№ 208
гр. Ловеч, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20234300500101 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
С Решение № 14/23.01.2023 г., п***ановено по гр.д. № 632 по описа на РС-Т*** за
2022 г., е отхвърлен предявеният установителен иск от "М*** Ф**** М****" АД, вписано в
Търговския регистър на Агенция по вписванията към Министерството на правосъдието, със
седалище и адрес на управление: гр. С***, район С***, бул. „С**" № 23, ет.б с ЕИК: ***,
представлявано от В** Ю*** Б** - Изпълнителен директор, срещу Д. В. В., произтичащо от
сключен между нея и «БНП П** П*** Ф**» ЕАД гр.С*** Договор за малък паричен заем №
CASH-**, с който се иска да се признае за установено, че "М*** Ф**** М****" АД има
вземания срещу Д. В. В., както следва: сумата 1207.33 /хиляда двеста и седем лева и
тридесет и три стотинки/ лева, представляваща незаплатен ***атък от отпусната сума по
Договор за малък паричен заем, с номера CASH - ** от 04.09.2012 г., ведно със законната
лихва, считано от 30.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 526.67
/петстотин двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева - договорна лихва за
периода от 05.11.2012 г. до 25.02.2013 г., сумата 503.08 /петстотин и три лева и осем
стотинки/ лева - неустойка за забава за периода от 16.11.2012 г. до 26.01.2017 г., сумата 44.74
/четиридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ лева - разноски за държавна
такса, както и сумата 150.00 /сто и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 50 от 31.01.2017 г. по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 83/2017г. по описа на РС Т*** като неоснователен и е осъден "М*** Ф****
М****" АД, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията към
Министерството на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. С***, район
С***, бул. „С**" № 23, ет.б с ЕИК: ***, представлявано от В** Ю*** Б** - Изпълнителен
директор да заплати на Д. В. В., с п***оянен адрес гр. Т***, ул. „Г** К**" № 466, ЕГН
********** сумата от 860.00 /осемстотин и шестдесет/ лв., направени разноски по ч.гр.д.
83/2017г. по описа на РС-Т*** и сумата 487.00 /четиристотин осемдесет и седем/ лева
1
направени разноски по настоящото дело, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК
списък на разноските.
П***ъпила е въззивна жалба с вх.№ 554/1.02.23 г. от "М*** Ф**** М****" АД,
гр.С***, бул, "С**" № 23, етаж 6 представлявано от В** Ю*** Б** - Изпълнителен
директор, чрез Я. М. юрисконсулт срещу Решение № 14/23.01.2023г., п***ановено по
гр. дело № 632/2022г. по описа на Районен съд-гр. Т***, като счита решението за
неправилно и незаконосъобразно.
Излага, че производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „М*** Ф**** М****" АД, ЕИК *** срещу Д. В. В., с искане ответникът да бъде
признато за установено парично вземане в размер на 1 207,33 лева - главница; 526,67 лева -
договорна лихва за периода от 05.11.2012г. до 25.02.2013г.; 503,08 лева - неустойка за забава,
считано от 16.11,2012г. до 26.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 30.01.2017г., произхождащи от неизпълнение на
Договор за потребителски паричен кредит № CASH-**/04.09.2012r., сключен между „Д**
Ф** И***" АД /с ново наименование „БНП П** П*** Ф**" ЕАД/ и Д. В. В., както и 44,74
лева- разноски за държавна такса, както и сумата 150,00 лева юристконсултско
вънаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 50 от 31.01.2017г. по чл.
410 ГПК по ч.гр. дело № 83/2017г. по описа на PC Т***.
Сочи, че с Решението си, първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е счел,
че искът е неоснователен, поради погасяване на задължението с петгодишна погасителна
давн***. Счита това за неправилно поради следните съображения:
Твърди, че съдебния състав е посочил, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е
влязла в законна сила на 10.03.2017 г. и на същата дата е издаден и изпълнителния лист под
№ 2016/10.03.2017г., като изпълнителното дело, въз основа на този изпълнителен лист е
образувано на 04.03.2022 г., а изпълнително действия, прекъсващо давн***та е извършено
на 14.03,2022 г. и според решаващия съдебен състав давн***та е изтекла на 10.03.2022г., тъй
като заповедта е влязла в сила на 10.03.2017г.
Счита обаче, че решаващият съдебен състав не е взел предвид чл. 3 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г., който гласи:
Чл. 3. За срока от 13 март 2020 г. до отмЯ.та на извънредното положение спират да
текат:
1. (изм. -ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) процесуалните срокове
по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете
по производствата и делата съгласно приложението;
2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) давн***ните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти;
3. (отм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.);
2
4. сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава десета и глава
дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия
закон;
5. сроковете по чл. 175в, ал. 1 - 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на
срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Изтъква, че съгласно посочения член от Закона, давн***ният срок е удължен до
10.05.2022г. и счита, че в полза на длъжника не е изтекла, посочената в закона давн***.
С оглед на гореизложеното, моли съда се произнесе по същество и да отмени
Решение № 14/23.01.2023г., п***ановено по гр. дело № 632/2022г. по описа на И-ри състав
на Районен съд-гр. Т*** и да п***анови ново справедливо решение и да му присъди
разноски за настоящото производство.
По отношение на разноските, присъдени на ответника в Решение № 14/23.01.2023г.,
п***ановено по гр. дело № 632/2022г. по описа на 11-ри състав на Районен съд-гр. Т***
изтъква, че въпреки че в депозираната молба за провеждане на заседанието на 24.11.2022г.,
са направили възражение за прекомерн*** на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника, съдът е присъдил 860,00 лева разноски по ч.гр.
дело № 83/2017 г. Сочи, че за извършването на тези разноски ищецът е уведомен с
обжалваното решение, съдът е присъдил и разноски в размер на 487,00 лева за исковото
производство, които в случай, че се отхвърли въззивната жалба, моли да се намалият
възнагражденията, съгласно възражението ни и НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ,
В срок е п***ъпил отговор от Д. В. В., с адрес в гр. Т***, ул. г** К**" № 466, чрез
адвокат Б. Д..
Изтъква, че във въззивната жалба се сочи, че Решение № 14/23.01.2023 год. по гр. д.
№ 632/2022год. по описа на ТРС не било съобразено с чл. 3 от ЗМДИП, който спира хода на
погасителната давн*** от 13 март 2020 г. до отмЯ.та на извънредното положение - последно
удължено с РМС № 826/25.11.2021 г. до 31 март 2022 г. Смята, че фактическата констатация
на въззивника е вярна, но без правно значение за правилния извод на съда относно
изтеклата погасителна давн***, основал решението по гр. д. № 632/2022год. по описа на
ТРС.
Счита, че изискуем***та на вземанията на кредитора, т.е. началото на
погасителната давн*** за тях е уговорена в т. 4 от Договора за малък паричен заем №
CASH**/04.09.2012r., съгласно която кредитора не дължи покана за изпълнение, а
предсрочната изискуем*** за всички уговорени и дължими вземания на кредитора настъпва
при неизпълнение на задължението на заемателя да плати четири или повече седмични
вноски.
Изтъква, че в конкретния случай датата на настъпване на предсрочната му
изискуем*** по Договор за малък паричен заем № CASH **/04.09.2012г. е 26.11.2012 год. -
3
посочена е от ищеца в заявлението по чл. 410 ГПК и не е спорна по делото, макар да е
установена и с назначената по делото съдебно-икономическа експертиза (т.2 на стр.З от
заключението).
Твърди, че съгласно чл. 114 ЗЗД давн***та почва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо, в процесния случай 26.11.2012 год. Твърди, че на 30.01.2017 г.
дружество „М*** Ф**** М****" депозира чрез „Български пощи" ЕАД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. В. В., ЕГН ********** за
сумата от 2237,08 лева, от които 1207.33 лева ***атък от главница по Договор за малък
паричен заем № CASH**/04.09.2012 г.; 526.67 лева договорна лихва, начислена за периода
05.11.2012г.-25.02.2013г.; 503,08 лева — неустойка за забава за периода от 26.11.2012г.
(датата на настъпване на предсрочната изискуем*** на заема) до 26.01.2017г. - датата на
изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, а именно 30.01.2017г. до
окончателното изплащане на задължението и е направено е искане за присъждане на
направените по делото разноски в общ размер на 194,74 лева. Сочи, че подаването на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение и издаването на изпълнителен лист (ИЛ) по
ч. гр. д.№ 83/2017год. по описа на ТРС не са действия по чл. 116 ЗЗД, които прекъсват хода
на погасителната давн***, започнала да тече на 26.11.2012 г, поради което към
26.11.2017год. всички вземания по Договор за малък паричен заем № CASH **/04.09.2012г.
са погасени по давн***.
Твърди, че периода по чл.З от ЗМДИП започва от 13.03.2020 г. когато всички
вземания по Договор за малък паричен заем № CASH**/ 04.09.2012г. вече са били погасени
по давн***. Затова решаващия извод на съда, основал Решение № 13 / 23.01.2023год. по гр.
д. № 632/2022год. по описа на ТРС за изтекла погасителна давн*** е правилен като резултат
и не се засяга от действието на чл.З от ЗМДИП.
На по-силно основание поддържа, че решението по гр. д. № 632/2022год. по описа
на ТРС е правилно защото Договор за малък паричен заем N9 CASH**, сключен на
04.09.2012 год. между „БНП П** П*** Ф**" ЕАД и Д. В. В. е нищожен поради
противоречие със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД) и поради накърняване на добрите нрави, като
уговореното възнаграждение на кредитора в противоречие с чл.9 и чл.10 ЗЗД и добрите
нрави относно своя размер, който надвишава многократно трикратния размер на основния
лихвен процент на БНБ, и в случая е 734.18% както установи назначената съдебно-
икономическа експертиза, а установения от БНБ за месец септември 2012 г. е 0,04%, е
базисният, а основният + 10 пункта, тоест 10,04% е законната лихва за забава.
Сочи, че съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от
15.06.201 Ог. на ВКС, ***К, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални
правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедлив*** са общоприети
в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Твърди, че въпреки
тяхната абстрактн*** законът им е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26,
4
ал. 1 ЗЗД). Изтъква, че за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се нед***иг
на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Сочи, че
съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека,
залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на
законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС,
II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение №
1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г.
по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.).
По изложените причини, счита че Решение № 14/23.01.2023 год. по гр. д. №
632/2022год. по описа на ТРС е правилно и моли да бъде ***авено в сила, като бъде осъден
"М*** Ф**** М****" АД, със седалище и адрес на управление: гр. С***, район С***, бул.
„С**"№ 23, ет.6, ЕИК: ***, представлявано от В** Ю*** Б** Изпълнителен директор да
заплати на основание чл.78 от ГПК на Д. В. В., с адрес в гр. Т***, ул. г** К**" № 466
сторените разноски по настоящото производство.
Въззивният състав намира, че в частта, досежно оплакванията за присъждане на
разноските за адвокатско възнаграждение, въззивната жалба представлява искане по чл.248
от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, по което следва да се произнесе
първ***епенният съд.
Предвид това, производството следва да бъде прекратено и делото върнато на ЛРС
за произнасяне по направеното искане по чл.248 от ГПК, след което на основание чл.80
ал.10 от ПАС делото следва да бъде върнато на ТРС за разглеждане на въззивната жалба,
делото да се образува под нов номер и да се разпредели на първоначалния съдия-докладчик.
Воден от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№101/23 г. по описа на ЛОС.
ВРЪЩА делото на РС-Т*** за произнасяне по искането за изменение на решение
№ 14/23 на Районен съд – Т*** по ГД № 632/2022 г., п***ановено на 23.01.2023г в частта за
разноските, направено в подадената въззивна жалба вх.№792/14.02.23 г.
След връщането на делото в Ловешки окръжен съд да се образува под нов номер и
да се разпредели на първоначалния съдия-докладчик на основание чл.80 ал.10 от ПАС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6