Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

25.02.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

27.01

Година

2021

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

189

по описа за

2020

година.

 Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от И.Н.Т. от ***, против Решение № 162/22.10.2020 г., постановено по АНД № 265/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на И.Н.Т. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за това, че на 15.08.2019 г. на път *** км ***, разклон ***, в посока от *** към ***, е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** със скорост от 90 км/ч, при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В26.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е неправилно и незаконосъобразно.

Излага съображения, че административнонаказателната му отговорност е била ангажирана в нарушение на нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Счита, че в конкретния случай е изтекъл предвиденият в цитираната разпоредба шестмесечен давностен срок. В тази връзка сочи, че процесният електронен фиш касаел нарушение на ЗДвП, което било извършено на 15.08.2019 г., а ЕФ му бил връчен на 03.09.2020 г. Въвежда доводи, че установения в ЗАНН ред за издаване на НП бил приложим и в случаите, когато наказанието се налагало с електронен фиш, издаден по реда на ЗДвП.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 162/22.10.2020 г., постановено по АНД № 265/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на И.Н.Т. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за това, че на 15.08.2019 г. на път *** км ***, разклон ***, в посока от *** към ***, е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** със скорост от 90 км/ч, при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В26.

Районният съд е приел, че ЕФ е издаден от компетентен орган и съдържа всички необходими реквизити, въведени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е извършил преценка на представените по делото доказателства, след която е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Изложил е мотиви относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., относно възможността установяването на нарушението с АТС или система, издаването на ЕФ в отсъствието на контролния орган и на нарушителя, както и отпадането на изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъкът от пътя, на който се осъществява контрол спазването на правилата за движение чрез АТСС.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на И.Н.Т. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното ЕФ нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Нормите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11 във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, въвеждат особен ред за установяване на административни нарушения на ЗДвП, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, съответно и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите, чрез издаване на електронен фиш, въз основа на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Електронният фиш е специфичен акт на административнонаказателно правораздаване, който съчетава характеристиките както АУАН, така и на НП, поради което не може да бъде приравнен изцяло нито на акта за установяване на административно нарушение, нито на наказателно постановление. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 189, ал. 8 от ЗДвП препраща към ЗАНН единствено относно реда за обжалване на ЕФ, а съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила ЕФ се приравнява към влязло в сила НП, единствено по отношение на неговото правно действие. Настоящият състав счита, че хипотезата на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП намира приложение само отношение на съставени актове, издавани НП и фишове за нарушения на ЗДвП, но не и относно издадените електронните фишове.

Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно които норми, „електронният фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. С други думи, електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, като същият се приравнява едновременно към АУАН и НП, но единствено по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Горното обосновава извода, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, които са регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш - ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по ТД № 1/2013 г.

Касационният съд намира за неоснователни релевираните доводи на касатора, че незаконосъобразно му е ангажирана административнонаказателната отговорност, тъй като спрямо него е изтекъл давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Отново следва да се посочи, в конкретния случай административнонаказателната отговорност е реализирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189 от ЗДвП, което е особен вид административно производство. В хипотезата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, е въведена възможността, при наличие на конкретно посочени в закона предпоставки, изменение в персоналното развитие на производството, когато собственикът на МПС не е бил негов водач в момента на извършване на нарушението. Предвид това, в тези случаи са неприложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че в тези случаи, какъвто е и процесния, спрямо действителния водач /ползвател/ на автомобила сроковете започват да текат в един по-късен момент, когато е установено кой е действителният извършител на нарушението. В производството с издаване на АУАН и НП спрямо лицето, извършило административното нарушение не възниква такъв проблем, но в производството по издаване на ЕФ срещу лице, което не е собственик на автомобила, а само ползвател на МПС в момента на извършване на нарушението, по обективни причини/необходимото време за неговото установяване след подаване на декларация на собственика/ е налице обективна вероятност сроковете по чл. 34 от ЗАНН да изтекат. С оглед това, че чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвиден като изричен реквизит дата на издаване на ЕФ, този момент спрямо ползвателя на автомобила може да бъде само предполагаем, като в случая очевидно ЕФ е издаден след 18.08.2020 г., на която дата е подадена декларацията от собственика на процесното МПС. Доколкото административно наказателната отговорност не може да бъде реализирана на база предположения, очевидно е, че датата на издаване на ЕФ не може да бъде отправна точка при изчисляване на сроковете, тъй като не е точно установена, а само предполагаема.

Предвид изложеното и по-конкретно с оглед въведените по-горе мотиви, че в производството по реализиране на административнонаказателната отговорност с ЕФ, издаден по реда на чл. 189 от ЗДвП, законът не предвижда издаването на АУАН, то в тези случаи е категорично неприложима нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

За прецизност следва да се отбележи, че в конкретния случай не са изтекли сроковете, свързани с абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която не е настъпила с оглед датата на осъществяване на административното деяние - 15.08.2019 г.

В заключение, касационният състав изцяло споделя доводите на районния съд относно значението и функциите на електронния фиш – установителна и санкционна, правното му действие и мотивите в частта им, касаещи предвидените в ЗДвП специални изисквания за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване, поради което за тях не важат общите изисквания на ЗАНН.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от И.Н.Т. от *** за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Момчилград като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162/22.10.2020 г., постановено по АНД № 265/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.