Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 25.09.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на първи
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 108 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 55, ал.
1, пр. 2 от
ЗЗД от С.Б.С. против ЕДРЕХИ
ЕООД за заплащане на сумата 49.00 лева, представляваща
заплатена от ищеца цена по
сключен договор за покупка на
стоки по Поръчка с №
********* от 20.11.2019 г., представляваща дамска рокля с копчета и колан 3893 синя- Размер S на стойност
29.00 лева и
Дамска стилна къса рокля с колан
3327 зелена-
Размер М на стойност 20.00 лева, развален с връщане на стоките
до търговеца на 05.12.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на настоящия иск,
до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че счита исковете
за неоснователни, излагайки подробни правни и фактически доводи, и възражения.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Няма
спор между страните, че между тях са възникнали валидни облигационни отношения,
породени от сключен договор за покупка на
стоки по Поръчка с №
********* от 20.11.2019 г., представляваща дамска рокля с копчета и колан 3893 синя- Размер S на стойност
29.00 лева и
Дамска стилна къса рокля с колан
3327 зелена-
Размер М на стойност 20.00 лева, развален с връщане на стоките
до търговеца на 05.12.2019 г., получена от него на 06.12.2019 г.
Страните спорят относно обстоятелството дали и на
коя дата ищецът е предоставила по надлежен начин своята банкова сметка, ***.00
лева и от кога започва да тече срокът за възстановяване на сумата по разваления
договор.
Въз основа на представените писмени доказателства и
показанията на двамата свидетели съдът намира, че очевидно е бил налице проблем
при попълване на банковата сметка на ищеца в електронния формуляр. Тя така и не
е успяла да генерира тази информация в сайта на ответния търговец. Това е
наложило да продиктува банковата си сметка на служител на ответника по
телефона, като въз основа на показанията на свидетеля В* съдът приема, че това
е станало на 11.12.2019 год. Тя заяви, че докато пътували със С. сутринта за
работа, ищецът била потърсена от служител на ответника, който я уведомил, че
все още не е посочила банковата сметка, по която да й върнат парите. Ищецът
заявила, че в момента пътува и когато пристигне, ще върне обаждането, за да
продиктува сметката. Няколко минути по- късно, пристигайки, тя извадила
картончето на Банка ДСК, на което бил записан номерът на сметката й и го
продиктувала по телефона на служител на ответника. Съдът кредитира показанията
на свидетеля В*, тъй като тя е пряк свидетел на проведения разговор,
показанията й са логични, последователни и се подкрепят от останалите
доказателства, в случая разпечатка от проведените от ищеца разговори на
11.12.2019 год. в 10:14:27 часа и 11:00:56 часа от номер ********** с номер
++359********* (лист 108 от делото). Със същия номер ищецът е разговаряла
многократно, като ответникът чрез свидетеля И. признава само за два разговора-
след получаване на върнатите дрехи на 06.12.2019 год. и на 07.01.2020 год.
Установява се от предоставените разпечатки, че ищецът е разговаряла със
служители на ответника непосредствено след подаване на заявката за закупуване и
изпращане на роклите на 20.11.2019 год., а именно: на 20.11.2019 год.,
26.11.2019 год., 05.12.2019 год.,15.12.2019 год., 16.12.2019 год., 17.12.2019
год., 23.12.2019 год. и 07.01.2020 год.
Съдът не споделя възраженията
на ответника в писмената защита, че показанията на свидетеля В* не следва да се
ценят, тъй като били взети предвид в писмената защита на процесуалния
представител на ищеца, без адвокатът да е присъствал в заседанието. Видно от
последната страница на това писмено изявление, то е подписано лично от ищеца, а
не от пълномощника й.
Свидетелят на ответника твърди, че при разговор с
ищеца на 07.01.2020 год. тя заявила, че е попълнила банковата си сметка на
хартиен формуляр за връщане на дрехи, който изпратила заедно с поръчката. Това
твърдение не отговаря на истината. Ищецът е представила към исковата молба този
документ и от него е видно, че тя въобще не е посочвала банковата си сметка
там. Ответникът не ангажира писмени доказателства, които да потвърдят заявеното
от свидетеля.
Ответникът твърди, че единственият начин за
предоставяне на банкова сметка, ***и, които са върнали стоки, е електронният
формуляр на сайта му. Това твърдение също не отговаря на истината и
доказателство е точно неговото поведение- приема предоставяне на банкова сметка
***.01.2020 год.
На следващо място в сайта на ответното дружество е
посочено, че ако закупената от потребителя стока не отговаря на очакванията му,
може да я върне в 14- дневен срок и в следващите работни дни да си получи
парите (лист 14 от делото) . Впоследствие, срокът за връщане на парите е
увеличен на 30 работни дни (лист 31 от делото), т.е. толкова, колкото
фактически са били необходими да върне парите на ищеца по сгрешената поръчка.
Дали този нов, по- дълъг срок е в нарушение на закона, е друг въпрос, който не
е предмет на настоящото дело.
Също така в сайта на ответника е записано, че
стойността на върнатите артикули ще бъде получена от потребителя по банковата
сметка, посочена в онлайн формата, до 14 дни след връщането (лист 14).
Не е посочено, че се касае за работни дни, поради което съдът приема, че са
календарни, при това от връщането на стоките, а не от посочването на банковата
сметка. При това положение съдът приема, че страните са сключили договор при
тези обявени условия. Следва да се спомене, че в бланката за връщане на артикул
за пръв път става дума за 14 работни дни, но от датата на изпращане на
банковата сметка в онлайн формата, а не от датата на получаването й.
Очевидно ответникът дава противоречиви указания на потребителите, а от друга
страна не е създал условия те да бъдат изпълнени коректно. За съда остана
необяснимо как млада и образована жена може да попълни и изпрати формуляр, с
който да закупи стоки, а не може да попълни изпрати банкова сметка. ***ия и умения, поради което приема, че ответникът не може да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение.
Изложеното до тук води до извод, че ищецът е върнала
сгрешената поръчка на 06.12.2019 год. и от тогава е започнал да тече срокът за
връщане на платената цена- 49.00 лева. Той е 14 календарни дни и е изтекъл на
20.12.2019 год.
Дори и да се приеме, че срокът започва да тече от
предоставяне на банковата сметка от ищеца, то това е станало на 11.12.2019 год.
Съдът приема за надлежно съобщаването по телефона, каквото сам ответникът
признава, че е приел месец по- късно. Ако се броят 14 календарни дни, срокът е
изтекъл на 27.12.2019 год. Ако се броят 14 работни дни, срокът е изтекъл на
06.01.2020 год. При всички положения към датата на предявяване на иска на
10.01.2020 год. срокът за връщане на парите е изтекъл. Сумата е постъпила по
банковата сметка на ищеца на 13.01.2020 год.
Съдът,
след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Съдът приема за безспорно
установено възникването на валидни облигационни отношения между страните. Предвид
изложеното по- горе от фактическа страна, съдът стига до извода, че е налице
виновно неизпълнение задълженията на ответното дружество по договора,
изразяващо се в неизпращане на поръчаните от ищеца размери на два броя дамски
рокли и невръщане в срок на платените на отпаднало на отпаднало основание суми
от ищеца в размер на 49.00 лева. Виновното неизпълнение на основни задължения
на едната страна по договора, според общите правила за неизпълнение на
договорите, е основание за разваляне на сделката. Поради гореизложеното и
предвид направеното от ищеца изрично заявление, последният се счита за
развален, поради неизпълнение задълженията на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1
от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В разглеждания
казус, виновното неизпълнение задължението на търговското дружество води до невъзможност
ищецът да осъществи основното си право по договора, а именно- да ползва вещта
по предназначение, като платената от него стойност на вещта, безспорно води до
обогатяването на ответника, което от своя страна е за сметка обедняването на
ищеца /намаляване на неговото имущество/. На следващо място, от гореизложеното
стана ясно, че с получаването на изявлението за разваляне, договорът се счита
за развален, което обстоятелство обуславя задължението на ответното дружество
да върне платените суми.
Легалните дефиниции, дадени в
разпоредбите на § 13, т.1,
т.2
и т.13 от ДР на
ЗЗП, дават основание на съда да приеме, че процесните
движими вещи, предмет на договора има качеството на потребителска стока.
Съгласно § 13, т.13 от
ДР на ЗЗП "стока" е движима материална вещ, с изключение
на вещите, продавани при принудително изпълнение или чрез други мерки от оправомощени от закона органи, както и вещи, изоставени или
отнети в полза на държавата, обявени за продажба от държавни органи. Стоки са и
вода, газ и електрическа енергия, когато се предлагат за продажба, опаковани в
ограничен обем или в определено количество. В разглеждания казус качествата на
страните, видът и предназначението на стоката, предмет на сделката, обуславят
съответното приложение на разпоредбите на ЗЗП. Поради изложеното съдът стига до
извода, че с оглед разпоредбата на чл. 87, ал.2
от ЗЗД, след направеното от ищеца изявление за разваляне на
договора, последният се счита за развален. С оглед на гореизложеното, съдът
заключава, че развалянето на договора за покупко- продажба, поради виновно
неизпълнение от страна на ответника, е основание за връщане на заплатената по
сделката сума.
Предвид плащането на претендираната сума в хода на делото, на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК искът следва да се отхвърли, тъй като е погасен чрез плащане.
Тъй като ответникът с
поведението си е станал причина за завеждане на делото и не признава иска, на
основание чл. 78, ал.1
от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените от него деловодни
разноски в размер на 63.40 лева. На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА
ответникът дължи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца в минимален размер 300.00 лева, съгласно искането.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Б.С., ЕГН **********,
адрес: *** Х*№ * да бъде осъден ответника ЕДРЕХИ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. С*, ул. Г* И* № *, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя М* Н* С*да заплати сумата 49.00 лева, представляваща представляваща заплатена от ищеца цена
по сключен договор за покупка
на стоки по Поръчка с № ********* от
20.11.2019 г., представляваща дамска рокля с копчета и колан 3893 синя- Размер S на стойност 29.00 лева и
Дамска стилна къса рокля с колан
3327 зелена-
Размер М на стойност 20.00 лева, развален с връщане на стоките
до търговеца на 05.12.2019 г.,
като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА ЕДРЕХИ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. Г* И* № *, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя М* Н* С* да заплати на С.Б.С., ЕГН **********,
адрес: *** Х* № * сумата 63.41 лева,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ЕДРЕХИ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. Г* И*№ *, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя М* Н* С*да заплати на адвокат М.Д. *** със
съдебен адрес:*** сумата 300.00 лева,
представляваща адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.