№ 195
гр. Плевен , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Ивайло П. Цветков
като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно
гражданско дело № 20214400500332 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 83 от 16.02.2021 г по гр. дело № 4445/2020г по описа на
Плевенски районен съд състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответника П. В. Д. ЕГН ********** от гр.Плевен, ж.к. ***,
№***, вх.Д, ет.4, ап.***, че дължи на кредитора “***“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н ***, ж.к.*** 4, ***, Сграда ***,
п.к.***, сума в размер на 97,80 лева, представляващи 19 бр. лизингови вноски
на обща стойност 92,92 лева, дължими за периода от месец 03/2017г. до
месец 10/2018г. и допълнителна сума в размер на 4,89 лева по чл.1, ал.2 от
договора, вноски ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 14.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата , за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
949/15.05.2020г. по ч.гр.дело № 1768/2020г. по описа на РС Плевен.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от особения
процесуален представител на П. В. Д. ,в която се възразява, че решението е
1
неправилно. Възразява се, че съгласно договора за лизинг падежът на
съответните лизингови вноски настъпва на 15-о число от съответния месец и
следва първия месец на закъснение да бъде 15.04., а не 15.03. възразява се
също така, че ако се приеме, че падежът на вземането е 15.03.2017 г, то за
периода от март до май същата година е изтекла погасителна давност.
Възразява се, че по делото липсват данни лизингодателят за е изискал
мобилното устройство и лизингополучателят да е отказал за го върне.
Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с
което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Възразява се също така, че е доказано
наличието на облигационна връзка, неизпълнение на поетите по договора
задължения. Възразява се, че не е налице изтекла погасителна давност
доколкото падежът на първата лизингова вноска е на 30.03.2017 г, давността
започва да тече от 31.03.2017 г и тригодишната погасителна давност би
изтекла на 31.03.2020г, но по време на извънредното положение давността не
е текла. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на договор за лизинг
между страните, изпълнение на задълженията за заплащане на лизинговите
вноски, наличието на изтекла погасителна давност
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
ПлРС е приел, че по подадено от ищеца заявление е образувано
ч.гр.дело № 1768/2020г., по което съдът издал заповед за изпълнение
№949/15.05.2020г. За заповедта длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ал.5
ГПК чрез залепване на уведомление и на заявителя е указано, че в
едномесечен срок може да предяви установителен иск за вземанията си.
Ищецът е предявил иска с в указания срок, поради което се явява допустим и
2
следва да бъде разгледан по същество. В тежест на ищеца в това производство
съдът е указал да докаже вземането си по основание и размер, да докаже
качеството си на кредитор, както и размер и изискуемост на вземанията. В
тази връзка по делото са представени Договор за мобилни услуги от
02.11.2016г. и Договор за лизинг от същата дата . Установява се от договора,
според РС, че на ответника са предоставени мобилен телефонен номер *** и
мобилно устройство. Установява се, че предоставянето на устройството е
уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена
на лизинговата вещ е 142,47 лв. с вкл. ДДС, като за ползването й, на
основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил
да внесе двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 4,89 лв. с вкл.
ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки
2 за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Не се е
спорило между страните, че при сключване на договора за лизинг ответникът
е заплатил сумата от 30 лева и остава дължима сумата от 112,47 лева. При
така представените доказателства, а именно представените договор за
предоставяне на мобилни услуги и договор за лизинг се прилагат условията,
договорени в същите договори. Претенцията на ищеца е за заплащане на обща
сума от 97,80 лева, формирана от лизингови вноски за период от месец март
2017г. до октомври 2018г. За тази сума, по делото е била приложена фактура
№ ***/15.03.2017г., от която се установява, че на ответника е начислена
сумата от 97,80 дължима вноска за лизинг. Установява се от приложения по
делото договор,според РС, че в чл.1 ал.2 от Договора за лизинг страните са
уговорили лизингополучателят ще придобие собствеността върху
устройството след заплащане на всички вноски по договора за лизинг.
Съгласно чл.12 ал.1 от Договора за лизинг, в случай на неизпълнение на
задълженията за заплащане на лизинговите вноски в съответствие с
разпоредбите в договора, лизингодателят има право да обяви месечните
вноски за предсрочно изискуеми. Установява се, според РС, че поради
неплащане, ищцовото дружество се е възползвало от това право и е обявило
останалите неплатени вноски за предсрочно изискуеми. За тази претенция по
договора за лизинг е издадена и посочената по горе фактура ***/15.03.2017г.
с която фактура, ищецът претендира 97,80 лв., представляваща начислени на
куп лизингови вноски. При така изложеното, съдът е приел за установено, че
страните са били в облигационни отношения, възникнали от сключените
3
между тях договори за мобилни услуги и Договор за лизинг. Безспорно
между страните е било, че ответникът е получил устройство с договор за
лизинг и не е заплатил дължимите вноски за периода март 2017 – октомври
2018г., за които претенцията в размер на 97,80 лева се явява доказана по
основание и размер. В случая ищецът е изправна страна по договора, като е
предоставил устройството на ответника. Ответникът не е 3 изпълнил
задълженията си за плащане на лизинговите вноски, поради което съдът е
приел , че след предсрочното прекратяване на договора за лизинг, ответникът
следва да заплати изцяло стойността на получената вещ. При така
изложеното, съдът е счел, че предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени изцяло до предявения размер.
РЕШЕНИЕТО на РС е правилно и законосъобразно
РС е изложил ясни мотиви за съображенията и изводите си, които
се споделят напълно от въззивния съд и не следва да се преповтарят. Пред
въззивния съд не се излагат правни доводи или да се сочат нови
доказателства при спазване на условията на чл. 266 от ГПК, които да водят до
извод, различен от този на първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за изтекла погасителна
давност, но следва да се отбележи, че в хода на производството пред първата
инстанция с подаването на отговора не е налице направено такова възражение
и правото на страната да го направи по – късно е преклудирано.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди решението.
При този изход на делото следва да се осъди въззивника да заплати
на другата страна разноски за възнаграждение за особен представител в
размер на 300 лв и юрк. възнаграждение в размер на 100 лв с оглед
разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК, ЗПрП и Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
4
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 83 от 16.02.2021 г по гр. дело №
4445/2020г по описа на Плевенски районен съд КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА П. В. Д. ЕГН ********** от гр.Плевен, ж.к. ***, №***,
вх.Д, ет.4, ап.*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н ***, ж.к.*** 4, ***, Сграда ***, п.к.***
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв за
възнаграждение за особен представител и 100 лв юрисконсултско
въззнаграждение или общо разноски в размер на 400 лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5