№ 16332
гр. ***, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110114895 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. В. Я. срещу ***.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че на 21.04.2023 г. в гр. ***, между него и ответника *** бил
сключен писмен трудов договор № ***, по силата на който служителят е
назначен на длъжност продавач-консултант, шифър по Националната
класификация на професиите 52232001. Ищецът сочи, че съгласно чл. 5 от
договора основното му месечно трудово възнаграждение било в размер на 780
лева, а към 01.01.2024 г. размерът на основното месечно трудово
възнаграждение е 933 лв. Излагат се твърдения, че работното място, където
ищцата е изпълнявала служебните си задължения е магазин, находящ се на
адрес: гр. ***, район ***, бул. ***. Поддържа, че въпреки, че ищцата е
изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, работодателя не е
заплатил трудовото възнаграждение за м. януари и февруари 2024 г. На
04.03.2024 г., на 05.03.2024 г. и на 06.03.2024 г. управителя на ответното
дружество *** не допуска до работното място в магазина ищцата, без да даде
обяснение защо не я допуска, поради което ищцата не е могла да изпълни
трудовите си задължения. Посочва, че ищцата е връчила на 07.03.2024 г. на
управителя на ответното дружество-работодател уведомление за прекратяване
на трудовия договор между страните на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, но
последният е отказал да подпише и върне на ищцата разписка, че е получил
документа, поради което волеизявлението за прекратяване е връчено на
ответника при отказ в присъствието на двама свидетели: *** и ***, а също
така е изпратено с куриерска фирма *** на 07.03.2024 г. на адреса на
управление на ответното дружество, както и на складовата база на
1
работодателя, но и двете пратки не са доставени на получателя поради отказ
от негова страна да ги получи. При тези твърдения моли, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1866 лв.,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. януари и февруари
2024 г., сумата от 933 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на
трудово правоотношение без предизвести по чл. 221, ал. 1 КТ, сумата от 311
лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7
дни, както и сумата от 135 лв., представляваща обезщетение по чл. 213 КТ за
недопускане на работник/служител до работното му място за периода от
04.03.2024 г. до 06.03.2024 г. включително, ведно със законна лихва върху
посочените суми от датата на предявяване на исковата молба – 14.03.2024 г. до
окончателно изплащане. Претендира разноски за исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Не оспорва, че между страните е сключен трудов договор на посочената от
ищцата дата и за посочената длъжност, а също така и не оспорва размерът на
договореното трудово възнаграждение. Твърди, че на 07.03.2024 г. ищцата е
дошла в склада на ответното дружество, находящ се в гр. ***, ул. ***, заедно с
непозната за жена и е връчила на управителя на ответника неподписан
документ, озаглавен едностранно волеизявление за прекратяване на трудовия
договор с искане за прекратяване на трудовия договор между страните поради
неизплащане на дължимо трудово възнаграждение за м. януари и февруари
2024 г. посочва, че на следващия ден на ответното дружество са доставени
чрез *** две куриерски пратки, които съдържат отново неподписано
изявление за прекратяване на трудов договор, поради което и двете пратки са
били върнати на ищцата. Поддържа се, че и управителя на ответника, след
консултация с адвокат, се е обадил на ищцата и е поискал да донесе подписано
от нея изявление за прекратяване на трудовия договор, тъй като
неподписаното изявление няма валидни правни последици. След 07.03.2024 г.
ищцата не е идвала на работа, тъй като е смятала трудовото си
правоотношение за прекратено по силата на изпратеното уведомление.
Поради това на 16.03.2024 г. ответникът е изпратил до ищцата с куриерска
фирма *** искане за даване на писмени обяснения за неявяване на работа в
периода от 7-ми до 14-ти март включително, като на 21.03.2024 г. е получил
писмен отговор от ищцата с приложен към документа заверен препис от
изявление за прекратяване на трудовия договор, с положен под текста от
ищцата саморъчен подпис, саморъчно изписване на имената и имена и
подписи на двама свидетели. Поради това на 21.03.2024 г. ответникът е издал
Заповед № *** г., получена от ищцата на същия ден, с която на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ е констатирал прекратяване на трудовия договор на осн. чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 21.03.2024 г. посочва, че с банков превод,
осъществен на 25.03.2024 г. ответникът е заплатил по банковата сметка на
ищцата дължимите й трудови възнаграждение за месеците януари и февруари
2024 г. и за периода от 01.03.2024 г. до 07.03.2024 г., както и дължимите й
обезщетения за 6 дни неизползван отпуск, както и за прекратяване на
трудовия договор без предизвестие по чл. 221, ал. 1 КТ. Оспорва твърденията,
2
че трудовия договор е прекратен на 07.03.2024 г. с получено от работодателя
уведомление за едностранно прекратяване, тъй като последното не е било
подписано, а също така оспорва и че за дните от 04.03, 05.03 и 06.03.2024 г. не
е била допускана до работа от страна на работодателя, оспорва ищцата да е
посещавала работното си място за посочените дни, оспорва съдържанието на
протоколите за недопускане на работното място, съставени от ищцата, поради
което оспорва и исковете за заплащане на обезщетение за недопускане до
работа. Твърди, че за периода от 4-ти март до 6-ти март вкл. на ищцата е
заплатено трудово възнаграждение в пълен размер, поради което оспорва и
правния интерес от предявяване на иск за посочения период. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че ищцата не е допускана до работа
за дните от 04.03, 05.03 и 06.03.2024 г. и искът за заплащане на обезщетение за
тези дни е основателен, прави възражение за прихващане с насрещното
вземане на ответника спрямо ищеца за връщане на неоснователно заплатено
трудово възнаграждение в размер на 139,95 лв. за работа през същите дни, тъй
като ищцата не е полагала труд през посочения период. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание, съдът е приел изменение на
предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ, чрез намаляване на неговия размер, като
същият се счита предявен за сумата от 1 378,75 лв.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове, за
осъждане на ответника *** да заплати на В. В. Я. сумата от 1 378,75 лева – на
осн. чл. 128, т. 2 КТ, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м.
януари и февруари 2024 г., сумата от 933 лева – обезщетение при
прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие по чл. 221, ал. 1
КТ; сумата от 311 лв. – представляваща обезщетение по чл. 213 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 7 дни и сумата от 135 лева –
обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода 04.03.2024 г. –
06.03.2024 г. включително, ведно със законна лихва върху посочените суми,
считано от подаване на исковата молба – 14.03.2024г. до окончателното й
плащане.
С изготвения проект за доклад на делото, обективиран в Определение №
45201/06.11.2024 г. и обявен за окончателен без възражения от страните, съдът
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните по делото следните факти:
1. между ищеца и ответника е сключен трудов договор № ***, по силата
на който служителят е назначен на длъжност „продавач-консултант“, при
уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева, а
към 01.01.2024 г. – 933 лв.;
2. трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено на
осн. чл. 327, ал.1, т. 2 КТ;
3. към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ответникът
не е заплатил дължимите трудови възнаграждения на ищцата за м. януари и
3
февруари 2024 г.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца, е да установи
по делото, при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1)
наличието на трудово правоотношение между него и ответното дружество; 2)
размерът на уговореното между страните трудово възнаграждение; 3)
обстоятелството, че е извършвал възложената работа. При доказване на
горните факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на паричното
си задължение.
От приобщените по делото писмени доказателства – фишове за заплата за
м.01.2024 г.; м.02.2024 и м.03.2024 г., платежно нареждане за кредитен превод
от 25.03.2024 г., както и от приетата без възражения от страните ССчЕ, се
установява, че с извънсъдебното си поведение, ответникът не оспорва
предявеният иск за присъждане на сумата от 1 378,75 лева – трудово
възнаграждение за м. януари и февруари 2024 г., доколкото задължението е
погасено чрез плащане в хода на процеса – на 25.03.2024 г., поради което искът
следва да бъде отхвърлен на посоченото основание. Ответникът дължи
заплащане на обезщетение за забава изчислено върху посочената сума за
периода от подаване на исковата молба – 14.03.2024 г. до датата на плащането
– 25.03.2024 г., което възлиза на сумата от 6,34 лв. /изчислена от съда с
помощта на ел.калкулатор достъпен на ел. адрес
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, за което не са необходими
специални знания/.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ.
В доказателствена тежест на ищеца по иска за обезщетение при неспазено
предизвестие е да установи пълно и главно: 1) валидно прекратяване на
трудовия договор без предизвестие на посоченото основание (чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ); 2) размер на брутно трудово възнаграждение по чл. 228 КТ. При
доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи погасяване
на паричното си задължение.
Елементите от фактическия състав на предявения иск, са отделени като
безспорни по делото, като ответникът е заплатил изцяло претендираното
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, в размер на сумата от 933 лв. на 25.03.2024
г., поради което искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в
хода на процеса. Дължимо е обезщетение за забава изчислено върху
посочената сума за периода от подаване на исковата молба – 14.03.2024 г. до
датата на плащането – 25.03.2024 г., което възлиза на сумата от 4,29 лв.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото пълно и
главно: 1) прекратяване на съществувало между него и ответното дружество
трудовото правоотношение и 2) неизползван платен годишен в размер на 4 дни
за 2023 г. и 3 дни за 2024 г. При доказване на горните факти, в тежест на
ответника е да установи погасяване на паричното си задължение.
От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че за 2023 г.
4
и 2024 г. на ищцата се полагат 17 дни (13,82+3,59=17,41) платен годишен
отпуск, като от извършената проверка в счетоводството на ответника е видно,
че ищцата е ползвала платен годишен отпуск общо в размер на 10 дни - 10 дни
за 2023 г., при което остават неизползвани 4 дни за 2023 г., а за 2024 г. не е
използвала платен годишен отпуск, поради което остават 3 дни, или общо за
периода – 7 дни платен годишен отпуск. Ответното дружество е начислило и
изплатило в хода на процеса обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен
годишен отпуск за 6 дни, в общ размер на сумата от 266,57 лв., поради което
предявеният иск е основателен за до сумата от 44,43 лв. – обезщетение за 1
ден, платен годишен отпуск, до който следва да бъде уважен и съответно
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 311 лв., като погасен
чрез плащане в хода на процеса. Ответникът дължи обезщетение за забава
изчислено върху посочената платената сума от 266,57 лв., за периода от
подаване на исковата молба – 14.03.2024 г. до датата на плащането –
25.03.2024 г., което възлиза на сумата от 1,23 лв.
По иска с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото пълно и
главно: 1) Наличието на трудово правоотношение между него и ответното
дружество за периода 04.03 – 06.03.2024 г. включително; 2) в работните дни в
периода, за които твърди, че не е допускан на работа, се е явил фактически на
работното си място, готов да престира труд, както и 3) размера на дължимото
обезщетение. При паричното си задължение.
От събраните по делото гласни доказателства, посредством разпит на
свидетеля ***, ценени от съда при условията на чл. 172 ГПК /съпруг на
ищцата/, както и с оглед липсата на проведено насрещно доказване от страна
на ответника, съдът намира, че ищцата се е явила фактически на работното си
място – търговски обект находящ се в гр. ***, район ***, бул. ***, но не е била
допусната да упражнява трудовата си функция. Видно от заключението на
ССчЕ, дължимото обезщетение за процесните три работни дни – 04.03.; 05.03
и 06.03.2024 г., възлиза на сумата от 139,95 лв.
Ответникът е направил възражение за прихващане на дължимото
обезщетение, със сумата заплатена от него и представляваща трудово
възнаграждение за същите три работни дни. Видно от представения по делото
фиш за заплата за м. март 2024 г., дружеството е заплатило на ищцата сумата
от 186,60 лв. – трудово възнаграждение за отработени 4 дни през м. март, а
именно – 01,04,05 и 06.03.2024 г., поради което сумата от 139,95 лв. е
заплатена именно за процесните три работни дни. Доколкото по делото се
установи, че ищцата не е полагала труд, тъй като не е била допусната до
работното си място, то сумата от 139,95 лв. й е изплатена без основание,
поради което се дължи нейното връщане, като с оглед присъждане на
обезщетение за процеснитте три работни дни, задържане на сумата изплатена
като трудово възнаграждение, би довела до нейното неоснователно
обогатяване. С оглед изложеното, съдът намира, че възражението за
прихващане е основателно, поради което искът за присъждане на сумата от
135 лева – обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода
04.03.2024 г. – 06.03.2024 г., следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез
5
прихващане със сумата от 139,95 лв. – платено в хода на процеса трудово
възнаграждение. Ответникът дължи обезщетение за забава изчислено върху
посочената сумата от 135 лв., за периода от подаване на исковата молба –
14.03.2024 г. до датата на плащането – 25.03.2024 г., което възлиза на сумата от
0,62 лв.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски единствено за ищеца,
доколкото плащането на процесните суми е извършено в хода на процеса, като
ответникът с поведението си е станал причина за образуване на делото.
Ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в
общ размер на сумата от 1 050 лв., от която 850 лв. – адв.хонорар и 200 лв. –
възнаграждение за вещо лице.
Съобразно задължителните за всички съдилища указания дадени в т. 1 на
Тълкувателно Решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, съдебни разноски следва да бъдат присъждани, само когато е
доказано тяхното реално извършване в производството. Поради това в
договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане. Когато
адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, този факт следва изрично да
бъде посочен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото, като същият има характер на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Когато се сочи, че адвокатското възнаграждение е заплатено по банков път,
реалното заплащане, следва да бъде установено със съответните банкови
документи, в противен случай, претендираният разход не подлежи на
присъждане. В настоящия случай, ищцата е представила Договор за правна
помощ от 12.03.2024 г., в който е посочено, че клиентът е заплатил на
адвоката, адв. възнаграждение в размер на 850 лв., в деня на подписване на
договора, без да е посочен начин на плащане, поради което не се доказва
реалното извършване на тези разноски и същите не следва да бъдат възлагани
в тежест на ответника. На ищцата следва да бъде присъдена сумата от 200 лв.
– възнаграждение за вещо лице.
Ответникът е направил разноски за адв. възнагарждение и депозит за
вещо лице, които съобразно изхода на делото следва да останат за негова
сметка. Същият на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК следва да заплати в полза на бюджета
на съда, държавна такса в размер на 4% от цената на всеки от исковете,
доколкото същите са отхвърлени, поради плащане в хода на производството, а
именно – сумата в общ размер от 205,15 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 224, ал. 1 КТ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, бул. *** да заплати на В. В. Я., ЕГН **********, с
6
адрес: гр. *** сумата от 44,43 лв. (четиридесет и четири лева и 43 стотинки) –
обезщетение за 1 ден, неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2024 г. до
окончателното плащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 44,43 лв. до пълния предявен размер за сумата от 311 лв., като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ***
срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. ***,
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за присъждане на сумата от 1 378,75
лева - трудово възнаграждение за м. януари и м. февруари 2024 г., като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ***
срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. ***,
иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за присъждане на сумата от 933 лева -
обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение от страна на
работника, без предизвестие, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ***
срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. ***,
иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за присъждане на сумата от 135 лева
– обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода 04.03.2024 г. –
06.03.2024 г., като погасен чрез прихващане със сумата от 139,95 лв. – платено
в хода на процеса трудово възнаграждение за 04.03.;05.03. и 06.03.2024 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. *** да заплати на В. В. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. *** сумата в общ
размер от 12,48 лв. – обезщетение за забава върху предявените искове,
начислено от датата на подаване на исковата молба - 14.03.2024 г. до датата на
плащането – 25.03.2024 г.
ОСЪЖДА осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. *** да заплати на В. В. Я., ЕГН **********, с адрес:
гр. *** сумата от 200 лева (двеста лева) – разноски за производството.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, бул. ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 205,15 лева (двеста и пет
лева и 15 стотинки) – държавна такса върху исковете - отхвърлени поради
плащане в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7