещото лице допълва същото като
посочва, че след депозиране на СМЕ бил направен преглед на ищцата на
20.11.2023г., при който било констатирано, че имало останали белези, които
съвпадали с охлузване в областта на ляво рамо, лява раменница, китката на
лявата ръка и в областта на десния лакът лява подбедрица, които биха могли
да се получат от дълбоки охлузвания.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели в режим на довеждане на страната на ищцата – с**********.
От показанията на св.Стоименова се установява, че в деня на процесното
ПТП имала уговорка с ищцата, видяла същата, която се намирала на
отсрещния тротоар, която чакала да мине трамвай. Междувременно бус на
****** при движение на заден ход, качвайки се на тротоара ударил ищцата,
която била с гръб към буса, тя паднала и бусът минал през нея и ищцата
попаднала под колата, след което колата променила движението си напред, с
което продължил да влачи ищцата, която през това време пищяла, след което
водачът на МПС-то направил опит да избяга от местопроизшествието, но
поради насъбрали се хора от заведението в близост се върнал. От показанията
на ******* (баба на ищцата), които съдът цени по чл.172 ГПК с оглед
родствената връзка между страните с оглед останалите по делото
доказателства, се установява, че разбрала за инцидента след обаждане,
непосредствено след което отишла на място и видяла ищцата, която
изпитвала много страх. На място имало линейка, с която отишли в ******
където се наложило да стои 5-6ч в отделение, след което била настанена в
детското отделение, като престояла в болницата 3дни. След изписването се
чувствала зле, била бинтована, изпитвала болки, сънувала кошмари,
психически се чувствала зле, имала поражения по тялото. Наложило се
повече от 20-дни да бъде с превръзки, като един месец не ходила на училище.
След инцидента станала много нервна и изпитвала страх да се качи в кола.
Прието по делото е удостоверение от МВР, СДВР, отдел ПП, съгласно
което срещу *******, водач на т.а. Рено Канго, рег.№ ********* бил съставен
АУАН за нарушения на чл.40, ал.1, пр.1 ЗДвП (при движение на заден ход не
наблюдава непрекъснато пътя и реализира ПТП), така и било издадено
Наказателно постановление № 23-4332-006825/20.04.2023г., с което било
наложено адм.наказание глоба в размер на 20лв. по чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП,
влязло в сила на 03.06.2023г.
5
От заключението на вещото лице по приетата САТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
процесното ПТП било реализирано на 23.03.2023г. в гр.С., по дължината на
платното за движение на ***** в района на тротоарната площ срещу
ресторант *****и заведение *****, върху тротоарната площ. Непосредствено
преди удара ищцата се намирала върху тротоарната площ с гръб към
товарния автомобил, без да има данни да е била в движение. Товарният
автомобил преди настъпване на произшествието се е движел с приблизителна
скорост от 5-7км.ч., предприемайки маневра за паркиране върху тротоарната
площ, като е имал възможност да предотврати настъпване на произшествието,
ако се е убедил, че зоната зад превозното средство е свободна или не е
предприел маневра за паркиране върху тротоарна площ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.
С доклада по делото е разпределено в тежест на ищцата да докаже пълно
и главно следните правопораждащи факти, а именно: 1) настъпване на
описаното в исковата молба ПТП; 2) наличието на сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на
ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова
гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач, което е
отделено за безспорно; 3) отговорност на застрахования при ответника водач
за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите
елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди под
формата на претърпени болки и страдания от получени травми и преживян
стрес, причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия
причинител /която се презюмира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
В тежест на ответника, в случай, че ищцата установи горепосочените
факти, е разпределено да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и
оборване на презумпцията на виновност на водача на автомобила. По
направеното възражение за съпричиняване – на ответника е възложено да го
докаже при условията на пълно и главно доказване.
6
С приетия за окончателен доклад по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е бил
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на т.а. Рено Канго,
рег.№ ********* към датата на процесното ПТП.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото безспорно се
установява наличието на целия фактически състав на нормата на чл. 432, ал. 1
КЗ – реализирано на 23.03.2023г. в гр.С., по дължината на платното за
движение на ************в района на тротоарната площ срещу ресторант
****** и заведение *******, върху тротоарната площ - ПТП, предизвикано
противоправно и виновно от застрахован при ответника водач ********,
водач на т.а. Рено Канго, рег.№ *********, по застраховка ,,Гражданска
отговорност" с валидно застрахователно покритие към датата на
произшествието, претърпени от ищцата като пешеходец на тротоарната площ
с гръб към товарния автомобил. При извършване на процесното ПТП
виновният водач, при движение назад, управлявайки т.а. Рено Канго е
нарушил правилата за движение - чл.5, ал.1, т. 1 ЗДвП, според който всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява неимуществени вреди; чл. 5, ал.2, т. 1
ЗДвП, според който водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни превозни средства; чл. 40, ал.1 ЗДвП,
според който, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението; чл. 116
ЗДвП, според който водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност слепите, които се движат с бял бастун и към
престарелите хора. С неизпълнение на горните задължения по
непредпазливост е причинил телесна повреда на ищцата. Механизмът на
настъпване на вредите по отношение на ищцата са безспорно установени по
делото съвкупно събраните по делото доказателства, а именно: от приетия
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-167, медицинските
документи, показанията на св. ******* – очевидец, така и от заключенията на
вещите лице по СМЕ и САТЕ. По делото няма ангажирани доказателства, от
7
които да се установява съпричиняване на резултата от ищцата, напротив,
установява се, че същата се е намирала на тротоара и е била с гръб към т.а.
Спорният по делото се концентрира по размера на следващото се на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието ,,справедливост" по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4
от 23.12.1968г./ Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не
само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт
за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз,
поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура
в страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените
лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си
не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид
следните обстоятелства, установени със заключението на приетите по делото
съдебно-медицинска експертизи и събраните писмени и гласни доказателства:
характера, вида и тежестта на претърпяното от ищцата увреждане –
множество охлузвания претърпени при удар, падане под товарния автомобил
и влаченето , поради което увреждането е причинило на ищцата болка и
страдание, получените увреждания ищцата е изпитвала в първите дни силни
8
болка, усилващи се при движение, от което е имала функционални нарушения
при лява ръка и снагата, постепенно в следващите дни и от приложеното
лечение болките отслабвали по интензитет, като нямало данни да били
регистрирани настъпващи усложнения, вкл. след преглед на 20.11.2023г.
имало останали белези; възрастта на ищцата към момента на настъпване на
инцидента - 16 години; продължителността на възстановителния период –
няколко седмици относно физическата травма според вещото лице и пълното
й възстановяване от същата травма; претърпеният и силен травматичен стрес
от ищцата, което намерило отражение и след инцидента (сънувала кошмари,
психически се чувствала зле, един месец не ходила на училище, след
инцидента станала много нервна и изпитвала страх да се качи в кола).
При съобразяване нормата на чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав
намира, че адекватен размер на претърпените неимуществени вреди следва да
бъде определен такъв от 7500 лв., вкл. отчитайки размерът на присъдени
обезщетения по сходни случаи в практиката (например Решение № 263324 от
17.11.2022 г. по в. гр. д. № 13728 / 2020 г. на Възз. II-a състав на СГС,
съгласно което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от
2016г. при сравнително сходни обстоятелства в размер на 5000лв.), съобразно
обществено-икономическите условия към момента на увреждането (т.е.
преценявайки данните на НСИ за индекса на инфлацията, който в периода от
2016г. до 2023г. е 40%).
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение от
128/04.02.2020г. по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, I ТО, в хипотезата на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото
от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода
от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на
увреждането. С оглед на което претенцията за лихва от 05.06.2023г е
основателна.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполагат двете страни.
Ищцата е била представлявана от адвокат по чл.38 ЗАдв., поради което в
9
полза на адв. С. К. ******* от САК, гр.С., ***********, следва да се определи
адвокатско възнаграждение в размер на 1300лв. (чл.7, ал.2, т.3 НМРАВ), като
с оглед частичната основателност на иска следва да се присъди
възнаграждение в размер на 975лв.
Ответникът е доказал сторени разноски в размер на 300лв. депозит за
САТЕ и е бил представляван от юрисконсулт, като с оглед фактическата и
правна сложност на делото (приети две заключения, разпит на свидетели,
съответно с оглед материалния интерес), съдът определи възнаграждение в
размер на 200лв. С оглед частичната неоснователност на иска, ответникът има
право на разноски в общ размер на 125лв.
Ищцата е била освободена от заплащане на дължимата държавна такса и
разноски по делото, поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд
разноски за експертизи в размер на 675лв., както и за държавна такса в размер
на 300лв. или общо 975лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД ЗАД ************, да
заплати на С. З. Н., ЕГН: **********, действаща със съгласие на законния си
представител З. Н. Й., ЕГН: **********, гр.С., ************, съдебен
адресат: адв. ************, сумата от 7500лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.03.2023г., около 15.50часа,
в гр. С., на ***********, на тротоар пред заведение ********, причинено от
виновния водач на т.а. Рено Канго, рег.№ *********, застрахован по
застраховка ,,Гражданска отговорност" при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 05.06.2023г., до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 10000лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. З. Н., ЕГН: **********,
действаща със съгласие на законния си представител З. Н. Й., ЕГН:
**********, гр.С., *******, съдебен адресат: адв. *******, да заплати на
10
************, гр.С., ул. ******, разноски по делото в размер на 125лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.
„********, гр.С., ул. ********, да заплати на адв. С. К. ***** от САК, гр.С.,
**********, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на
975лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ***********, гр.С., ул.
********** да заплати по сметка на Софийския районен съд разноски в общ
размер на 975лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11