Решение по дело №2076/2024 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 733
Дата: 4 октомври 2024 г.
Съдия: Димитър Петков Димитров
Дело: 20243630102076
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 733
гр. Шумен, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20243630102076 по описа за 2024 година
Производство по чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Образувано по молба от С. А. Ю., в която се твърди, че на 08.08.2024 г.
спрямо нея бил извършен акт на домашно насилие от О. А. И., с когото
живеели на съпружески начала от 2003 г. и имат родено едно дете на 8 години.
В момента живеели заедно в гр. Шумен, на адрес ***, но били в много лоши
отношения. Твърди се, че на 08.08.2024 г. ответникът О. А. И., започнал да я
бие, искал да я задуши и изкарал нож срещу нея, в присъствието на детето им
А. А. И., която много се уплашила. С уточняваща молба рег. №
12507/15.08.2024 г. заявява, че желае мерките срещу ответника да бъдат
наложени за срок от 12 месеца, а също така, че не иска защита за детето А. А.
И.. С определение № 2143/16.08.2024 г. е издадена Заповед за незабавна
защита № 24/16.08.2024 г., с която на ответника са наложени следните мерки:
1/ответникът да се въздържа от упражняването физическо насилие спрямо
молителката; 2/да му бъде забранено да приближава жилището на
молителката на адреса на който живее в гр. Шумен, местоработата й в гр.
Шумен, както и местата ми за социални контакти и отдих за срок до
приключване на производството по настоящото дело с влязъл в законна сила
съдебен акт. Към молбата е приложена Декларацията по чл. 9 ЗЗДН.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не подава писмен отговор.
В съдебно заседание, редовно призовани, страните се явяват лично.
Молителката поддържа молбата за налагане на мерки за закрила по реда на
ЗЗДН. Ответникът излага доводи за неоснователност на молбата. Твърди, че
страните не са в обтегнати отношения и написаното в молбата не отговаря на
истината.
От приетите и събрани по делото доказателства настоящият състав на
ШРС намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:
По допустимостта на производството:
Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5
ЗЗДН. Съдържа законово определените в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН реквизити.
Подадена е в законовия тримесечен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Тъй като
производството е ограничено от този срок, молбата за защита се разглежда
относно конкретизирания акт на насилие в този срок, а всичко останало следва
да се отчита като съпътстващи факти и обстоятелства.
Една от специфичните предпоставки за допустимост на молбата е
същата да е подадена срещу надлежен ответник, по смисъла на разпоредбата
на чл. 3 ЗЗДН, съгласно която защита по този закон може да търси всяко лице,
пострадало от домашно насилие извършено от изчерпателно изброените в т. от
1 до т. 11 лица. В т. 3 от посочената законова разпоредба е предвидена защита
от лице, от което молителката има дете. Тъй като молителката и ответникът
имат едно общо дете, то молбата е подадена срещу надлежен ответник, по
смисъла на чл. 3, т. 1 ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.
По основателността на молбата.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. ЗЗДН съдържа особеност относно доказателствата, които се
представят в това производство. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
молителят прилага декларация към молбата, с която търси защита от домашно
насилие. По общо правило Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се ползва с
2
обвързваща съда доказателствена сила и следва да бъде ценена като годно
доказателствено средство, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, освен ако не
бъде опровергана с провеждане на насрещно главно доказване от ответната
страна. В този смисъл Заповедта за защита може да бъде издадена и само въз
основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Разумът на закона, Заповедта за защита да се основава
само на декларацията, е когато поради особеностите на случая не могат да се
ангажират никакви други доказателства за насилието - то е извършено в
място, където други лица не са присъствали, няма видими белези от
извършеното физическо насилие или пострадалият се е намирал в
невъзможност да се снабди своевременно с медицинско удостоверение,
липсвали са и свидетели, които да възприемат последиците от насилието
непосредствено след извършването му. Във всички останали случаи,
съобразно твърденията в молбата са налице доказателства, които пострадалият
следва да ангажира, тъй като тежестта за доказване на факта на насилието е
негова.
В процесния случай в Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се съдържа
описание на действия на 08.08.2023 г., с които се повтаря изложеното в
молбата за защита, по която е образувано настоящото производство.
Твърденията в декларацията на молителката се потвърждават косвено и
от изисканата от РУП към ОД на МВР Шумен преписка по ДП № 753/2024 г.
образувана по сигнал на молителката. От нея се установява, че на 08.08.2024 г.
след получен сигнал на тел. 112 полицейски екип е посетил
местопроизшествие в гр. Шумен, ***, при което установил молителката, която
разказала за нанесен побой от ответника, който в този момент отсъствал.
Молителката била доведена до сградата на РУП – Шумен, където била
разпитана. През това време ответникът се върнал вкъщи и бил задържан за 24
часа, като срещу него било образувано досъдебно производство за нанесена на
молителката лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето в условията на домашно насилие.
От Справка, се установява, че между страните има заведено и
прекратено едно дело по ЗЗДН поради оттегляне на молбата от молителката.
От справка за съдимост се установява, че ответникът не е осъждан.
От справка от Държавна психиатрична болница с. Царев брод се
3
установява, че страните не се водят в регистър и не са лекувани.
Събрани са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
От изложеното по – горе се налага извода, че молбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема, че на
08.08.2024 г., по отношение на молителката, от ответника е извършен такъв
акт на насилие. Действията на ответника съдът квалифицира, като физическо
насилие - по смисъла на чл. 2, ал. 1, предл. 3 ЗЗДН. Съдът намира поведението
на ответникът за недопустимо от гледна точка на общуване между съжители.
Предвид приетия за установен факт на упражнен акт на домашно
насилие спрямо молителката на 08.08.2024 г., съдът счита, че спрямо
упражнилия това насилие следва да бъдат наложени мерките за защита,
предвидени в закона.
С оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че
подходящи мерки на закрила са: 1/ответникът да бъде задължен да се
въздържа от извършване на насилие срещу молителката – мярка с правно
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; 2/да бъде забранено на ответника да
приближава пострадалото лице, жилището което обитава, на адрес гр. Шумен,
***, местоработата - сортировач на касети в склад на магазините „***“ срещу
Шуменското езеро на пътя за гр. Бургас, както и местата за социални контакти
и отдих – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
Срокът, за който се налага мярката с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3
ЗЗДН, доколкото е възможно противоречията между тях, довели до изостряне
на отношенията им, да бъдат преодолени чрез взаимни отстъпки и разговори,
съдът намира, че следва да бъде определен на шест месеца, считано от датата
на издаване на Заповедта за незабавна защита.
Съдът намира, че изброените мерки за защита ще имат максимален
4
предупредително-възпиращ ефект, под угрозата при неизпълнение да бъдат
предприети спрямо ответника действия от страна на полицията и прокурора, а
налагането им за посочените срокове ще даде възможност на страните да
преодолеят различията си.
Относно разноските по делото:
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъде присъдено
задължението за плащане, по сметка на ШРС, дължимата за производството
държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16
ТДТ по ГПК.
Мотивиран от горното, Шуменски районен съд
РЕШИ:
Налага на О. А. И., с ЕГН **********, постоянен адрес: село Р., община
Н. К., област Шумен, *** и адрес на местопребиваване: гр. Шумен, ***,
сграда в посока кв. Дивдядово, след Механотехникума, мерки за защита срещу
домашно насилие по молбата на С. А. Ю. ЕГН: **********, постоянен адрес:
село Р., община Н. К., област Шумен, ***, настоящ адрес: гр. Шумен, ***,
както следва:
Задължава О. А. И., ЕГН **********, постоянен адрес: село Р., община
Н. К., област Шумен, *** и адрес на местопребиваване: гр. Шумен, ***,
сграда в посока кв. Дивдядово, след Механотехникума, да се въздържа от
упражняването на физическо насилие спрямо С. А. Ю. ЕГН: **********,
настоящ адрес: гр. Шумен, ***.
Забранява на О. А. И., ЕГН **********, постоянен адрес: село Р.,
община Н. К., област Шумен, *** и адрес на местопребиваване: гр. Шумен,
***, сграда в посока кв. Дивдядово, след Механотехникума, да приближава
жилището, в което живее молителката: гр. Шумен, ***, местоработата на
молителката: склад на магазините „***“ срещу Шуменското езеро на пътя за
гр. Бургас, както и местата за социални контакти и отдих, за срок от шест
месеца, считано от датата на издаване на Заповедта за незабавна защита –
16.08.2024 г., мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
Осъжда О. А. И., ЕГН **********, постоянен адрес: село Р., община Н.
К., област Шумен, *** и адрес на местопребиваване: гр. Шумен, ***, сграда в
5
посока кв. Дивдядово, след Механотехникума,, да плати държавна такса в
размер на 25.00 лв. по сметка на РС Шумен с IBAN BG20 BUIN 7014 3130
2030 14 при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, на осн. чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират по ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Да се издаде заповед за наложените мерки за защита по чл. 15 ЗЗДН,
която подлежи на незабавно изпълнение.
Предупреждава О. А. И., ЕГН **********, постоянен адрес: село Р.,
община Н. К., област Шумен, *** и адрес на местопребиваване: гр. Шумен,
***, сграда в посока кв. Дивдядово, след Механотехникума, че за
изпълнението на наложените мерки следят Полицейските органи, като при
неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и
незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
Заповедта да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на
ответника на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗДН, като им указва да следят за
изпълнението.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на
страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на
извършителя.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС, в едноседмичен срок, от
постановяването му – 04.10.2024 г..
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6