№59
гр.
Велико Търново, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура В.К.,
разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 020/2023 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Е.С.А.
чрез адв.В.Ш.,*** против Решение № 499/5.12.2022г. постановено по НАХД
1212/22г. по описа на Районен съд В. Търново, с което е потвърдено Наказателно
постановление № BG 2022/4000-466/НП/15.9.2022г. издадено от началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване „ в ТД Русе при Агенция митници, с което за
допуснато от него нарушение по чл.101в , ал. 3 от ЗАДС на основание чл. 126,
ал.2 е наложено административно „глоба“ в размер на 1 000,00 лева и са отнети в
полза на държавата стоките – предмет на нарушението на основание чл. 107е,ал.1
във вр. с чл. 124, ал.1 от ЗАДС.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла
на чл. 348, ал. 1,
т., 1 от НПК , приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН. Съдът не е обсъдил всички възражения на касатора,
не е установил вярната фактическа обстановка, доколкото не е отразил в
решението си факта, че разпитаните свидетели си противоречат. Наистина нормата
на чл. 53,ал.2 от ЗАНН дава възможност да бъде саниран АУАН, но това правило не
важи за НП. След като не е установил това, съдът е допуснал нарушение на
материалния закон. Освен това съдът не се е съобразил с трайната практика на
АСВТ, че субект на нарушение по чл.126 от ЗАДС не може да бъде лице, което не е
регистрирано като производител или складодържател. Освен това намира, че следва
да се приложи чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска да бъде отменено горепосоченото
Решение, като съдът постанови ново по съществото на спора, с което да отмени
обжалваното НП.
В о.з. не се явява, не се
представлява.Представена е подробна писмена защита.
Ответникът по жалбата –Отдел
Митническо разузнаване и разследване при ТД Митница Русе при Агенция Митници,
редовно призовани не изпращат представител, не заемат становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура - В.
Търново заема становище за неоснователност на жалбата.ВТРС е направил задълбочен
анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата обстановка и
правилно е приложил материалния закон.. Предлага решението на ВТРС да бъде
оставено в сила.
Административният съд - В. Търново, като
прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл. 218 от АПК,
приема за установено следното:
|
|
|
|
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от
АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба
на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
|
|
|
|
Разгледана по същество е
неоснователна.
|
|
|
|
Предмет на настоящото производство е Решение №
499/5.12.2022г. постановено по НАХД 1212/22г. по описа на Районен съд В.
Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG 2022/4000-466/НП/15.9.2022г. издадено от началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване „ в ТД Русе при Агенция митници, с което за
допуснато от него нарушение по чл.101в , ал. 3 от ЗАДС на основание чл. 126,
ал.2 е наложено административно „глоба“ в размер на 1 000,00 лева и са отнети в
полза на държавата стоките – предмет на нарушението на основание чл. 107е,ал.1
във вр. с чл. 124, ал.1 от ЗАДС.
За да постанови този правен
резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното : На
3.05.2022г. органи на ответника са извършили проверка на товарен автомобил
марка „Рена Трафик“ с ДК № ..., собственост на касатора, който се е намирал
извън специализиран малък обект за дестилация СМОД 6 бр. пластмасови туби с
течност с мирил на етанол. Общото констатирано количество е било 63 л, което е
било предадено на химическа лаборатория при ответника и е установено, че същото
представлява дестилиран алкохол – ракия. От касатора е поискано да представи
оригинал на акцизен данъчен документ, издаден на негово име, какъвто не е
представен. От СМОД са изискани справки декларации и кочан с издадени АДД, при
което се констатира, че нито справка – декларация е подадена от касатора, нито
на него е издаден АДД. А. бил поканен на 9.05.2022г. в 14 часа в сградата на
митнически пункт Пристанище Свищов за вземане на проба от течността, а на
19.7.2022г.- за съставяне на АУАН. И двата пъти касаторът се е явил. Същият е
представил справка декларация № 27/3.05.2022г и АДД 271/3.05.2022г. за платен
акциз на 70 л. алкохол. Ответникът е
приел, че въпреки представените документи, са налице данни за извършено административно
нарушение, за което е съставен АУАН, който касаторът е отказал да подпише.
Отказът е бил установен с подписите на двама свидетели. В законоустановения
срок не са постъпили възражения, поради което АНО е издал процесното пред ВТРС
НП. Последното е връчено на 20.9.2022г. и срещу него е подадена въззивна жалба
на 29.9.2022г.
В хода на съдебното дирене се
приобщени освен горепосочените писмени доказателства,разпитани са извършилите
проверката служители на
При така установените факти, ВТРС е
направил извод за законосъобразност на НП. Съдът е установил, че при издаване
на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения ограничаващи
правото на защита на касатора, които да са самостоятелно основание за отмяна на
НП. Съдът е намерил за неоснователно възражението, че акцизът не е заплатен,
тъй като не е бил получен готов продукт.Посочил е, че нормата на чл. 126, ал.1
от ЗАДС задължава касатора да притежава данъчен документ по ЗАДС, фактура или
митническа декларация, като нито един от тези видове документи не е представен
от него. Освен това по делото няма спор, че се касае за акцизни стоки, като
съгласно чл. 20, ал.2, т.1а от ЗАДС стоките се считат за освободени за
потребление след приключване на производствения процес по изваряване и издаване на акцизен документ , начисляване
и заплащане на дължимия акциз и извеждане на акцизните стоки от СМОД. Съдът е
посочил, че дори да е налице приключил процес на изваряване, след като
товарният автомобил е напуснал СМОД акцизът е бил дължим. Освен това
представените копия на попълнена справка декларация и акцизен данъчен документ
АДД , които са приложени към подадената за м. юни митническа декларация, са
били съставени в нарушение на ЗАДС след като са били извършени горепосочените
проверки. С оглед на горното ВТРС е
намерил възражението, че акцизът е бил заплатен на датата на проверката
3.5.202г. за ирелевантен. ВТРС е приел, че видно от събраните доказателства ,
касаторът е извършил нарушение на чл. 126 ,ал.2 във вр. с ал.1 на ЗАДС, за
което правилно е ангажирана неговата административно- наказателна отговорност.
Правилна е материално правната квалификация на деянието. Наложеното наказание е
в предвидения от закона размер – двоен размер на дължимия акциз и това е 918,42
лева. След като чл. 126, ал.1 от ЗАДС посочва, че глобата не може да бъде по-
малка от 1000 лева, то правилно е определено административното наказание. На
основание чл. 107е от ЗАДС правилно АНО е конфискувал в полза на държавата
посоченото количество алкохол. Съдът е изложил подробни аргументи за
неприложимост на института за маловажност п очл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае
за типично нарушение.
Така постановеното решение е правилно.
Установената по делото фактическа
обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството
доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло
подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства, ценени от въззивния
съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за
отговаряща на обективната действителност.
При подробно изяснена фактическа
обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на
спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл.221,
ал.1 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН..
Съгласно чл.126 , ал.1 от ЗАДС на лице, което държи, предлага, продава или превозва
акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза, се налага по т.1 глоба в двойния размер на
дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева – за физическите лица. Санкционната норма на чл. 126 от ЗАДС, посочена като
основание за налагане на административното наказание, точно и изчерпателно
установява кои действия на дадено лице се приемат като такива, нарушаващи
установения в този закон ред на държавно управление. Сред тях попадат държането и превозването от физическо лице на акцизни стоки,
непридружени с документ от вида на посочените в разпоредбата.
След извършена служебна проверка на съдържанието и
материалите по приложената преписка, касационната инстанция установява, че
обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на
административно нарушение са законосъобразни от формална и процесуалноправна
страна, тъй като е спазена административната процедура по съставянето и
издаването им. Не се установяват допуснати процесуални нарушения при
съставянето на акта за установяване на административното нарушение и
наказателното постановление. При така събраните доказателства съдът приема за
доказано, че соченият за нарушител е извършил описаното нарушение, както и че
то било правилно квалифицирано и правилно била приложена санкционната норма.
Не се споделя становището на касатора, че ВТРС не е
обсъдил всички негови възражения вкл. Това, че не е налице краен продукт, за
който се дължи акциз. Съдът е изложил аргументи, които изцяло се споделят от
настоящата инстанция, а именно, че след като акцизната стока е напуснала СМОД,
то същата се явява освободена за потребление и следователно е дължимо
заплащането на акциз.
Неоснователно е и възражението, че съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение в резултат на което е приел невярна фактическа обстановка.
Съдът е изпълнил задължението си по чл. 107 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН,
приобщил е допустими и относими доказателства, обсъдил ги е поотделно и в
тяхната съвкупност. Настоящата инстанция не констатира твърдените от
касатора противоречие в показанията на
разпитаните свидетели.
По
делото няма спор, че към датата на проверката касаторът не е представил
необходимите съгласно ЗАДС документи. Съгласно
чл.84, ал.1 ЗАДС данъчни
документи по смисъла на ЗАДС са акцизния данъчен документ или регистриран
електронен акцизен данъчен документ – т.1, както и по т.2 - известие към
акцизен данъчен документ или регистрирано електронно дебитно или кредитно
известие. Тези данъчни документи съгласно ал.2 на чл.84 са частни документи,
издавани от лицензиран складодържател или от регистрирано по този закон лице,
за удостоверяване възникването на задължение за начисляване и заплащане на
акциз. Именно лицензираните
складодържатели, регистрираните по ЗАДС лица, както и лицата по чл.3, ал.1, т.4 и 6 издават
регистриран електронен акцизен данъчен документ, като за лицата по чл.24, ал.1, т.3
и 4, чл. 57,
58в и 60а
от ЗАДС се допуска издаване на съответния документ на хартиен носител в два
екземпляра - за издателя и за получателя, без да се изисква регистрация в
информационната система на Агенция Митници – чл.84, ал.3 и 4. Съгласно
разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗАДС акцизната декларация е документ, в който
лицензираният складодържател или регистрираното лице декларира за всеки данъчен
период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за
възникване на права и задължения. Тази декларация се подава за всеки данъчен
склад, съответно за всеки специализиран малък обект за дестилиране или обект за
винопроизводство на малък винопроизводител, в компетентното митническо
учреждение по местонахождението на склада или обекта в 14-дневен срок от
изтичането на данъчния период, за който се отнася – чл.87, ал.2 от ЗАДС, като
лицензираните складодържатели и регистрираните лица подават акцизна декларация
и в случаите, когато не е начислен акциз за данъчния период – ал.4. В настоящия
казус както се посочи по- горе не е налице нито един от тези документи.
Правилно ВТРС е приел, че представените по- късно такива, като съставени в
нарушение на ЗАДС не следва да бъдат ценени от него.
Неоснователно
е и последното възражение, че след като не се явява регистрирано по ЗАДС лице
касаторът не може да бъде субект на нарушение по чл. 126 от ЗАДС. Този въпрос е
решен с приетото от ВКС и ВАС Тълкувателно постановление №1/16.2.2023г. по т.д.2/22, в което изрично е
посочено, че идеята на законодателя, въплътена в чл. 126, ал. 1 ЗАДС, е, че всяко лице, държащо, предлагащо, продаващо или
превозващо акцизни стоки, следва да разполага с данъчен документ по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗАДС
или друг документ, който да доказва плащането, обезпечаването или начисляването
на дължимите държавни вземания. Така формираният извод следва от логическото
тълкуване на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ЗАДС във връзка с разпоредбите на чл. 84, ал. 1,
чл. 84, ал. 6, т.
7, чл. 57, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 , т.
1, чл. 101в, ал. 1 ЗАДС.Извън съвкупността от изпълнителни деяния
по ал. 1 на чл. 126 ЗАДС остават деянията, свързани с правилата:
за начисляване на акциза (нарушения по чл.112 ЗАДС);
за издаване на акцизен документ (нарушения по чл.112а ЗАДС);
за отразяване на издадения акцизен документ в счетоводството на лицата
(нарушения по чл. 113 ЗАДС) и др., които, за разлика от изпълнителните
деяния по чл. 126, ал. 1 ЗАДС, предполагат специално качество на дееца,
предвидено в закона.
От гореизложеното може да се направи извод, че с документа, предвиден в чл. 126 ЗАДС,
следва да разполагат не само регистрираните за целите на ЗАДС лица или
лицензираните складодържатели, а всяко лице, което осъществява определена
дейност („държи, предлага, продава или превозва”) с акцизни стоки. Без значение
за реализирането на административно-наказателната отговорност по цитирания
текст е от кого е начислен, платен или обезпечен дължимият акциз. В
Тълкувателното постановление изрично е записано , че аргументите, съдържащи се в съдебните актове от втората група относно специфичното
качество на субекта на деянието по чл. 126 ЗАДС,
не могат да бъдат споделени, доколкото тълкуване в така посочения смисъл на
разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ЗАДС не съответства на нейното съдържание и би стеснило
кръга от субекти, чиято административнонаказателна отговорност се ангажира с
този текст, както и последната не би изпълнила общата и специалната превенция
като цели на административното наказание, което установява.
Няма основание
за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се разкриват
характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл.126б от ЗАДС, съгласно който маловажни случаи са тези, при
които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не
надвишава 100 лева.
С
оглед на гореизложеното, процесното решение на ВТРС следва да бъде оставено в
сила като законосъобразно. .
|
|
|
|
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд - В. Търново
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение
№ 499/5.12.2022г. постановено по НАХД 1212/22г. по описа на Районен съд В.
Търново
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
|
|
|
|
|
|
|
|
2.