РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Плевен, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 491 по описа за
2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Административното дело е образувано по жалба на И.Д. ***,
ж.к Сторгозия, бл. 130, вх. В, ет. 9 ,ап. 26 чрез адв Кр.Д., съдебен адрес: ***,
офис 111 срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0938-000093/13.02.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Плевен, с която е прекратена регистрация на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се посочва, че заповедта незаконосъобразна,
тъй като с решение № 275/12.05.2022
г по анд № 688/2022 г. състав на РС
Плевен е отменил НП. Моли за отмяна на
заповедта.
В съдебно заседание -оспорващия И.Д. ***, ж.к Сторгозия, бл. 130,
вх. В, ет. 9 ,ап. 26, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР –Плевен, не се явява, не се представлява.
Административният съд - Плевен, шести състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 13.02.2022 година е съставен акт за установяване на
административно нарушение, серия GА № 565211, тъй като при проверка на същата дата в13.30
часа в гр.Плевен, ул. „Цар Самуил“ до професионална гимназия по електротехника
и химични технологии „Проф. Асен Златаров“ с посока на движение към ул. „Ал.
Стамболийски“ като водача на лек автомобил Ауди А8 с рег. № ******** И.Д.Д.
управлява горепосоченото МПС без да притежава валидно СУМПС, тъй като след
направена справка в ОДЧ и служба Граничен контрол се установява, че водачът
притежава СУМПС образец Великобритания, но не е напускал територията на
Република България от 13.11.2021 г. до 13.02.2022 г..
Представена е справка
за нарушител и справка, че
процесният автомобил е собственост на И.Д..
По делото е приложена и заповед № 316з-27/03.01.2018
г. на директора на ОД на МВР Плевен
(лист 25) за компетентност на длъжностни
лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по
чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 от
ЗДвП, като в т. 1.1 такава компетентност
има началник на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Плевен.
Представена е справка за пътуване на Д. на л. 33 по
делото, от която се установява, че за периода 13.11.2021 г. до 13.02.2022
година не е напускал страната.
Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0938-000093/13.02.2022 г. на началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Плевен, е прекратена регистрация на ППС за срок от 6
месеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица, и съгласно заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на директора на ОД на МВР Плевен за
компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.5 от ЗДвП в т.
1.1. началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен е оправомощен да
издава заповеди за прилагане на ПАМ.
Съдът намира,
че заповедта е издадена в установената форма, изложени са мотиви и в случая
безспорно се установява с оглед описаната фактическа обстановка в приложения
АУАН, че лицето управлява МПС без да притежава валидно СУМПС.
Съдът намира, че актът е постановен и в съответствие с
материалния закон, тъй като съгласно съгласно
чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство и не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство -за срок от 6 месеца до една година. Налице е именно първата хипотеза ,
тъй като Д. не притежава свидетелство за управление на МПС валидно за
категорията на управлявания автомобил.
Съгласно
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач. Според чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, за да има право да
управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
В случая при проверката оспорващият е представил
СУМПС, издадено във Великобритания– държава, която не е членка на Европейския
съюз и не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
считано от 31.12.2020 г., следва да се приложи разпоредбата на чл. 162, ал. 1
от ЗДвП, според която българските граждани могат да управляват моторни превозни
средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава- членка на Европейския съюз,
или от друга държава- страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на
влизането им в страната. Срокът, визиран в цитираната разпоредба, в случая тече
от деня следващ датата на края на членството на Обедненото Кралство в ЕС и ЕИП,
съответно края на свободата на движението на хора, стоки и услуги,
регламентирано с Договора за функциониране на ЕС, чиято проекция е взаимното и
безсрочно признаване на свидетелства за управление издадени в държава членка на
ЕС по силата на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни
средства. Пряка последица от изтичането на три месечния срок е дерогиране
валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за
територията на Република България. Действително, това не лишава водача от
правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на
територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното
законодателство и управлението на МПС от
водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП– с чуждестранно СУМПС, след
изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е
равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление. В този
смисъл е Решение № 4636 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12415/2018 г., VII
о.
Фактът, че от 13.11.2021 г. Д. не е напускал
територията на РБ, се установява от приобщената по делото справка и не се
опровергава от него. Следва да се
отбележи, че административното производство е протекло с участие на страната,
като същата е била наясно кои факти и обстоятелства са мотивирали прилагането
на процесната ПАМ.
Неоснователен е доводът на оспорващия, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като е отменено НП за установеното нарушение. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са
от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не
съставлява административно-наказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима
на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед
обективно извършване на нарушение и тъй
като ПАМ не се налага под условие до решаване на въпроса с отговорността, то
отмяната на НП не прави ЗПАМ незаконосъобразна. В съдебната практика е възприето, че административно-наказателната
отговорност за виновно неизпълнение на административно-правни задължения е
независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна
принуда. Дори при издадено и отменено НП с влязло в сила съдебно решение, не би
било налице абсолютно основание за отмяна на ПАМ, доколкото съществува хипотеза
на процесуални нарушения при издаване на НП, без да се отрича осъществяването
на административно нарушение.
При определяне срока на наложената ПАМ,
административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е
определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца.
Наложената мярка е съобразена и с целта на закона, тъй
като нарушението е с висока степен на обществена опасност - засяга
безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за
техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба
административният орган е наложил принудителната административна мярка за срок
от 6 месеца т.е. в минимален размер именно с цел превенция за неизвършване на други
административни нарушения .
Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е
законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на изискването
за форма и административно-производствените правила, в съответствие с
материалния закон и целта на закона и
следва оспорването да бъде отхвърлено.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 ,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба И.Д.
***, ж.к Сторгозия, бл. 130, вх. В, ет. 9 ,ап. 26 чрез адв Кр.Д., съдебен
адрес: ***, офис 111 срещу заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0938-000093/13.02.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Плевен, с която е прекратена регистрация на ППС за срок от 6 месеца.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/