РЕШЕНИЕ
№ 763
гр. Русе, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав,
в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм.
дело № 726 по описа за 2023
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закон за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано е по жалба на Л.А.Л. ***, срещу Заповед №
ЗСП/Д-Р/4062/01.09.2023 г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Русе, с която е отказана целева помощ за отопление за отопление
за сезон 2023/2024 г, тъй като в средномесечния доход на лицето за предходните
шест месеца преди подаване на заявлението-декларация е по-висок от определения
диференциран доход за отопление. Заповедта е потвърдена с Решение № 18 – РД 04
– 0594/13.11.2023 г. на Директора РДСП – Русе.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност
на оспорвания административен акт поради противоречието му с материалноправните
разпоредби. Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно му е отказано
отпускането на целева помощ за отопление, тъй като в референтния шестмесечен
период, включващ месеците от февруари до юли 2023г., му е изплатена пенсия за
инвалидност за предходен период и това е увеличило дохода му. От съда се иска да
отмени оспорвания отказ и да се произнесе по същество относно правото на целева
помощ за отопление.
Ответникът, Директор на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Русе чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата
като неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от Наредба № РД-07-5/2008 г., Заповедта по ал. 4 (за отпускане или отказ на целева помощ за отопление) се
връчва в 14-дневен срок от издаването й и може да бъде обжалвана пред директора
на регионалната дирекция за социално подпомагане по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от АПК решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган
се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересовани лица, а когато
въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или
протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Ако жалбата
или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният
административен акт – чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК. Съгласно чл.
149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок
от съобщаването им като в случаите на проведено оспорване по административен
ред този срок започва да тече от съобщението, че по-горестоящият
административен орган се е произнесъл с решение – чл. 149, ал. 3 АПК.
В процесния
случай решението на директора на РДСП – Русе е издадено на
13.11.2023г., а жалбата до съда е подадена, чрез административния орган, на 21.11.2023г., видно от придружителното
писмо на стр.3 от делото, т.е. в законовоустановения
срок.
Жалбата е
подадена от страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на акта, който е неблагоприятно засегнат
от него. Жалбата е в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административното производство е започнало с подаване
от страна на жалбоподателя на заявление – декларация с вх. №
ЗСП/Д-Р/4062/23.08.2023 г. (л. 1-2 от преписката) до ДСП Русе, за отпускане на
целева помощ за отопление с електроенергия по реда на Наредба № РД-07-5/2008 г.
Съгласно попълнената до ДСП – Русе декларация се установява, че жалбоподателят
е разведен, живее сам в собствено жилище. Декларира доходи от пенсия в размер
на 3006,00 лева и помощи в размер на 450 лева, няма имоти и движима
собственост, през последните 5 години не е извършвал прехвърляне на жилищен,
вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане
или чрез договор за дарение, не е осъществявал дейност като ЕТ, няма участие в
капитала на търговско дружество, не са му налагани санкции за укрити доходи.
По молбата-декларация е съставен
социален доклад от служители в ДСП - Русе, в който
са описани релевантните за материалното правоотношение юридически факти. Посочено е, че общия доход на лицето
от предходните шест месеца е 4959.32 лева от пенсии. Прието е, че следва да се откаже целева помощ за отопление на молителя, тъй като средномесечния доход от
предходните шест месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е
по-висок от диференцирания доход за отопление и заявителят не отговаря на
условията по чл.2 от Наредба № РД-07-5/2008 г.
Въз основа
на съставения
социален доклад е издадена Заповед № ЗСП/Д-Р/4062/01.09.2023 г. , с която ответникът отказва на Л.Л. отпускането
на целева помощ за отопление с
електроенергия за отоплителен сезон 2023/2024 г. (л.5 от преписката). В мотивите на
заповедта административният орган е приел, че не е спазено условието по чл. 2,
ал. 1 от Наредба № РД-07-5/2008 г., тъй като средномесечния доход на лицето от
предходните шест месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е
по-висок от определения диференциран доход за отопление .
Посоченият отказ е оспорен пред горестоящия
административен орган, който го е потвърдил с мотиви, на практика идентични с
тези в оспорвания административен акт.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните изводи:
Обхватът на съдебната проверка по силата на чл. 168, ал. 1 от АПК включва
всички основания за законосъобразност на оспорвания административен акт,
закрепени в чл. 146 от АПК.
Обжалваният индивидуален административен акт е
валиден, като издаден от оправомощен орган, в границите на
неговата материална и териториална компетентност, съгласно нормативно предвиденото
му правомощие за това (чл. 13, ал. 2 от ЗСП).
Заповедта е издадена в законоустановената форма, при спазване на административно-производствените правила за нейното издаване и в съответствие с приложимия
материален закон.
Условията и
редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през
отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от
министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от
чл. 12, ал. 4 от ЗСП.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от тази наредба, право на целева помощ за отопление
имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца
преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от
диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от
Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). За
жалбоподателя, като лице, живеещо само, съотношението между средномесечен и диференциран
доход се определя по следния начин: доходите му от пенсия за инвалидност от
предхождащите заявлението-декларация шест месеца в размер на 4959.32 лева,
коригиран с коефициент 2.858 по реда на чл.2, ал.2 от Наредба № РД-07-5/2008 г.,
е 1735.26 лева. Така общо формираният доход се разделя на предходните шест
месеца и се получава средномесечен доход в размер на 289.21 лева.
Диференцираният доход за отопление се определя от основата за подпомагане,
чиито месечен доход е 30 % от линията на бедността за съответната година,
коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежат членовете на
семейството, в случая – 30% от 504 лева, умножени по 185% или диференциран
доход в размер на 279.72 лева. Т.е. средномесечния доход на жалбоподателя
надвишава диференцирания, поради което не му се следва подпомагане за
отопление, както правилно са приели и издателя на оспорената заповед, и
горестоящия административен орган.
Не е спорно изпълнението на останалите предпоставки за
получаване на претендираната помощ. Спорен в процесния случай е
единствено въпросът дали в
средномесечния доход на Л. следва да се включи изцяло заплатената през м.април
пенсия в размер на 3429.43 лева, след като в тази сума влизат плащания за
пенсия от октомври 2022г. до април 2023г., т.е за месеци извън шестмесечния
период. Съдът, при съобразяване на разпоредбата на чл.9, ал.5 от ППЗСП,
съгласно който „доходите
се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се
отнасят“, намира, че в конкретния случай правилно е определен средномесечния
доход, при включване на цялата сума от по-късно изплатената пенсия. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи
са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените
доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали
потребности на подпомаганите лица и семейства. Необходимостта от подпомагане,
конкретно за отопление, се преценява преди настъпването на отоплителния сезон и
към този момент се установява с какви доходи е разполагало лицето,
кандидатстващо за помощ. Така, независимо че част от изплатената през април
2023г. сума е пенсия за отминал период, жалбоподателят реално е разполагал с
нея през референтния шестмесечен период и е можел да я съобрази, с оглед
идващия отоплителен сезон.
От така установеното фактическо и правно положение и
спазвайки разпоредбата на чл. 168 от АПК съдът приема, че процесната заповед е
издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и
с целта на закона. Изводите на административния орган, че по отношение на
жалбоподателя не е изпълнено условието на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
РД-07-5/2008 г. за получаване на целева помощ за отопление са законосъобразни и
правилни, а подадената жалба против Заповед № ЗСП/Д-Р/4062/01.09.2023 г. на
Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Русе, с която на
жалбоподателя е отказано отпускане на целева помощ за отопление за сезон
2023/2024 г. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
На основание чл. 13, ал. 7 от Закона за социално
подпомагане решението на настоящия съд не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.А.Л. *** срещу Заповед
№ ЗСП/Д-Р/4062/01.09.2023 г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Русе, с която е отказана целева помощ за отопление за
отопление за сезон 2023/2024г., потвърдена с решение № 18–РД04– 0594/13.11.2023
г. на Директора РДСП – Русе.
ОСЪЖДА Л.А.Л. ***, ЕГН , да заплати на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Русе сумата 100,00 (сто) лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Съдия: