РЕШЕНИЕ
№ 4141
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110116049 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от
„ТЛС-ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД срещу „НАВИ
ПРОЛОГИСТИКС“ ООД, както следва:
иск с правно основание чл. 79 от Закон за задълженията и договорите ЗЗД) вр. чл. 372,
ал.1 от Търговския закон (ТЗ) вр. чл. 1, т. 1 вр. чл. 9 от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за сумата 4 680 евро с ДДС,
представляващи незаплатено възнаграждение по сключени между страните договор за
международен превоз на товари № 001293/03.01.2024 г. за сумата от 1 800 евро с ДДС
по фактура № **********/16.01.2024 г. и договор за международен превоз на товари
№ 001295/03.01.2024 г. за сумата от 2 880 евро с ДДС по фактура №
**********/14.01.2024г. за сумата от, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба– 20.03.2024г., до окончателното
погасяване.
Ищецът твърди, че между ответника „НАВИ ПРОЛОГИСТИКС“ ООД, в качеството на
възложител – товародател, и „ТЛС-ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, в
качеството на превозвач, са сключени договор за превоз на товари № 001293 от 03.01.2024 г.
за извършването на международен превоз на стоки от България до Италия и по договор за
превоз на товари № 001295 от 03.01.2024 г. за извършването на международен превоз на
стоки от България до Франция. Поддържа, че е изпълнил изцяло задължението да извърши
1
транспортната услуга, за което са издадени фактура № **********/16.01.2024 г. за сумата от
1 800 евро с ДДС с левова равностойност от 3 520.49 лева с ДДС, както и фактура №
**********/14.01.2024г. за сумата от 2 880 евро с ДДС, с левова равностойност от 5 632.79
лева с ДДС, като товарът е приет от получателя без възражения и/или рекламации. Твърди,
че отправил многократни уведомления и покани до ответното дружество за дължимостта на
горепосочените суми, но и към настоящия момент следващото се на ищеца възнаграждение
не било платено от ответника, поради което ищецът го претендира в пълен размер. Ищецът
представя писмени доказателства под опис.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че
между страните съществували трайни търговски отношения. Не оспорва, че е възложил
извършването на превоз по следните два договора: заявка - договор за превоз на товари №
001293 от 03.01.2024 г. по транспортна релация България- Италия и заявка - договор за
превоз на товари № 001295 от 03.01.2024 г. по транспорта релация България - Франция.
Твърди, че задълженията по процесните договори са погасени чрез извънсъдебно
прихващане на насрещни вземания на двете дружества, обективирани в протокол за
прихващане № ********** от 26.02.2024 г. за сума в размер на 7040,99 лева и протокол за
прихващане № ..... от 26.02.2024 г. за сума в размер на 2500 лева., като двете суми са
обективирани и в общ протокол за прихващане на вземанията и задълженията от 01.03.2024
г., който е изпратен на ищеца по куриер на същата дата. Допълнително, прихващането било
направено и в писмено изявление за прихващане от 19.03.2024 г., изпратено на ищеца по
имейл на същата дата, с обективирана в него покана за плащане на дължимия остатък след
прихващане на двете насрещни вземания. Поддържа, че с извършените прихващания били
прихванати вземанията на ищеца по процесните два договора с вземанията на ответника за
дължима неустойка по друг договор за превоз - поръчка за превозвач № .... от 05.01.2024 г. и
договор за превоз на товари № ... от 05.01.2024 г. за превоз на замразено месо, с кратък срок
на годност, и обезщетение за вреди, надхвърлящо нейния размер, с което се явяват погасени
двете процесни вземания до размер на по-малкото. Твърди, че обичайната практика в
отношенията между страните, била след доставка на превоза, ищецът да изпраща на
ответника оригиналните документи - CMR и фактура с цел заплащане на дължимото по
договора навло, което по посочените два договора не било сторено от страна на ищеца,
както и ищецът не уведомил в продължителен период ответника относно обстоятелствата
направил ли е доставка и кога, и дали стоката е приета без забележки въпреки изпращаните
от ответника искания за предоставяне на тази информация.
Допуснатата забава в доставката на стоката с 15 дни по поръчка за превозвач №
2024/01/S/0209 от 05.01.2024 г. и договор за превоз на товари № 001297 от 05.01.2024 г.
породило претенция към ответника като спедитор от Ню Уейв Интернешънъл Карго – трето
за спора лице, на основание т. 17 от сключения между тях договор за спедиция, а това от
своя страна обусловило правото на ответника да отправи претенция за плащане на неустойка
в размер на 1800 евро, дължима на основание неизпълнение на точки 4 и 17 от поръчката.
Поради продължителната забава в доставката по договора за превоз на товари № 001297
2
от 05.01.2024 г., изпращачът отказал плащане на дължимото навло от 1800 евро на спедитора
– ответника по делото, поради продължителната забава, което се явявало претърпяна загуба
за ответника в този размер. Релевира, че поради виновното неизпълнение на ищеца на
договора за превоз на товари № .... от 05.01.2024 г., контрагента на ответника – трето за
спора лице, преустановил занапред договорните си отношения с последния, в резултат на
което пропуснал ползи от тези отношения, изразяващи се в чистото възнаграждение, което е
щял да получи от последващи договори за превоз, за които били водени преговори,
възлизащи в размер на 2500.00 лева
Ответникът понесъл вреди от неизпълнението на ищеца по договора за превоз на товари
№ .... от 05.01.2024 г. в общ размер на 9540,99 лева, претенцията за плащането на която
предявил извънсъдебно, а след като не била платена, извършил прихващане с нея
извънсъдебно, обективирано в два протокола - № **********/26.02.2024г. и №
...../26.02.2024г., което довел до знанието на ищеца, изпращайки му тези протоколи. В
условията на евентуалност прави съдебно възражение за прихващане на претендираните от
ищеца суми по двата процесни договора за превоз, с вземането на ответника, в размер на
9540,99 лева.
При евентуалност - в случай, че съдът счете за неоснователно възражението за
прихващане за действително претърпените от ответника вреди, прави възражение за
прихващане на сумата с вземане в размер на 2250 евро, равняващи се на 4400,62 лева, на
основание начислената по чл. 2.1., т, 3 от Заявка - договор за превоз на товари № 001297 от
05.01.2024 г. неустойка при неспазване на срока за доставка, в размер на 150 евро на ден за
периода от 16.01.2024 г. (датата на доставката по договора за превоз) до 30.01.2024 г.
(действителната дата, на която е доставен превоза по данни от трети лица). Останалата част
от вземането на ответника, до пълния размер на понесените от него вреди или сумата от
5140,37 лева от общо 9540,99 лева, претендира на база действително претърпените от
последния вреди над размера на уговорената между страните неустойка по договора за
превоз, съобразно общите правила на закона или на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
82 от ЗЗД.
Ответникът представя писмени доказателства под опис. Прави искане за допускане
извършването на съдебно-счетоводна експертиза.
По заявеното възражение за прихващане ищецът е изразил писмено становище /л.183/, в
което признава, че ответното дружество му е възложило превоза на стоки – замразено
патешко месо от България до Италия с договор за превоз на товари № ..... от 05.01.2024 г., с
дата на натоварване 11.01.2024 г. и дата на разтоварване 16.01.2024 г. Твърди, че стоката е
натоварена, а превозът се е забавил по вина на спедитора и липса на плащане по процесните
две фактури. Твърди, че Ню Уейв Интернешънъл Карго е приело заявката и превозът е
изпълнен и стоката е доставена на 29.01.2024 г., поради което счита, че евентуалното
наличие на забава е в размер на 13 дни. Релевира, че е бил уведомен за възможността за
начисляване на неустойка, но не са били посочени вредите от забавата. Сочи и че вредите на
ответника не са доказани и не е ясно в какво се изразяват, като възражението не било
3
подадено в срок по чл.30, параграф 3 от конвенцията. Сочи, че договорките между
ответника и Ню Уейв Интернешънъл Карго за начисляване неустойка за забава не обвързват
ищеца, заявката не е подписана от ищеца, поради което клаузата за неустойка не е приета от
него, както и че противоречат на чл.23, параграф 5 от конвенцията, поради което счита, че
плащане не се дължи. Възразява по дължимостта на търсената неустойка с довод, че
нейният размер е много по[1]голям от размера на навлото, което е в противоречие с чл.23,
параграф 5 от конвенцията и в случай, че обезщетение за забавената доставка се дължи при
реално доказани вреди, то неустойката би възлизала на 2040 евро. Възразява по
дължимостта на обезщетение в размер на 2500 евро за претърпени вреди и пропуснати
ползи, изразяващи се във възнаграждение, което ответникът би получил за извършване на
последващи договори за превоз с довод, че такива вреди не са доказани и не се предвиждат
за обезщетяване по конвенцията. Оспорва претенцията и с довод, че не е предявена
рекламация за забавата на доставката в 21-дневния срок по чл.30, параграф 3 от
конвенцията, а писмената декларация не отговаря на законовите изисквания. Сочи, че
вземането на ответника не е било ликвидно, т.к. е било оспорвано, поради което
предпоставките за извънсъдебно прихващане не са налице.
С оглед становището на ищеца по повод възраженията на ответника, направени в
отговора на исковата молба, е допълнен проекта на доклад по делото, след което и при липса
на възражения от страните, проекта на доклад е обявен за окончателен.
В ход по същество представителят на ищеца моли иска да бъде уважен. Депозира
писмена защита, в която обосновава наличието на предпоставките за уважаване на главния
иск – наличие на заявка, договор и изпълнение на превоза точно. Обосновава
неоснователност на възраженията на ответника за прихващане с доводите, че макар да има
възлагане и закъснение, то превозът е извършен по възлагане от друго лице, както и защото
възражението не е релевирано в срока по Конвенцията, че не са доказани вредите, че не е
обвързан от неустойка по договор, сключен от ответника с трето за спора лице, а при
евентуалност – че отговорността му е ограничена до цената на превоза.
Представителят на ответника в съдебната си реч моли искът да бъде отхвърлен като
погасен чрез прихващане. В срок представя писмени бележки по спора, в които обосновава
наличието на предпоставките по релевираното възражение за прихващане.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обявено е за безспорно между страните и се подкрепя от доказателствата по делото
/л.11-24/, че между ответника „НАВИ ПРОЛОГИСТИКС“ ООД, в качеството на възложител,
и „ТЛС-ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, в качеството на превозвач, са
сключени договор за превоз на товари № ... от 03.01.2024 г. за извършването на
международен превоз на стоки от България до Италия и по договор за превоз на товари №
.... от 03.01.2024 г. за извършването на международен превоз на стоки от България до
Франция срещу задължението на ответника като товародател да заплати навлото.
4
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма
възражения, и се подкрепя от доказателствата по делото – два броя товарителници, че
ищецът е изпълнил изцяло задължението да извърши превоза, за което са издадени фактура
№ **********/16.01.2024 г. за сумата от 1 800 евро с ДДС, както и фактура №
**********/14.01.2024г. за сумата от 2 880 евро с ДДС.
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма
възражения, и се подкрепя от доказателствата по делото – два броя товарителници, че
товарът е приет от получателя без възражения и/или рекламации.
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма
възражения, и се подкрепя от доказателствата по делото – два броя заявки и фактури, че
евентуално дължимото на ищеца навло е в размер на 1 800 евро с ДДС по фактура №
**********/16.01.2024 г. и в размер на 2 880 евро с ДДС по фактура №
**********/14.01.2024г.
Страните не спорят, че между тях са съществували търговски отношения по повод
сключването на множество транспортни договори, включително описаните два по-горе.
Страните не спорят, че по повод на търговските си отношения между тях е сключен и
друг договор за превоз, по силата на който ответното дружество е възложило на ищеца
превоза на стоки – замразено патешко месо от България до Италия с договор за превоз на
товари № 001297 от 05.01.2024 г., с дата на натоварване 11.01.2024 г. и дата на разтоварване
16.01.2024 г. Обстоятелството се доказва от приложената на л. 89 от делото заявка, според
която ответникът е възложил на ищеца превоз по релация България – Италия с дата на
товарене 11.01.2023г. и дата на разтоварване 16.01.2023г. при договорено навло 1700 евро
без ДДС или 2040 евро с ДДС. Заявката не носи подпис на страните по нея, но с оглед
процесуалното поведение на страните и приемането на заявката, се счита, че договор по тази
заявка съществува. Според уговореното, превозвачът, т.е. ищецът „ТЛС-ТРАНСПОРТ
ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД дължи на товародателя „НАВИ ПРОЛОГИСТИКС“
ООД неустойка за неспазване на срока на доставката в размер на 150 евро на ден.
Страните са договорили по всеки един от тези договори, че кореспонденцията между тях
ще се осъществява по следните начини: за товародателя на адрес: гр. София, ул. Ч. ш. ....,
местност Черно конче, email: ...., с лице за контакт М. К., а за превозвача: адрес: обл.
Пазарджик, с. Калугерово, ул. В. № ..., email: .....
Видно от поръчка за превоз и страните не спорят, че посочения договор за превоз на
замразено патешко месо е сключен по повод на възлагане от трето за спора лице – Ню Уейв
Интернешънъл Карго на ответника да организира превоза на тази стока в рамките на 55 дни
срещу възнаграждение от 1800 евро. В поръчката е описан вида на стоката и дата и място на
товарене и разтоварване. Уговорено е също /чл. 4 и 5/, че превозвачът заплаща неустойка в
размер на навлото и претърпените парични загуби на клиента, в случай на отсъствие на
превозно средство или неизпълнение на поръчката на Ню Уейв Интернешънъл Карго, както
и е уговорена неустойка ако превозвачът не пристигне навреме при приемането или
5
предаването на товара, или наруши други разпоредби на документа за потвърждение на
тарифата в размер на 50 полски злоти (вътрешни превози) или 50 евро (международни
превози) за всеки започнат час (максимум 8 часа), като освен това превозвачът носи пълна
отговорност за обезщетението, договорените санкции и пълното възстановяване на
средствата, които Ню Уейв Интернешънъл Карго или клиентите му могат да наложат или
понесат от неправомерното действие или небрежност на превозвача, включително, но не
само, паричните санкции, описани в поръчката. Според чл. 8 превозвачът поема
отговорността за товара (отговорност за загуба, повреда и забавяне на доставката).
Злополука, невъзможност за извършване на превоза или своевременно транспортиране на
товара по този договор води до осигуряване на заместител от страна на превозвача за негова
сметка, като заместващото ремарке трябва да е сухо, чисто и без чужди миризми. В чл. 11 е
записано, че в случай на рекламация/и във връзка със състоянието на товара или забавяне на
доставката, разходите за превоза няма да бъдат възстановени до решаването на
рекламацията/и.
Извежда се от представената товарителница и превозния документ /л.91-92/ и страните
не спорят, че служител на ищцовото дружество се е явил на датата и мястото на товарене –
11.01.2024г. в гр. Първомай, поемайки товара в камион с рег. номер № .... и при получател
Бурани Интерфууд Спа Униперсонале, Италия. Поемането на заявката за организирането на
превоза от ответното дружество, превозното средство, в което е натоварен товара, и
натоварването му на посочената по-горе дата се извеждат и от приложената кореспонденция
/л.135-133 гръб/.
Разпитани като свидетели са служители на двете дружества. От показанията им
еднопосочно се установява отправянето от ответника до ищеца на заявка за превоз на
посочената стока с посочените параметри, включително датата и място на товарене и
разтоварване, приемането на тази заявка; че между страните е имало и други такива
договори, т.е. че са съществували търговски отношения между тях; че на 11.01.2024г.
камионът се е явил на товарния адрес в гр. Първомай и фирмата изпращач е натоварила
камиона; че кореспонденцията по повод на този и предишните превози е осъществявана
между двамата свидетели по телефон; че имейлът на ответното дружество е ...., на неговия
служител – свидетеля М. К. е ......., а имейла на ищцовото дружество е ....; че на 16.01.2024г.
свидетелят М. К. е позвънил няколко пъти на свидетеля А. Д., с когото е поддържал връзка
по повод превоза на стоките с искане за предоставяне на информация за местоположението
на това, като в края на деня като отговор получил, че камионът се счупил; че след напускане
на базата на натоварване камионът бил върнат обратно в базата в България поради повреда
и не напуснал граница; че стоката не можело да се претовари и останала в камиона, който
поддържал нужната температура; че по-късно и след като ищецът се свързал с полския
спедитор Ню Уейв Интернешънъл Карго по негова заявка и със същия камион превозил
стоката в Италия, напускайки базата на 22.01.2024г. и разтоварвайки на 29.01.2024г. Всички
тези обстоятелства се установяват еднопосочно от свидетелите, като казаното от тях в тези
части се подкрепя и от писмените доказателства по делото, поради което и като
6
последователен, логичен и без противоречия разказът им се приема за обективно
възпроизвеждащ случилото се.
Показанията на свидетеля А. Д. в останалата част – по отношение обстоятелството, че с
него се е свързал управителя на ответното дружество, и съдържанието на разговора между
тях, не следва да се ползват от съдебния състав при изграждане на фактическите изводи
относно релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства, тъй като нямат
отношение към тях.
Останалата част от показанията на свидетеля М. К. се ползват от съдебния състав.
Показанията касаят релевантни обстоятелства, влизащи в предмета на доказване по
релевираното възражение, логични и последователни са и доколкото свидетелят
възпроизвежда факти, които е възприел лично и казаното в другите части е обективно с
оглед оценката на показанията му съобразно целия доказателствен материал, то и тази част
се ползва с доверие при изграждане на фактическите изводи на съда. Освен това,
показанията на свидетеля в тази част се покриват с писмените доказателства – имейл
кореспонденция, дебитно известие, компенсация. От тези показания се извежда, че по повод
неосъществения превоз, организирането на който е било възложено на ответното дружество,
последното е изгубило дългосрочна колаборация с полския спедитор, от 4 до 6 товара
месечно, като им била изплатена само една фактура, а други две фактури, сред които по
процесния превоз, плащане не постъпило.
Видно от дебитно известие /л.140/ е, че полският спедитор Ню Уейв Интернешънъл
Карго е начислил неустойка в размер на 1800 евро за неизпълнение на условията на поръчка
/т.4 и т. 12/, непредаване на стока за разтоварване, поръчка (2021/01/S/0209): натоварване –
разтоварване: 11.01.2024г.- 16.01.2024г., район Първомай. В дебитното известие е посочено,
че плащането се ще извърши по компенсация.
Извежда се, че такава компенсация е извършена – компенсация л. 143 от делото, като с
въпросната неустойка е погасено задължение на полския спедитор към ответника по
документ № ..../24.01.2024г.
Установява се, че ответникът е отправил до ищеца рекламация по повод забава на товара
посочен по-горе с шестнадесет дни и е поканил последния да уредят доброволно
отношенията си, която рекламация е изпратена по имейл на 13.02.2024г. и по куриер, като
пратката е получена на 14.02.2024г.
Налични са два протокола, издадени от ответника до ищеца, в които са посочени
следните суми и основания за тяхното начисляване: 7040.99 лева – неустойка по заявка –
договор (реципрочно изготвена според неустойките, предявени от товародателя на Нави
Прологистик ООД) и 2500.00 лева - неустойка по заявка – договор за пропуснати ползи и
осъществяване на директен контакт с товародателя на Нави Прологистик ООД. Установява
се от протокол за прихващане на вземанията и задълженията, че ответникът е отправил до
ищеца изявление за прихващане на посочените две суми и тяхното основания в тези
протоколи със задълженията си към ищеца по фактура № **********/16.01.2024г. в размер
7
на 3520.48 лева и по фактура № **********/14.01.2024г. в размер на 5632.80 лева.
Изявлението за прихващане е получено от ищеца на 07.03.2024г.
Изслушано и прието по делото е заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което
се ползва от съда като обективно и компетентно дадено от вещо лице, притежаващо
нужните познания и опит в областта и отговорило в пълнота на всички въпроси, след
нужната проверка и неоспорено от страните. В заключението е даден отговор на поставените
въпроси, а именно: че за вземанията си ищецът е издал посочените по-горе фактури на обща
стойност 4680 евро или 9153.28 лева, че тези фактури са осчетоводени от двете дружества,
като в счетоводството на ищеца не са осчетоводени плащания по тях, нито посочените два
протокола и акт за прихващане, докато в счетоводството на ответника тези документи са
осчетоводени в посока намаляване на задълженията по двете фактури, издадени от ищеца,
до размера на сумата от 387.71 лева. Посочено е, че в счетоводството на ответника през
месец февруари 2024г. е получена претенция за плащане на неустойка в размер на 1800 евро
от Ню Уейв Интернешънъл Карго със срок за плащане 31.01.2024г. при основание „дебитно
известие“, като с документ № ...../15.02.2024г. Ню Уейв Интернешънъл Карго е уведомил
ответника, че прави прихващане на претендираната неустойка с дължимото по фактура с №
**********. В счетоводството на ответника има осчетоводени вземания към Ню Уейв
Интернешънъл Карго в размер на 7040.99 лева.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
В практиката на ВКС, обективирана в решение № 135/05.10.2011 г. по т. дело №
1103/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., е възприето становище, че договорът за международен
автомобилен превоз е неформален консенсуален договор и за неговото сключване е
достатъчно доказване наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на
съконтрахентите. Съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (СMR) товарителницата удостоверява до доказване на
противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл. 4
(като аналогична разпоредба се съдържа и в чл. 50, ал. 1 от ЗАвП), договорът за превоз се
установява с товарителница, но нейната липса не засяга превозното правоотношение.
С подаване на заявката - договор за международен превоз и нейното приемане от
насрещната страна се счита, че договорът за международен автомобилен превоз на стоки е
сключен с всичките последици от това, включително задължението да се заплати
договореното възнаграждение за превоза, както и задължението на ищеца превозвач да
превози стоката на определеното място, да я предаде на получателя.
Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ товародателят плаща възнаграждението при сключването на
договора, освен ако е уговорено друго.
Наличието на облигационна обвързаност между страните по делото по договор за
превоз не се спори и се доказва от приложения доказателствен материал. Така съгласно
сключените на 03.01.2024г. договор за международен превоз на товари № ...../03.01.2024 г. №
8
001295/03.01.2024 г. ответникът е възложил на ищеца извършването на превоз стоки
съответно от България до Италия и от България до Франция срещу задължението на
ответника като товародател да заплати навлото в размер от 1 800 евро с ДДС по първия
договор и 2 880 евро с ДДС по втория договор, за които суми има издадени две фактури.
Наличните по делото доказателства дават основание да се заключи и страните не спорят,
че превозът е извършен, товарът е приет от получателя без възражения и/или рекламации.
Това се извежда от товарителниците, които съгласно чл. 9, пар. 1 от Конвенция CMR,
товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и
получаването на стоката от превозвача. Същата не е форма за действителност и няма
конститутивно действие по отношение превозното правоотношение, но с нея се създава една
оборима презумпция, че действителните правоотношения са тези, уредени в
товарителницата. Данните, вписани в товарителницата се считат за достоверни до доказване
на противното, като страната, която твърди, че същите са неверни или непълни следва да
докаже това обстоятелство с всички допустими доказателствени средства.
Страните не спорят и се доказва, че дължимото на ищеца навло е в размер на 1 800 евро
с ДДС по фактура № **********/16.01.2024 г. и в размер на 2 880 евро с ДДС по фактура №
**********/14.01.2024г., или общо 4680 евро.
По изложените мотиви, навлото се дължи и предявеният иск по чл. 79 от Закон за
задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 372, ал.1 от Търговския закон ТЗ) вр. чл. 1, т. 1 вр.
чл. 9 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за
сумата 4 680 евро с ДДС се явява доказан по основание и размер.
По заявеното възражение за прихващане
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за прихващане с
претендираните от ищеца суми със сумата от 9540.99 лева за дължима неустойка по друг
договор за превоз - поръчка за превозвач № ..... от 05.01.2024 г. и договор за превоз на товари
№ .... от 05.01.2024 г. за превоз на замразено месо, с кратък срок на годност, и обезщетение
за вреди, надхвърлящо нейния размер, с което се явяват погасени двете процесни вземания
до размер на по-малкото.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 2/2020 от 18.03.2022 г. по тълк. дело
№ 2/2020 г. на ВКС, ОСГТК, институтът на прихващането изисква да са осъществени
следните необходими предпоставки: наличие на насрещни вземания за пари или еднородни
заместими вещи; вземането на прихващащия /активното вземане/ да е изискуемо;
достатъчно е задължението на прихващащия /пасивното вземане/ да е изпълняемо, като
същото може да не е изискуемо; активното вземане следва да е ликвидно, т. е. да е
определено по основание и размер – да е безспорно /установено с влязло в сила решение
или заповед за изпълнение/ или да не е оспорено от длъжника, срещу когото се прихваща.
Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да
породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера на по-
9
малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от
тях по страни, основание и размер. Когато изявлението за прихващане е извършено в
процеса, т. нар. „съдебно прихващане“, съдът трябва да установи вземането по иска и
осъщественото право на прихващане.
Съгласно цитираното ТР действието на прихващането, изразено в погасяване на
насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от
първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т. е. когато активното вземане е
било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на
вземането на прихващащия - в процеса или извън него, е без значение за обратното действие
на погасителния способ. Допълнителен аргумент за обратното действие на погасителния
способ произтича и от възможността да се прихване с погасено по давност вземане, когато
пасивното вземане е възникнало преди да изтече давностният срок за вземането на
прихващащия - чл. 103, ал. 2 ЗЗД.
Основанието, от което произтичат вземанията по възражението за прихващане е
сключен друг договор за превоз с ищеца, който не е изпълнен и по повод на който полски
спедитор е претендирал неустойка и е отказал плащане на ответника по сключен с него
договор, с който е възложил извършването на превоза. Сумата, с която ответникът иска да
прихване задължението си към ищеца, първо се претендира като вреди от неизпълнението на
този договор за превоз, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи, а при
евентуалност – неустойка, претърпени вреди и пропуснати ползи.
От доказателствата се установява и страните не спорят, че по повод на търговските си
отношения между тях е сключен и друг договор за превоз, по силата на който ответното
дружество е възложило на ищеца превоза на стоки – замразено патешко месо от България до
Италия с договор за превоз на товари № .... от 05.01.2024 г., с дата на натоварване 11.01.2024
г. и дата на разтоварване 16.01.2024 г. Обстоятелството се доказва от приложената на л. 89 от
делото заявка, според която ответникът е възложил на ищеца превоз по релация България –
Италия с дата на товарене 11.01.2023г. и дата на разтоварване 16.01.2023г. при договорено
навло 1700 евро без ДДС или 2040 евро с ДДС. Заявката не носи подпис на страните по нея,
но с оглед процесуалното поведение на страните и приемането на заявката, се счита, че
договор по тази заявка съществува. Според уговореното, превозвачът, т.е. ищецът „ТЛС-
ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД дължи на товародателя „НАВИ
ПРОЛОГИСТИКС“ ООД неустойка за неспазване на срока на доставката в размер на 150
евро на ден.
Видно от поръчка за превоз и страните не спорят, че посочения договор за превоз на
замразено патешко месо е сключен по повод на възлагане от трето за спора лице – Ню Уейв
Интернешънъл Карго на ответника да организира превоза на тази стока в рамките на 55 дни
срещу възнаграждение от 1800 евро. В поръчката е описан вида на стоката и дата и място на
товарене и разтоварване. Уговорено е също /чл. 4 и 5/, че превозвачът заплаща неустойка в
размер на навлото и претърпените парични загуби на клиента, в случай на отсъствие на
превозно средство или неизпълнение на поръчката на Ню Уейв Интернешънъл Карго, както
10
и е уговорена неустойка ако превозвачът не пристигне навреме при приемането или
предаването на товара, или наруши други разпоредби на документа за потвърждение на
тарифата в размер на 50 полски злоти (вътрешни превози) или 50 евро (международни
превози) за всеки започнат час (максимум 8 часа), като освен това превозвачът носи пълна
отговорност за обезщетението, договорените санкции и пълното възстановяване на
средствата, които Ню Уейв Интернешънъл Карго или клиентите му могат да наложат или
понесат от неправомерното действие или небрежност на превозвача, включително, но не
само, паричните санкции, описани в поръчката.
Извежда се от представената товарителница и превозния документ /л.91-92/ и страните
не спорят, че служител на ищцовото дружество се е явил на датата и мястото на товарене –
11.01.2024г. в гр. Първомай, поемайки товара в камион с рег. номер № ..... и при получател
Бурани Интерфууд Спа Униперсонале, Италия. Поемането на заявката за организирането на
превоза от ответното дружество, превозното средство, в което е натоварен товара, и
натоварването му на посочената по-горе дата се извеждат и от приложената кореспонденция
/л.135-133 гръб/.
От доказателствата по делото се извежда, че стоката не е доставена на уговорената дата,
а е доставена на 29.01.2024г. и то по заявка на полския спедитор. От това съдът счита, че
превозвачът не е изпълнил задължението си за превоз към ответника по делото, с което си
поведение е налице пълно неизпълнение на договора. Не следва да се счита, че превозът е
извършен със забава с оглед обстоятелството, че макар стоката да е доставена на получателя,
то това е извършено по заявка на друго лице. Върху ищецът тези валидно задължение за
извърши превоза дори в условията на забава, ако ищецът има интерес от изпълнението. От
представените по делото материали и от свидетелските показания се установява, че
ответникът е имал интерес от извършването на превоза с оглед обвързаността му по
договора с Ню Уейв Интернешънъл Карго. Впоследствие при настъпилата забава за
доставяне на товара, ищецът е установил контакт с възложителя на ответника, както и с
получателя на стоката. Показанията на свидетеля на ищеца установяват, че се е свързал с
полския спедитор, от когото е получил възлагане да извърши превоза. С това съдът счита, че
е нарушена и клаузата на договора за неустановяване на контакт с договорителите на
товародателя. Обстоятелството, че ищецът е извършил превоза по друго възлагане се
доказва от показанията на самия свидетел на ищеца, както и от товарителница и издадената
нова фактура, съдържаща данни на Ню Уейв Интернешънъл Карго. Така описаните
отношения представляват сключване на нов договор за превоз с оглед наличието на
офертата, приемането, натоварване на стока и изпълнение. Транспортните документи по
процесния договор за превоз не са предадени на ответника, както и фактурата за превоза е
издадена на друг субект, а не на ответника по делото, както е посочено в сключения между
тях договор. От тези разсъждения може да се заключи, че превозвачът по договор за превоз
..../05.01.2024 г. не е изпълнил задължението си за превоз, реално е развалил договора, без да
има право на това, след като ответникът е бил изправен спрямо него по отношение на този
договор, и същевременно е сторил точно обратното на неизпълнението досежно ответника -
11
той се е обвързал с друг договор за превоз към друг субект и е извършил превоза по друго
облигационно правоотношение, за което е получил и възнаграждение.
Остава несподелено възражението за освобождаване от отговорност на ищеца поради
сочената обективна причина за неизпълнение – повреда на превозното средство, с което е
следвало да се извърши превоза. Съгласно разпоредбата в чл. 17, ал. 2, предложение
последно връзка с ал. 1 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки /СМR/
превозвачът се освобождава от отговорността за цялостната или частична липса или повреда
на стоката предмет на превоза, както и за забавата при доставянето й, когато последните се
дължат на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците които не е
могъл да преодолее. В чл. 14, т. 1 от Конвенцията е уредена възможността за превозвача в
хипотезата, в която по каквато и да е причина стане невъзможно изпълнението на превоза,
да поиска нареждания по чл. 12 от Конвенцията от изпращача на товара като лице, което
запазва правото да се разпорежда с товара по време на превоза. В настоящия случай такива
нареждания не са искани, въпреки че към датата, когато стоката е следвало да бъде вече
разтоварена, едва тогава на ответника е съобщено за проблема с превозното средство и че
стоката не е доставена. Предвид причината, на която ищецът се позовава за обяснение на
забавата си, текстът на чл. 17, пар. 3 от Конвенцията предвижда, че, за да се освободи от
отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното
средство, с което си служи за извършване превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел
превозното средство, или на негови служители. Прилагайки цитираната разпоредба и
вземайки предвид причината, на която се позовава, съдебният състав достига до извод, че
ищецът не може да се освободи от отговорност.
С оглед установеното неизпълнение и текстът на чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 82 ЗЗД
при пълно ищецът дължи обезщетение на ответника в размер на претърпените загуби и
пропуснатите ползи.
Съдебният състав приема за доказано, че от това неизпълнение ответникът е понесъл
вреди, изразяващи се в претърпяна загуба и пропусната полза. Претърпяната загуба се
извежда от начислената нему неустойка от полския спедитор Ню Уейв Интернешънъл Карго.
Неустойката е уредена в сключения между тези лица договор, като същата правилно не
обвързва ищеца, затова и вземането се търси като претърпяна загуба. Неустойката е в размер
на 1800 евро и макар прихваната, представлява претърпяна вреда и произтича от посоченото
неизпълнение, тъй като с обвързването си към полския спедитор ответникът се е задължил
да организира този превоз успешно, в противен случай носи отговорността за неустойка.
Казано инак, ако превозът бе извършен навреме, то тази неустойка нямаше да бъде
начислена, ерго нямаше да бъде търсена под формата на вреди от ищеца от неговото
неизпълнение.
Пропуснати ползи са реална и действителна възможност за увеличаване на имуществото
на кредитора, която не се е осъществила поради неизпълнението на длъжника. Съгласно ТР
3/12.12.2012 г. по тълк. дело № 3/2012 на ОСГТК пропуснатите ползи следва да са обективно
и сигурно доказани в хода на процеса, която сигурност не се предполага. От установените
12
факти по делото, настоящият съд счита, че реалните пропуснати ползи на ответника са в
размер на 1 800 евро, което е възнаграждението по договора за спедиция, което ответникът
би получил от Ню Уейв Интернешънъл Карго, ако ищецът бе извършил процесния превоз на
патешко месо. Сигурността в настъпването на ползата, вече пропусната, се извежда както от
представения договор за превоз, товарителница и фактура към него /л.146-153/, така и от
заключението по съдебно-счетоводна експертиза, според което по тази фактура няма
плащане, а напротив – ответникът е лишен от това плащане поради неизпълнения по вина на
ищеца превоз по договор от 05.01.2024г.
Съдът не счита за доказани останалите претендирани 2 500 лв. пропуснати ползи от
потенциални бъдещи договори с възложителя. Представените по делото доказателства не
позволяват с достатъчна степен на сигурност да се приеме, че ответника би получил сигурни
активи за увеличаване на имуществото си в резултат на договори с полския спедитор и
евентуалното възнаграждение по тях. Напротив, показания на разпитания свидетел К. са
твърде общи и не дават информация към онзи момент Ню Уейв Интернешънъл Карго да е
имал сигурното намерение да възлага всеки месец определен на брой договори на
ответника, в резултат на които последния да е могъл да получи възнаграждение, ерго което
не е получил в резултат на нереализирания превоз по договора от 05.01.2024г с ищеца.
Данни за такова сигурно намерение за обвързване между ответника и Ню Уейв
Интернешънъл Карго не са налице, поради което и претенцията следва да се остави без
уважение. По делото не се съдържат и данни за причината за неплащане на останалите
задължения, които има Ню Уейв Интернешънъл Карго към ответника, включително, че
неплащането им е свързано с неизпълнението по процесния договор.
Поради неоснователност на претенцията за този размер, съдът дължи произнасяне по
иска за неустойка – както се посочи по-горе, ищецът не е изпаднал в забава, тъй като се
намира в пълно неизпълнение, което поглъща забавата му. Доколкото неустойката, уговорена
между страните по делото е такава за забава, то същата не може да се присъди в хипотеза на
пълно неизпълнение.
По същата причина остава несподелено и възражението на ищеца за ограничеността на
отговорността му до навлото. Хипотезата на чл. 23, пар. 5 от Конвенцията, на която ищецът
се позовава, предвижда, че в случай на забава при доставянето, ако правоимащият докаже,
че от това е възникнала щета, превозвачът е длъжен да заплати обезщетение в размер на тази
щета, но не повече от цената на превоза. Разпоредбата касае случай на забава, а не на пълно
неизпълнение.
В заключение, доказано се явява съществуването в полза на ответника ликвидно и
изискуемо вземане в размер на 3 600 евро или 7 040,99 лева, пресметнато от съда по реда на
чл. 162 ГПК, посредством лихвен калкулатор и официалния към на българския лев към евро,
изразяващо се в претърпени загуби и пропуснати ползи от неизпълнението на ищеца на
договор за превоз - 001297/05.01.2024 г.
Съобразявайки изложеното, възражението за извънсъдебно прихващане се явява
доказано по основание и частично по размер. Волеизявлението за прихващане е адресна
13
едностранна сделка и следва да бъде доведена до знанието на другата страна съгласно чл.
104, ал. 1 ЗЗД. От представените писмени доказателства по делото с имейл от Надя
Георгиева, представител на ответника от 19.03.2024 г. до *******@***.** е отправено
волеизявление за прихващане, което съдът счита за получено. Това се доказва и от
представените писмени доказателства от ищеца, от които е видно, че имейлът е достигнал и
е бил прочетен от ищеца, с оглед че е подписан от процесуалния представител на ищеца.
Получаването следва и от начина на комуникация между страните, който те сами са избрали
и посочили в сключените между тях договори. Следователно възражението на ответника е
основателно и прихващането е извършено извънсъдебно, поради което двете вземания се
считат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да
се извърши, с оглед което съдът намира за основателен иска на ищеца в размер на 2 1080
евро, като в останалата част следва да бъде отхвърлен като погасен с прихващане.
Вземането се присъжда в евро, тъй като в такава валута е претендирано.
По разноските
С оглед изхода на спора, разноските между страните се разпределят по правилата на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски, които възлизат в размер на 3838.13 лева,
от които 1240.00 лева по обезпечително производство по описа на Районен съд – Пазарджик
за държавна такса от 40.00 лева и адвокатски възнаграждение от 1200.00 лева, 432.00 лева
по изпълнително дело, 2166.13 лева в настоящото производство, от които 366.13 лева
държавна такса и 1800.00 лева адвокатски възнаграждение. Срещу разноските няма
релевирано възражение за прекомерност, поради което съдът не може служебно да се
произнася по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. За сторените разноски има представени
доказателства за плащането им. Ищецът има право на разноските, направени в
обезпечителното производство. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно
неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход
и в защита на правните последици от решението. Претендирани са обаче и разноски от
432.00 лева такси и хонорар пред ЧСИ, не следва да се присъждат. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение
№ 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и др./. Именно разноски по
налагане на обезпечителните мерки са сторените от ищеца разноски от 432.00 лева, по която
причина не следва да се присъждат.
Съобразно размера на уважената част от иска /1080 евро или 2112.30 лева/, дължими са
разноски в общ размер на 786.03 лева.
14
Разноски се дължат и на ответника с оглед отхвърлената част от иска, включително
поради отхвърляне частичното на иска по чл. 79 от Закон за задълженията и договорите вр.
чл. 372, ал.1 от Търговския закон вр. чл. 1, т. 1 вр. чл. 9 от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки, като погасен чрез прихващане, тъй като
вземането е било изискуемо преди процеса и валидно погасено на това основание. Разноски
от ответника са своевременно претендирани и възлизат в общ размер на 2150.00 лева, от
които 600.00 лева депозт за вещо лице и 1550.00 лева за адвокатско възнаграждение. От
ищеца не е направено възражение за прекомерност, поради което и съдът не дължи
произнасяне по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно размера на отхвърлената част от иска, на
ответника се присъждат разноски от 1653.84 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79 от Закон за задълженията и договорите вр. чл. 372, ал.1
от Търговския закон вр. чл. 1, т. 1 вр. чл. 9 от Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки, „Нави Прологистикс“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Д.“, блок ..., вх. ..., ет. .., ап. ..., да заплати на „ТЛС-Транспорт
Логистика и Спедиция“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление с. Калугерово,
община Лесичово, област Пазарджик, ул. „В.“ № ..., сумата от 1080 евро с ДДС,
представляващи незаплатено възнаграждение по сключени между страните договор за
международен превоз на товари № .../03.01.2024 г. за сумата от 1 800 евро с ДДС по фактура
№ **********/16.01.2024 г. и договор за международен превоз на товари № ..../03.01.2024 г.
за сумата от 2 880 евро с ДДС по фактура № **********/14.01.2024г. за сумата от, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба–
20.03.2024г., до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума
до пълния искан размер от 4680 евро с ДДС като погасен чрез прихващане с вземането на
„Нави Прологистикс“ ООД, ЕИК ..., към „ТЛС-Транспорт Логистика и Спедиция“ ЕООД,
ЕИК ..., с правно основание чл. 82 ЗЗД, представляващо обезщетение за претърпени вреди от
неизпълнението на договор за превоз на товари № ... от 05.01.2024 г. за превоз на замразено
месо по релация България-Италия, изразяващи се в претърпени загуби – начислена от Ню
Уейв Интернешънъл Карго неустойка в размер на 1800 евро за неизпълнение на условията
на поръчка ...., и пропуснати ползи – неплащане на възнаграждение от Ню Уейв
Интернешънъл Карго по поръчка за превоз .....
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Нави Прологистикс“ ООД, ЕИК ..., да
заплати на „ТЛС-Транспорт Логистика и Спедиция“ ЕООД, ЕИК ..., сумата от 786.03 –
разноски съобразно размера на уважената част от исковете, от които 286.15 лева разноски по
обезпечителното производство, и 499.87 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ТЛС-Транспорт Логистика и Спедиция“
15
ЕООД, ЕИК ..., да заплати на „Нави Прологистикс“ ООД, ЕИК ..., сумата от 1653.84 лева –
разноски съобразно размера на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16